Христофор Колумб
Дневници (2)

Писмо до Луис Сантанхел

Писмо от адмирал Христофор Колумб до Главния интендант на католическите крале

Господарю!

Като зная колко приятна ще бъде за Вас вестта за победата, която по воля божия постигнах в моята експедиция, пиша това писмо до Ваша милост, за да научите как за 24 дни^[1] стигнах до Индия с флота, поверен ми от пресветлите крал и кралица, нашите владетели; там открих много острови с неизброимо население и влязох във владение на всички тях от името на техни височества, като обявих това чрез херолди и развях кралското знаме, без да срещна никаква съпротива.

На първия остров, който срещнах по пътя си, дадох името Сан Салвадор за хвала на всевишния, който направи това чудо; индианците го наричат Гуанахани. Втория остров нарекох Санта Мария де ла Консепсион, а третия — Фернандина; четвъртия Изабела, петия Хуана и така нататък, на всеки давах различно име.

Щом се приближих до остров Хуана, поех покрай бреговете му на запад; стори ми се толкова голям, че го взех за част от провинция Катай на твърдата суша, но понеже не видях по крайбрежието нито град, нито село, с изключение на няколко малки селца, с чиито жители не успях да вляза във връзка, защото всички се разбягваха — продължих да плавам напред с надеждата, че несъмнено ще открия някакъв голям град или столица.

Преплавах много левги, но не се появяваше нищо ново, а крайбрежието ме насочваше на север; тъкмо това исках да избягна, защото беше посред зима, а аз исках да я изкарам на юг. Впрочем вятърът не беше благоприятен, затова реших да не губя време и се върнах обратно в удобния залив. Оттам пратих двама души на сушата да проверят дали има някакъв крал или голям град. След три дни път те открили безброй селца и огромно население, но нямало и следа от каквато и да е власт; затова те се върнаха. От знаците, които ми даваха някои от уловените от мене индианци, разбрах, че цялата тази голяма земя е един остров. Затова тръгнах покрай бреговете ѝ на изток и чак на 107 левги открих края ѝ. Оттам забелязах друг остров, на 18 левги източно от първия. В същата минута го нарекох Еспаньола

Потеглих към него; като плавах все на изток, обиколих източното крайбрежие, както направих и край остров Хуана. По този начин изминах 178 големи левги по права линия, в източна посока, както и при остров Хуана. И този остров като другите е невероятно стръмен; дори повече от тях. По крайбрежието има много заливи и не бих могъл да ги сравня с нито един от заливите, които зная в християнския свят. Там има множество дивно красиви реки. Местността е много нагъната, има многобройни планини с изключително високи върхове, несравнено по-високи отколкото на остров Тенерифе.

Всички тези планини са много хубави, разнообразни по форма. Те всички са достъпни и са обрасли с различни дървета, толкова високи, че сякаш опират в небето. Доколкото разбрах, листата на тези дървета никога не окапват; това е почти очевидно, защото ги видях пищни и зелени като през май в Испания. Някои още цъфтяха, по други имаше плодове, а трети бяха в друга фаза на развитие, всяко според своите особености; макар че бяхме там през ноември, чувахме песни на славеи и на хиляди други всевъзможни птички.

В местностите, които посетих, растат шест или осем вида палми, а тяхното разнообразие грабва окото. Същото се отнася и за всички други дървета, плодове и растения. Там има вълшебно красиви иглолистни гори и много просторни поля; има мед, голямо разнообразие от птици и най-различни плодове. Земята крие много богати рудни залежи, а населението е безчетно.

Остров Еспаньола е същинско чудо; всичко там е великолепно — планинските вериги и върховете, долините и равнините. Земята е превъзходна, тучна, изглежда подходяща за засяване и обработка, за отглеждане на всякакъв добитък и за построяване на градове и села. Колкото до морските заливи, тях човек трябва сам да ги види. Има много широки реки с прекрасна вода; а повечето от тях носят злато. Голяма е разликата между дърветата, плодовете и растенията на този остров и на остров Хуана. Тук има повече подправки, повече рудници за злато и други метали.

Жителите на този остров, както и на всички други, които открих и опознах, а също и на останалите, за които получих само сведения, ходят голи, както са се появили на бял свят. Само някои жени прикриват една част от тялото си с листа от някакво растение или с памучни кърпички, изтъкани за тази цел; нямат желязо и стомана, нито пък оръжие и не умеят да боравят с него. А пък са прекрасно сложени и снажни, но са нечувано боязливи. Единственото им оръжие са тръстиките, отсичани по времето, когато хвърлят семе; откъм широкия им край прикрепят силно заострено дръвце, но нямат смелост да си служат с тях. Колкото пъти изпращах на сушата по двама или трима от моите хора със заповед да се доберат до някакво селище и да установят контакт с жителите, те излизаха на тълпа да ги посрещнат, но щом ги зърнеха, бягаха, колкото им сили държат, и никой не гледаше никого. Това не се дължеше на някакво лошо отношение от наша страна, защото, напротив, колкото пъти имах случай да се срещна и да разговарям с тях, аз дарявах всекиго с каквото имах: с платно или с нещо друго, без да искам каквото и да било в замяна; но нищо не помагаше — толкова са страхливи.

Истина е, че щом изчезне недоверието им и страхът полека-лека ги напусне, те се оказват толкова чистосърдечни и така непринудено щедри във всичко, че ако човек не е видял това, не може да повярва. Можеш да им поискаш всяко нещо от имуществото им и те никога не отказват. Обратно, веднага ти го подаряват; и го правят с такова голямо желание, че сякаш едновременно ти дават и сърцето си, независимо от това, дали предметът е ценен или не, и се задоволяват с каква да е дреболия в замяна. Забраних да им подаряват такива нищожни предмети като чирепи от паници, късчета стъкло или парчета от панделка; макар че ако успееха да се сдобият с такова нещо, те си въобразяваха, че това е най-скъпоценната вещ на света. Имаше случаи, когато един моряк за някаква връвчица получи късче злато на стойност два и половина кастеляно, а други вземаха дори повече за още по-незначителни предмети; така че за една никаква сребърна пара даваха всичко, каквото имаха, та ако ще то да струва колкото 2 или 3 златни кастеляно или колкото 1–2 ароби преден памук. Приемаха какво да е, дори и строшени обръчи от бъчви, и даваха, каквото имаха, като неразумни добичета.

Всичко това ми се видя несправедливо и аз забраних такава размяна; самият аз даром им давах множество потребни предмети, с каквито разполагах, за да ги спечеля по този начин. Нещо повече, убеден съм, че когато приемат християнската вяра, ще бъдат готови да обичат техни височества и да им служат, така както и на цялото кралство Кастилия; те се мъчеха да ни помагат, доколкото могат, и ни даваха необходимите продукти, които имат.

Нямат никаква религия, нито са идолопоклонци. Вярват единствено, че небето е обител на всяка мощ, на всяко добро; непреклонно вярват, че аз с моите кораби и хора съм слязъл от небето. Убедени в това, навсякъде ме посрещаха с явни почести щом само се освободяха от страха си. Това убеждение ни най-малко не се дължи на невежество, защото те са будни хора, които кръстосват всички тамошни морета, и просто е невероятно с каква точност умеят да обяснят всичко; това се дължи единствено на обстоятелството, че те никога не са виждали така облечени хора, нито кораби, подобни на нашите.

Щом стигнах до Индия, насила отвлякох няколко туземци от първия открит остров, за да научат нашия език и да ме осведомят за всичко, което се намира в този район; и наистина много скоро можехме да се разбираме с тях и добре схващахме какво искат да ни кажат било с жестове, било с думи; те ни направиха големи услуги. Докарах ги тук; и досега, въпреки дългото съжителство и въпреки разговорите с мен, те си остават убедени, че съм слязъл от небето. Първи разгласяваха това навсякъде, където отидех; а другите, щом чуеха тази новина, тичаха от къща в къща и до съседните селца и колкото им глас държи, викаха: „Елате да видите хора от небето!“ Тогава се стичаха всички мъже и жени и като се уверяха, че това е истина, всеки ни донасяше по нещо за ядене и пиене и ни го поднасяше най-сърдечно.

На всички тези острови има множество члунове, подобни на нашите лодки с весла. Едни са големи, други малки, а някои са по-големи от кораб с 18 седалки за гребци. Но те са много тесни, защото са издълбани в дървесен ствол; никой малък кораб с гребла не би могъл да се мери с тях, защото се плъзгат по водата с невероятна бързина. С тези члунове плават от един остров до друг и ги посещават всичките, макар че са толкова много; по този начин се разменят стоките. Видях някои члунове, в които имаше по 70–80 души и всеки от тях с весло в ръка.

Не забелязах някаква разлика във външността на жителите на отделните острови, а те не се различават и по език и обичаи. Напротив, направи ми впечатление, че те без усилие се разбират помежду си. Храня надежда, че техни височества ще вземат мерки, за да въведат сред тях нашата света вяра, която те са готови да приемат.

Казах, че изминах 107 левги покрай брега на остров Хуана по права линия от запад на изток. След като изчислих дължината на изминатия път, мога да заявя, че този остров е по-голям от Англия и Шотландия, взети заедно. Наистина, освен тези 107 левги остават още две провинции от западната страна, които не проучих; едната се нарича Аван и в нея се раждат хора с опашки. Дължината на крайбрежието на тези две провинции е не по-малка от 50-60 левги, доколкото разбрах придружаващите ме индианци, които знаят всички острови.

А обиколката на Еспаньола е по-голяма отколкото цяла Испания по крайбрежието от Колуния до Фуентерабия в Биская, защото по едната страна на този квадрат изминах от запад към изток 188 големи левги по права линия. Това е бленувана земя и който веднъж я види, вече не иска да я напусне. Естествено, аз влязох във владение на всички тези острови от името на техни височества. Всички са по-богати, отколкото ги описвам; вече ги смятам за владение на техни височества, които могат да разполагат с тях според волята си и то така свободно, както с кралство Кастилия. Но единствено на остров Еспаньола завладях голям град на място най-сгодно и най-добро с оглед на златните рудници, а също и на търговията било с материка от тази страна, или със сушата от противоположната страна, където се намират държавите на Великия хан, с които ще може да се установят полезни търговски връзки и да се извлекат големи печалби. На града дадох името Навидад.

На това място наредих да построят крепост с кула, която понастоящем трябва вече да е завършена. Оставих там достатъчно хора с оръжие и необходимата артилерия, с припаси за повече от една година. Оставих им лодка и дърводелец, който има опит в корабното строителство. Впрочем с краля на тази земя завързах голямо приятелство и той смяташе, че е чест за него да ме нарича брат и да се отнася с мене като към брат. А дори и да му хрумне да нападне нашите хора, нито той, нито поданиците му не знаят що е оръжие. Ходят голи и, както вече казах, това са най-боязливите хора на света. Така че войниците, които оставих там, макар и да не са много, биха могли да опустошат цялата страна и затова престоят им на острова не е свързан с никаква опасност, стига те да постъпват разумно.

Както изглежда, на всички тези острови всеки мъж се задоволява с една жена, но старейшините и кралят имат по двайсетина. Стори ми се също така, че жените там работят повече от мъжете. Не успях да проуча дали имат частна собственост, но ми се струваше, че всички без разлика се ползват от това, което има един, особено що се отнася до храната.

Противоположно на това, което мислят мнозина, никъде на тези острови не срещнах уродливи хора; напротив, туземците са много красиви, с много приятна външност и съвсем не са черни като гвинейците, само косите им са много дълги; не живеят в местности, изложени много на припек; вярно е, че слънцето там е жарко, защото тези земи се намират на 26 градуса от екватора; през зимата близо до високите планини беше хладно; но туземците добре понасят студа благодарение на навика и на храната, защото употребяват много силни подправки.

И така, не видях чудовища, нито пък чух за тях, зная само, че на един от тамошните острови, а именно на втория, след като се навлезе в Индия, живеят хора, които жителите на останалите острови смятат за изключително диви; те се хранят с прясно човешко месо.

Жителите на този остров имат много члунове, с които извършват набези на всички други индийски острови и грабят и плячкосват каквото им се изпречи на пътя. Те обаче не са по-грозни от останалите; според обичая си носят косите си дълги, както жените; служат си с лъкове и стрели, направени също така от тръстика и с дървен наконечник, защото нямат желязо. Тези хора изглеждат диви единствено в сравнение с жителите на останалите острови, които са неизразимо плашливи, но аз не ги смятам за по-опасни от другите. Те именно поддържат връзки с жените от остров Матинино, който е първият по пътя за Индия откъм Испания и на който изобщо няма мъже. Тези жени не се занимават с работите, подобаващи на техния пол; интересуват ги единствено лъковете и стрелите, които, както споменахме, изработват от тръстика. Въоръжават се и покриват телата си с пластинки от мед, която при тях се среща в изобилие.

Има друг остров, който според твърденията им е по-голям от Еспаньола и неговите жители изобщо нямат коса. Там също има несметни количества злато. За доказателство взех индианци от този остров, както и от другите.

В края на краищата, ако говорим само за ползата от тази първа, много набързо проведена експедиция, техни височества могат да бъдат сигурни, че ще им доставя злато, колкото пожелаят, стига мъничко да ми помогнат; подправки и памук, колкото техни височества поръчат да натоварим; мастикова смола, колкото заповядат (тази смола досега се намираше само в Гърция на остров Хиос и неговите власти произволно определят цената); алое, колкото поискат да натоварим; роби, кой колкото иска, само че езичници^[2]. Струва ми се, че намерих рабарбар и канела, а моите хора, които оставих там, ще открият още хиляди други ценни продукти, защото аз навсякъде спирах само колкото да дочакам попътен вятър.

Единствено в град Навидад се задържах по-дълго, за да го осигуря и укрепя.

Право да си кажа, сигурен съм, че щях да стигна по-далеч, ако корабите бяха подходящи за целта, както имах право да се надявам.

Всемогъщият господ бог наш увенчава с победа тези, които вървят по неговия път дори когато тази победа изглежда невъзможна (а няма съмнение, че тази е тъкмо такава), защото макар и вече да се е говорило и писало за тези земи, това бяха само предположения без нагледни доказателства, така че повечето от тези, които са чували за това, не го смятаха за нищо повече от фантастични приказки. И тогава спасителят увенча с тази победа нашите светлозарни крал и кралица и тяхното кралство, прославило се благодарение на това дело, толкова важно, че цялото християнство трябва да се радва и празнично да го чествува, да благодари на Пресветата троица с многобройни тържествени молебени не само заради славата, която ще му донесе то чрез приемането на многобройните народи в лоното на нашата свещена вяра, но също и заради материалните богатства, които могат да донесат полза и изгода както на Испания, така и на цялото християнство.

Разказах го толкова кратко, както го и извърших.

Написано на каравелата, на височината на Канарските острови^[3], 15 февруари 1493 г.

Готов за Вашите заповеди.

Адмиралът

 

 

(Лист, прибавен към това писмо):

След като написах това писмо, когато вече се намирах във водите на Кастилия, от юг и югоизток излезе толкова силен вятър, че трябваше да изхвърля баласта и бързо да се приютя в това пристанище на Лисабон, което беше най-удивителното нещо на света, и веднага искам да докладвам за него пред техни височества.

Навсякъде, откъдето минах в Индия, времето беше като през месец май. 33 дни продължи пътуването натам, а 28 обратно^[4]; но тази буря накрая ме накара да загубя две седмици в лавиране по тия места. Тукашните моряци казват, че никога не е имало толкова остра зима като тази и че никога не са се разбивали толкова кораби.

Написано на 4 март.