Христофор Колумб
Дневници (22)

Завещание и допълнителни разпоредби на адмирал Христофор Колумб, съставени във Валядолид на 19 май 1506 г.

В благородния град Валядолид на 19 май 1506 година от рождението на нашия бог Исус Христос в присъствието на Педро де Инохедо, нотариус на двора и канцеларията на техни височества и регент на всички техни кралства и държави, и в присъствието на свидетели, чиито имена ще бъдат посочени по-долу, негова милост дон Христофор Колумб, адмирал, вицекрал и генерален губернатор на островите и континента Индия, които бяха открити и които предстои да бъдат открити, както твърди той, бидейки болен в момента, заяви, че е съставил завещание пред официален нотариус и сега потвърди и потвърждава това завещание, съгласил се е с него и се съгласява, приема го за действително и безупречно и при необходимост още веднъж го признава и го повтаря. А сега като допълнение към завещанието собственоръчно е написал един документ, който показа и представи пред мене, споменатия нотариус, и който според неговото твърдение той сам е написал и подписал; призна и потвърди цялото съдържание на този документ пред мене, горепосочения нотариус, според формата и начина, изложен в този документ, с всички постановления и цялото съдържание, за да бъдат изпълнени и валидни като негово последно и окончателно желание.

А за изпълнители на това завещание, което има, което е съставил и предава в цялото му съдържание и във всяка негова част, е назначил и назначава сина си, негова милост дон Диего Колумб, брат си, негова милост дон Бартоломе Колумб, и негова милост дон Хуан де Порас, помощник-ковчежника на Биская, та всички те да изпълнят това завещание и всичко, което се съдържа в него, с всички разпоредби, завети и дарения. И за да се извърши това, заявява, че е дал и дава всички пълномощия и е признал и пред мене като нотариус призна цялото съдържание на документа, казвайки на присъствуващите, че е молил и моли да бъдат свидетели на това, което е казано. Присъствуващите свидетели, призовани и помолени за всичко това според обичая, бяха следните: бакалавър Андреа Мируеня и Гаспар де ла Мисерикордиа, жители на споменатия град Валядолид, а също Бартоломе Фреско и Алваро Перес, Хуан де Еспиноса, Андреа и Фернандо де Варгас, Франциско Мануел, Фернандо Мартинес, намиращи се в дома на споменатия адмирал.

Съдържанието на този документ, написан собственоръчно от адмирала и подписан от него, е дума по дума както следва:

В момента на заминаването си от Испания в 1502 г. издадох нареждане и установих майорат върху имотите си по начин, който тогава ми изглеждаше подобаващ за душевното ми спокойствие и за службата към предвечния бог, а също и за моята чест и за честта на потомците ми. Оставих този документ в манастира Де лас Куевас на монаха дон Гаспаро заедно с други мои документи и грамоти за дадените ми привилегии, а също и с писмата, които съм получил от краля и кралицата, нашите владетели. Тази разпоредба се приема и потвърждава в настоящия документ, който пиша, за да изясня по-подробно намеренията си. Нареждам този документ да бъде изпълнен съобразно със съдържанието си и с моето изявление; а което бъде изпълнено въз основа на този документ, няма да се изпълнява въз основа на никакъв друг, за да не се прави двукратно.

Определих скъпия си син дон Диего за наследник на всички мои имоти и титли, придобити и наследени, от които направих майорат в негова полза; а ако той няма потомък от мъжки пол, който би могъл да го наследи, нека тогава по същия начин наследник стане синът ми дон Фернандо; а ако и той няма потомък от мъжки пол, който да може да го наследи, нека наследникът бъде брат ми дон Бартоломе; по същия начин, ако и той няма потомък от мъжки пол, който да може да го наследи, наследникът да бъде вторият ми брат. И така трябва да се разбира, че ще преминава от единия към следващия най-близък роднина. Наследникът не може да бъде жена освен в случай че се свърши мъжкото потомство; тогава нека това бъде жената, която е най-близка на рода ми.

Заповядвам на споменатия дон Диего, моя син, или на този, който стане наследник, да не замисля и да не дръзва да намалява горепосочения майорат, а да го увеличава и укрепва, като трябва да знае, че с дохода, който ще получи от него, е длъжен лично и със състоянието си да служи на нашите владетели краля и кралицата, а също и за разпространението на християнската религия.

Когато подарих Индия на краля и кралицата, нашите господари (казвам подарих, защото именно аз по божия воля им дадох Индия като нещо, което ми принадлежеше; мога да кажа това, тъй като трябваше усилено да настоявам пред техни височества за тази цел, защото Индия не беше известна, а пътят към нея бе закрит пред всички ония, които бяха слушали за нея; а на експедицията за откриването ѝ техни височества не отпуснаха и не искаха да отпуснат повече от един милион мараведи, така че освен съветите и личното си участие трябваше всичко сам да платя), поради което техни височества ми разрешиха да взема своя дял от Индия, от островите и континента, намиращи се на запад от линията, която те начертаха, на 100 левги отвъд Азорските острови и островите на Зелени нос, от единия полюс до другия, като ми се падна една трета и една осма част от всичко плюс една десета част от всичко, което се намира там, както убедително се вижда от посочените грамоти за дадените ми привилегии и от пълномощните писма.

До този момент не са постъпили никакви приходи от Индия, за да мога да отделя от тях това, което е посочено по-долу; а понеже се надяваме, че благодарение на милосърдието на господа тези приходи ще бъдат много големи, намерението ми беше синът ми дон Фернандо да получава от това по един и половина милиона мараведи годишно, брат ми дон Бартоломе — по 150 хиляди мараведи, а брат ми дон Диего като църковен служител — по 100 хиляди мараведи. Ала не мога да посоча окончателната сума, тъй като досега не е имало и още няма официални приходи, както вече казах.

Казвам това, за да се разбере по-ясно горенаписаното, а именно че волята ми е упоменатият дон Диего, моят син, да получи този майорат заедно с всички мои имоти и титли така и по такъв начин, както аз го притежавам. И постановявам всички приходи, които се получат от този имот, да се разделят на десет части; една от тези десет части да бъде поделена между наши роднини, които се окажат най-нуждаещи се, а също между бедни хора и за други благотворителни цели. След това от останалите девет да се отделят две; а тези две да се разделят на тридесет и пет части, от които синът ми дон Фернандо да получи двадесет и седем части, дон Бартоломе пет части, а дон Диего, моят брат, три части.

А понеже, както казах по-горе, моето желание е дон Фернандо, синът ми, да има един милион и половина мараведи, дон Бартоломе 150 хиляди, а дон Диего 100 хиляди мараведи и тъй като не зная как ще може да се осъществи това, защото досега още не са известни и не могат да бъдат посочени доходите от майората, заявявам, че редът, който определих по-горе, трябва да бъде запазен до времето, когато с божия помощ тези две части от деветте достигнат необходимата и достатъчна сума, за да може от нея да се вземат милион и половина за дон Фернандо, 150 хиляди за дон Бартоломе и 100 хиляди за дон Диего. А ако е угодно богу, това да се изпълни или споменатите две части (от деветте, посочени по-горе) да достигнат сумата 165 хиляди мараведи, нека цялата надбавка се даде на сина ми Диего или на този, който го наследи. И заявявам и моля упоменатият по-горе дон Диего, моя син, или този, който го наследи, в случай че доходът от посочения майорат значително нарасне, нека направи това за мене — да увеличи с много дяловете, за които говорих, предназначени за дон Фернандо и братята ми.

Заявявам, че върху онази част, която нареждам да се даде на сина ми дон Фернандо, установявам майорат в негова полза, та първородният му син да го наследи и така от поколение на поколение и да не могат да го продават и заменят, нито да го дадат някому или да се лишат от него по какъвто и да било начин и нека така се постъпва и с другия майорат, който определих за сина си дон Диего.

Казвам на дон Диего, сина ми, и му нареждам, докато черпи доходи от този майорат, да се старае да поддържа параклиса, който трябва да бъде построен и в който да има трима свещеници, та всеки ден да служат по три пъти — една литургия в чест на пресветата троица, друга — за непорочното зачатие и трета за душите на всички измрели християни, за моята душа и за душите на баща ми, майка ми и жена ми. А ако средствата му позволяват, нека построи този параклис с подобаващия блясък и нека увеличи броя на службите и молитвите в него в чест на светата троица; и ако е възможно, нека той бъде построен на остров Еспаньола, който бог ми даде по чудодеен начин; бих искал да се издигне там, където самият аз призовавах светата троица, т.е. в Долината на непорочното зачатие.

Казвам и нареждам на дон Диего, моя син, или на този, който го наследи, да изплати всички дългове според точния списък, който прилагам тук, а освен това и тези, които се окажат действителни.

Нареждам му да се погрижи за Беатрис Енрикес, майката на дон Фернандо, моя син; да ѝ определи рента, с която тя да може да живее прилично, като лице, на което дължа толкова много. Това трябва да бъде изпълнено за успокоение на душата ми, тъй като то ми тежи много на съвестта. Излишно е тук да се посочват причините.

Написано на 25 август 1505 г.

следва: Кристо Ференс

Свидетелите, които присъствуваха и видяха как беше съставено и предадено всичко изложено по-горе от споменатия господин адмирал, бяха следните: гореизброените бакалавър Мируеня, Гаспар де ла Мисерикордиа, жители на град Валядолид, Бартоломе Фреско и Алваро Перес, Хуан де Еспиноса, Андреа и Фернандо де Варгас, Франциско Мануел, Фернандо Мартинес, намиращи се в дома на посочения господин адмирал. А аз, гореспоменатият Педро де Инохедо, кралският нотариус и регент, както беше казано, заедно с другите свидетели присъствувах на всичко изложено по-горе; затова тук на края слагам подписа си като свидетелство за истинността му.

Педро де Инохедо, регент

След тези разпоредби, написани собственоръчно от адмирала, има и един списък или бележка, също така написана от адмирала, и тя съдържа следното:

Списък на няколко лица, които искам да получат от моето имущество без пропуски и без ограничения това, което е посочено в този мемориал. То трябва да им се даде така, че те да не знаят кой е дарителят.

Първо, на наследниците на Джеронимо дел Пуерто, отец Бенито дел Пуерто, началника на епископската канцелария в Генуа, 20 дуката или равностойна сума; на Антонио Васо, генуезки търговец, който трябва да живее в Лисабон, 2500 португалски реала, или приблизително 7 дуката при съотношение 375 реала за 1 дукат.

На един евреин, който живееше при портите на еврейския квартал в Лисабон, или на лице, посочено от някой свещеник, сума, равняваща се на около половин сребърна гривна.

На наследниците на Луиджи Чентурион Ескато, генуезки търговец, 30 хиляди португалски реала, или приблизително около 75 дуката.

На същите наследници, както и на наследниците на Паоло ди Негро, генуезец, сто дуката или равностойна сума, на едните и на другите по половина. На Баптиста Еспиндола или на неговите наследници, ако той не е жив, 20 дуката. Този Баптиста Еспиндола е зет на горепосочения Луиджи Чентурион и син на негова милост Николо Еспиндола от Локола де Ронко и това, което мога да кажа за него, е, че в 1482 г. живееше в Лисабон.

Аз, регентът, свидетелствувам, че този мемориал и списъкът са написани със същия почерк, както и завещанието на горепосочения дон Христофор Колумб.

И като освидетелствувам това, се подписвам