Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Island child, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 47 гласа)

Информация

Сканиране
maxin (2009)
Разпознаване и начална корекция
Допълнителна корекция
asayva (2017)
Форматиране
in82qh (2018)

Издание:

Автор: Роз Дени

Заглавие: Баща под наем

Преводач: Наталия Иванова

Година на превод: 1995

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Арлекин България ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1995

Тип: Роман

Националност: Американска

Излязла от печат: август 1995

ISBN: 954-11-0362-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6290

История

  1. — Добавяне

Втора глава

Гейб Паркър се държа много по-добре отколкото Сара очакваше. Разбраха се тя да се обади на господин Евънс на следващия ден и да помоли да изпратят друг кандидат, но Гейб все пак предложи да се отбие към четири часа да порита с Майк. Тогава отново ще могат да говорят, каза той. Силно въодушевен, Майк се изкъпа и си легна, без да спори.

Сара трябваше да признае, че се държа доста неблагодарно, особено след като мъжът я предпази от неочакваната опасност. А можеше да си тръгне и да я остави сама да се справи със сълзите и разочарованието на Майк.

Дрехите бяха изпрани и подредени, а Сара се изкъпа и си легна изтощена. Цяла нощ се въртя в леглото и едва на разсъмване се унесе в неспокоен сън.

В шест сутринта я събуди силен трясък. Изненадана и все още с натежали от съня клепачи, тя успя да различи тъмния силует на сина си. Премига няколко пъти и видя, че той стои виновно, стиснал пластмасова табла. Няколкото препечени филийки бяха прогизнали от водата, разляла се от малката вазичка, поставена до тях. А нима в чашата с кафе плуваше малка орхидея?!

— Да не би днес да е осми март? — прошепна Сара. — Зная, че не е рожденият ми ден.

— Наистина съжалявам, мамо — отвърна момчето. — Исках само да ти поднеса закуската в леглото, защото снощи се държах лошо. — Разкаяният му поглед късаше сърцето й и напълно я разбуди.

— Колко мило — усмихна се тя. — Аз трябва да съм най-щастливата майка в целия щат. Орхидеи със закуската, като в най-изисканите хотели. — Сара седна в леглото и пое таблата. Извади цветето от чашата и помириса окъпания в кафето бял цвят. — След като днес е работен ден за мен, а ти си на училище — започна тя дипломатично, — защо да не отидем в кухнята, където ще можем да закусим заедно? Аз ще донеса таблата.

— Много съжалявам, че обърнах вазата, мамо. Съжалявам и за снощи. Преди доста време леля Мици ми обясни колко много работиш, за да можеш да плащаш сметките. — Майк се настани на стола си до кухненската маса и гребна от овесените ядки, които си беше приготвил. — Само искам да правя някои неща като момчетата, които имат татковци. Например да ходя за риба. Знам, че риболовът не е безплатен. Но сега имам Гейб. Ще ми бъде по-добре, нали, мамо?

— Мисля, че вчера се разбрахме по този въпрос, Фаръл. Независимо кой в края на краищата ще стане твой приятел, да не си посмял да искаш да ти купува нещо. Искам да ми обещаеш.

— Но аз мислех… — Бузите му силно поруменяха. — Освен това ти обеща да ме наричаш Майк.

— Аз… Време е да се приготвиш за училище. Днес ще се прибереш с училищния автобус. Обади се на майката на Мици, ако господин Паркър не дойде, разбра ли? След работа веднага се прибирам.

Долната устна на Майк трепереше, той блъсна чинията настрана и изхвърча от кухнята.

— Гейб ще дойде — каза непоколебимо Майк на излизане от къщата, прегърнал футболната си топка. — Сигурен съм.

Сара неволно се зарази от надеждата, горяща в очите му. Но какво можеше да направи? Какво можеше да му каже?

Остави Майк пред училището му и тръгна към къщата на Мици. Приятелката й едва бе отворила вратата на колата и Сара веднага й разказа цялата история.

— Охо-о! — възкликна Мици. — Каква вечер! Но честно казано, не виждам какво те притеснява?

— Казах ти, избягал е от работа, за да отиде да кара сърф.

— И братята ми използват всяка възможност, за да отидат на сърф. Сам също. Не всички сърфисти са негодници. Може да е имал свободно време или кой знае какво. — Сара не изглеждаше убедена и Мици извъртя очи. — Няма да се омъжваш за него, нали?

— Разбира се, че не — възмути се Сара.

— Добре, тогава поне опитай. Може и да се получи.

— За Бога, Мици, не чу ли какво ти обяснявах досега? Той беше с неприлично къси панталони и сандали. Ти би ли искала такъв мъж да се грижи за сина ти?

— Но ние живеем на Хавайските острови. И нали каза, че се е извинил за облеклото си.

Сара спря пред голямата сграда на фирмата, където работеше Мици.

— Зная — неохотно призна тя. — И Фаръл се извиняваше, когато можеше да извлече полза от това.

Мици успокоително сложи ръка върху нейната.

— Не можеш да сравняваш всеки мъж, когото срещнеш, с Фаръл Майкълс.

Сара погледна към редицата лодки на кея и не отвърна. Приятелката й въздъхна и се измъкна от колата.

— Довиждане — обади се вяло Сара. — Ще се видим в пет.

— Довиждане — весело отвърна Мици.

Преди да стигне до работата си, мислите й отново се върнаха към проблемите. В асансьора й хрумна, че шефът й, Лу Пейдж, може да й даде полезен съвет. Окуражена, тя влезе в кабинета си, напъха чантата си в чекмеджето на бюрото и включи компютъра. След това почука тихо на вратата на Лу.

— Влез — долетя плътен мъжки глас.

— Добро утро — надникна тя. — Можеш ли да ми отделиш малко време?

Едрият мъж извъртя стола си от прозореца, през който се откриваше прекрасна гледка към морето.

— За теб винаги, Сара. За Бога, днес изглеждаш ужасно. Болна ли си? Или може би малкият се е разболял?

— Много благодаря! Една трябва да те научи на по-добри обноски — подразни го тя.

— Извини ме. Не исках…

— Няма нищо. — Сара седна срещу него. Знаеше, че Една, съпруга на Лу от четирийсет години, упорито се опитва да изглади острите му ръбове. — Никой не е болен, Лу. Исках да те попитам за програмата „Станете приятел на самотно дете“. Нали си спомняш, че се записах в нея?

— Да, спомням си. И двамата с Харви се съгласихме, че идеята е добра. — Възрастният мъж кимна на някого да влезе. Сара се обърна. Харви Дентън — един от съдружниците във фирмата, елегантен мъж към четирийсетте, стоеше на вратата и гледаше учудено.

— Нали така, Харви? — попита Лу.

Новодошлият попипа безупречно изгладената си вратовръзка.

— Струва ми се, чух името си. Какво обсъждате днес?

Сара прехапа устни. Не искаше да намесва Харви в този проблем.

— Дойдох да попитам Лу за един мъж на име Гейбриъл Паркър — отговори тя, примирила се, че вече е късно да крие от него. — Агенцията „Станете приятел на самотно дете“ го е избрала за сина ми. — Лу подсвирна, а Харви се намръщи. — Какво има? — не издържа Сара. — Вие двамата знаете ли нещо?

— Не мога да повярвам, че човек с благосъстоянието на Паркър доброволно ще пожелае да се занимава с деца — отвърна Харви, след като седна и подръпна ръбовете на панталона си. — Гейбриъл Паркър е наследник на верига луксозни хотели. Не желаят да използват услугите ни, макар да знаят, че ще им бъдем по-полезни от „Гибсън, Гибсън и Фрейн“.

— Не става въпрос за бизнес, Харви — поясни Сара. — Въпросът е дали той е подходяща компания за дете.

— Агенцията се ползва с добра репутация — отпусна се Лу назад в стола си.

— Колкото до мен — погали ръката й Харви, — бих се радвал да излезем сами няколко вечери.

— Не се съмнявам в програмата — обърна се Сара към Лу. — Снощи, когато господин Паркър дойде да се представи, приличаше на един от онези негодници по плажовете.

— Дядото на Паркър строеше лодки. Караше сърф едва ли не до смъртта си. Но нали ти търсеше някой, който да обича спорта заради малкия? — попита възрастният мъж.

— Всъщност да. О, Лу, не го наричай малкия. Иска да му викат Майк. Обещах му така да го наричам.

— Страхотна идея. Едва ли е тайна какви са чувствата ми към баща му. Все се обвинявам за това, че срещна този негодник в моя офис.

— По-добре да се залавям за работа — изправи се Сара. — Все пак благодаря. Мисля, че ще проверя дали агенцията няма друг свободен кандидат.

— Ако искаш, днес мога да направя дискретно проучване — предложи Лу.

— Наистина ли? — Сара не знаеше как да изрази благодарността си. — Бих искала да знам що за човек е Паркър. Може би агенцията не проучва кандидатите така добре, както би трябвало.

— Имам билети за опера за петък — последва я Харви. — Искаш ли да отидем?

— Не мога в петък. С Мици ще ходим на мача на Майк и след това на пица.

— Футбол и пица! — изсмя се презрително мъжът. — Може ли това да се сравнява с „Бохеми“? Помоли Мици да се погрижи за Майк.

— „Бохеми“? — повтори тя замислено, после поклати глава. — Това е твърде важен мач срещу отбор от друг остров. Трябва да отида.

— Не се притеснявай. Няма да ми е трудно да си намеря друга дама.

— Някой друг път — предложи тя.

— Сигурно — изръмжа Харви. — Може би ще измислиш нещо с Паркър. Мъже като него обичат състезанията, където може да се изяви физическата сила. Само внимавай момчето да не стане като баща си.

— Благодаря, господин Дентън — хладно отвърна младата жена. — Непременно ще се вслушам в съвета ви. — Дали Харви винаги е бил толкова деспотичен, или заради умората съм станала твърде чувствителна, зачуди се Сара. Сигурно е заради умората, рече си и сложи касетата в диктофона.

През целия ден опитваше да се свърже с господин Евънс. Когато най-сетне успя, той бе крайно учуден от обаждането й.

— Госпожо Майкълс — започна остро мъжът, когато тя го попита за препоръките на Гейб Паркър. — Той е един от най-уважаваните участници в програмата ни. Трябва да знаете, че имаме много чакащи деца. Няма друг свободен кандидат. Ако нещо ви притеснява, може би програмата не е подходяща за вас.

Няма никой друг свободен! Сара си представи разочарованието на Майк. Спомни си за блясъка в очите му тази сутрин.

— Не, почакайте — помоли тя. — Аз… — Въпреки че Паркър не й допадаше, не можеше да разочарова сина си. — Той ще се отбие днес следобед вкъщи. Може ли да помисля до утре?

— Добре — съгласи се мъжът. — Но нито ден повече.

Обзета от униние, тя се върна отново към работата си. Трябваше просто да откаже. Нищо няма да се получи. Вече си тръгваше, когато Лу я спря.

— Сара, може ли за минута? Днес се обадих тук-там. Ще представлява ли интерес за, теб да чуеш, че хотелиерите дадоха най-добри препоръки за Паркър?

— Можеш ли да ми обясниш по-подробно, Лу? Не искам да строя хотел. Интересува ме що за човек е.

— Иска ми се да беше толкова предпазлива, когато срещна Фаръл.

— Не е честно — смъмри го Сара. — Освен това две грешки не правят едно добро дело.

— Единственото, което всички изтъкнаха като негов недостатък е, че вечно присъства в светските хроники, винаги с различна жена.

— Чудесно! Поредният плейбой-сърфист.

— Наистина вярваш, че е негодник, нали, Сара? По правило, за тях не се пише във вестниците.

— Не знаех — намръщи се Сара. — Спрях да купувам вестника. Прекалено съм изморена да го чета, а и е ненужен разход.

— Време е за повишение, така ли?

— Не намеквам това, Лу — изчерви се Сара. — Ти и без това си прекалено щедър.

— Явно не достатъчно, щом не можеш да си позволиш проклетия вестник. Утре ще поговоря с другите съдружници. Мисля, че бихме могли да увеличим заплатата ти с петдесет долара.

— И десет долара са добре дошли — импулсивно го прегърна Сара. — Трябва да поправя климатичната инсталация на колата.

— Време ли е да потърся Фаръл? Защо не ми казваш, че е спрял да изпраща издръжката?

— Защото и без това си прекалено зает — отклони поглед младата жена. — Защото не мога да ти платя за черната работа и защото, честно казано, ми омръзнаха историите, които Диди ми пише, когато Фаръл най-сетне изпрати няколко долара.

— За мен е новост, че тя може да пише — презрително изсумтя Лу. — По дяволите, Сара. Той изхарчи всичките ти спестявания. Взе каквото баща ти беше оставил за поддръжка на къщата.

Сара се отправи към вратата. Не смееше да каже на Лу как Фаръл смяташе, че си е заслужил парите — изтърпял е мъченията на брака с нея. Щом разбра, че е бременна, смяташе, че парите, които взема, му се полагат за „оказаните услуги“. И сега споменът за това я караше да се чувства унизена.

— Трябва да взема Мици — рязко каза тя. — Благодаря отново за всичко. До утре, Лу.

— Ти си ми като дъщеря, Сара — промълви възрастният адвокат. — Ако някога срещна Фаръл, ще го удуша с голи ръце.

 

 

Мици стоеше на тротоара и търпеливо чакаше.

— Къде се забави? — попита тя, когато Сара спря. — Купих сок и за теб, но се стопли.

— Извинявай, че закъснях. — Сара с благодарност взе чашата и отпи. — Говорех с Лу и не съм разбрала, че е станало толкова късно.

— Помоли ли го да се обади на Фаръл?

— Той сам предложи. Всъщност поисках да поразпита за Гейб Паркър. Оттам тръгна разговорът.

— Наистина ли? Днес разпитах в офиса. Всички жени въздишат по него — засмя се тя. — Нямам търпение да видя този хубавец. Той има много пари и доста малки прегрешения.

— Така е — въздъхна Сара. — Какво да направя? Майк ще ми се разсърди, ако отхвърля Паркър. Но какво ще научи от човек като него?

— След време ще покори сърцата на всички момичета.

— Мици!

— Добре, добре. Само се пошегувах. Доколкото разбирам, нямаш голям избор. Опитай. Ако той се окаже подлец, ще накарам Осаму да му извие врата.

— Мици, скъпа, само ти умееш да ме разсмееш. — Сара зави в алеята пред къщата на Мици. — Сега изчезвай. Не искам да закъснявам. Ако Паркър се появи, а мен ме няма, ще си помисли, че съм безотговорна майка.

— Ще се обадиш ли? Искам да ми кажеш какво си решила. Неизвестността ме убива.

— Иска ми се да се бях разбрала с Майк да остане при майка ти след училище. Ще ми бъде по-трудно да съм обективна, когато той е вкъщи. — Сара внезапно хвана ръката на приятелката си. — Мислиш ли, че съм досадна?

— Според мен се опитваш да бъдеш едновременно двама души — идеалната майка и идеалния баща. Лека нощ.

Сара потегли към къщи по страничните улички, надяваше се да избегне натовареното движение.

Бум!

Младата жена подскочи, сякаш някой бе стрелял по нея. Колата започна да криволичи. Явно гумата се беше спукала. Е, и преди е сменяла гуми. Но не и в такава жега. Поне телефон да можеше да намери, но всъщност на кого ли щеше да се обади? Сара се измъкна навън.

Добре, че резервната гума беше напомпана. Сара я извади от багажника и сбърчи носле, когато машинното масло, появило се незнайно откъде, изпръска жълто-кафявата й блуза. Но маслото бе само началото. Не след дълго блузата, навлажнена от пот, залепна за гърба й. Косата й се измъкна от шнолата и се разпиля по раменете й, дълго преди да смени гумата. Изтощена, младата жена изтри ръце в парцала, който намери в багажника и затръшна капака.

Най-сетне стигна до дома си и изстена, като видя синьото порше отпред. Проклетата кола изглеждаше току-що измита и излъскана специално за случая. Сара излезе от стария си разнебитен мустанг и ядосано затръшна вратата. Токчетата й изтракаха по плочките на алеята. Опита да отвори входната врата, но бе заключена. Дявол да го вземе! Къде са отишли?

Долови гласове в задния двор. Момчешки смях и плътен мъжки глас. Сърцето й подскочи. Досега не беше осъзнавала колко често си е мечтала да чува подобни гласове.

Тихо се промъкна до задната врата. Залязващото слънце хвърляше златисти отблясъци по светлите къдрици на сина й и русата коса на Гейб. Дори от това разстояние Сара виждаше как Майк се взира в очите на Паркър, които бяха тъмносини, също като неговите.

Вътрешният й глас се обади предупредително. Та двамата си приличаха като баща и син. Прииска й се да се втурне и да грабне детето си. Това е глупаво, каза си тя и в притеснението чантата й падна.

Шумът привлече вниманието на мъжа. Той подхвърли топката на Майк и се спусна да й помогне да събере разпилелите се вещи.

— Какво се е случило? — попита Паркър и се взря в изцапаното й лице. — Добре ли сте? Да не сте катастрофирали?

— Спуках гума, това е всичко. Съжалявам, че закъснях — добави тя, когато синът й се приближи.

— Дори не съм забелязал, че си закъсняла. С Гейб се забавлявахме.

— Майк! — възкликна тя раздразнено. — Попита ли господин Паркър дали можеш да го наричаш Гейб? — Тя грабна чантата си от мъжа и неволно потръпна от допира на пръстите му.

— Да, попита ме — обади се Паркър. — Надявам се, нямате нищо против. Ако ме нарича господин Паркър, ще се оглеждам постоянно за баща си. — Доловил въздишката на Сара, той я погледна за момент и забеляза, че е изморена. — Изглежда сте имали тежък ден. Можем да отложим този разговор.

— Не — отсече Сара, — господин Евънс ще очаква отговора ми утре.

— Казвате го така, сякаш е екзекуция — промърмори Гейб и продължи по-високо. — Защо не си починете няколко минути, госпожо Майкълс? Сигурен съм, че искате да вземете душ и да се преоблечете. Ние с Майк ще довършим тренировката.

— Благодаря — неохотно отвърна тя. — Няма да се бавя.

— Не се притеснявай, мамо — обади се синът й. — Гейб ме учи да ритам.

— Чудесно… страхотно — мърмореше тя, докато бавно излизаше от двора и проклинаше деня, в който е бил измислен футболът.

За своя изненада, Сара се почувства по-добре след душа. Облече светлосини памучни панталони и бяла широка риза. Излезе от стаята си и тръгна към кухнята. Очакваше да ги открие да ритат в задния двор. Отвори двойната стъклена врата на кухнята и спря втрещена. И двамата седяха на масата и спокойно приготвяха хамбургери. Майк не спираше да бърбори. Млъкна, след като по-високият му другар го бутна с лакът.

— Здрасти, мамо — ухили се момчето. — С Гейб приготвяме вечерята. Ще ни помогнеш ли? Правим хамбургери, защото Гейб мисли, че изглеждаш изморена. Каза, че приличаш на последната роза… на… на нещо си. — Момчето потърси помощ от мъжа до себе си.

— Последната роза на лятото, това казах, Майк. Виждам, че това определение е погрешно, госпожо Майкълс. Може ли да ви наричам Сара?

— Не всеки може да прекара мързелив следобед, въргаляйки се на плажа — раздразнено подхвърли тя. — Някои от нас работят, за да си изкарват прехраната.

Гейб разбра, че хапливата реплика е предназначена за него, но не отвърна, а отиде да си измие ръцете. Едва тогава Сара забеляза, че масата е подредена за трима. Това също я подразни.

— Майк, защо си поканил господин Паркър на вечеря, без да ме попиташ? Знаеш какви са правилата вкъщи.

Щастливата усмивка изчезна от лицето на сина й. Сара се почувства като подлец. Искаше й се просто да беше оставила случката без коментар.

— Мислех, че трябва да те питам само за приятели на моята възраст. Гейб не е такъв, нали, мамо?

Гейб спокойно сложи купата със салата в хладилника, сякаш не обсъждаха него. После се облегна на плота, опитваше се да не се натрапва, и зачака. Усещаше, че тя е раздразнена.

— Забравете, че съм казала каквото и да било, момчета. Тази вечер съм доста уморена. Трябва да съм мила и да ви благодаря, че приготвяте вечерята. — Тя погали къдриците на Майк и погледна плахо госта. Беше наградена с омайваща усмивка от Гейб.

— Вие сте добра майка, госпожо Майкълс — тихо рече той. — Аз съм виновен. Вие отидохте да вземете душ, когато видях барбекюто отзад. Майк спомена за размразеното месо и…

Като по предварителна уговорка, и тримата тръгнаха към задния двор, където Гейб се зае да приготви барбекю. Сара забеляза колко сръчно се справи той със скарата. И Майк, който обикновено отказваше да участва в готвенето, помоли да помага.

Това й се стори забавно, но усмивката й изчезна, когато младата жена случайно срещна погледа на Гейб.

Положително не е доловил нещо неприлично в смеха ми, нали?

Когато Майк отиде да донесе соса, Сара реши да изясни проблема и приближи към Гейб. Трябваше да му даде да разбере, че тя не е лекомислена и не търси заместник на съпруга си.

— Не ме бива много по импровизираните пикници, господин Паркър. И изобщо по импровизациите. Неспособността ми да действам… импулсивно е главната причина да ни напусне бащата на Майк. — Признанието звучеше ужасно. Какво ли си мисли той? Дръзките сини очи се плъзнаха от гъстата коса до тънките глезени, и после отново бавно нагоре.

— Някои мъже са глупави по рождение — каза той.

Сара не беше сигурна, че е чула правилно. Въпреки това, страните й пламнаха и тя си отдъхна, когато Майк се върна и привлече вниманието на Паркър. Младата жена влезе в къщата и пренареди приборите така, че двамата с Гейб да седнат достатъчно далеч един от друг. Нямаше какво друго да прави и излезе.

Точно в този момент дървените въглища пламнаха. Всичко стана толкова бързо, че Сара остана като вцепенена. Ужасена гледаше как димът се стели и пламъците опасно се приближават до Майк. Гейб спокойно избута детето зад себе си и прогони дима, за да свали цвъртящата скара от огъня.

— Майк, ще ми донесеш ли чаша вода, моля те? — попита той тихо. — Сега разбираш ли защо казах, че никога не бива да се стои близо до скарата, когато се пали.

С широко отворени от страх очи Майк кимна, обърна се и профуча покрай майка си да донесе вода от кухнята.

— Помести се, мамо! На Гейб водата му трябва бързо.

Сара бавно се опомни. Гейб поръси горящите въглища с вода и през цялото време обясняваше на Майк какво прави и защо. Щом димът изчезна, позволи на малкия си помощник да сложи първия хамбургер на скарата.

Сара чу похвалата на Гейб и напътствията му. Искаше й се да може да каже, че и тя би се справила така добре с положението. Но от опит знаеше, че сигурно би изпаднала в паника, обезумяла щеше да излее вода върху въглищата и да изкрещи на Майк да не й пречи. Той щеше да се разплаче и ако след това въобще опитат месото, то щеше да е жилаво и недопечено.

— Желаете ли изпечени на скара хамбургери, госпожо? — обади се Гейб до нея и тя подскочи изненадана. Погледна почернелите хамбургери.

— Препечени би било по-точно казано — подхвърли и сбърчи нос. Докато се провираше под ръката му, видя притеснения поглед на сина си и отстъпи. — Но аз съм толкова гладна, че мога да изям и цяла мина въглища. Нямам бира — обърна се тя към Гейб. — Искате ли вода или мляко?

— Има лимонада. Майк откъсна лимони от вашето дърво и сам я направи — посочи Гейб каната с пенлива течност.

— Е, в такъв случай непременно трябва да пием лимонада. — Сара спонтанно прегърна сина си. Сложи каната и три чаши на масата. Майк следваше всяко движение на Гейб, дори поръси хамбургера с копър, който обикновено ненавиждаше. Младата жена бързо отхапа от своя сандвич. Не искаше да си признае, че може би малко ревнува.

Сара възнамеряваше да остане резервирана, но неволно се смееше заедно с Майк на случките, които Гейб разказваше. След една такава смешна история, младата жена погледна случайно часовника си.

— Майк, почти девет е! Утре си на училище. Време е да си лягаш.

— О, мамо! — недоволно рече момчето, но Сара решително поклати глава. Сега ще се разсърди, помисли си тя. Паркър ще може да види с какво се налага да се справя.

— Майк, направи каквото каза майка ти — нареди Гейб. — В друг случай бих искал да останеш и да помогнеш при почистването, но тази вечер ние, възрастните, трябва да поговорим.

— Добре — скочи Майк. — Ще дойдеш ли да ми кажеш лека нощ, преди да си тръгнеш?

— Ако мога. — Гостът многозначително погледна Сара.

Учудена от начина, по който той я подкрепи, тя кимна. Майк се усмихна за последен път на Гейб и излезе. Неочаквано кухнята се стори на Сара прекалено малка и тиха.

— Ще направя кафе — предложи тя и стана.

— Чудесна идея — каза Гейб, докато се опитваше тайно да излее в мивката почти пълна чаша с лимонада.

— Видях ви. Трябва да ви накарам да изпиете остатъка от киселата лимонада. Защо не сте казали на Майк да сложи захар?

— Не можах да повярвам, че двамата изпихте вашите чаши толкова спокойно. Заслужавате медал. Ами… Той беше толкова горд. Не исках да му развалям удоволствието.

— Седнете, господин Паркър. До този момент вие вършихте всичко. Най-малкото, което мога да направя, е да измия съдовете.

— Наричай ме Гейб, моля те. Радвам се да те видя поуспокоена. Зная, че създадох лошо впечатление при запознанството ни. Какво да направя, за да промениш мнението си, Сара? — Нежното обръщение неволно се изплъзна от устните му. Тя беше толкова различна тази вечер. Гейб си помисли, че в края на краищата нещата могат да потръгнат.

Сара бе омагьосана от сините му очи, които толкова приличаха на тези на сина й. Не си спомняше колко лъжички кафе е сложила, отказа се да ги брои и наля горещата вода. Прехапала устни, му подаде едната чаша.

— Бързо спечели Майк. — Тя припряно отдръпна ръка, когато пръстите им случайно се докоснаха. Отново потръпна.

— Майк ми харесва — рече мъжът. — Обичам децата, но той е необикновено умен и съобразителен. — Гейб се загледа невиждащо в пространството. — Баща ми беше прекалено зает с изграждането на империята си, за да отделя време на мен и брат ми. Предполагам, че се поставям на мястото на Майк.

— Агенцията няма друг свободен кандидат, а синът ми се нуждае от някой, който да му помага с футбола — повдигна тя въпроса, който я измъчваше цял ден. — Ако все още те интересува, аз нямам нищо против. Ще оценя всяка минута, която можеш да отделиш за него. Но искам предварително да уговаряш ангажиментите с мен. Ако не можеш да продължиш, искам да ме уведомиш, за да мога да го предупредя.

Гейб отпиваше от кафето и съсредоточено я наблюдаваше. За миг Сара си помисли, че ще откаже.

— Той е твой син. Ти определяш правилата. Аз ще ги спазвам. Нашата програма не е създадена да се противопоставя на родителите.

Сара първа отмести поглед. Преди да й се удаде възможност да отговори, на прага се появи Майк.

— Ще дойдеш ли да ме завиеш, Гейб? — Изглеждаше притеснен, като че очакваше нещата да са се променили след излизането му.

— Ако майка ти е съгласна.

Сара бе прекалено изморена да спори с тях двамата.

— Не се учудвай, ако не може да си намери леглото от играчки — обърна се тя към Гейб. — Късно е, така че не се бави. Ще бъда във всекидневната.

Тя тъкмо започна да се чуди какво го задържа толкова, когато Гейб се появи малко засрамен.

— Предума ме да му прочета приказка.

— Моля те, не го разглезвай. Майк ще страда, след като ангажиментът ти с него приключи.

— Това не е просто ангажимент. Искам да поговорим и за футболните обувки.

— Какво не е наред с тях? Треньорът му ги даде. Били са на сина му.

— О, това обяснява всичко. — Гейб се успокои, че не тя ги е купила. — Малки са му. Трябват му нови до петък.

— Майк не е казвал, че са му малки — защити се Сара. — Все пак не ходи с тях през целия ден. Надявам се, не му пълниш главата с глупости. Имам да изплащам ипотека, сметки, трябва да се поправи климатична инсталация на колата… — Тя замълча. Паричните й проблеми не засягаха този мъж. Сара прекоси стаята и отвори вратата. — Лека нощ. Благодаря, че му помагаш.

— Не мисли повече за обувките, Сара. Утре пак ще тренираме. Предполагам, си съгласна? Ще го докарам вкъщи. — Преди тя да възрази, мъжът излезе и затвори вратата.

Сара бавно тръгна към кухнята и извади сметките от чекмеджето. Седна на масата и ги подреди по срока на изплащане.

— Гейб тръгна ли си мамо? — Тя вдигна глава. Синът й бе застанал на прага. — Всичко е наред, нали? — попита момчето. — Той ще дойде ли утре?

— Връщай се в леглото, Майк. Всичко е наред. — Докато изричаше думите тя се страхуваше, че вече нищо в живота й няма да бъде наред.