Роз Дени
Баща под наем (6)

Шеста глава

Сутринта отново настъпи прекалено скоро. Сара погледна изражението си в огледалото и твърдо си каза, че безсънните нощи трябва да спрат. Не е ученичка с разбито сърце.

Временно чувствата й към Гейб се бяха разгорели, това е всичко. Той е имал среща с Шийна. Целувката им е била в резултат на нерви и от двете страни. Телефонът звънна, когато Сара се бореше с тънкия гласец в себе си, че целувката на Гейб не е била само резултат от безпокойството му.

— Ало?

— Добро утро, Сара — чу плътния глас на Гейб. — Тази сутрин не можах да тръгна на работа, без да разбера как си. Исках да те дочакам снощи, но нямаше как. Какво те забави толкова?

Искреността му събори стените, които беше изградила около сърцето си.

— Добре съм… наистина.

— Чудесно. Доста изплаши Майк. И мен — добави той след минутно колебание.

— Много мило от твоя страна да отделиш време от срещата си, за да поправиш радиото на Майк. Сигурна съм, че това помогна да забрави случката.

— Аз нямах среща. Семейството на Шийна и моето са приятелски. След престоя си във Франция тя има известни трудности с приобщаването към предишната си среда. Откровено казано, между нас има десет години разлика.

— Не исках да те обидя. Майк каза… — Тя се намръщи, мъчеше се да си спомни, какво точно е казал. — Може би аз погрешно съм разбрала, че е среща — продължи тя отбранително.

— Не съм от мъжете, които след като са целунали една жена, ще отидат на среща с друга. Знам, че светските хроники ми приписват множество авантюри, но това не е вярно. Не скачам от легло на легло. — Сгреших, каза си той. Дали ще помисли, че иска да я отведа в леглото си? Гейб чакаше, притаил дъх.

Дори в уединението на спалнята си Сара се изчерви. Не можеше да говори открито за секса.

— Аз… ще закъснея за работа — осмели се най-сетне да продума тя. Защо й казваше всички тези неща? Освен ако не е… заинтересуван.

— Няма да те задържам — отвърна той бързо. За Бога, не искаше друга грешка с тази жена. — Обадих се да проверя дали Майк ти е предал, че ще го взема следващия вторник. Ще упражняваме удар и спиране на топката на училищното игрище.

— Не, не ми е казвал. — Сара разтри челото си. Следващия вторник щяха да си купуват рокли с Мици.

— Ще го докарам след това, но не мога да остана. Отивам по работа на Кауай и ще отсъствам до петък вечерта.

— Добре. С Мици ще пазаруваме във вторник след работа. Треньорът на Майк се съгласи да го заведе при майка й към шест.

— Ако няма да закъснееш много, мога да остана с него.

— Може да се забавим до единайсет.

— Дай ми адреса. Ще го заведа.

— Ще се отклониш от пътя си — възрази Сара.

— Сара — каза той раздразнено, — ако е от тази страна на острова, няма да се отклоня от пътя си. Какво ще си купуваш, нещо интересно?

— Всъщност не — отвърна Сара. — Ще си изберем рокли за партито на Максуел.

— Не знаех, че и ти ще ходиш. — Каква хубава изненада. Само мисълта за това, че и тя ще бъде там, правеше събитието още по-приятно.

— Не сме натрапници. Съпругът на Мици е поканен. Аз отивам само защото Лу настоява.

— Мислиш, че ще се облека в смокинг и ще приличам на пингвин, за забавление ли? За мен също е бизнес, Сара. Едва като разбрах, че и ти ще ходиш, ми стана приятно.

— Ами… добре. — Сара едва си поемаше дъх.

— Слушай, знам, че закъсняваш. Няма да те задържам. Дай ми адреса на майката на Мици и ти пожелавам приятно пазаруване следващия вторник. — Сара му продиктува адреса, учудена, че си го спомня както бе развълнувана и смутена. — Купи си нещо сексапилно — добави той, преди да затвори.

Гейб се чудеше, с какво ли би изглеждала сексапилна. С всичко, реши той накрая.

— Готова ли си, мамо?

Тя вдигна глава. Синът й стоеше на прага. Чудо на чудесата — той е облечен и сресан.

— Кой се обади?

— Гейб — рече тя и бързо остави слушалката.

— Каза ли нещо за следващия вторник?

— Да. Ти защо не ми съобщи?

— Защото Гейб каза, че може да има гажимент — сви рамене момчето. — Каза, че ще се обади.

— Майк! — Сара се извърна и вдигна ръце. — Моля те изговаряй всяка дума бавно и не изяждай букви. Трябва да кажеш ангажимент. Кажи ми честно, какво е мнението на учителите ти за начина, по който говориш?

— Като твоето — каза Майк разкаяно. — Но те всички са жени.

— Какво общо има това?

— Мъжете не се интересуват от такива неща като езика. Нито треньорът ме поучава за лаголите, нито Гейб.

— Може и да не ти правят забележка, но не ги чуваш да изяждат букви или да използват глаголите в погрешно лице и число. Догодина ще ти потърсим мъж за учител.

— О, не! — Майк затвори очи. — Не господин Китцел. Той е като Харви.

— Харви говори правилно.

— Можем ли да тръгваме? Ще се опитам да бъда по-добър, мамо. Не ме карай да прекарвам повече време с Харви.

Сара предпочете да остави забележката без отговор. Закара го до училище, без да повдига темата за Харви.

Остатъкът от деня и седмицата минаха неусетно сред работа и домашни грижи. Само няколко пъти се запита какво ли прави Гейб. В понеделник той остави съобщение, че уговорката остава.

На следващата сутрин Сара остави Майк както обикновено. Той се покатери на седалката й и я целуна силно.

— Надявам се да си вземеш секси рокля, мамо. Щото мисля, че си истинска красавица. Но като си вземеш секси рокля и всички други ще мислят така. Довиждане.

Сара вдигна ръка до бузата си. Какво знаят осем и половина годишните момчета за секса? Неговата целувка я накара да си спомни за тази на Гейб от миналата седмица и страните й пламнаха.

От момента, в който Сара спря да вземе Мици, приятелката й не спря да бъбри.

— Никога не съм имала по-добри новини! — каза тя вместо поздрав. — Снощи говорих с един мой братовчед. Той има магазин за дрехи в Хонолулу. Току-що са получили нови официални рокли. Обадих се и на други двама братовчеди с магазини и те са добре заредени. Кажи, че нямам търговски нюх!

— Този, който ми поправи климатичната инсталация, също ти е братовчед. Да нямаш роднини във всички отрасли на икономиката?

— Не — отговори Мици. — Там, където нямам аз, има Осаму. А довечера и ти си моя братовчедка.

— Черната овца? — засмя се искрено Сара. — От чия страна на семейството?

— Да не издребняваме — рече Мици. — Хайде да вечеряме някъде. От доста време не сме го правили.

— Сигурно няма да съм гладна — замисли се Сара за оскъдните си средства, — но може да изпия един чай или нещо друго. — Тя замълча и се извърна, за да не би приятелката й да предложи да плати. Нужна й беше голяма находчивост да събере парите за роклята. Тази сутрин видя, че джинсите на Майк пак са окъсели. Може би не трябва да ходи на партито. И да не видиш Гейб, обади се дяволчето в нея.

— Не се притеснявай за вечерята, Сара — безгрижно подхвърли Мици. — Познаваш ме, пазаруването ми е достатъчно.

Докато паркираше, Сара отново се разтревожи, задето парите не й достигат. Преди да стигне до кабинета си, беше решила да се обади на Мици и да я помоли да отменят обикалянето на магазините. Не беше измислила нищо и за лагера. Майк вече се беше настроил, че ще отиде, а тя почти се бе съгласила.

Сара се изненада, като видя Осаму Кийлоха пред врата на Лу — нали бе закарала Мици на работа.

— На какво дължа тази чест, Сам? — шеговито попита тя. — Да не би някой от твоите студенти да е станал прекалено агресивен? Или може би някой родител? — Това беше стара шега и не беше тайна, че прекалено ентусиазирани родители му създаваха повече проблеми на състезанията, отколкото студентите.

Той топло се усмихна.

— Всъщност бях при бръснаря надолу по улицата. Мици се обади и каза, че е забравила да ти плати бензина за този месец. И реших, че след като съм наблизо, бих могъл да намина.

— Няма такова нещо, Сам. Тя ми плати в аванс, за да поправя климатичната инсталация на колата. — Ниският мускулест мъж остави парите на бюрото и решително се отправи към вратата.

— Мици никога не греши с парите. И след като отказва да пътува с автобус, заслужаваш много повече от това, което давам, само за да съм сигурен, че не е разбила някъде мерцедеса. Обичам я много, но казвам ти, седне ли зад волана, тя коренно се променя. Погледнато от този ъгъл, ти ми спестяваш доста главоболия. — Той махна с ръка на Лу и се измъкна през вратата.

Сара се взря в петдесетте долара на бюрото.

— Докато си на вълна пари — приближи Лу. — Съвсем забравих за повишението ти. Преди няколко седмици говорих с колегите. Те се съгласиха, че имаш двойно повече работа. Ще преименуваме и длъжността ти. Как ти звучи правен асистент?

Сара се отпусна назад в стола си. Лу изчезна в кабинета си и се върна с чековата книжка на фирмата. Вписа щедра сума, подписа се и откъсна чека.

— Повишението ти е със задна дата, от началото на годината. Тогава работата ни наистина се увеличи. Прости ми, че забравих, но напоследък бях доста зает в съда. — Лу подаде чека на Сара.

Тя онемя, като видя сумата. Сълзи се стекоха по бузите й.

— Не знам какво да кажа, Лу. — Преглътна и отмести поглед.

— Не казвай нищо. Заслужила си всеки цент. Между другото, Сам спомена, че ще пазарувате с Мици за партито на Максуел. Донеси ми сметката. Аз ще платя. В края на краищата, аз те помолих да представяш кантората на тържеството.

— И дума да не става! Приех повишението, защото наистина имаме повече работа. Но не мога да позволя да ми купуваш рокля с парите на фирмата. Все още не съм сигурна, че ще отида.

— Мислех, че всичко е уредено. Харви няма ли да те вземе? Да не сте се спречкали? Затова ли се върти като малоумен около вдовицата Луис?

— Всъщност не сме се карали — изчерви се младата жена. — Опасявам се, че Харви не е много търпелив с Майк.

— Тогава има ли смисъл да излизаш с него?

Сара тъжно поклати глава.

— А младият Паркър разбира ли се с момчето? Напоследък не съм те чувал да се оплакваш.

— Ами, както сам каза, Лу, напоследък си много зает в съда.

— Що за отговор е това? Как го приема Майк?

— Двамата си приличат като две капки вода.

— Правилно ли долавям „но“? Знаеш, че съм загрижен за теб и момчето. Да постресна ли малко този нехранимайко?

— Не — разсмя се Сара. — Всичко е наред между Майк и Гейб. Хей, не е ли време да се заема с тази работа, която ти кръсти с ново име?

— Да не би да ме пъдиш, Сара? — Лу поглади брадичката си. — Плащам ти да използваш този тон с досадни клиенти, не с мен. Аз съм шефът, забрави ли?

— Оценявам загрижеността ти, Лу. Да ти кажа честно, не знам какво да мисля за Гейб Паркър. С лодката и сърфа си най-напред той ми приличаше на Фаръл. В действителност двамата нямат нищо общо — усмихна се тя. — Гейб е тактичен. Въобще не е егоцентричен. Дори кара Майк да внимава как се държи.

— Но съдията още не е взел решение?

— Може би.

— Едно момче има нужда от баща, Сара.

— Много умно, Лу. — Тя рязко вдигна глава. — Ти си много по-добър адвокат, отколкото психоаналитик.

— Разбрах! Повече нищо няма да кажа. Ще си гледам моята работа, освен ако не ми поискаш съвет.

Думите му обезпокоиха Сара. Нима Гейб Паркър можеше да бъде неин съпруг? През по-голямата част от деня се улавяше, че мечтае с отворени очи как би се чувствала като негова жена. За разлика от Фаръл, на Гейб можеше да се разчита и връзката му с морето не беше така всепоглъщаща. В късния следобед, успокоена, че въпросът с парите е разрешен, тя с нетърпение очакваше да си тръгне. В пет се приготви и спря пред вратата на Лу.

— Тръгвам си. Пак благодаря за повишението. Ти си ангел — каза тя и побърза да излезе, защото знаеше, че той ще се почувства неудобно. В бързината се сблъска с Харви. За него се беше лепнала госпожа Луис. Сара забеляза, че е сменила траура с рокля на волани в пастелен цвят, в която изглеждаше доста по-млада.

— Извинете — каза Сара и отстъпи.

— О, Сара — Харви погледна часовника си, — радвам се, че те видях, преди да си тръгнеш.

За момент Сара премести поглед към жената до него. Стори й се, че изглежда сконфузена.

— Свърших преписката по делото Луис. Всичко, което беше продиктувал, е напечатано. На бюрото ти е. Има ли нещо друго?

— Сара — той разкопчаваше и закопчаваше сакото си, — познаваш ли Джанет? Сигурен съм, че си чувала за Дейн Луис, краля на текстилната промишленост. Негова дъщеря от предишен брак се опитва да вземе полагащия се на Джанет дял от неговото имущество. — Харви се изчерви и продължи: — Стига за това. Джанет се разстройва. Исках да ти кажа, че я помолих да дойде с нас на партито на Максуел. Джанет не е излизала никъде от началото на тази неприятна история. Няма да бъде… добре за нея, ако отиде сама.

— За Бога, Харви! Не ми дължиш никакви обяснения. Отивам на тържеството, защото става въпрос за работата. Ако искаш, мога да отида с Мици. — Сара забеляза облекчението, изписало се по силно гримираното лице на Джанет Луис.

— Не ставай глупава! Аз ще те взема както сме се разбрали. Нищо не се променя, освен че ще бъдем тримата. Тъй като няма да се видим до събота, отсега ти казвам да си готова точно в осем. Опитай да не закъснееш този път. — Без дума повече, той дръпна Джанет и остави Сара да клати недоумяващо глава.

Отново закъсняваше и слезе по стълбите тичешком. Нямаше търпение да каже на Мици за новия обрат на събитията.

— Ти се шегуваш! — беше отговорът на приятелката й. — Какво нахалство! Кого се опитва да заблуждава той? Всичко е съвсем ясно. Сто процента това, което го интересува, са милионите на Луис.

— За това не знам, Мици. Той се чувстваше много притеснен, че нарушава етикета, като кани и двете ни. Знаеш го Харви.

— Ти беше негова приятелка. Защо се застъпваш за тази отрепка?

— Не съм му била точно приятелка. Освен това Лу даде поканите и на двама ни. Става въпрос за работата. Нямаше да ти кажа, ако знаех, че ще реагираш по този начин. Помислих, че ще се посмееш. Според мен е ужасно смешно.

— До известна степен е забавно. Надутият Харви с две дами. Не се знае, може тя също да го използва. Това не ме интересува, но искам да ми обещаеш, че ако тя стане нахална, ще си тръгнеш с нас.

— Дадено — засмя се Сара. — Сега, след като подреди живота ми, упъти ме към твоите братовчеди. Или искаш първо да хапнеш?

— Не, първо пазаруването, но може би ти си гладна?

— Не, още не съм. Бях решила да те оставя да се чудиш дали Осаму е идвал. Честно, Мици, обичам те като моя сестра, но няма да приема милостиня.

— Сгреших ли?

— Не. Да приемем, че това са парите за бензина за следващия месец. Може също да ти е интересно да научиш, че днес Лу ми даде повишение със задна дата.

— Крайно време беше — зарадва се Мици. — Хей, ето го магазинът на братовчед ми. Спри някъде тук.

Сара имаше чувството, че всички са дошли да пазаруват тази вечер в Хонолулу. Улиците гъмжаха от хора. Краката я заболяха да върви след Мици. Влизаха от магазин в магазин. Всеки път, когато ходеше на пазар с Мици, Сара се заричаше, че ще е за последен път. И ето че пак е с нея. Приятелката й бе неуморна, пробваше всяка рокля от нейния размер. Сара ги подбираше. Повечето не бяха достъпни за нейните възможности, дори с увеличението на заплатата й.

Вече се стъмваше, когато Мици я дръпна в следващата пресечка. Беше по-хладно и по улиците нямаше толкова много хора.

Най-сетне в едно малко магазинче Сара намери рокля, която й хареса. При това на прилична цена. Тъмнозеленият сатен меко обгръщаше тялото й. Отстрани имаше цепка, която съблазнително разкриваше бедрото. Сара бавно се завъртя пред тройното огледало. Леко набраните ръкави и високата яка придаваха загадъчност на роклята. Сара се почувства като принцеса. Парите можеха да й стигнат и за чифт обувки. Бе видяла съвсем подходящи за роклята. Елегантни, изрязани и с висок ток. С тях може би ще стигне до брадичката на Гейб. Прибра небрежно косата си нагоре и се завъртя за последен път пред огледалото. Изплъзналите се кичури обрамчваха бледото й лице, очите й блестяха на слабото осветление. Да, искаше тази рокля. Тя я правеше да изглежда различна. Не красива, но със сигурност привлекателна. И дори сексапилна.

Мици също намери мечтаната си рокля в този магазин. Нейната беше тъмносиня с избродирана от пайети бамбукова палма, която започваше от рамото и стигаше до коляното. Шифонът трептеше при всяко нейно движение и придаваше височина на дребната и фигура.

— Ако бях с тяло като твоето, Сара — заяви Мици, бавно обикаляйки около нея, — бих си купила рокля с дълбоко деколте. Но… — наклони глава тя — тази провокира въображението.

— Не обичам дълбоки деколтета, Мици. Ще купя тази рокля — отсече тя. Представи си Гейб и стомахът й се сви. Нима си мисли, че може да привлече вниманието му на парти, където всички рокли са ушити по поръчка. Тази мисъл охлади ентусиазма й. — Ако си платила роклята си, Мици, хайде да тръгваме. Този квартал ме кара да настръхвам.

— Само вдъхни този аромат. След това обикаляне умирам от глад.

Сара се огледа недоумяващо. Неонови реклами привличаха погледа към множество ресторанти. Повечето бяха сврени в неугледни сгради. Тя хвърли пакетите си в багажника.

— Имате ли пет цента за чаша кафе, госпожо? — приближи възрастен мъж.

Сара срещна изморени от живота очи. Изпита съчувствие към мъжа. Той може да е нечий баща. Беше прибрала петдоларовото ресто в джоба на якето си, извади го и пъхна парите в грубата длан на стареца. Той вдигна ръка към светлината и погледна учудено.

— Господ да ви благослови — изфъфли. — Вие сте светица.

— Сара! — смъмри я Мици. — Нямах предвид, че трябва да раздаваш изкараните си с толкова труд пари на всяка отрепка по улицата. Хайде да влезем някъде да вечеряме, преди да е разпространил мълвата, че си мекушава.

— Но той изглеждаше толкова тъжен — защити се Сара и се извърна да погледне бавно отдалечаващия се мъж.

Без да й обръща внимание, Мици я побутна към един тайландски ресторант малко по-надолу по улицата.

— Сигурно ще си купи вино с парите. Да поръчам ли за двете ни?

— Да. Никога не съм яла тайландска храна. Мирише много вкусно. Може би трябваше да му купя вечеря.

— Сара — поклати глава Мици. — Трябва да излизаш по-често.

След като бяха изяли огнено лютивите ястия, които постоянно се появяваха като с магическа пръчица, Сара се отпусна назад.

— Беше прекрасно. Чудя се дали все още мога да си купя обувки след толкова ядене?

— Това е най-хубавата част от вечерята — усмихна се Мици. — Тук е евтино. Можеш да идваш в този ресторант всяка вечер и да нахраниш един-двама бездомници.

— Чудя се дали Майк би го харесал — каза неочаквано Сара. — Той се оплаква, че готвя все едно и също.

— Не бях чувала за това — каза Мици и отброи щедър бакшиш.

— До инцидента с Харви не знаех, че съм пренебрегнала една страна от възпитанието на Майк. Обстановката в луксозния ресторант му беше толкова непозната, колкото на мен тайландската храна. — Тя също остави бакшиш. — Казах ли ти колко се ядоса Харви, когато Майк разля млякото?

— Харви Дентън е негодник. Не ме карай да си отварям устата.

— Не се притеснявай, няма да говоря за това. Искам да си купя онези обувки. После най-добре да отида да прибера сина си. Той сигурно ще е заспал. О, не знаех, че е станало толкова късно. Добре, че не се съгласих Гейб да остане с него вкъщи, докато се върна. Щеше да изпусне самолета си за Кауай.

— Не си ми казвала за това — спря Мици при вратата. — Колко интересно.

— Не прави от мухата слон, Мици. Беше му неудобно, защото няма да бъде на следващия мач на Майк, това е.

— Сара, защо не искаш да повярваш, че той харесва теб всъщност? Гейб е нормален мъж от плът и кръв, нали?

— О, да. — Мици повдигна вежди и Сара разбра как е прозвучал отговорът й. Тя се засмя притеснено.

— Хайде, кажи ми, той те харесва, нали? Гейб Паркър те е целунал, не отричай — продължи Мици, преди да стигнат до колата.

— Нещо такова — смотолеви Сара. Отключи на приятелката си и заобиколи.

— Хей, госпожо. Имате ли петаче? — Едно момче, само с няколко години по-голямо от Майк, изникна от тъмнината толкова близо, че Сара не можа да отвори вратата си.

— Нямам дребни. — Заслепена от състрадание, тя не видя проблясването на ножа в ръката на момчето.

— Дай цялата чанта. Не съм придирчив.

— Няма да ти дам нищо. Работя, за да печеля честно. Би трябвало да се срамуваш.

— Сара — изскочи от колата Мици с пребледняло лице, — какво си мислиш, че правиш, за Бога?

— Да, за каква се мислиш? — присмя се момчето.

— Аз съм майка — отговори Сара. — Отивам вкъщи при сина си и ти трябва да се прибереш при майка си.

— Ти си смахната — рече момчето и грабна чантата й.

— Хей! — чу се гневен глас от един тъмен вход. — Остави дамата на мира. Тя е приятелка. — Беше старецът, на когото Сара бе дала пари преди малко. Момчето побягна, но непознатият изненадващо леко се изправи на крака, настигна го и й върна чантата.

— Б-благодаря — заекна тя. — Ето, нека да ви дам награда.

— Не, приберете се вкъщи. Погрижете се за момчето си. Имам внук… някъде. — Той се поклони и изчезна в близкия вход.

— Хайде да тръгваме, Сара — дръпна я Мици.

Ръцете й трепереха толкова силно, че едва на третия път успя да запали. Дори не се сети за обувките. През целия път си мислеше за стареца и внука му. Мици също беше необичайно мълчалива.

— Беше ужасно — каза тя, когато спряха пред къщата й. — Иска ми се Сам да беше с нас. Освен това съм вбесена. Хонолулу е моят град. Там съм родена. Беше спокоен град.

— Ако старецът не се беше върнал…

— Това е добра причина да се сприятелиш с Гейб Паркър.

— Мици, едва не ме ограбиха. Можеха да ме убият.

— Не ми обяснявай, видях. Какво те накара да мислиш, че можеш да спориш с джебчия, дори да е дете?

— Всички деца имат майки — заинати се Сара.

— Ти наистина си луда. Съмнявам се, че Гейб ще одобри смелостта ти. Сигурна съм, че на Осаму няма да му хареса.

— Не му казвай, моля те — излезе Сара да й даде пакетите. — Не искам Майк да научи за това. Ами ако ми се беше случило нещо лошо?

— Да, наистина, ако се беше случило нещо лошо? — стисна устни Мици, докато чакаше приятелката й да отвори багажника. — Нямам тайни от съпруга си. Чуй ме, Сара, трябва да кажеш на Гейб.

— Според мен виждаш прекалено много в една целувка и няколко прегръдки — ядосано тресна капака Сара.

— И прегръдки? Става все по-добре. Утре ще си поговорим сериозно. Сега се прибирам и се радвам, че Сам ме чака.

Думите на приятелката й я накараха да се замисли, докато пътуваше към госпожа Шин, майката на Мици, да прибере Майк. Ами ако някоя вечер не се прибере? Всеки съд ще прехвърли попечителските права на бащата без проблеми. Може да каже на Гейб. Само, за да види реакцията му.

На другия ден Мици беше болна. И на следващия Сара беше лишена от приятелско разбиране, защото Мици имаше много ранна среща. И не трябваше да я взима в пет, защото Осаму бил поканил гости и щял да я откара до вкъщи.

Сара нямаше желание да ходи на мача на Майк тази вечер. На обяд вече се чувстваше потисната и отиде до Хонолулу да купи обувките, които подхождаха на роклята й. През деня улиците не бяха толкова страшни. Но тя се боеше.

Веднага щом Сара пристигна на футболното игрище, госпожа Клайн я попита къде е Гейб.

— Не съм му бавачка — рязко отговори Сара.

— Съпругът ми е в ръководството на отбора и искаше да го попита дали ще приеме поста помощник-треньор. Нед Уилсън напусна.

— Това не е много добра идея, госпожо Клайн — каза Сара. Надяваше се да не са споменали за това пред Майк. Той ще го изнуди да приеме. — Гейб е… — Не беше казвала на никого, че той е само доброволен сътрудник на програмата „Станете приятел на самотно дете“. Страхуваше се момчета като Джим Клайн да не се подиграват на Майк. — Той е много зает — добави тя.

— И съпругът ми е зает, но мисли, че синът му заслужава тези допълнителни усилия.

— Гейб не е баща на Майк — троснато отвърна Сара.

Отиде и седна в най-отдалечения край. Майк я видя и й махна с ръка. Тя отвърна на поздрава. Синът й изглеждаше толкова възмъжал. Гейб има заслуга за това, призна Сара. Обичаше да гледа как двамата доближават глави и тихо си говорят. Странно, но никога не си беше представяла бившия си съпруг на някой от мачовете на сина им, нито Харви.

За щастие, нямаше време да се задълбочава в проблема. Треньорът удържа обещанието си и включи Майк в мача. Целият отбор игра добре. Сара вика до пресипване. Петнайсет минути преди края резултатът беше равен. Сара гризеше нокътя на палеца си и проклинаше противника. В последните минути на мача Джим Клайн вкара решаващия гол. Всички скочиха, зарадвани от първата победа на отбора за сезона. Сара беше малко разочарована, че Гейб трябваше да пропусне тази победа.

Бащата на Джими беше много горд и предложи да заведе целия отбор на пица. Нямаше желание цяла вечер да слуша хвалбите на господин Клайн за сина му, но искаше Майк да се къпе в блясъка на победата със съотборниците си.

Защо трябваше да отидат непременно в „Арнолдс“. Единственото, за което можеше да мисли, бе вечерта, когато седеше тук между Гейб и Шийна. Но Гейб каза, че тя е само приятелка на семейството и Сара му вярваше. Точно това харесваше у него. След непрестанните лъжи на Фаръл, се радваше да срещне мъж, на когото можеше да има доверие.

— Иска ми се Гейб да беше тук тази вечер — каза Майк, когато се качиха в колата. — Той щеше да се гордее с мен. Днес играх най-добре.

— Да, игра много добре. Аз също се гордея с теб. Ще кажеш на Гейб в събота.

— Но той ме помоли да му се обадя на Кауай. Имам номера му в стаята си. Може ли да му се обадя, мамо?

— Какво ще кажеш да му се обадиш, след като се изкъпеш?

— Гейб не го е грижа дали съм мръсен. Освен тва не може да ме види по телефона.

— Но аз те виждам и искам да си чист. И ми обеща да внимаваш с думите. Думата, която обезглави, е това. Гейб ще го е грижа за много неща, ако живее с теб. Това ти го обещавам. — Тя разклати под носа му мръсните дрехи, които беше разпилял по пътя към банята.

— Обзалагам се, че няма да е така — засмя се Майк. — Ще го питам, да видиш.

— Не… Да не си посмял!

— Защо не?

— Защо не? Защото аз казвам. — Трябваше да поговори със сина си кога двама възрастни могат да заживеят заедно.

Когато Майк се появи отново, явно беше забравил предишния им разговор.

— Готов съм да кажа на Гейб, че победихме, мамо — прегърна я момчето.

— Къде е номерът?

— Има много цифри. Ще набереш ли, мамо? — подаде й той листчето.

— Добре. — Усмихната, тя разроши чистата му коса. Беше й леко на сърцето — до момента, в който не чу гласа на Шийна Максуел.

— Апартаментът на Паркър.

Втрещена, Сара стисна с две ръце слушалката да не я изпусне. Болката — неочаквана и остра — се смеси с гняв. Гейб бе казал, че заминава в командировка. Че Шийна е само приятелка на семейството. Беше я излъгал. Чу приглушения глас на Гейб:

— Майк ли е?

Стиснала устни, Сара подаде слушалката на сина си. По страните й се стичаха сълзи, когато побягна към стаята си.