Христофор Колумб
Дневници (16)

Писмо до папа Александър VI

Ваше светейшество,

В момента, когато се заех с това начинание и тръгнах да открия Индия, аз си обещах да докладвам лично на Ваше светейшество за всичко извършено. По това време възникна спор между негова кралска милост краля на Португалия и краля и кралицата, моите господари; именно, кралят на Португалия реши също да изпрати експедиция за откриване и завладяване на земи по онзи маршрут и в същата посока и затова се обърна към праведния съд.

Тъкмо тогава кралят и кралицата, моите господари, побързаха да ме пратят на тази експедиция, за да открия и покоря всичко; така че не можах да се явя пред Ваше светейшество. Открих пътя, завладях 1400 острова и 333 левги от азиатския континент, без да се броят другите много прочути и големи острови на изток от Еспаньола, на които основах колония.

След това изминах 800 левги, всяка по 4 сухопътни мили, покрай бреговете на остров Еспаньола, който е много гъсто населен. За най-късо време направих всички негови жители ленници на краля и кралицата. Там има рудници за всякакви метали, а най-вече за злато и мед. Има дървета, от които се добиват багрилни вещества, сандалово дърво, алое и много други растения, които се използват като подправки. Има и тамян, а дървото, на което се ражда той, е мироболан. Тази земя се нарича Тарсис или Сетиа или Офир или Сипанго, а ние ѝ дадохме името Еспаньола.

По време на същата експедиция отидох толкова на запад, че когато там залязваше слънцето, хората в Кадис от два часа вече са го виждали на изток; така че преплавах 10 линии от другото полукълбо. Не може да става и дума за някаква грешка, защото на 14 септември имаше лунно затъмнение. След това трябваше колкото може по-бързо да се върна в Испания и оставих там двамата си братя и още доста хора, в голяма оскъдица и опасност.

Върнах се с подкрепления и по време на новата експедиция на юг открих необгледни земи и пресноводни морета. Мислех и все така съм убеден, както са вярвали и вярват толкова светии и мъдри теолози, че именно там, в тази област, се намира земният рай.

Тъй като бях оставил братята си и техните хора в тежко положение, не можах да остана по-дълго и по-отблизо да проуча тези места, а бързах към тях. Открих там и един район, богат на бисери.

На остров Еспаньола половината хора се бяха разбунтували и разпилели. Мислех си, че след толкова години, откак съм започнал да пътешествувам, най-сетне ще намеря покой, защото дотогава смъртта нито за миг не ме пускаше от обятията си; ала моите мъки и неволи тепърва започваха.

Душата ми би се възрадвала и би намерила покой, ако можех сега да застана пред Ваше светейшество и да Ви връча отчета за моето пътуване, който написах по подобие на Коментарите на Цезар, като си водех бележки всеки ден, от първата минута чак до деня, когато бе решено да предприема ново пътуване в името на светата троица, за чест и хвала на светата християнска религия.

Единствено тази мисъл ми вдъхва увереност и благодарение на нея не ме е еня за мъките и смъртните опасности, които преживях при това начинание и в замяна на които получих толкова малко благодарност от хората. От бога предвечен очаквам сполука в новите изпитания, както и във всичко друго. И несъмнено след завръщането си не ще намеря спокойствие, докато не връча лично на Ваше светейшество описанието и отчета за всичко това, тъй като зная Вашето великодушие и ревност за прославата и разпространението на светата християнска вяра. Сега, Ваше светейшество, отче свети, заради собствената си утеха и по други съображения, свързани с това свято и благородно дело, Ви моля да ми окажете помощ, като ми дадете неколцина свещеници и монаси, годни за такава мисия, и със съответен декрет издадете заповед до всички приори на ордени — на бенедиктинците, картузите, йеронимитите, а и до по-малките братя и до ордените, които се издържат от пожертвувания, та да мога сам или чрез упълномощено за целта лице да избера от тях по шестима души, които ще бъдат използвани там, където изисква това свято начинание; защото вярвам, че бог ще ми позволи да разнеса по света святото му име и евангелие.

Благодарение на това настоятелите на тези монаси, които бих избрал в който и да било храм или манастир измежду изброените или измежду онези, които бих посочил по-късно, които и да са те, няма да пречат, нито да се противопоставят, позовавайки се на някакви свои привилегии или на други причини; а, напротив, ще ги насърчат и според силите си ще помогнат и с радост ще се съгласят да работят и да се посветят на това толкова свято католическо дело и начинание. За тази цел, Ваше светейшество, умолявам Ви да освободите тези монаси от изпълнението на духовните им задължения, така че никой да не се противопоставя, и освен това да постановите, че когато пожелаят да се върнат в своя манастир, към тях ще се отнасят така добре, както и преди, и още по-добре, ако са заслужили това с дейността си. С това, Ваше светейшество, ще ми окажете най-голяма милост, която ще ме възрадва и ще донесе огромно благо за нашата християнска религия.

Това начинание бе предприето с цел придобитите средства да бъдат изразходвани за възвръщането на Светия дом към светата църква. След като го доведох до щастлив край и проучих земите, аз писах на краля и кралицата, моите господари, че след седем години ще мога да платя издръжката на 50 хиляди пехотинци и 5 хиляди конници за този поход; а пет години по-късно — на още 50 хиляди пехотинци и 5 хиляди конници, или общо на 100 хиляди войници и 10 хиляди рицари за този поход.

Бог показа, че бих могъл да удържа на думата си, като необоримо доказа, че още тази година можах да дам на техни височества 125 центнера злато с гаранция да получат след пет години още толкова. Сатаната попречи на всичко това и коварно доведе цялата работа до такова положение, когато и едното, и другото е невъзможно, ако бог не се погрижи за това.

Призната ми бе вековечна губернаторска власт над всички тези земи, а тъкмо сега насилствено бях лишен от нея; ясно е, че това е нова пакост на неприятеля, та такъв свят замисъл да не види бял свят. Ала по-добре е да не говоря прибързано за всичко това.