Мариана Тинчева-Еклесия
Живот за вярата (8) (Най-важни моменти от живота на Анемари Крюгер и пътя й в бахайската вяра)

In Memoriam

През 1931 г. проф. Август Форел завинаги се пренася в отвъдния свят. От Хайфа, където вече е установен Световният център на бахайската вяра, на 10 септември 1931 г. пишат до Марта Браунс с дълбока почит към делото на професора, който има безспорни заслуги за мира и доброто на цялото човечество. В Хайфа запазват спомена за него като бахай.

Собственоръчно Шоги Ефенди изказва дълбоко съчувствие на Марта Браунс и предлага тя да изпрати писмени сведения за баща си, които да бъдат публикувани в обзорния бюлетин „Бахайски свят“.

Въпреки че професорът не е удостоен с престижната Нобелова награда за 1922 г., когато е бил предложен, неговата популярност нараства и след смъртта му. Идеите, копнежът за всеобхватно, абсолютно добро за всички хора, го приобщават към богоозарените мислители, които чрез примерите на личния си живот доказват своята вяра. С тази вътрешна светлина проф. Форел осветява и редовете на завещанието си към своите наследници: „Нека всеки от вас, мои скъпи деца, счита за свой най-висок идеал и благородна задача да добавя своя камък към човешкото мироздание“. А той оставя многобройни наследници, като на всеки от тях е посветил име на мравка от огромната си колекция. Сред тези малки трудолюбиви създания има една мравка с име Анемари Файдолиз и само тя ще продължи предано пътя на вярата.