Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Island child, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 47 гласа)

Информация

Сканиране
maxin (2009)
Разпознаване и начална корекция
Допълнителна корекция
asayva (2017)
Форматиране
in82qh (2018)

Издание:

Автор: Роз Дени

Заглавие: Баща под наем

Преводач: Наталия Иванова

Година на превод: 1995

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Арлекин България ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1995

Тип: Роман

Националност: Американска

Излязла от печат: август 1995

ISBN: 954-11-0362-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6290

История

  1. — Добавяне

Четвърта глава

На следващата сутрин всички в къщата на Сара Майкълс спаха до късно. Когато се събудиха, Майк беше толкова развълнуван, че Сара го забеляза три пъти да си мие зъбите, без нито веднъж да му е казала. И все пак част от сърцето й не искаше да го пусне.

— Той ще се чувства добре с Гейб, Сара — въздъхна Мици, като видя, че приятелката й нервно поглежда часовника. — Какво мислиш, че може да му се случи на лодка, която е на брега?

Сара хапеше устни — нещо обичайно, когато беше притеснена.

— Не знам как да го обясня. Уикендите винаги са били наши, откакто се е родил. Да го деля с някой друг се оказва по-трудно, отколкото съм си представяла.

— Сигурна съм, че тези твои книги за възпитание на децата имат един или два параграфа за това да му дадеш свобода. Ами ако се омъжиш отново? Или ако имаш още деца?

Сара никак не се учуди от отношението на приятелката си.

— Е, не съм от тираничните майки — защити се тя.

— Не те обвинявам — увери я Мици. — Просто не искам да забравяш, че имаш свой живот. Майк ще се ожени и ще напусне дома. Тогава какво ще правиш?

— Но той е само на осем години, Мици. — Искаше да продължи, но пристигането на Гейб и възторженият вик на Майк от всекидневната я прекъснаха.

— Той е тук, мамо. Гейб е тук. Бързо лельо Мици. Довиждане, мамо.

Входната врата се отвори и затвори с трясък. Сара остана с отворена уста, а Мици се разсмя.

— Искаш ли да излезеш да помахаш за довиждане, или да се измъкна безшумно?

Сара я последва до вратата. Майк вече се беше закопчал с колана и подканяше Мици да побърза. Ревност прониза сърцето на Сара. Още веднъж си помисли, че Гейб й отнема любовта на Майк.

— До скоро — обади се Гейб. — Забавлявай се. — Веднага щом Мици седна, той потегли. Двамата заговориха като стари приятели.

— Довиждане — извика Майк и помаха.

Сара почувства, че му завижда. Затова ли беше толкова ядосана? Не, със сигурност не. Никога не беше искала да отиде с Фаръл. Ако имаше време… Но тя никога нямаше време да се забавлява. Винаги имаше работа вкъщи.

Остана на верандата, докато колата се изгуби от погледа й. След това се сети, че не попита Гейб за телефонния му номер — пак не успя. Дори не попита кога ще се върнат. Лека усмивка се появи на устните й и изчезна. Майк бърбореше непрекъснато, сигурно скоро ще подлуди Гейб. Нямаше съмнение, че преди обяд ще се върнат. Трябваше да побърза, за да свърши с домакинската работа.

На обяд те не се върнаха. Сара се отпусна на стола с чаша кафе, останало от сутринта, и се зачуди как ли се справя Гейб. Свърши прането, смени бельото на всички легла, подреди стаята на Майк и изми пода на банята. Всяка минута ще влязат. Погледна часовника си. Ще има ли време да вземе душ? Миг преди това зърна отражението си в едно от огледалата. Косата й беше разрошена, кичури се подаваха под набързо завързания шал. Освен това имаше и няколко мръсни петна по лицето.

Какво ще си помисли Гейб, като я види в ролята на Пепеляшка преди бала? Той сигурно смята, че всички жени се обличат като Шийна. Улови се, че се опитва да си представи неговото семейство. Споменавал беше за баща си, а каква ли е майка му? Може би е небрежна? А може би елегантна?

Двамата не се върнаха в следващите десет минути. Сара стана, изпи кафето си и погледна през прозореца. Извади съдовете от машината за миене и се заослушва за рева на поршето.

Докато изтриваше праха от рафтовете, се сети за друг начин да се свърже с Гейб. Потърси във вестниците яхт-клубовете. Неговият беше написан с едър шрифт и за момент тя се почувства победителка. Триумфът й скоро се изпари, като чу записаното съобщение, че всички служители отсъстват, тъй като обслужват клиенти. Оставете име и телефон, продължаваше съобщението, и някой щял да се обади. Сара затвори телефона и реши да почисти фурната. Това беше неприятно задължение, което тя си спестяваше, докато някой пай не излезеше от тавата. Вътрешността и двете скари блестяха от чистота, преди да се опита отново да се свърже с яхт-клуба.

— Корабостроителница „Паркър“ — обади се приятен глас от другата страна.

— Казвам се Сара Майкълс — започна тя без обяснения. — Търся Гейбриъл Паркър. Можете ли да ме свържете с него или да ми дадете номер, на който мога да го намеря?

— Съжалявам — отговори жената. — В събота и неделя господин Паркър не е на разположение.

— Но вие не разбирате — отговори Сара. — Моят син е с него на лодката му. Очаквах ги да се върнат досега.

— Наистина не мога да ви дам телефона му. Сега ме извинете, имам друго позвъняване.

Чу се изщракване и тихо бръмчене, преди да успее да обясни за какво става въпрос. По дяволите! Сара тресна слушалката. Нима тази жена си мислеше, че търси Гейб по лични причини? Осъзна, че тя сигурно точно това си е помислила.

Внезапно й се прииска да подиша чист въздух. Излезе и се зае да подрязва хибискусите. Извръщаше се към улицата всеки път, когато чуеше шум на кола.

След като почисти лехите с цветята, Сара се залови да измие прозорците, друга неприятна работа, която съответстваше на настроението й. Ако не се върнат скоро, ще се обади в полицията, въпреки че не й беше ясно какво точно ще обясни. Не можеше да го обвини в отвличане.

Към пет тя беше не само изтощена, но и обезумяла от притеснение. Заряза всякаква работа и започна да обикаля от прозорец на прозорец. Всякакви ужасни мисли й минаха през ума. Майк е паднал от лодката. Гейб е претърпял корабокрушение и двамата са в някоя болница в безсъзнание. Той е отишъл на някое парти и въобще е забравил за Майк. Нито веднъж не й хрумна, че може да прекарват толкова добре, че да не забелязват как лети времето.

Измъчена от притеснения, Сара седна във всекидневната. Задряма и не чу приглушения шум на поршето, когато колата най-сетне пристигна. Майк връхлетя вътре и светна всички лампи. Един поглед върху мрачното й лице беше достатъчен да спре възторжения му разказ за лодката.

— Виж, виж — рече той, — мама пак прилича на онази роза, нали, Гейб?

— Къде беше? — придърпа го към себе си Сара. — Знаеш ли колко се притесних? Защо не се обади?

Избухването й изненада Гейб, но той вече я познаваше достатъчно добре, за да не го приеме сериозно. Формулярът, който беше попълнила за агенцията, не показваше нищо, а тази сутрин Мици Кийлоха не искаше да говори за приятелката си. През деня научи от Майк, че няма баби и дядовци, че има баща, който никога не изпраща повече от картичка за рождения му ден и че Сара често е твърде изморена да се забавлява.

Майк се откъсна от нея и избяга при Гейб. Протегна ръце и го прегърна през кръста.

— Днес с Гейб се забавлявахме! — извика той.

Гейб се пресегна зад него и затвори вратата.

— Днес на лодката ми Майк свърши много неща, Сара. Излъска перилата и помогна в почистването на шкафовете в салона. Въобще не беше забавление — обясни той спокойно.

— Забавно беше! — настоя Майк. — Трябваше да вдигна платното и с Гейб ходихме за риба. Шийна дойде. Само да й беше видяла банския костюм. Страхотен беше.

— Заради цвета — опита да обясни Гейб. — Майк харесва яркорозово. Тя отиваше на партито при басейна на Морган Тат. Мисля, че Майк искаше да отидем и ние.

— Но това би било глупаво. — Сара отново привлече момчето към себе си. — Той не умее да плува.

— Гейб каза, че ще ме научи — рече Майк и тропна с крак. — Един ден ще намеря лодката на баща ми. Сигурен съм, че той няма да ме кара да се обаждам вкъщи. — Момчето се обърна и понечи да избяга от стаята. Гейб му препречи пътя.

— Мисля, че дължиш на майка си едно извинение, футболисте. Вчера ти дадох телефоните. Забрави ли да й ги предадеш?

— Да — смотолеви Майк. — Извинявай, мамо.

— Иди се измий. Ще поговорим по-късно.

— Гейб искаше да ни заведе на хамбургери. — Майк беше разочарован. — Това означава ли, че няма да отидем?

Гейб би опитал да спори с нея, ако не беше погледнал отблизо бледото й лице и тъжните й очи.

— Защо не отидеш да си измиеш ръцете, Майк — подкани го спокойно мъжът. — Остави ме да поговоря с майка ти. Ако не днес, ще отидем друг път.

— Но, Гейб…

— Изчезвай или никога няма да отидем.

— Да, сър. — Майк излезе, като влачеше крака, но не каза нищо повече.

Сара не забеляза кога Гейб се е приближил и е закрил от очите й ярката светлина на лампите.

— Какво има, Сара? — Той внимателно я извърна към себе си.

— Виждаш ли какво направи? — Неудържими тръпки разтърсиха тялото й. — Майк никога не е споменавал, че ще отиде да търси Фаръл. Винаги е бил доволен от живота си с мен. Докато не се появи ти!

Гейб я прегърна и я притисна към себе си, докато риданията й започнаха да заглъхват. През цялото време й говореше успокоително и нежно я люлееше.

— Не мисля, че Майк искаше да каже това. Беше толкова доволен от този ден. Не беше подготвен за гневния ти изблик. Знаеш какви са децата. Това е неговият начин да си го върне.

Сара се размърда и мъжът се отдръпна.

— Съжалявам — каза тя притеснено. — Обикновено не проявявам такава слабост. Изморена съм, а бях и толкова притеснена.

— Не се учудвам, че си изморена. Този ден беше за теб, Сара, да се позабавляваш. Вместо това, ти си чистила. Къщата блести. Като влязохме, видях, че храстите са подрязани и цветните лехи са прекопани. За Бога, Сара! Познавам много припрени хора, но ти…

— Ако за теб да се позабавляваш, означава да чистиш лодки, да търсиш голяма вълна и наоколо да има харем от красиви жени, за да повдигат самочувствието ти, то по-добре си спести думите. Моля те, върви си. Направи достатъчно за един ден.

— Свърши ли? За твое сведение, съм в отпуска. Щеше да знаеш, ако беше прочела писмото от агенцията. Ако беше погледнала какво има в пакета и беше прочела обясненията, щеше да разбереш, че задачата ни е двояка — да осигурим време на детето с неговия приятел и от друга страна, да дадем възможност за почивка на родителя. Отпусни се и помисли пет минути върху това, което ти казах. Ще направя кафе. После с Майк ще отидем да вземем нещо за ядене, докато ти се изкъпеш. — Той я вдигна на ръце и я положи недотам нежно в креслото. После издърпа поставката за крака по начин, който би я накарал да се възпротиви. Но тя не го направи. Седеше безмълвно, неспособна да изрече и дума.

Доволен от направеното, Гейб се обърна и изчезна в кухнята. По дяволите, та тя бе влудяващо упорита жена!

Сара искаше всичко да свърши сега. От друга страна, се чувстваше глупаво и се разкайваше. Защо бе толкова избухлива, когато той беше наоколо? Затвори очи и внезапно я заля вълна от срам. Проблемът беше, че мъжът събуждаше в нея чувства, които тя смяташе за отдавна забравени.

Когато Гейб се върна с димяща чаша кафе, Сара се беше свила и спеше като коте. Прииска му се да я целуне и да я събуди. Спомни си колко приятно му беше да я държи в прегръдките си. Той едва се сдържа да не изругае и в същия миг Майк връхлетя в стаята.

Лицето му беше току-що измито и косата беше прилепнала по челото му. Гейб сложи пръст на устните си и момчето кимна с разбиране.

— Знам защо е изморена — прошепна то. — Трябва да видиш стаята ми. Изчистила я е до блясък.

— Навсякъде е изчистила днес, футболисте — усмихна се Гейб. — Какво ще кажеш да я изненадаме и да приготвим вечерята? Мисля, че й го дължим, нали? — Гейб си помисли, че може би очаква прекалено много от момчето. Но беше важно и да се научи да дава, не само да взема, да показва загриженост за другите.

— Предполагам, аз съм виновен да е ядосана — предаде се Майк след кратко колебание. — Трябваше да й дам номерата на телефоните. Хайде да приготвим вечерята.

Гейб сложи чашата с кафе на ниската масичка и стисна рамото на Майк.

— Точно така, приятелю. Но не си само ти виновен. Следващия път ще говоря се нея, преди да тръгнем някъде. — Двамата се измъкнаха тихо от стаята.

Сара се протегна и се прозя. Не след дълго събра достатъчно сили да стане от стола. Беше се успокоила, че Майк си е вкъщи, но изпитваше противоречиви чувства.

Забележката на Майк за начина, по който изглежда, я накара да се замисли за нещо повече от един бърз душ. Топлата вана би й се отразила добре. Докато водата течеше във ваната, Сара се измъкна от мръсните си джинси. Всичките й мускули бяха сковани. С въздишка младата жена се потопи в горещата вода и се отпусна назад. Излежаваше се, като се надяваше, че Гейб ще се измори да чака и ще си тръгне. Не ги чуваше — сигурно вече е заминал. Беше много тихо. В такъв случай по-добре да излиза. Осемгодишните момчета могат да направят много бели, ако останат сами. Тя бързо дръпна запушалката на ваната.

От работата в градината кожата й беше придобила златист загар. Зелената копринена блуза, която избра да облече, подсилваше лекия й тен. С къси панталони щеше да й бъде по-хладно, но ако Гейб все още беше тук, облеклото й нямаше да бъде подходящо. Притеснена, тя облече нови джинси.

Радиото на Майк гърмеше от стаята му. От кухнята се разнасяха съблазнителни аромати, които доказваха, че Гейб не си е тръгнал. Сара изведнъж почувства, че умира от глад.

Спря на вратата на кухнята, загледана как Гейб сръчно се справя с няколко врящи тенджери на печката. Явно се чувстваше прекрасно с препасаната през стегнатите му хълбоци кърпа. Двамата мъже, които познаваше най-добре — баща си и Фаръл — смятаха кухнята за женско царство.

— Здравей — обади се тя, когато се отърси от изненадата си. — Сам ли приготви тези вкусотии?

— Майк каза, че обичаш спагети — усмихна се мъжът. — Лесно се приготвят и са вкусни. И червеното вино, което купих, е подходящо за тях. За Майк има сок.

— Наистина обичам спагети. Значи ти си кулинар?

— Не мога да нарека полуготовия сос и спагетите кулинарно изкуство, Сара. Но се радвам, че Майк не ме е предумал да ги направя само защото са негово любимо ястие след хамбургерите.

Сара не можеше да откъсне очи от Гейб. Несъзнателно навлажни устни и отмести очи. Чувстваше се… замаяна.

Мъжът прикова очи в устните й. Приближи до нея и усети, че тя потръпна. Много искаше да я целуне. В този момент се обади часовникът на печката. Гейб гузно се извърна.

— Отвори виното, Сара. Този ужасен звук означава, че вечерята ни е готова. — Полудял ли е? Целувката само ще усложни нещата!

Младата жена се зарадва, че има с какво да се заеме. Погледна крадешком Гейб, който спокойно изцеждаше спагетите. Беше сигурна, че страните й са също толкова червени като виното. Недоволстваше, че той може да бъде толкова хладнокръвен.

— Ще извикам Майк. Трябва да ни помага.

— Той намаза филийките с масло и ги сложи във фурната — обясни Гейб. — Не искам да се изгори тук при мен.

— Не те обвинявам в нищо — заяви Сара.

— Това ще е за първи път — промълви той, когато тя излезе.

Майк спеше в стаята си. Сара опита да го събуди, но той само промърмори и се обърна. Ще му остави чинията, в случай че стане по-късно. Не й се нравеше идеята да вечеря дама с Гейб, но не искаше кулинарното му майсторство да отиде на вятъра.

— Представяш ли си? Нашият приятел е заспал — обяви тя, като се върна в кухнята.

— Да опитам ли да го събудя? — надигна се Гейб.

— Научила съм се да не дразня спящите мечки — поклати глава тя.

Той се усмихна и издърпа стола й. После вдигна чаша за тост.

— За безславния сън.

— Знаеш ли, много е трудно за жените да останат разумни в твое присъствие. Исках да поговоря с теб за няколко неща, най-дребното от които е, че побелях от притеснение. — Тя вдигна кичур светлокестенява коса — не се виждаше нито един бял косъм.

— Съжалявам, Сара — продума той. — Майк беше толкова доволен. Не предполагах, че няма да се възползваш от предоставилата ти се възможност да си починеш. Ще ми простиш ли?

Младата жена се втренчи в сините му очи, които толкова приличаха на очите на Майк.

— Да започваме, преди да са изстинали — обади се тя.

— Не искам да се притесняваш — подзе той. — Написах всички телефони, където мога да бъда — на пристана, в апартамента ми, в къщата на родителите ми и в дома ми на Сънсет. Тази година няма да се състезавам в Националния шампионат по сърфинг, но ме поканиха да бъда съдия. Ще взема още една седмица отпуск и ще бъда там почти по цял ден. Можеш да дойдеш за финалите — предложи той. — След седмица са. Майк ще се забавлява, а на теб няколко дни на слънце ще ти се отразят добре. Какво ще кажеш?

— Не! — Вилицата се изплъзна между пръстите й и се удари в чинията. — Повече няма да водиш Майк на лодката си. Обстановката не е подходяща за него.

— Каква мислиш, че е обстановката, Сара? Не организирам пиршества и оргии. Приятелите ми и персоналът са почтени хора.

— Наистина ли? Ами яркорозовия бански костюм на Шийна? Знам как се продават лодки — с жени с шапки и изрязани бански костюми.

— Не наемам момичета в бански костюми. Дядо ми построи работилница, която продава лодките си самостоятелно. Аз продължавам по същия начин. — Той се наведе и се облегна на масата. — Любопитно ми е да узная ти какъв бански костюм носиш?

— Не нося — отговори тя, обмисляйки последните му думи. После осъзна какво е казала и се изправи. — Искам да кажа, че нямам време за плуване.

— Пояснението ме разочарова — усмихна се той и поклати глава. — Невероятно, хората изминават хиляди километри да дойдат на нашите плажове, а ти ми казваш, че вие с Майк не ходите там. Не знам защо е така, но това обяснява интереса му към банските костюми.

— Точно това искам да избегна.

— Истината, Сара, е, че той е на възраст, когато момчетата започват да гледат снимки на жени и да си задават въпроси.

— На осем? — ококори се тя. Беше шокирана.

— На осем или на осемдесет, това е нормално. — Очите му отново се приковаха в блузата й. Дяволита усмивка играеше на устните му, когато мъжът прокара пръст по ръба на чашата. — Повярвай ми, така е.

— Включих Майк в тази програма, защото исках да осъзнае, че животът не започва и не свършва на плажа. Надявах се да разбере, че трябва да се отнася към жените с внимание, нежност и любов. — Тя замълча, разбрала, че разкрива собствените си желания.

— Вниманието, уважението и любовта започват вкъщи, Сара. Ти трябва да му служиш за пример. Какво искаш да му покажеш с държанието си? — Неочаквано се почувства като подлец. Лицето й помръкна и очите й станаха тъжни. По дяволите!

Младата жена остави салфетката си и неволно събори чашата с вино. С мъка откъсна поглед от Гейб и се зае бързо да попие червената течност.

— Престани! Трябва да се разберем — сложи той ръка върху нейната. — Защо ми нямаш доверие, Сара? Как да помогна на Майк, когато ти се държиш с мен, сякаш съм Джак Изкормвача?

— Ти може и да си съблазнил майката на последното дете, чийто приятел си бил, но аз не съм записала сина си в тази програма, защото съм лишена от секс разведена жена.

— Не бъди груба! Последното момче живееше с баба си. Тя притежаваше достатъчно топлина и любов да се грижи за детето на пропадналия си син, да го предпази от живот сред наркомани. Именно тези грижи приучават към уважение, Сара. Съжалявам, ако съм прекрачил невидимата бариера. Ще се държа както ти поискаш. Казах ти в началото, че ти определяш правилата.

— Мамо? Гейб? — влезе Майк в кухнята и опита да потисне прозявката си. — Какво се е случило? Сърдити ли сте ми?

Изражението на Гейб веднага се смекчи. Той бързо взе каната с кафе и наля две чаши. Даваше време на Сара да си помисли. Тя решава. Момчето щеше да му липсва, но от друга страна, Майк само ще страда, ако двамата със Сара продължат да се държат като врагове. С изненада забеляза, че ръцете му треперят.

— Никой не ти се сърди, миличък — скочи Сара и донесе чинията, която му беше приготвила. — Ела, седни тук. Разлях чаша вино по цялата маса. Това е.

— Добре, че не си я разлял ти — обърна се момчето към Гейб. — Мама има от онези досадни книги как да се държим. Щеше да ти я прочете цялата. Гейб, ще ми разкажеш ли приказка тази вечер?

— Зависи от майка ти, футболисте — сви рамене мъжът. — Беше изморителен ден. Сигурно ще си тръгна, след като помогна в почистването.

— Няма нужда да оставаш — измърмори Сара. — Съдовете ще почакат. Трябва да си легнеш рано, миличък — обърна се тя към сина си. — Забрави ли, че утре сутринта сме на концерт? Ще пее квартетът на Харви.

— О, мамо, трябва ли да ходя? — изкриви лице Майк. — Може би ще съм нужен и утре на Гейб.

— Твой приятел ли е? — обърна се Гейб към Сара.

— Да — тъжно отвърна вместо нея момчето. — Харви Дентън. Той не обича децата.

— Дентън? — изсумтя Гейб.

— Познаваш ли го? — погледна го Майк.

Мъжът кимна.

— Това не те засяга — намеси се Сара. — Харви ми е колега. Работя за Лу Пейдж.

— Лу е добър човек — каза Гейб. — Дентън е негодник.

— Това като досаден ли е? — полюбопитства детето. — Не помниш ли? Нали днес ти казах, че не харесвам приятеля на мама, Харви.

— Вие сте говорили за мен? — попита тя раздразнено.

— Не прави погрешни изводи. Този спор няма да ни доведе до никъде. Майк, утре ще прекараш деня с майка си. Ще се видим в четвъртък на тренировката. Сара, ето визитката ми, ако има нещо, обади ми се. Довиждане.

Той си тръгна толкова неочаквано, та на Сара й се стори, че някаква жизненоважна сила я напуска. Изтърпя миенето на съдовете и неспирното бърборене на Майк за прекрасния му ден с Гейб.

Дълго след като сложи сина си в леглото, тя лежа будна, премисляйки случилото се. В края на краищата, Гейб не бе направил нищо лошо. Проблемът беше в нея. Тя е възрастен човек — трябва да се справи с изкушението. Има своите приятели, а Майк — неговите, сред които сега е и Гейб. Не е необходимо тя и Гейб да се срещат. Но защо, след като всичко изглежда толкова логично, не е убедена?

Неделята настъпи, преди Сара да е готова. Беше разстроена от това, че Гейб е завладял мислите й и толкова лесно е откраднал съня й. В този момент не искаше нищо друго, освен да се обади на Харви и да се извини, че не може да отиде.

За да не се поддаде на това изкушение, тя реши да отиде да събуди Майк. Трябваше да изтърпи този ден, ако не за нещо друго, то поне за да забрави начина, по който тялото й я предаваше само при мисълта за Гейб Паркър.