Роз Дени
Баща под наем (5)

Пета глава

В неделя вечерта на Сара й се искаше този ден въобще да не беше идвал. Тя се облегна на плота в кухнята и унило отпи от чая си. Направи го силен, но явно не достатъчно, за да заличи спомените от деня, който беше започнал лошо и бе продължил отвратително.

Събуди Майк едва след като го заплаши, че ще го залее със студена вода. Той не беше ранобуден, но тази сутрин беше по-мрачен от обикновено. Само да можеше да заличи от паметта си часовете след концерта. Харви, който винаги беше педантичен, от самото начало започна да прави забележки за поведението на Майк. Когато пристигнаха, Харви беше позеленял от яд, Майк мълчеше като мумия, а Сара, притисната между двамата, напразно се опитваше да ги успокои. Колкото повече се въртеше Майк, толкова по-яростни ставаха забележките на Харви и нейната усмивка замръзваше.

Младата жена отпи голяма глътка от топлия и сладък чай и отново въздъхна. Трябваше да настоява Харви да ги закара направо вкъщи след представлението, а вместо това, се остави да я убеди да отидат в луксозен ресторант на обяд, компенсиращ пропуснатата закуска. Нима наистина е вярвала, че луксозният ресторант с изглед към морето ще се хареса на момче, твърде потиснато, задето е пропуснало възможността да отиде на хамбургери с кумира си?

Явно наистина така си беше мислила. И Майк действително положи доста усилия. Но Харви непрестанно изразяваше неодобрение — като се започна с това, че Майк се върти много и се стигна до забележките, че е непохватен и шумен. И всичко това се случи, преди момчето да забележи няколко сърфа през прозореца и неволно да разлее пълна чаша с мляко на розовата покривка. От реакцията на Харви човек би си помислил, че Майк го е направил умишлено. Интересът му към сърфистите, естествено, не я зарадва, но го защити. Такива неща се случват, а реакцията на Харви беше неуместна.

Сара се замисли над случилото се и реши, че Харви е неспособен да общува с деца. Опита се да не го сравнява с Гейб Паркър, но беше очевидно, че приятелят й никога няма да се хареса на Майк. А днес и тя го бе видяла в съвсем различна светлина.

Истината излезе наяве, когато благоприлично я целуна пред вратата. Докосна леко устните й и тя разбра какво й е липсвало толкова време — трепета, който миналата вечер изпита само при едно леко докосване до Гейб Паркър.

Ужасена от себе си, че отново се привързва към друг сърфист, тя се облегна на плота, за да не се строполи. Неочаквано се почувства изтощена, отмаляла и изля чая в умивалника. Изгаси лампата и пое към стаята си, като спря да види Майк.

Той беше дълбоко заспал. Със слабата си ръчичка беше прегърнал стария си изпокъсан Мечо. Сара се измъкна на пръсти и внимателно затвори. Доколкото знаеше, не беше изпитвал нужда от Мечо, откакто Гейб се появи в живота му. И това беше още едно доказателство, че денят за него е бил отвратителен.

Влезе в стаята си, съблече се и нахлузи нощницата. Докато си миеше зъбите и сресваше косата си както обикновено, внимателно се взря в сенките под очите си. Искаше и тя да си има Мечо, който да я успокои. Защото независимо какво бе написано в книгите й за възпитанието, тя се смяташе виновна за всичко. За заминаването на Фаръл, за неодобрението на Харви, за усложненията, които Гейб Паркър създаваше. Всичко бе пряка последица от нейните действия.

Понеделник дойде твърде скоро. За щастие, обичайната суматоха отвлече вниманието й от мислите за уикенда. Ала за беда закъсняваше, както обикновено. Но Майк бе изцяло зает да търси маратонките си и не забеляза тъгата й.

Тъй като този понеделник синът й нямаше да ходи рано на училище, трябваше да го остави при майката на Мици. Когато пристигнаха, едната му маратонка още не беше завързана, в ръката си имаше половин препечена филия, и футболните обувки висяха на рамото му.

— Майк — извика тя след него, — да ми се обадиш, ако треньорът ти ще те докара вкъщи. В такъв случай мога да остана по-дълго на работа.

— Но, мамо — изфъфли момчето с последната хапка от филията в устата си, докато стоеше клекнал на тротоара и завързваше маратонката си. — Джим Клайн трябва да се обажда на майка си само ако треньорът няма да ни докара. Защо и аз да не правя така? Караш ме да се обаждам за всяка дреболия.

Сара се насили да се усмихне. Спомни си за думите на Мици, че трябва да му даде свобода.

— Разбира се, миличък. Ще опитаме. Обади ми се само ако трябва да те взема. Иначе ще те чакам вкъщи към шест.

— Наистина ли? — засмя се Майк. — Чудесно! — извика той на път към вратата на госпожа Шин. Връзката на обувката му отново се беше развързала.

Такова малко нещо да го направи тъй щастлив. Ех, да можеха всички проблеми да се разрешат така лесно, мислеше Сара по пътя. Мици крачеше по тротоара и изглеждаше наистина раздразнена.

— Закъсня половин час, Сара. Защо вечно закъсняваш в понеделник си остава загадка за мен. Кълна се, някой от следващите дни ще поспя още петнайсет минути.

— Направи го и това ще е една от сутрините, когато ще дойда рано. Нали Сам трябваше да се върне? Как така си дошла навреме? Не му ли приготви закуска?

— Да му приготвя закуска?! Първата сутрин, след като се е върнал? Сара, струва ми се, че доста отдавна си без мъж. — Мици закопча колана и се протегна като доволна котка. — Не започнахме деня със закуска, но все пак беше чудесно.

— Мици! — изчерви се младата жена.

— Стига, Сара. На жените също им е позволено да се наслаждават на секса, нима си забравила?

— Ако някога съм се чувствала по този начин, било е толкова отдавна, че наистина не си спомням. — Беше истина. Ясно си спомни силното желание, което я беше обзело в събота вечерта. А Гейб Паркър дори не я беше целунал, по дяволите! Страните й пламнаха.

— Не мисли, че обсъждам сексуалния си живот с всеки. Ти си най-добрата ми приятелка. Виждаш колко съм нещастна, когато го няма Осаму. Честна дума, Сара, не знам как се справяш сама.

— Не съм съвсем сама — уточни Сара. — Имам Майк. — Едва ли това имаше предвид приятелката й. Сара рязко смени темата. — Това беше последното състезание на Сам извън града, нали?

— Има още три тази година. Добрата новина е, че ще си бъде вкъщи за партито на Максуел. Снощи предложи да си купя безбожно екстравагантна рокля. Щом ще ходим на партито, защо да не те закараме?

— Аз… Още не съм решила дали ще отида. Лу се е погрижил Харви да ме придружи, но ние с него имахме… малко спречкване вчера.

— С Харви?! — изсумтя Мици. — Той ще те изостави на партито, за да се занимава с бизнеса си. Ти имаш нужда от малко разтоварване. Да потанцуваш. Да се забавляваш. Иска ми се да познавахме някой приятен свободен мъж.

— Почти съм решила да не ходя. По няколко причини.

— Глупости! Там може да срещнеш някого. Купи си нова сексапилна рокля. Ще бъде забавно.

Сара приближи до тротоара и паркира под сянката на дебелоствола палма. Въздъхна тежко.

— Понякога си мисля, че Сара Майкълс не може да се забавлява, Мици. Има моменти, в които се чудя дали не съм живяла прекалено дълго по военния режим на баща ми и не мога да се отпусна.

— Тази Сара Майкълс, която познавам, може да направи всичко, което си постави за цел. Сега ме чуй. Ще обиколим магазините. Да кажем, следващата седмица някой ден след работа. Ще помоля майка ми да гледа Майк. Без възражения! Няма да приема отказа ти — каза тя и изскочи от колата.

Докато стигне офиса си, Сара започна да пресмята наум разноските за месеца, за да установи колко може да отдели да си купи рокля. Може би точно от това имаше нужда, за да повдигне самочувствието си.

Заразена от ентусиазма на Мици, тя се качи по стълбите вместо с асансьора. Или може би, за да избегне Харви, който вечно я обвиняваше за мекушавостта й по отношение на Майк? Тази сутрин не беше в настроение да изслуша поредните укори.

Много добре. Вратата му е затворена. Сара седна зад бюрото си. Лу и другите адвокати изглеждаха прекалено заети да забележат закъснението й. Тя включи компютъра си и грабна слушалката на телефона, който тъкмо иззвъня. Еднообразната и добре позната работа я успокояваше. Което доказва, че не трябваше да свързва живота си с припрян мъж.

А сега Мици предлагаше отново да забрави за предпазливостта. Мисълта за това я смущаваше, дори докато слушаше монотонния глас на Харви от записа. Пишеше последното му писмо, когато пристигна нов клиент за него. Сара натисна бутона на вътрешния телефон. Харви излезе, както обикновено. Необикновен бе начинът, по който се бавеше и бъбреше сладко с дребната червенокоса жена.

Според досието, срещу новата клиентка бе заведено дело от децата на покойния й съпруг за по-голям дял от наследството му. Сара не смяташе, че историята й е правдоподобна. Всъщност съжаляваше Харви и се чудеше защо не са прехвърлили делото на някой от новите адвокати.

Сара беше шокирана, когато той дойде по обяд и й нареди да му запази две места в изискан ресторант на брега на морето. Жената беше увиснала на ръката му, а той подхвърляше духовити забележки.

Да не би да се опитва да я накара да ревнува?

Това е абсурдно. Сара внезапно осъзна, че всъщност никога не е харесвала Харви. Тя с тъга си каза, че е безсмислено да съжалява за нещо, което явно никога не е съществувало — възможността да се омъжи повторно някой ден.

Телефонът иззвъня и младата жена разсеяно вдигна слушалката.

— „Пейдж и съдружници“ — каза рязко.

— Нищо чудно, че Лу Пейдж е един от най-печелившите адвокати на острова — долетя весел мъжки глас. — Веднага бих сменил фирмата си да мога да срещна жената с толкова сексапилен глас.

Сара усети как сърцето й бясно заби, докато не се сети, че по същия този телефон Гейб беше флиртувал с Шийна Максуел. Явно той умееше да очарова жените така естествено, както някои мъже дишат.

— С какво мога да ти бъда полезна? — любезно попита Сара. — Всички са в обедна почивка, но за мен ще бъде удоволствие да приема твоето съобщение.

— Търся теб, Сара — продължи той след кратко колебание. — Страхувам се, че няма да мога да дойда на мача на Майк следващата седмица.

Миналата седмица беше готова за подобно обаждане. Но той я беше обезоръжил с грижите и вниманието си, затова сега бе изненадана и не знаеше какво да отговори.

— Сара?

— Чух — тихо рече тя. — Много отрано ме предупреждаваш. Честно казано, това е много повече, отколкото очаквах.

— За Бога, Сара, защо винаги говориш така, сякаш съм човек, на когото не може да се разчита? Не ми е приятно, че трябва да го направя, но искам сам да му го кажа. Обадих се да попитам дали мога да го взема довечера от тренировката и да го заведа някъде, както му обещах. Очевидно предложението ми не е добро. Кажи му сама както намериш за най-добре. Довиждане.

— Не, Гейб, почакай… — Остро щракване посрещна закъснялото й възражение. Тя намръщено се втренчи в слушалката, като барабанеше по бюрото. Държа се непростимо грубо. А и ако Майк разбере, че не се е съгласила Гейб да го заведе за хамбургери… Порови в чантата си и намери визитната картичка, която Гейб й беше дал. Погледна часовника си и реши да позвъни първо в корабостроителницата.

— Паркър — изръмжа глас отсреща.

Сара дори не беше сигурна, че телефонът е иззвънял. Дали този груб глас е на Гейб, или на друг Паркър?

— Гейб, ти ли си? — плахо попита тя.

— Може би очакваше да се обади някоя от моя харем? Съжалявам, че те разочаровах, Сара. Какво искаш? Днес съм много зает, за да си говорим глупости.

— Не те обвинявам, че си сърдит. Преди малко бях много груба. Обадих се да ти кажа, че Майк много ще се зарадва, ако го заведеш някъде. — Сара прехапа устни. Мълчанието продължи толкова дълго, че тя усети вкус на кръв в устата си. Както реши. Ако не иска да приеме извинението й, това е негов проблем. Тя гневно хвърли картичката му в чекмеджето и с трясък го затвори. Канеше се да тресне и телефона, когато долови тихия отговор на мъжа.

— Предложението ми остава — каза той. — Чудя се какво ли се крие зад неочакваната промяна на решението ти? Може би добрият стар Харви се върна и те покани на репетиция на хора? Или като го няма Майк, с хориста ще си направите малък концерт вкъщи?

— Той пее в квартет. И Харви… Искам да кажа ние… — Тя въздъхна раздразнено. — За твое сведение, Харви заведе на обяд една дребна червенокоса жена и не съм го виждала оттогава.

— Ревнуваш ли? — попита Гейб.

— Не, разбира се — отвърна Сара. — Това не те засяга дори да ревнувам. Ще вземеш ли Майк довечера, или не? В момента аз също имам работа.

— Успокой се, ще го взема. Слушай, ако довечера наистина не си заета, ела с нас. — Той отправи поканата съвсем непринудено, но Сара не искаше да се поддаде на изкушението. Особено след като реши да не се сближава с Гейб. Мълчанието й се проточи толкова дълго, че най-сетне мъжът весело подхвърли: — Ще върна Майк рано, преди да извикаш полицията. — Той затвори и Сара тресна слушалката.

През целия ден младата жена опитваше да си представи как ще се изненада Гейб, ако все пак се присъедини към тях. Тъкмо когато се наслаждаваше на една подобна своя фантазия, Харви и неговата привлекателна клиентка се върнаха. Бяха закъснели два часа, но Сара дори не бе раздразнена.

Вече беше решила да не остава след работа. Майк ще бъде с Гейб и ако си тръгне навреме, ще може да се наслади на една гореща вана. Не е голямо удоволствие, но самият факт, че може да си позволи подобен каприз, беше прекрасен.

— Не мога да разбера на какво се дължи — каза Мици, щом се качи в колата, — но изглеждаш променена. По-щастлива си. Не си ходила по магазините през обедната почивка без мен, нали?

— Мици, за кого другиго, освен за теб, щастието означава да пазаруваш? Не може ли човек да се чувства добре по други причини?

— Сигурно — иронично подхвърли Мици. — Но не е възможно да си се любила през обедната почивка, нали?

— Мици, ужасна си! Осаму наистина трябва да стои повече вкъщи. За никого щастието не означава да се извъркаляш в сеното набързо.

— Кой е казал, че ще бъде набързо? — Мици сбърчи носле и се разсмя. — Е, щом не е мъж, тогава какво?

— Ако искаш да знаеш, Гейб се обади неочаквано. Тази вечер ще заведе Майк на хамбургери. Така че аз се прибирам и ще се потопя в най-уханната гореща вана в цялата история. За теб може да не е вълнуващо, но за самотна майка с дете, склонно да води приятелите си вкъщи по всяко време, е истинска манна небесна.

— Гейб Паркър прекарва много време с Майк. Това нормално ли е?

— Какво да е нормално? — Усмивката изчезна от лицето й. — Не искаш да кажеш, че…

— Не, разбира се — прекъсна я Мици. — Просто се чудех дали не се мотае около Майк само защото момчето има страхотна майка?

Сара рязко спря пред къщата на Мици. Мълчанието й беше красноречиво.

— Добре, добре. Забрави какво съм казала. — Мици бързо излезе.

Сара се пресегна и свали прозореца.

— Почакай, Мици. Не споменавай нищо на Сам. Дори на шега. Ако подобна клюка стигне до Гейб… Имам предвид, че не съм от неговите среди. Не искам да помисли, че се интересувам от него.

Приятелката й махна през рамо и влезе в къщата.

Сара постоя за миг, чудеше се дали да я последва и да й обясни ясно мнението си по въпроса. Но ако го направи, Мици ще помисли, че възраженията й са прекалено разгорещени. А и няма да й остане време за ваната.

Прибра се, но сякаш съдбата бе против нея. Първо съседката я повика да й съобщи мнението си, че някой краде кокосови орехи от градината й нощем. Ако жената не говореше сериозно, Сара би се изсмяла. Кокосовите орехи се купуваха много от туристите, но не бе чувала някой да ги краде. Най-вероятно госпожа Лорънс ги е откъснала и е забравила, но Сара знаеше, че възрастната жена често е самотна и й отдели няколко минути.

Накрая успя да се измъкне и влезе в къщата, където телефонът звънеше. Беше майката на Джим Клайн, която искаше да поговорят за тържеството по случай края на футболния сезон. Сара помисли, че е доста рано, след като той едва сега е започнал, но все пак сподели идеите си. Тъкмо затвори, когато госпожа Клайн се обади отново да попита какво е мнението на Сара относно основаването на фонд за униформи на отбора. Най-сетне разговорът приключи.

Сара отиде в спалнята, свали дрехите си и облече халата. Бе пуснала водата и наливаше шампоан във ваната, когато телефонът отново иззвъня. Сигурно беше отново госпожа Клайн.

— Да, какво има сега? — вдигна слушалката Сара.

— Ало? — озадачено рече Гейб. — Сара, ти ли си?

— Къде си? — Тя се отпусна на леглото и погледна часовника. Спрял ли е? — Случило ли се е нещо? — попита тя притеснено. — Къде е Майк?

— Хей, почакай! — обади се Гейб. — Линията беше заета. Исках да ти кажа, че с Майк сме на ресторант. Тренировката му свърши по-рано и не искахме да се притесняваш, ако видиш някой от съучениците му. Ти как си?

Странно, до този момент дори не й мина през ум, че Гейб може да не отиде.

— Възнамерявах да си взема топла вана, но това няма значение. Щом се връщате, ще източа водата.

— Имаш ли нужда някой да изтърка гърба ти? — пошегува се мъжът. — Мога да бъде убеден да се откажа от хамбургерите за такова преживяване. Не ми се сърди, Сара. Шегувам се. Ще ти дадем много време. Приятно къпане.

Сара въздъхна, когато той затвори. Бързо съблече халата си и се потопи във водата, преди да се е случило още нещо. Не след дълго топлата ароматна пара я обгърна успокоително.

Безгрижно си представи как лудува на плажа. Появи се и Гейб Паркър със своя светложълт сърф. Тук, в банята си тя можеше да бъде студена, хладнокръвна или съблазнителна. Измислената Сара можеше да прави неща, които истинската Сара никога не би направила. Можеше например да танцува на плажа и да кара гола сърф.

Мечтите бяха прекрасни. Те й даваха възможност да се наслаждава на мускулестите ръце на Гейб. Да целува и да бъде целувана. Времето течеше. Водата изстиваше и Сара заспа.

— Мамо! — Неочакваният вик на сина й, ридания и забързани стъпки я изтръгнаха от съня й. Обзета от паника, тя изскочи от ваната и с треперещи ръце наметна халата си. Защо е толкова тъмно? Младата жена тръгна към вратата, за малко не изгуби чехлите си в разлялата се извън ваната вода. Някъде дълбоко в замъгленото си съзнание тя чу тежки стъпки по коридора. Излезе и се сблъска с някого, който дишаше учестено като след бързо бягане. В този момент я заслепи силна светлина.

— Гейб? — Тя придърпа халата си и премигна. — Майк! Чух го да плаче. Какво се е случило?

— Това питам и аз. — Погледът му се премрежи, ръцете му я притиснаха силно. В същия миг устните му потърсиха нейните.

Входната врата се тресна, но ги раздели викът на Майк. Чуваше се как тича по коридора. Сара отстъпи в банята, далеч от Гейб, залитна и седна на ръба на ваната. Момчето дойде при тях и спря.

— Добре ли е тя? Какво се е случило? Отидох и изгасих фаровете, както ми каза. О, Гейб, тя ще оживее ли?

— Всичко е наред, момчето ми. Не съм сигурен, но мисля, че майка ти е заспала във ваната.

— Добре ли си, мамо? Аз… Аз се изплаших — трепереше гласът му.

Сара разтвори ръце и синът й изтича при нея.

— Изплаши ни до смърт, Сара — обади се Гейб. — Къщата беше тъмна и аз влязох с Майк. Знаехме, че искаш да вземеш вана и той изтича да провери. Едва не умрях от притеснение, когато той се върна, плачейки и занарежда, че си се удавила. Излъгах го да излезе навън и дойдох сам да проверя. Не знаех какво ще намеря.

— Но ти каза, че имам време за вана.

— Минаха два часа, откакто се обадих, Сара. Мислех, че това време е достатъчно. Ние прекарахме и един час в музея.

— В музея? Сериозно ли говориш? — ахна тя.

— Да, мамо! — възкликна Майк. — Дойдох да ти кажа, че в музея е студено. Но единствената светлина беше нощната лампа в коридора и ти не ме чуваше. — Той силно я прегърна. — Ти не мърдаше! Помислих, че си умряла.

— Съжалявам. Никога не бих те изплашила нарочно. — Сара потръпна и сниши глас. — Майка ми беше много болна, прикована на легло. Баща ми беше военен и постоянно пътуваше. Винаги се страхувах, че нещо ужасно ще се случи с мама, когато сме сами. Никога не съм искала ти да се притесняваш така. Помниш ли, че говорихме за това, когато ти показвах снимки на баба ти и дядо ти.

— Да — изхлипа Майк и кимна.

Сърцето на Гейб се преобърна. А той си бе мислил, че е пренебрегван само защото баща му е бил зает с печелене на пари. В сравнение с живота на Сара неговият е бил като излет. Майка му безумно обичаше и него, и брат му. Само ако знаеше за това преди.

— Хайде, приятелю — сложи той ръка на рамото на момчето. — Какво ще кажеш да погледна радиото, което ми каза, че не работи? Да оставим майка ти да се облече, преди да се е простудила. — Въпреки че говореше на момчето, погледът му за миг спря на Сара.

— Добре съм — увери Сара сина си, който се колебаеше. — Трябва да се облека. Защо не вземете радиото и не отидете в кухнята, където е по-светло?

Тя несъзнателно вдигна очи и улови погледа на мъжа. Посегна и прокара пръст по брадичката му — да го увери, че наистина е добре.

— Идваш ли, Гейб?

— Да, разбира се.

Сара източи водата и побърза да се облече. Реши, че целувката на Гейб е продиктувана от моментното напрежение. Но какво означаваше погледът му? Дали я намираше привлекателна?

Не, това е невъзможно. Гейбриъл Паркър се движеше сред наистина красиви жени. Като Шийна Максуел. Но Сара не беше толкова наивна да не разбира, че той може и да флиртува извън своята среда, ако жената е привлекателна.

Тя облече джинси и пуловер. Опита да прокара четката през косата си, но тя се беше сплела. Е, не е привлекателна. Имаше едно хубаво нещо в неприятната случка. Майк я обичаше. Гейб не бе успял да й открадне обичта му. Тя забърза да потърси сина си… и Гейб.

Но Майк беше сам в кухнята. Радиото свиреше.

— Къде е Гейб? — спокойно попита тя. Мислеше, че може би е отишъл да си остави инструментите.

— Тръгна си — погледна я момчето.

— Тръгнал си е?! — Сара долови разочарованието в собствения си глас.

— Да — кимна Майк. — Каза, че трябва да се срещне с Шийна. Не се притеснявай, той ми обясни защо няма да дойде на следващия мач.

Трябваше да се досети. Мъже като Гейб Паркър са специалисти по обясненията и извиненията. Как можа да се остави да я подведе поредният негодник?