Роз Дени
Баща под наем (3)

Трета глава

Сара отвори очи и опита да разкъса нишките на съня. Леглото се клатеше. Тя веднага скочи. Може би е изригнал вулкан? Не, не и в Оаху. В следващия момент разбра, че шумът идва от стаята на Майк.

Младата жена сграбчи часовника от нощното шкафче и изруга. Бе забравила да го навие да звъни. Наметна халата и се втурна по коридора. Отвори широко вратата на Майк и застина. Синът й, който обикновено трябваше да бъде изхвърлен от леглото, за да се събуди, беше станал и бе напълно облечен.

— Какво правиш, за Бога?

— Скачам на въже — отвърна той.

— Виждам. И защо скачаш?

— Защото Гейб така каза. Укрепва мускулите. Гейб каза да скачам всеки ден.

— Успали сме се. Ще си приготвиш ли обяда, докато си взема душ? Но това не означава да вземеш всичките сладки.

— Трябва да ям много. Гейб така каза.

— Един път направи каквото казвам аз! — намръщи се Сара и излезе.

— Хей — провикна са Майк, — Гейб каза, че ми трябват нови футболни обувки.

Сара спря пред вратата на банята.

— Аз пък казвам, че не можем да си го позволим този месец. Гейб няма право… О, но това е нелепо. Закъсняваме. Да не съм чула повече за мъдростите на Гейб Паркър, докато не си изпия кафето. Разбра ли?

Остатъкът от сутринта премина като в мъгла. Майк изпусна училищния автобус и се наложи Сара да го закара. На излизане от колата му напомни да й се обади, ако Гейб не дойде. Но промени решението си и му каза непременно да се обади.

— Добре — съгласи се той, ловко избягвайки целувката й. — Но бих искал да спреш да се отнасяш с мен като с бебе, мамо. Скоро ще стана на девет.

Тя въздъхна и го проследи с поглед как се втурна към приятелите си. Докато се промъкваше в натовареното движение, Сара мислеше колко е трудно да приеме, че синът й наистина е пораснал. Още не беше свикнала с тази мисъл, когато стигна до дома на Мици.

— Какво става? — попита приятелката й веднага щом се качи.

— Извинявай, че закъснях. Забравила съм да си навия часовника.

— Не питам защо си закъсняла. Не се обади да ми кажеш какво стана с Гейб Паркър. Но Осаму ми позвъни. Прегледай вчерашните вестници. Гейб Паркър е навсякъде в светските хроники. Жени с диаманти. Жени с кожени палта. Прилича повече на жиголо, отколкото на доброволен служител на обществото.

Сара отмести поглед от пътя.

— Струва ми се, че не те разбирам, Мици. Да не искаш да кажеш, че излиза с богати възрастни дами?

— Богати, със сигурност — намръщи се Мици. — Последното му завоевание е почти дете, Шийна Максуел. Чух, че Лейман Максуел пръснал много пари за образованието й във Франция. Той не е ли един от клиентите на Лу?

— Да, той наистина е негов клиент и струва ми се, скоро имат среща. Но Шийна не е дете.

— Нима? Майка ми не беше прочела този брой, иначе щях да ти донеса да видиш.

— Господин Максуел дава прием по случай двайсет и първия й рожден ден. Лу почти ми нареди да отида на това парти.

— Максуел членува в „Ротари“, така че и Осаму е поканен. Честно казано, нямам търпение да отида.

— Снощи Гейб Паркър изглеждаше различен. Беше мил. Майк е очарован. Осаму каза ли нещо определено за него и Шийна например? Нещо, за което трябва да знам?

— Не ме разбирай погрешно. Съпругът ми смята, че Гейб Паркър е безупречен. Познава го от колежа. Изрично ми заяви да се застъпя за него пред теб. Но аз не искам да те видя отново с разбито сърце, Сара. Майка ми ще ме вземе довечера. И тя ще ме докара утре сутринта. Нали не си променила плановете си за мача в петък?

— Не — измърмори Сара, но преди да обясни на Мици, че си е съставила погрешно мнение относно интереса й към Гейб Паркър, приятелката й слезе от колата. За Бога, има ли друг човек, чийто живот да е толкова объркан?

Все още мислеше за това, когато спря на паркинга пред адвокатската кантора. Излезе и затръшна толкова силно вратата, че стъклата издрънчаха. Качи се в офиса си и се залови с куп документи.

Харви я покани на обяд, но тя се извини и продължи да работи. Братовчедът на Мици се обади, за да й каже, че би могла да закара колата си утре сутринта, ако ще плати в брой.

Едва когато излезе от банката, Сара се сети за Гейб Паркър. Ами ако не е отишъл на тренировката на Майк? Може би трябва да се отбие на игрището?

— Не… не! — укори се тя.

 

 

Прибра се вкъщи, но там беше неестествено тихо. Вместо да използва тази неочаквана възможност да си почине, Сара започна да обикаля из къщата в очакване Майк да се обади. До шест той не позвъни, затова младата жена грабна ключовете от колата и забърза към входната врата. Резкият звън на телефона я спря по средата на пътя.

— Здрасти, мамо! — Като чу развълнувания глас на Майк, тя успокоено затвори очи и въздъхна облекчено. — Обаждам се както ми каза. И, мамо, треньорът каза, че днес съм бил по-добър. Каза, че задължително трябва да играя утре на мача — весело добави той. Веднага след това от другата страна се чу мърморене. — Гейб казва, че трябва да побързаме, мамо. Добави също да ти кажа, че ще се прибера след половин час. Довиждане.

— Майк, почакай… — Сара искаше да поговори с Гейб за новите обувки, но синът й беше затворил. Фактът, че Гейб беше отишъл, трябваше да бъде точка в негова полза. Но тя не искаше да го признае. Тъй като все още имаше време, Сара отиде да се преоблече.

Мина покрай голямото огледало в коридора. Рядко се оглеждаше — хвърляше само бегъл поглед на отражението си, но сега спря и се взря внимателно. От огледалото я погледнаха сериозни кафяви очи. Тя направи физиономия. Беше достатъчно привлекателна, но не и красива. Никога не е била и никога няма да бъде. Най-хубава беше косата й — гъста и блестяща. Младата жена се обърна и прибра в стегнат кок разпилените кичури. Направи много грешки по време на брака си, но вече беше по-разумна.

Шумът на кола отвън прекъсна приготовленията й. Сара разпозна рева на поршето и погледна часовника си. Със сигурност не се бе любувала на себе си половин час. Не, разбира се, те са подранили. Изплаши се да не би нещо да се е случило с Майк на тренировката и се втурна към вратата. Щеше да премаже Майк точно когато той отваряше.

— Добре ли си? — прегърна го тя през кръста. Преди момчето да успее да продума, тя чу как поршето запали и обърна. — Почакай — извика Сара. — По дяволите, исках да поговоря с него.

— Отиде си — съобщи Майк, надникнал навън. — Виж какво ми даде днес. — Той гордо вдигна чифт нови футболни обувки. — И каза на треньора, че ще говори с теб за лагера.

— Не мога да повярвам. Изрично те помолих…

— Не съм казвал каквото и да било — измънка Майк. — Честно. Той просто ги донесе. И треньорът го пита за лагера. Не съм продумал и думичка.

— Не можеш да ги задържиш. Със сигурност струват цяло състояние. И ако не мога да намеря пари за лагера, няма да отидеш.

Долната устна на момчето потрепери.

— Но днес играх наистина добре. Освен това — подчерта той — вече съм ги изцапал. Не мисля, че мога да ги върна на Гейб.

— Ти си ги обувал? Без да ме питаш? — Момчето хвърли обувките в краката й и избяга в стаята си.

— Не е честно — извика Майк. — Гейб иска да играя по-добре. Ти не се интересуваш от нищо друго, освен от проклетите пари.

Обвинението прободе сърцето й като нож. Сара отиде в кухнята и се облегна на плота. Ръцете й трепереха. Разбира се, че я интересуваше. Искаше той да играе добре. Само беше много ядосана заради обувките. Но защо трябваше да крещи на детето. Гейб е възрастен. Прекалено богат безотговорен мъж, който си позволява да задоволява прищевките си, без да го е грижа за последиците. Също както правеше Фаръл. Трябваше да се досети, че ще стане така.

Вечерта Майк отказа да яде. Сара тъжно отбеляза, че ако обикновено бързо прощаваше, тази вечер все още беше раздразнена. Надникна по-късно в стаята му и го намери заспал, прегърнал топката и обувките. По страните му имаше следи от сълзи. Отново се ядоса за нетактичността на Гейб. Време бе да изяснят нещата.

Но не откри телефонния му номер в указателя. Отпусна се тежко в леглото и разтри слепоочия. Майк е прав. Обувките не могат да се върнат. Но това не означава, че тя ще остави случката без последствия.

На следващия ден напрежението между Сара и сина й беше още по-голямо. Майк изскочи от колата пред къщата на приятеля си и припряно се сбогува с майка си. Нагло беше провесил обувките на рамото си. Сара се постара да не им обръща внимание, докато му даваше наставления какво да направи след училище.

Тя спря пред сервиза на братовчеда на Мици и напълно забрави за проблема с обувките. Беше прекрасен ден и кратката разходка до кантората я ободри. Беше спокойна и през деня. Лу не беше в града, а Харви имаше дело сутринта.

Беше стигнала до половината на една скучна преписка, когато й хрумна, че трябва веднъж завинаги да разреши проблема с футболните обувки. От агенцията със сигурност знаят как да се свърже с Гейб.

— Аз съм госпожа Майкълс — обясни тя на директора на агенцията. — Бих искала да ми дадете телефонния номер на Гейб Паркър. Появи се нещо непредвидено във връзка със сина ми.

— Това е доста необичайно — отвърна мъжът. — Нашите сътрудници преценяват дали да дадат телефонния си номер, или не. Предполагам това означава, че сте решили да включите сина си в нашата програма?

Сара замълча. Твърде късно се сети, че така и не се обади да им каже решението си. Притисната да отговори с да или не, тя нямаше друг изход, освен да се съгласи.

— Аз… да.

— Нещо спешно ли е? Никога не даваме телефонните номера на сътрудниците си.

— Не, не е спешно — въздъхна тя. — Не мислех, че противоречи на правилата ви. Ще измисля нещо — каза Сара и тресна слушалката. Да се свържеш с Паркър се оказа по-трудно, отколкото да проникнеш в Белия дом. Ще трябва да изчака до мача довечера.

Тя продължи работата си и през обедната почивка привършваше последния договор, когато Харви се върна. Той спря и я изгледа изпитателно. Сара натисна погрешен клавиш и написаното на екрана изчезна.

— Какво има, Харви? Сега трябва да започна отначало.

— Изглеждаш уморена. Какво има, Сара, не се ли чувстваш добре?

Тя стисна зъби и вдигна поглед.

— Чувствам се идеално. Тази сутрин дойдох по-рано. Съжалявам, ако не изглеждам като от корица на модно списание, но в момента и без това нямаме клиенти.

— Моля те, среши се и освежи грима си — нареди той строго. — Трябва да се срещна с Лейман Максуел след не повече от десет минути. Мисля, че знаеш колко важен клиент е той.

— Но, Харви, господин Максуел не идва да провери грима ми. За него аз съм част от мебелировката.

— Не бъди твърдоглава. Знаеш, че се опитваме да влезем в средите на такива клиенти като Максуел. Ето защо Лу ни помоли да отидем на партито, организирано от Максуел. Не искам да постави под въпрос вкуса ми към жените.

— Ще се престоря, че не съм чула. Ако се срамуваш от мен, намери си друга секретарка.

— Разбира се, че не е така, Сара. Само имах предвид…

Но тя вече беше извадила чантата си от чекмеджето и се бе отправила към дамската тоалетна. Не го правеше защото й нареди, а защото ако беше останала, сигурно щеше да го удари с някой речник.

Ръката й трепереше, докато си слагаше червило. Защо досега не е забелязала колко е тираничен Харви? Не изглеждаше такъв, когато излизаха заедно. Спомни си тихите вечери, операта, театралните постановки, на които бяха ходили, и усети надигащия се в нея гняв. Напомни си, че Максуел всъщност е клиент на Лу. Оправи блузата и полата си и се върна.

През стъклената врата видя, че Максуел е пристигнал. Говореше с Харви. Мярна между двамата и стройна, елегантно облечена жена. Сара незабелязано се промъкна в стаята и седна зад бюрото си. Едва тогава жената се обърна и Сара застана лице в лице с невероятно красивата Шийна Максуел.

Нищо чудно, че Гейб Паркър се срещаше с нея. Шийна имаше прекрасни виолетови очи. Кожата й беше гладка, леко загоряла. Роклята й беше ушита по поръчка и Сара предположи, че сигурно струва колкото две климатични инсталации за колата й. Отмести поглед от леко нацупеното лице на младата жена към чифт обувки от крокодилска кожа, които се допълваха от дамска чанта, която в момента нетърпеливо се поклащаше между пръсти с розов лак.

Сара въздъхна. Лу е полудял да очаква, че би могла да се чувства добре сред хора като Максуел? Въпреки всичко, бе служебно задължена да забавлява Шийна, докато двамата мъже разговарят. Не можеше да каже защо това й се струваше толкова неприятно. Трябваха доста намигания от страна на Харви, докато най-сетне Сара се реши да я заговори.

— Изглеждате прекрасно, госпожице Максуел — насили се да се усмихне тя. — Очевидно Франция ви се е отразила добре.

Харви я удостои с изпълнен с благодарност поглед, преди да се отдалечи.

— Благодаря ви, госпожице… госпожо… Познаваме ли се? — намръщи се момичето.

— Вероятно не. Идвахте веднъж или два пъти с баща си преди няколко години. Не мисля, че проявихте интерес да се запознаете с персонала. Ако не ме лъже паметта, бяхте нетърпелива да отидете да играете тенис или да карате сърф?

— Днес също съм нетърпелива. Обещах на Гейб да се срещнем в неговия яхт-клуб, като се върнем от Мауи. Но татко не искаше да закъснява за тази среща. — Шийна седна внимателно на ръба на едно кресло, като се погрижи да не си измачка роклята. — По-разумно беше да ме остави там. Тогава би могъл цял следобед да си говори за бизнес.

При споменаването на Гейб, устните на Сара замръзнаха в изкуствена усмивка. Не знаеше защо новината я подразни.

— Да не би да става дума за Гейбриъл Паркър? — запъна се тя, след което се ядоса на себе си. Въпросът й прозвуча така, сякаш лично бе заинтересувана от този мъж.

— Да. — Шийна вдигна поглед от списанието, което прелистваше. — Познавате ли го? — Изглеждаше шокирана. След това виолетовите очи се присвиха за момент, внимателно оглеждайки Сара и очевидно отхвърляйки я като евентуална съперница.

Сара едва потисна желанието небрежно да спомене, че Гейб е изпекъл няколко хамбургера на барбекюто в задния й двор. Щеше да е и дребнаво, и детинско.

— Срещали сме се — рече тя.

Шийна очевидно очакваше пояснение. Но тъй като такова не последва, тя попита:

— Предполагам, господин Майкълс търгува с Гейб?

— Всъщност аз съм разведена — каза Сара.

— Колко добре познавате Гейб? — настоя Шийна, отказала се от преструвките, че е погълната от списанието.

Сара грабна куп договори, които трябваше да бъдат подписани и тръгна към кабинета на Лу.

— Е? — потропа нетърпеливо момичето.

— Срещнах го чрез сина си. Майк тренира футбол. — Това е истината, каза си Сара, докато затваряше вратата на кабинета.

— Това ли е всичко? — попита Шийна, преди вратата да се затвори. — Знаех си, че не сте негов тип. Кажете, мога ли използвам телефона ви? Току-що ми хрумна, че Гейбриъл би могъл да дойде да ме вземе оттук. Така ще бъдем заедно по-дълго, а не само довечера.

— Моля, заповядайте. Натиснете девет за външна линия. — Сара остави вратата да се затръшне. Наистина не беше негов тип.

Стовари купа документи на бюрото на Лу. Часовникът му подскочи. Тя се взря в циферблата. Четири и двайсет. По дяволите! Искаше да прибере колата си, да вземе Мици и да отиде по-рано на мача.

Тогава се сети. Шийна даде ясно да се разбере, че има среща с Гейб, а той беше обещал, че ще отиде на мача на Майк. Стомахът й се преобърна от яд. Бързо излезе, мина покрай жената, която все още бъбреше на нейния телефон и изключи компютъра си.

— Тръгвам си — обяви тя.

С високо вдигната глава Сара излезе от сградата. Проклета да е, ако даде някакви обяснения на Майк за скъпия Гейбриъл. Разбира се, синът й ще е разочарован в началото, но двете с Мици ще бъдат там, за да го утешат. Олекна й, че все пак нищо не се е променило.

Решително влезе в сервиза да прибере колата си. Добрата новина беше, че поправката струваше петдесет долара по-евтино. Тази вечер ще поръча най-голямата пица, която предлагат в „Арнолдс“. Засмя се весело.

— Добре ли мина денят? — попита Мици, когато се качи. — Моят беше отвратителен. За Бога, тук е прекрасно. Сара, ти си я поправила.

— Освен това твоят братовчед ми спести малко пари. Независимо дали ще победим, или не, пицата е от мен.

— Не е ли по-добре да купиш нови футболни обувки на Майк. Имам предвид, ако Паркър наистина е прав.

— Той вече купи на Майк нови обувки. Това беше ябълката на раздора вкъщи. Майк ги носил, без да ме попита. Права си, Мици, ще му дам парите. Трябваше да помисля за това.

— О, не знам. Той със сигурност може да си позволи чифт обувки. Това може да е част от програмата. Ти попита ли?

— Той щеше да ми каже, ако беше така. Исках да поговорим тази вечер на мача, но като тръгвах от кантората, Шийна Максуел си уреждаше среща с него по телефона. Сигурна съм, че няма да дойде. Не знам как ще кажа на Майк.

— Няма да го направи, след като е обещал, нали? — Мици изглеждаше ужасена. — Дори аз знам какви са последиците от неспазено обещание към децата.

— Не може ли да говорим за нещо друго? Не си виждала Шийна. Тя е много красива и предполагам много убедителна. У нас ли ще спиш тази вечер?

— Тя е и много млада за твоя господин Паркър — каза Мици, пренебрегвайки опита й да смени темата. — Имам пижама и дрехи в тази торба, която наричам дамска чанта. Няма смисъл да ме караш вкъщи. Особено след като Сам го няма.

Двете жени се преоблякоха в дома на Сара и забързаха към игрището. Сара се надяваше да намери Майк сред приятелите му, за да му съобщи по-лесно неприятната новина. Но щом стигнаха, тя го видя да чака отпред. Мици стисна ръката й.

— Искаш ли да остана, докато му кажеш, или да отида да запазя места?

— Запази места. Опитай да намериш някъде по средата. Аз ще дойда след малко. По дяволите, не искам да правя това.

— Смятай Паркър за мъртъв. Почакай само да кажа на Сам. — Мици спря да побъбри с Майк и се отдалечи. На Сара не й се излизаше от колата.

— Бързо, мамо! — извика Майк. — Трябва да се върна при отбора. Защо закъсня? И къде е Гейб, знаеш ли?

— Момчета, толкова сте хубави с еднакви блузи — каза тя и го прегърна силно. — Толкова възмъжали.

— О-о, мамо. Недей. Момчетата ще ме видят. — Той ловко отстъпи назад, изправи се на пръсти и се взря в спускащия се мрак.

— Майк — започна решително Сара, — не искам да ти го казвам… — тя преглътна притеснено, — но мисля, че Гейб няма да дойде тази вечер.

— Разбира се, че ще дойде. Обеща — намръщи се момчето.

— О, миличък. — Искаше да го прегърне, въпреки че я бе предупредил да не го прави. Сърцето й се късаше.

— Не ти вярвам — извиси се гласът му. — Гейб обеща, мамо. Той обеща!

— Какво става, футболисте?

Сара подскочи и се обърна. Срещна студените сини очи на Гейб Паркър. Той клекна до Майк и за неин ужас синът й се хвърли в прегръдките на врага й.

— Тя каза, че няма да дойдеш. — Майк склони глава на широките му гърди. — А аз й казах, че си обещал. — Като с магическа пръчица момчето спря да хлипа.

— Защо си искала да го излъжеш? — Мъжът въпросително повдигна вежди.

— Почакай… — Сара се приготви да се защити.

— Значи това си имала предвид, като каза, че познаваш Гейб — чу се глас зад Сара. Тя отново се обърна и среща хладния поглед на Шийна Максуел. — Не каза, че синът ти е неговото обществено задължение.

Сара огледа белия й костюм с панталон, преди да подхвърли гневно:

— Синът ми не е ничие обществено задължение. — Вбесена, тя се обърна към Гейб. — Нямаме нужда от вашата милостиня, господин Паркър. Това ме подсеща за футболните обувки. Казах ви, че ще му купя нови обувки. — Започна да рови в чантата си, извади петдесетте долара и въпреки че не можеше да си позволи този жест, ги натика в ръката му. — Ето. А сега защо не се върнете в богатия квартал, където ви е мястото? Аз ще платя и лагера.

— Ура-а! — изкрещя щастливо Майк.

Гейб се изправи, вдигнал на ръце щастливия Майк. Мушна парите в чантата й.

— Нищо не разбирам. Обувките бяха подарък. Не знаех, че има някакво съмнение в това, че ще дойда на мача. И треньорът ме попита дали ще поговоря с теб за лагера. — Той замълча за миг, наострил уши. — Току-що дадоха сигнал за излизане на отборите. Не може ли да се разберем по-късно?

Майк дръпна Гейб за брадичката и обърна лицето му към себе си.

— Каза, че ще седнеш при отбора. Ще дойдеш ли?

— Разбира се — усмихна се той.

— Ами аз? — възрази Шийна, когато двамата тръгнаха.

Гейб се извърна, престорено учуден.

— Ти помоли да дойдеш с мен. Иди със Сара. Така ще знаеш кой отбор да подкрепяш. — Той остави двете жени да си хвърлят убийствени погледи.

Сара профуча покрай Шийна. Спътничката на Гейб можеше да я последва, ако иска. Сара огледа скамейките. Видя Мици, проби си път и се тръшна на твърдата седалка до нея.

— Не ме питай!

— Охо! — обади се Мици. — Коя е тази жена? Виж само белия й костюм. Тя да не си е загубила ума? С бял костюм на детски футболен мач. Нима може да е толкова глупава?

— Обзалагам се, че е френска коприна — ядосано отвърна Сара. — Това е Шийна Максуел. Тя е с Гейб Паркър.

— Искаш да кажеш, че той е тук? Къде е? А аз си мислех, че си разстроена заради Майк.

— Разбира се — снижи глас Сара. — Не може ли после да говорим? Хората ни слушат.

— Здравейте — поздрави тя родителите на Джими, приятеля на Майк.

— Радваме си, че сте успели да дойдете на мача, госпожо Майкълс — усмихна й се мъжът.

— Тъкмо говорехме за теб, Сара — обади се съпругата му. — Да не би бащата на Майк да се е върнал?

— Не, Гейб Паркър е само приятел. Приятел на Майк — добави тя ненужно, и усети, че се изчервява.

— Наистина ли? — повдигна въпросително вежди госпожа Клайн.

— Престани, Сара — прошепна Мици.

Приликата между Майк и Гейб беше очебийна. Не беше трудно да се досети какво мисли госпожа Клайн.

— Това е Паркър, така ли? Мога само да кажа, че снимките във вестниците не го представят какъвто е в действителност. Той е доста привлекателен.

— Мици! — Сара щеше да продължи, но публиката се смълча за вдигането на флага, което оповестяваше началото на мача. Момчетата играеха добре.

Мици я бутна с ръка и извика, когато отборът на Майк вкара гол. Сара гузно се скова и опита да се съсредоточи върху играта.

Неусетно дойде почивката. Майк не беше напускал резервната скамейка. Сара не искаше да слезе, но Мици я побутна напред. Дали всички родители се притесняват толкова за преживяванията на децата си като нея, чудеше се Сара. Тя неволно се загледа как Гейб говори тихо със сина й. Престъпление ли беше да се чувства облекчена, че някой друг го успокоява? Вътрешният й глас я предупреди — не разчитай толкова на Паркър.

— Треньорът каза, че ще играя във второто полувреме — извика Майк, като я видя. — И, мамо, поканих Гейб на пица, нали може?

Сара отмести поглед от Гейб към Шийна, която внезапно изникна до него.

— Може би някой друг път. Довечера ще бъде семейно тържество. Освен това, сигурна съм, че Гейб има други планове.

Гейб замълча, вдигна момчето във въздуха и го завъртя. То се заливаше от смях.

— Леля Мици не е истинско семейство — каза Майк.

Замаяна, Сара се сети да представи приятелката си. На свой ред Гейб запозна Мици с Шийна.

— Е, може ли да дойде? — настоя Майк.

— Не, невъзможно е — отговори Шийна. — Гейбриъл ще ме заведе на вечеря в клуба.

— Жените обичат атмосферата на ресторантите — обърна се Гейб към Майк. — Обещах само вечеря — подхвърли той на Шийна. — Пицата е вечеря.

— Чудесно! — подскачаше момчето. — Може ли, мамо?

— Разбира се, че са добре дошли — съгласи се сдържано Сара. — Но в „Арнолдс“ няма атмосфера.

— Има — прекъсна я Мици. — Имат покривки и свещи.

— Отиваме — каза Гейб.

Сара не можа да спомене, че покривките имат мазни петна, а свещите са сложени в бутилки от евтино вино.

— Виж ги само, Сара — пошушна Мици в ухото й. — Майк го обожава и чувствата му като че ли са споделени. Освен това Гейбриъл е невероятно привлекателен.

— Мици Кийлоха — просъска Сара. — Не в това е проблемът. С него ще си издерем очите.

— Много лошо. Хей, Майк влиза да играе — каза приятелката й и стисна ръката й.

Независимо от неприятностите снощи, Сара потръпна, като го гледаше как се присъединява към суматохата на терена. Не искаше той да играе… Понякога футболистите получават травми. Случайно срещна очите на Гейб. Той остави Шийна, качи се по пътеката и седна до Сара. Прегърна я нежно.

— Страх ви е от първата игра, така ли, госпожо? Майк играе добре.

— Какво ли си мисли госпожа Клайн сега? — попита развеселено приятелката й.

Сара погледна виновно и се отдръпна от Гейб. Привидно спокоен, мъжът остана до нея и викаше окуражително до последния съдийски сигнал, когато се разбра, че отборът на Майк е загубил с един гол. После се втурна да посрещне отбора, оставил трите жени след себе си. Те го последваха мълчаливо до терена, където отчаяният Майк унило тътреше крака.

— Не е позорно да загубиш, когато си играл добре. — Гейб потупа момчето по рамото. — Какво ще кажеш да те откарам с моето порше до „Арнолдс“?

— Наистина ли? — грейна лицето му. — Може ли, мамо?

— Имаш късмет, момче — намеси се Мици, усетила колебанието й: — Ревнувам. Ще се срещнем там. Който стигне първи, заема маса. Ще се забавляваме, нали, Сара?

— Точно така — обади се тя. — Ще се забавляваме.

Надяваше се наистина да прекара весело, докато не се оказа притисната между Гейб и Шийна в тясното помещение. Сара се отказа от всички опити да възвърне доброто си настроение и само мълчеше, докато Гейб не взе сметката. Сара настоя, че те черпят. Мици я накара да мълчи, като я ритна под масата.

— Ще се видим — каза Гейб на момчето, когато Сара го накара да побърза. Майк едва сдържаше прозевките си. Гейб го занесе и сложи внимателно на задната седалка на колата й.

— Благодаря — обади се тя. — Напоследък е станал тежък.

— Мога да тръгна след вас до къщата ви и да го внеса — предложи той загрижено. Тя спря да рови за ключовете си и го погледна. Шийна го викаше, но той се облегна на колата й. — Може ли Майк да дойде да ми помогне утре на лодката? Обещах му да попитам. Ще го взема към десет.

— Категорично не — прошепна Сара. — Шшт. Не искам да чуе.

— Моля те, мамо! — отвори очи момчето. — Каза, че трябва първо да попита и той го прави.

— Не харесвам лодките — заинати се тя. Представи си партита като тези на Фаръл.

— Моята е на брега за ремонт — усмихна се Гейб. Не разбираше защо тя не харесва лодките. По-късно, когато спечели доверието й, ще й зададе много въпроси…

— Той не е бившият ти съпруг — шепнеше в ухото й Мици.

— Не искам Майк да научи неприлични неща.

— Щом в това е проблемът, не беше нужно да питам — отвърна Гейб. — Не казвай, че не искаш малко време за себе си.

Време за себе си? Рядко удоволствие, помисли си Сара. Колеблива усмивка се появи на лицето й. Чувството, че трябва да защити себе си и сина си от някаква неизвестна заплаха бе по-силно от изкушението на няколко свободни часа.

— Заслужаваш почивка — намеси се Мици. — Но ви предупреждавам — бутна тя Гейб, — ще й стане навик. — Мици пое инициативата и продължи: — Ще остана при нея тази вечер. Живея по пътя за лодката ви, така че сутринта може да ме закарате вкъщи. Сара няма дори да излиза от дома си.

— Виж какво направи! — шепнеше Сара на Майк, който се събуди колкото да запляска щастливо с ръце. — И Шийна изглежда готова да те убие — продължи Сара, докато гледаше как Гейб се качва в поршето и потегля. — Мици, от теб ще излезе добър политик. Как успя да излъжеш, без да ти мигне окото?

— Така ли трябва да се държиш с човек, който ти осигурява цяла свободна сутрин?

— Свобода? — опомни се Сара. — Не мисля така, Мици, страх ме е. Не си ли забелязала, че Гейб Паркър… ми отнема любовта на Майк?

— Майк те обича, Сара.

— Не съм сигурна, Мици — продума тъжно младата жена. — Иска ми се никога да не се бях включвала в тази проклета програма.