Джералд Даръл
Срещи с животните (21)

Поведението на животните и начинът, по който се справят с проблемите на своето съществувание, винаги са представлявали за мен източник на очарование. В следващите страници ще се опитам да разкажа за някои от удивителните методи, които прилагат животните при намиране на другарка, при самозащита или при строежа на своя дом.

Грозното или страшното животно (подобно на грозното или отвратителното човешко същество) никога не е напълно лишено от известни привлекателни качества. Едно от най-подкупващите неща в света на животните е внезапната среща с някое на вид ужасно глупаво и противно животно, което се държи по обаятелен и привлекателен начин. Приклекналата като кокошка над своите яйца щипалка например, която много старателно ги събира, ако проявите нелюбезността да ги разпръснете, или паякът, който след като е забавлявал своята възлюбена и тя е изпаднала в транс, взима всички предпазни мерки и я обвързва със сребърни нишки, за да не се пробуди внезапно и да го погълне; морската видра (калан), която се привързва внимателно към водораслите, за да спи спокойно, без да се страхува, че отливите и теченията ще я отвлекат надалеч.

Спомням си как веднъж, когато бях още съвсем млад, седях на брега на малък бавноструен поток в Гърция. От водата неочаквано изпълзя насекомо сякаш току-що пристигнало от Космоса. То полази нагоре по стъблото на един папур. Имаше големи изпъкнали очи и едро тяло с тънки като на паяк крака. През гърдите му беше преметната някаква необикновена и грижливо нагъната вещ, която му придаваше вид на странен марсиански аквалангист. Насекомото се катереше внимателно по папура, като през това време топлите слънчеви лъчи изсушиха водата от отвратителното му тяло. След това насекомото спря и като че изпадна в транс. Неговото не твърде приятно появяване ме заинтригува и очарова. Моят интерес към естествознанието в онези дни не почиваше на каквито и да е познания, затова не разбрах какво е това насекомо. Изведнъж забелязах, че изсушената напълно от слънцето животинка стана кафява като орех, после се цепна надолу през гърба. Втренчих очи. Вътрешностите на животинката като че всеки миг щяха да изскочат навън. Пукнатината се разширяваше все повече и повече, докато най-сетне скритата вътре животинка се освободи от грозната си обвивка и едва-едва се измъкна на папуровото стебло. Едва сега разбрах, че това е морско конче. Крилцата му бяха още влажни и набръчкани след неговото необикновено рождение, а телце го меко. Докато го наблюдавах, слънцето направи необходимото. Крилцата изсъхнаха, втвърдиха се, изправиха се и станаха нежни като украсени с преплетени нишки снежинки. Тялото също се втвърди, а цветът му се промени в блестящо небесносиньо. Водното конче раздвижи няколко пъти криле и те блеснаха на слънцето, после политна неуверено, оставайки след себе си грозната обвивка на предишното си тяло, която продължаваше да се люлее върху стеблото.

За първи път виждах подобно преображение. Впивах удивения си взор в грозната обвивка, приютявала красивото и блестящо насекомо, и дадох клетва никога да не преценявам животните само по външния им вид.