Мариана Тинчева-Еклесия
Живот за вярата (9)

(Най-важни моменти от живота на Анемари Крюгер и пътя й в бахайската вяра)

Включено в книгата
Живот за вярата
Най-важни моменти от живота на Анемари Крюгер и пътя й в бахайската вяра
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма
Форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Мариана Еклесия

Заглавие: Живот за вярата

Издател: „Кармел“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2003

Тип: биография

Националност: Българска

Печатница: „Симолини“

Редактор: Юлия Байчева

ISBN: 954-9542-10-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2453


Детско домашно трио

За моята сестра — както може би всички братя в този свят — не мога да разкажа много. От нас петимата — трима братя и две сестри, тя безспорно беше най-надарена и прилежна: с каквото да се захванеше, завършваше го добре. В нашето домашно семейно трио като деца тя свиреше на пианото и дирижираше нас двамата с Йорг, който свиреше на цигулка, а аз — на виолончело. Обикновено изпълнявахме пиеси от Хайдн, Моцарт, Бетовен. Всичко това беше възможно благодарение на поощренията на нашата майка Марта Браунс (родена Форел). Нейното най-голямо щастие беше да ни гледа заедно и да ни слуша.

24 май 2002 г.

Д-р Свен Браунс

Гармиш-Партенкирхен, Германия

Първи септември 1925 г. е преломен момент в живота на семейство Браунс, преселило се в своята втора родина Германия. Докторът загива във водите на р. Рона. Макар че дълго време в сърцата на близките му живее надеждата, че той ще се завърне отново след излета в планината, Марта Браунс си дава сметка, че за нея започват години на изпитания — тя остава със своите пет деца, безвъзвратно загубила непрежалимия си съпруг. Йорг е само на три години, а Волф — на петнадесет. Те не трябва да доловят трепетите на съкрушеното й сърце, застанало пред въпроса: „Сега накъде?“. Да се завърне при родителите си в Иворн, където ще разчита на тяхната помощ? Не, с големия уютен дом в Карлсруе тя вече е свикнала, а малката къщичка край Етлинген й е изключително скъпа, защото при нейното строителство са се включили с труд всички деца, дори и тригодишният Йорг, който е трябвало да пренесе само една керемида за покрива… Артур Браунс учи малките си деца на упорство и дисциплина; на вежливост към пациентите, пристигнали в неговия кабинет. Майчиното сърце на Марта — богато, силно, дори за миг не е предвкусвало горчивия жребий. В дългите нощи, когато се връща към спомените за своя съпруг, тя се пита защо Бог й е отредил такава участ? Но не може да даде отговор, нито чрез своите предположения, нито чрез утехата на нейни близки, които искат да й помогнат. Трябва да приеме, че само Творецът знае кое е добро и спасително за душата, вселила се на тази земя в пътя към Бога.

След загубата на своя баща от децата в дома се изисква да бъдат по-взискателни и кротки: Анемари е здрава и силна, тя трябва да помага на болната Лизел, да е полезна в домакинството, да учи уроците си за училище и за класа по пиано. Започнала е да свири на шест, а на седем години вече изпълнява малки клавирни пиеси на немски класици. С течение на времето музиката толкова силно я завладява, че иска да свири и на виолончело, и на флейта… Марта е сигурна, че дъщеря й ще има бъдеще в музикалния свят и след години може да стане концертиращ изпълнител или диригент, защото има усет за хармония и техническо изпълнение… След няколко години става ясно, че момичето е надарено и със стремеж към опознаване на литературата, историята, езиците. В училище оценките й за успех са винаги единица (най-високата степен на знанието по време на изпитване). Но даровитото момиче е толкова чувствително и емоционално, че майката се тревожи — докога дъщеря й ще бърза в ненаситния стремеж към израстване?

Момчетата са делови и буйни като всички деца на тяхната възраст: Волф вече е влюбен тайно, Свен свири на виолончело, Йорг е пленителен и носи романтична душа. Във всяко от своите пет деца Марта вижда частица от д-р Браунс, от себе си, от фамилията Форел. Косите й бързо започват да посребряват, но тя почти няма време за себе си.

За детството Анемари си спомня: „Силната вяра и безграничната любов на нашата майка я спасяваха в годините на изпитания, докато ние израствахме без баща си. В дните на бахайските пости, когато от изгрев до залез-слънце не се яде и не се пие нищо, тя ни приготвяше храна за обяд, но сама не хапваше нищо. Бяхме вегетарианци много години, макар че бахайската вяра не изисква от последователите си въздържание от месни храни… Нашата майка беше изключителна като сила и воля на характера в желанието да помогне на всеки човек; това й създаваше много трудности в отглеждането ни, ала жертвата й в името на децата не беше напразна. Тя не замени нашия баща с друг човек, а търсеше помощта на молитвата към Бога…“.

В един от албумите на Анемари Крюгер има неголяма черно-бяла панорамна снимка на река Рона, която преминава през планинската верига и се спуска в долината, където са намерени останките от лодката на д-р Браунс. Има негова снимка с бебето Анемари в ръце, когато дъщеря му е дошла на света в „Мравуняка“… Има няколко снимки на малкото домашно детско трио, което изпълнява безсмъртна музика за храна на душата… А какво е душа? Във всички случаи тя е нещо, което живее в човека, без той да я вижда и осъзнава като душа. А какво е безсмъртие? За вярващия човек това е място на светлина в небето, където всички души на хора, живели в любов помежду си, ще се съберат за вечен живот и никога няма да се разделят!

В гостната стая в квартирата на Анемари в Драгалевци имаше пиано, докарано от Германия. На него тя свиреше в някои празнични дни до лятото на 2001 г., когато тя го подари на Националния бахайски център в София с думите: „За мен вече е трудно да свиря, нека остане за младите хора!“ Повечето от партитурите беше подарила на сина си Конрад, на внуци, на български приятели. За мнозина изглеждаше невероятно, че без да е професионален изпълнител, тя е свирила 75 години на пиано и на други музикални инструменти. Близките й казват, че упорството на характера да работи безгрешно и да завършва всичко започнато с успех, е наследила от баща си. Д-р Свен Браунс също е наследил от баща си стремежа към медицинските науки и е завършил медицина в Мюнхен. Десетки години той не свири на виолончело. Музиката от цигулката на Йорг е заглъхнала завинаги през 1942 г. край Ленинград като безмилостен отговор на въпроса — кому са нужни войните между народите?