Христофор Колумб
Дневници (15)

I

Най-висши и най-могъщи крале и владетели,

Бих искал да доставям на Ваши височества радост и задоволство, а не грижи и неприятности. Зная обаче, че Ваши височества обичат и приемат с удоволствие новите неща, а също и безсъмнено полезните, и затова, покорен на Вашите заповеди, ще кажа това, което днес ме занимава в един или друг смисъл, с надеждата, че Ваши височества ще гледат по-скоро моите намерения и благородните ми помисли, а не неугледната форма. По отношение на службата към Ваши височества не е нужно да уча нещо от другите за работи, с които сам мога да се справя. А дори и да не ми достигнат силите и да ме надмогне умората, пак няма да загубя желанието си да Ви служа, оставайки си, както и сега, най-задълженият и най-големият длъжник на Ваши височества.

Мореплавателите и всички ония, които кръстосват морята, винаги най-добре познават страните на света, през които минават пътищата им. Затова и всеки от тях познава по-добре това, което вижда всеки ден, отколкото онези, които пътуват по веднъж на няколко години. И затуй на драго сърце слушаме техните разкази за нещата, които са видели и опознали, тъй като и ние извличаме по-голяма полза от това, дето сме научили от собствен опит.

Ако според мнението на значителен брой автори приемаме, че земята е кълбо, или ако науката с целия си авторитет ни накара да приемем противоположното гледище, така или иначе това не означава, че в границите на един климат температурата трябва да бъде еднаква, защото голямо е разнообразието както в морето, така и на сушата.

Слънцето разлива топлината си, а земята я приема съобразно със своите вдлъбнатини и възвишения. На тази тема много са писали древните, като например Плиний, който твърди, че при северния климат температурата е толкова благоприятна, че там хората изобщо не умират, освен от скука или когато, отвратени от живота, се хвърлят от върха на някоя скала, слагайки доброволно край на живота си.

Дори тук, в Испания, можем да забележим такива промени в температурата, че не е необходимо да се позоваваме на никого от древните мъдреци. От Гранада през цялата година се виждат заснежени планини, което е признак за голям студ; а пък в подножието на тези планини се намира Алпухара, където температурата постоянно е много благотворна, нито много висока, нито много ниска. Така е и в много испански провинции, които не изброявам, за да не се разпростирам прекалено много. Същото е и в морето, особено в поясите близо до крайбрежието. Които пътуват по тия места, знаят тези неща по-добре от онези, които пътуват в други райони. През лятото в Андалузия се смята за нещо сигурно, че западният вятър, който духа от морето, се появява всеки ден, когато слънцето е вече високо. Изпърво това е съвсем лек ветрец, който продължава да духа чак до вечерта. И както този вятър, който се нарича „бирасон“ (бриз), се появява редовно по едно и също време, така и на другите места през лятото или през зимата духат подобни ветрове.

Тези, които редовно пътуват от Кадис до Неапол, предварително знаят какъв вятър ще срещнат край брега на Каталония, в зависимост от годишното време; те знаят това и когато прекосяват нарбонския залив. Който иска да отиде през зимата от Кадис до Неапол, поема в открито море до нос Креб в Каталония и оттам към нарбонския залив. По това време на годината ветровете действително са много силни, така че корабите понякога са принудени да се оставят на техния произвол и те ги отнасят към крайбрежието на Берберия. Затова те се приближават колкото може повече до нос Крео, за да плават с вятъра покрай брега и като дрейфират, да стигнат до Помегас край Марсилия или до Йерските острови. Щом ги съгледат, те вече не се отдалечават от крайбрежието, докато не доплават до целта. Ако от Кадис до Неапол се пътува през лятото, курсът е покрай берберското крайбрежие, чак до височината на Сицилия, по същия начин, както бе казано за северното крайбрежие.

За такова плаване се използват хора, чийто опит е известен и които дълго са пътували по тия краища и знаят всички подробности по пътя, както и лошото време, с което могат да се сблъскат в зависимост от сезона. Обикновено те се наричат пилоти и то е същото като водачи по сушата. Възможно е такъв водач да знае отлично пътя оттук до Фуентерабия и да е способен да заведе там цяла армия, а същевременно да не знае как се отива оттук до Лисабон. Същото е и в морето. Ние използваме едни пилоти, когато плаваме за Фландрия, а други — по пътя за Левантия — в зависимост от това, в каква посока са пътували най-често тези хора.

От Испания до Франция има редовни рейсове; ето защо разполагаме с отлични, умели моряци, които в съвършенство познават пътя. Във Фландрия през месец януари всички кораби вече са се прибрали в пристанищата си; и през целия този месец рядко се случва някой кораб да излезе от пристанището и да не се изложи на силния напор на студения вятър, който духа от изток-североизток и от север-североизток. През това време на годината този вятър е поривист, донася студ и често пъти е опасен. Отстоянието от Слънцето и своеобразието на Земята — ето причините, които пораждат това.

Тези ветрове не са постоянни, при все че никога не се случва да сбъркат сезона; а онези, дето, излизат в морето при такъв вятър, са хора, които обичат хазарта, но най-често след това си скубят косите от разкаяние. Ако вятърът спре, те се скриват в някое пристанище на Франция или Англия и чакат благоприятен прилив, за да излязат в морето.

Моряците са жадни за печалба и винаги бързат за домовете си. Често им се случва да залагат всичко на карта, без да чакат да се установи времето. При друг случай, когато още не ставах от леглото и бях много отпаднал, изложих пред Ваши височества всичко, което можех да кажа на тази тема, за да осигуря най-голяма безопасност на корабоплаването: не бива да се тръгва на път, преди слънцето да е застанало под знака на Телеца; аз отказах да предприема това пътуване посред зима, т.е. през най-опасния период. Ако ветровете са благоприятни, ще преплаваме океана за кратко време; но човек не бива да се впуска в морето, без да е достатъчно сигурен в условията за плаване. Последното лесно може да се забележи дори оттук, защото тогава небето е много ясно и вятърът духа откъм Полярната звезда, като продължава с неотслабваща сила няколко дни наред.

Ваши височества добре знаят какво стана през 97 г., по време на пребиваването Ви в Бургос, когато изживяхте голяма тревога, тъй като бурята не спираше и непрекъснато подновяваше пристъпите си, така че отчаяни от това, Ваши височества решиха да заминат за Сория. Целият двор потегли още в събота, а Ваши височества решиха да тръгнат едва в понеделник сутринта.

Същата нощ, в писмо до Ваши височества по друг повод аз писах: „Днес излезе вятър. Флотът няма да отплава утре, а ще изчакам да видя дали вятърът ще се задържи. Ще потегли в сряда, а в четвъртък или петък ще бъде на височината на остров Уикт. Ако не се задържи там, следващия понеделник ще стигне до Ларедо — в обратен случай цялата наука за навигацията е излишна.“ Благодарение на това писмо, съвпаднало с желанието да видите княгинята, Ваши височества променихте решението си. Останахте, за да проверите съвета, даден Ви от един мореплавател; същия понеделник в Ларедо пристигна корабът, който не пожела да влезе в пристанището на Уикт, тъй като нямаше достатъчно припаси. Различни са и винаги са били различни мненията за морето и за сушата в подобни случаи. Мнозина ще пожелаят сега да потеглят към новооткритите острови. Когато пътят се проучи по-добре, тези, които отиват там, за да търгуват и вършат размяна, благодарение на усъвършенствуването на инструментите и корабните съоръжения, по-добре ще опознаят земите и ветровете и ще разберат кое е най-подходящото време за плаване, а по този начин ще придобият по-голяма опитност за собствената си безопасност.

Моля се на пресветата троица да закриля Ваши височества, както желаем и както ни е потребно, а също и всички Ваши кралства и княжества.

Гранада, 6 февруари 1502 г.

S

S.A.S.

XMY

II

Най-благочестива кралице,

Аз съм слуга на Ваше височество. В Барцелона Ви връчих ключовете на моята воля и ако Ваше височество благоволи да ги изпробва, ще намери в тях много благовония и сладост. В мислите ми е единствено службата към Вас. Ако Ваше височество намери за нужно да изпита моите способности, може да се окаже, че те не отговарят на желанието ми. Смелостта ми се дължи не на дарование или заслуга, каквато бих могъл да си приписвам, а на изключителното ми упование в нашия милосърден спасител.

В Барцелона аз се отдадох на Ваше височество, без да запазя нито частица за себе си; по същия начин Ви посветих душата и имота си. Отец Хуан Перес несъмнено ще Ви разкаже за това, а също и дойката и това повдига духа ми с всеки изминат ден.

Това, което мислех за живота си, поверих на Ваше височество още в собственоръчно написания мемориал. Ще бъда безкрайно щастлив да видя, че Ваше височество е повярвала, че в него няма нито злоба, нито лъжа.

Смятам, че въпросът за Индия е много важен. Многобройните грижи на Ваше височество, както и крехкото Ви здраве не дават възможност той да бъде разрешен по-добре. Аз съм угнетен, и то по две причини. Първата е въпросът за Йерусалим, който Ви умолявам да не пренебрегвате; а също Ви моля да не си помислите, че говоря за това с някаква скрита цел — единствено поради голямото си опасение да не бъде осуетена тази работа.

Горещо Ви моля, Ваше височество, да не ме смятате за заинтересована страна във връзка с този въпрос и с който и да е друг; аз съм само слуга, който без скрити намерения се старае с всички средства да Ви осигури спокойствие и доволство и да умножи Вашето голямо могъщество. Нека Ваша кралска милост размисли дали ще ѝ бъде угодно да ме използва като такъв в начинанието, свързано с Индия, и в другото за Светия дом и нека бъда слуга, а не съперник. Бог да прости на този, който се е помъчил да убеди Ваше височество, че е възможно подобно нещо.

Би могло да се издадат нареждания да се пристъпи към тази работа веднага и без особени трудности; а ако ми е позволено да кажа — нека това стане незабавно и мисля, че Ваше височество ще остане много доволна.

III

Най-благодетелни и най-висши князе,

Основанията, които искам да изложа във връзка с възстановяването на Светия дом и връщането му на светата воюваща църква, са следните:

Най-висши крале, от най-ранна възраст започнах да плавам по море, което върша и до днес. Тази професия кара тези, които са се посветили на нея, да изследват и откриват тайните на света. Повече от четиридесет години упражнявам тази професия. Преплавал съм всички области, които са известни досега. Поддържах връзки и водих дискусии с учени хора, духовни и светски, с латинци и гърци, евреи и маври и с много още, принадлежащи към други изповедания.

Тези ми влечения срещнаха благосклонност у моя господ бог, той именно ми даде ум и схватливост, за да мога да правя това. Дари ме със способности на мореплавател. Даде ми колкото трябва знания по астрология, геометрия и аритметика. В ума и ръката ми вложи талант да чертая двете земни полукълба, а на тях градовете, реките, планините, островите и заливите, всяко на своето място.

През това време четях и се стремях да изуча всякакви книги по космография и история, хроники, съчинения по философия и по други изкуства. По този начин бог просветли разума ми — сякаш с едно докосване с ръка — за всичко, което е нужно за плаването оттук чак до Индия, и същевременно подготви волята ми за изпълнението на този план; и тази страст ме склони да се изправя пред Ваше кралско височество.

Всички, които се запознаха с моите планове, ги осмяха и отхвърлиха с подигравки. Не ми помогнаха и всички приведени от мен научни теории с целия авторитет на техните автори. Единствено в лицето на Ваши височества срещнах вяра и постоянство. Кой би посмял да каже, че тази светлина не се излъчва от светия дух, а само от мен? Именно неговите чудодейни лъчи Ви възрадваха заедно с 44-те книги на Стария завет, 4-те евангелия и 23-те писма на благословените апостоли и същевременно те ме подтикваха да продължавам делото и да издържа. И никога не са преставали все така да ме насърчават.

Бог пожела да направи истинско чудо при онова пътуване до Индия, за да възрадва мене и другите за съдбата на Светия дом. Тук, във Вашия кралски двор, пропилях цели седем години, за да споря с толкова много авторитетни лица, вещи във всички изкуства: накрая окончателната им присъда беше, че това са само фантазии, и те си умиха ръцете. Въпреки това експедицията даде резултатите, предсказани от нашия спасител Исус Христос и изречени от неговите свети апостоли. Затуй трябва да се вярва, че ще стане същото и по втория въпрос. В подкрепа на това, ако не са достатъчни моите думи, привеждам онова място от светото евангелие, където се казва, че всичко ще премине, само неговите думи по чудо ще останат; с това се утвърждава, че всичко, което той сам или чрез пророците е предвестил, в края на краищата ще се сбъдне.

Обещах да изложа доводите, с които разполагам, по въпроса за връщането на Светия дом в ръцете на светата църква. Затова оставям настрана всички плавания, които съм извършил от детството си досега, разговорите, които съм водил с толкова хора от толкова страни и вероизповедания, оставям настрана всички кораби и всички книги, за които споменах по-горе. Ще се огранича със светото и осветено писание, с неколцина велики пророци, с няколко лица, които по божие откровение са казали нещо на тази тема.

Може би Ваши височества и всички други, които ме познават и на които бих показал това съчинение, ще ме порицаят публично или насаме било заради липсата на образование, било за това, че съм прост и невеж моряк или пък светски човек и т.н. Отговарям с думите на свети Матей (…)^[1]: „О господи, който искаше да запазиш толкова неща скрити от мъдреците, а ги яви пред простите“; или пак според свети Матей тогава, когато децата пеели при заминаването на нашия бог Исус за Йерусалим: Осанна, сине Давидов! А учените в писмената, за да го изкушават, го питали дали разбира какво му говорят; той им отговорил утвърдително и добавил: „Нима не знаете, че истината излиза от устата на децата и простите люде?“ Или още по-ясно. Апостолите са казвали много мъдри думи и особено свети Йоан, който е рекъл: „В началото бе слово, а словото беше у бога“ и т.н. Изключително дълбоки слова като за хора, които никога не са се учили.

Казват, че действието на светия дух се проявява както при християните, така и при евреите и маврите и при хората от всяко друго изповедание, и то не само у мъдреците, но и у простите хора. На времето срещах селяни, които познаваха небето и движението на звездите значително по-добре от хора, които бяха изхарчили цялото си състояние, за да изучат това. Ще добавя, че светият дух не само явява бъдните неща на разумните твари, но ги открива — ако иска — и с помощта на знаци по небето, във въздуха, както и чрез животните. Такъв е бил случаят с оня вол, който проговорил в Рим по времето на Юлий Цезар; би могло да се посочат още много примери, но това ще бъде твърде дълго, а същевременно те са добре известни на всички.

В Стария завет с устата на пророците, а в Новия завет с устата на самия спасител Исус Христос е казано, че този свят ще има край. Матей, Марко и Лука са предрекли какви ще бъдат знаменията за този край; а и пророците също са предсказали това с многобройни подробности.

Свети Августин казва, че свършекът на този свят ще настъпи 7 хиляди години след неговото сътворение. Същото твърдят след него светите теолози и особено Пиер д’Айи в раздел XI и на други места, както ще посоча по-долу.

В раздел X той дава изчисленията на крал дон Алфонсо, които изглеждат най-точни: от сътворението на света, или на Адам, до пришествието на нашия бог Исус Христос са изминали 5343 години и 318 дни. Като оставим настрана дните и прибавим само изтеклите оттогава 1501 години, това прави общо 6845 години без няколко месеца.

В тази сметка остават само 155 години до 7000, когато — както казах по-горе, опирайки се на цитираните авторитети — светът трябва да свърши. Нашият спасител е казал, че преди края на света ще се изпълни всичко, което са написали пророците. В това, което са написали, пророците се изразяват по различни начини — понякога слагат бъдеще време вместо минало, а друг път минало вместо бъдеще или сегашно; много неща са изказали под формата на притчи, като някои от тях са съвсем близо до действителността, други, кои повече, кои по-малко, са точно предсказани, някои са изказани изкусно, други не така съвършено. Свети Йероним и свети Августин, както и другите доктори, хвалят най-много Исай и всички са съгласни с него и много го тачат. Наричат Исай не само пророк, а нещо повече — евангелист; той именно положи всички усилия, за да опише бъдещето и призова целия свят да следва нашата свята католическа вяра.

Извънредно много свети доктори и теолози са писали за всички пророчества и за другите книги на светото писание; те хвърлят обилна светлина върху това, което не знаехме, макар че в доста отношения не са на еднакво мнение; има и неща, чието значение не са могли да прозрат.

Повтарям и заявявам тук още веднъж, че не искам да ме смятат за човек, който се хвали със знанията си; винаги във всичко съм имал предвид думите на свети Матей, който казва: „О, господи, който искаше да запазиш толкова неща скрити от мъдреците, а ги яви пред простите!“ Отвръщам с тези думи и с плодовете, които те дадоха.

Голяма част от пророчествата в светото писание вече се изпълни. Самото писание призна това и светата църква не престава да го повтаря и разгласява. Затова не са нужни други доказателства; ще спомена само едно, което подхожда тук, и нека то ме крепи и ми дава смелост всеки път, когато помисля за него.

Аз съм окаян грешник. Божията благост и милосърдие ме закриляха винаги, щом помолех бога за това; намирах най-сладка утеха, изоставяйки всичките си замисли, да се взирам в чудесното появление на неговия лик.

Вече казах, че разумът, математиката и картите не биха помогнали ни най-малко за осъществяването на експедицията до Индия; сбъдна се само това, което е предрекъл Исай; за това имам намерение да пиша тук, та да го припомня на Ваши височества и да ги възрадвам за другите работи относно Йерусалим, които се опират на същите авторитети; защото щом има вяра, предварително съм уверен в победата.

Нека Ваши височества си припомнят евангелието и всички обещания, дадени ни от спасителя; на какви изпитания бе подложено всичко това. Свети Петър скочил в морето и вървял по него, докато го крепяла вярата. Който има вяра дори колкото синапено зрънце, би могъл планини да повдигне. Нека вярващият поиска и всичко ще му бъде дадено. Чукайте и ще ви отворят. Никой не бива да се страхува да се залови с каквото и да било дело в името на нашия спасител, при условие че то е праведно и с чисти помисли и полезно за божията служба; той подкрепи света Катерина, когато се убеди в това.

Нека Ваши височества си припомнят с колко малко средства разполагаха, когато се заеха да покорят Гранада. Господ е предоставил всекиму да решава според волята си всички въпроси, ала той окриля много хора и няма такова нещо, което той не би дал в случай на нужда. О, колко добър е господ, който иска хората да вършат деянията, за които самият той се грижи. Всички хора са длъжни денем и нощем, и всяка минута да отправят към него горещи благодарности.

По-горе казах, че още по-голям брой пророчества и досега не са се изпълнили. Ще добавя, че на света има велики неща и господ ни води към тях чрез знаменията; същото заключение правя и като гледам, че напоследък евангелието широко се разпространи в толкова много страни. Абат Йоахим Калабрийски е казал, че този, който ще въздигне от руините светинята на Сионската планина, ще излезе от Испания.

IV

Най-висши кралю,

Самият господ бог ме прати тук да служа на Ваши височества. Казвам, че това е божия работа, защото най-напред слязох на брега на Португалия, чийто крал повече от всички се интересуваше от откривателските експедиции. Бог помъти разума и всичките му сетива, така че за 14 години не успях да му докажа и той да разбере за какво му говорех. Казвам, че бог стори чудо, защото имах покани от трима владетели: кралицата, да я благослови бог, видя тези писма, а доктор Вилялон ѝ ги прочете. След като се запозна с моите планове, Ваше височество великодушно ме удостои с някои високи титли.

Сега именно моето начинание започва да отваря вратите и ми се струва, че то е и ще бъде такова, каквото винаги съм го представял. Ваше височество е най-големият християнин. И аз, и всички в Испания и в целия свят, на които повече или по-малко е известна моята дейност, ще бъдем убедени, че Ваше височество ми оказа голяма чест, когато се довери единствено на моите думи, а сега, когато Ваше височество вижда делата ми, няма да закъснее щедро да ме облагодетелствува, изпълнявайки устните и писмените обещания, скрепени с кралския печат. Ако Ваше височество постъпи така, може да бъде сигурен, че ще му служа до края на дните си, които бог ми е оставил още. Храня дълбока надежда, а струва ми се и увереност, основаваща се на това, което виждам, — че с делата си ще умножа Вашата слава, защото това, което остава да се извърши, е сто пъти по-голямо от стореното досега.

V

Пресветли и най-висши кралю,

Това, за което моля, е написано в това писмо. Вече говорих за него, а също, че Вашата кралска десница би могла да добави или намали нещо, тъй като аз предварително съм съгласен на всичко. Властта и имуществото, които ми се паднаха от това, бяха единствената ми гордост, но те несправедливо ми бяха отнети. Отдавна още господ пред очите на всички явно ми разкри едно чудо; а то е, че човекът, който стана причина за моето злощастие, и всички, които му помагаха, бяха събрани от него на палубата на най-хубавия от тридесет и четирите кораба, измежду които и измежду половина други той можеше да избира. И господ ги потопи всичките при изхода от залива, така че никой дори не можа да осъзнае какво е станало.

Покорно моля Ваше височество да благоволи и да се разпореди синът ми да бъде утвърден на моята висока длъжност и да получи дадените на мене титли, тъй като това в най-висша степен засяга доброто ми име. Колкото до останалото, нека Ваше височество го реши по своя воля, на която аз винаги ще се подчиня. Мисля всъщност, че тревогата, която ми създава протакането при уреждането на моите работи, е най-голямата причина за боледуването ми…

VI

Пресветли, най-висши и най-могъщи владетели, кралю и кралице, господари наши,

Бих искал Ваши височества да ми повярват, че желанието ми да оздравея никога не е било по-силно от копнежа да Ви видя, след като разбрах, че Ваши височества ще пристигнат тук по море, и да се поставя на Вашите услуги, като нагледно Ви покажа вещината си в мореплаването.

Но бог поиска друго. Затуй най-покорно Ви моля да ме смятате за свой верен васал и слуга; и да бъдете уверени, че макар и сега болестта да ме гнети безмилостно, аз винаги съм способен да направя за Вас неща, каквито никой не е виждал.

Лошото време и другите несгоди, сред които без всякакво основание бях изоставен, ме доведоха до дъното на злочестината. Поради тази причина не можах да се явя пред Ваши височества, нито да пратя сина си. Умолявам най-покорно да уважите стремежа и желанието на този, който се надява, че ще му бъдат върнати почестите и титлите, както е обещано в документите.

Нека светата троица пази и множи най-висшето кралско могъщество на Ваши височества.