Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Island child, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 47 гласа)

Информация

Сканиране
maxin (2009)
Разпознаване и начална корекция
Допълнителна корекция
asayva (2017)
Форматиране
in82qh (2018)

Издание:

Автор: Роз Дени

Заглавие: Баща под наем

Преводач: Наталия Иванова

Година на превод: 1995

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Арлекин България ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1995

Тип: Роман

Националност: Американска

Излязла от печат: август 1995

ISBN: 954-11-0362-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6290

История

  1. — Добавяне

Епилог

— Татко, ще побързаш ли? Мама ще се ядоса и ще каже, че аз съм виновен. — Майк погали отново кокер шпаньола, който бащата на Гейб му беше подарил за десетия рожден ден и затвори портата.

Гейб отключи микробуса, който беше купил, за да прибере Сара от родилния дом. Спря да погали пригладените къдрици на Майк. Беше го осиновил и с всеки изминал ден момчето сякаш заприличваше все повече на него. Имаше чувството, че Майк е пораснал с цяла педя, откакто Лу Пейдж издири Фаръл Майкълс и го накара да подпише документите, с които разрешаваше осиновяването.

— Мама не бича изненадите — каза Майк и влезе в микробуса.

— Обича — поправи го Гейб. Беше му станало навик. — За коя изненада говориш? Напоследък бяха много.

— Говоря за бавачката, която баба Шарлот изпрати. И за това, че вие с дядо Дейв сложихте спални. Сигурен ли си, че мама ще хареса подаръците ми?

— Защо да не ги хареса? Хубави са.

— Джим Клайн каза, че бебетата са като малките кученца. Само спят и ядат. Вярно ли е?

— Да, вярно е. Освен това се подмокрят — засмя се Гейб. Ако му даваха по долар всеки път, когато Майк го питаше дали нещо е вярно, за последната година и половина щеше да е станал милионер.

— О! — Майк замислено се отпусна назад. — Защото са момичета ли? Момичетата винаги бягат в тоалетната, когато ги гоним в междучасията.

— Това би учудило майка ти — сподави смеха си Гейб. — Тя твърди, че в книгите й дори не се споменава за увлеченията.

— Повлечения? — намръщи се момчето. — Сюзан Диксън не е повлекана. Тя е хубава. Има червена коса. Не помниш ли? Сюзан беше на лагера. Тя наистина играе добре футбол.

— Сюзан? Ясно, сега разбирам защо толкова лесно избра име на сестра си. Сю, звездата на футбола.

— Каза, че мама е харесала името — изчерви се Майк.

— Да, хареса го. Пристигнахме. Готов ли си?

— Побързай, чувствам се глупаво с тези розови пакети. Ами ако ме види някое от момчетата?

— Дай им по един бонбон от тези, на които пише „Момиче е“.

Сара беше готова, когато Гейб влезе в стаята й. Той я целуна и й каза, че е невероятно привлекателна. После целуна бебетата.

— Майк е долу. Купи подаръци с парите, които изкара за окосяването на тревата пред къщата. Мога да те успокоя, успях да го разубедя да не купува яркорозови футболни топки.

— Дали ще ревнува? — попита тя разтревожено и потърси ръката му.

Той погледна медицинските сестри, които носеха дъщерите му.

— Мисля, че ще му намерим достатъчно занимания, скъпа.

Асансьорът се отвори и Майк веднага ги забеляза. Застина, неспособен да откъсне поглед от тях. Пакетите се изплъзнаха от ръцете му. Беше поразен.

— Татко каза, че са три, но не каза, че си приличат толкова много.

— Абигейл, Емили, Сюзан, запознайте се с по-големия си брат Майк — посочи Сара три розови личица, и трите спящи. Преди да успее да продължи, външните врати се отвориха и връхлетяха Мици и Осаму с три големи розови панди. Зад тях бяха родителите на Гейб с три кукли.

— Никога не съм те виждала толкова доволна, приятелко — засмя се Мици, която беше в напреднала бременност. — Едва ли някога пак ще те посъветвам да се забавляваш.

Осаму приближи, стисна ръката на Гейб и целуна Сара. На Майк каза тържествено:

— Кълна се, че това не влизаше в сметките, когато препоръчах на майка ти програмата „Станете приятел на самотно дете“. Аз все още очаквам едно дете, а ти имаш вече три.

— Зная, Сам. Не си ли най-щастливото дете в Оаху?

— Не съм ли — поправи го хор от гласове.

— Смятам, че вие трябва да се приберете и да нахраните близначките. Тогава няма да имате време да ме поправяте. Така мисля аз.

— Тази зима ще се заемем сериозно с правоговора. — Гейб прегърна Сара.

— Забавлявай се, Гейб — усмихна се тя мило. — Имаш няколко години на разположение, преди да отиде в колеж. В новата книга, която ми купи, пише, че сам ще се справи.

— Боже мой, кога ще престанете с тези ваши глупави книги! — извъртя очи Майк. — Добре, че близначките имат мен, та да ги науча на каквото трябва.

Край