Мариана Тинчева-Еклесия
Живот за вярата (22) (Най-важни моменти от живота на Анемари Крюгер и пътя й в бахайската вяра)

Едно голямо сърце

Сред архива със снимки, писма, дневници, документи, събирани повече от 60 години, Анемари има една папка с кореспонденция от децата и внуците си. В пощенските пликове са скътани малки, саморъчно направени подаръци, а от редовете в писмата се чуват въпроси: „Мила майко, къде си сега? Беше толкова приятно, че те имах само за себе си няколко дни и ти споделях грижите си. Ако човек може да говори на друг и той да го слуша не само от вежливост, нямаме основания да бъдем тъжни… Ти винаги ни даваш чувството, че ако не успяваме в един изпит сега, ще успеем след половин година… Може би не съзнаваш колко е добре да имаш една толкова мила майка! Това не може да се изкаже с думи, затова щеше да е хубаво, ако не работиш толкова много… Ангела“ Писмото е написано три дни след рождения ден на Анемари през 1972 г., когато тя е посетила дъщеря си в нейния дом в Гийсен. В края на ноември същата година пристига и съобщението, че на 8 декември Ангела Крюгер и Лудвиг Нас ще се венчаят! Въпросът сега е: „Кога ще дойдеш?“ И Анемари отново пътува до Гийсен, за да бъде свидетелка на тържествения ритуал!

През април 1974 г. Ангела Нас дава живот на сина си Тим Нас, през 1975 г. в семейството се ражда дъщерята Юлиане Нас, а през пролетта на 1982 г. идва и Хенриете Нас. Почти по същото време в семейството на Конрад Крюгер идват Катерина (1980) и Себастиян (1983). Анемари иска да бъде дълго с наследниците си, но разбира, че все още има сили да бъде полезна за вярата: „В мен никога не е съществувал въпросът кое е първо — децата или вярата. И двете изпълват сърцето ми с еднаква любов, с чувство за дълг. Когато първият ми внук беше малък и отидох да го видя в дома им, Ангела му каза: «Това е твоята баба». Аз дискретно помолих Тим да ме нарича Анемари, а не баба. Тъй като той не можеше да изговори цялото ми име, започна да ме нарича Аннеми… След него всички мои внуци в най-ранна възраст ме наричаха Аннеми, че дори по-късно, когато вече можеха да изговарят точно името Анемари. Тим вече има свое дете и така ме ощастливи да стана прабаба. Така е, животът върви…“

Докато Анемари е в пределите на Германия, въпреки голямата й заетост като секретар на Националния духовен съвет на бахаите в Лангенхайн, връзките с нейните деца и внуци са по-лесни. Когато решава, че ще остане в България задълго или завинаги, Ангела не е очарована от избора на майка си. Това мнение изразява открито и при първото си посещение в София, но осъзнава, че няма право да се намесва в личното решение на Анемари.

Като деца на Анемари и Рупрехт Крюгер Конрад и Ангела са бахаи с активно участие в молитвения живот на бахаите в Германия. След като създават свои семейства, те запазват вярата си, ала не я изповядват активно, заради правилото на хармония с вярата на брачния партньор. Децата на Конрад получават конфирмация в християнска църква. На церемонията присъства и Анемари, без да задава на глас въпроса си: „Защо е така?“ Нейно най-дълбоко желание е внуците й да се наричат бахаи и да спазват традициите на бахайската вяра. Но нали Бог е Един, а и Бахаулла учи, че всички религии ще се приемат като една вяра!

В средата на декември 1982 г. седемгодишната Юле Нас пише:

Скъпа Аннеми,

Понеже от теб получих един подарък за рождения ден на Бахаулла (12 ноември), ти трябва да получиш от мен един малък подарък за рождения ден на Иисус от Назарет. Хубаво е да се получават подаръци. Нали знаеш, че Иисус не е роден днес, а на 24 декември? КРАЙ.

В друг пощенски плик има копринена носна кърпичка, изрисувана от малката Хенриете, наричана в семейството Йете. Когато навършва десет години, през ноември 1992 г., тя пише до България:

Скъпа Аннеми,

Много ти благодаря за книжката за бродерия, която ме зарадва. Ти как си? Аз съм прима! На изпита по музика получих висока оценка; вече мога да свиря (на пиано) първа прелюдия от Бах.

Целувки от твоята най-любима внучка

Йете

Талантът рано е докоснал душата на това дете и сред всички послания в папката на Анемари има една рисунка с молив от Йете. Малката художничка е нарисувала едно голямо сърце, оцветено в различни цветове. В средата му пише: „Любима Аннеми, още веднъж ти благодаря за подаръка. Дай ми отговор! 100 немски марки не бяха ли много за теб?“ След въпроса с огромни букви е написано под самото сърце: „БЛАГОДАРЯ!“. Над сърцето има букет цветя, подобни на пламък, а встрани — три малки сърца, защото Тим и Юле също обичат Аннеми. Когато посещава внуците си, тя им подарява по сто марки. А те — по едно сърце, много целувки и обещания да не я забравят!

Години по-късно Ангела ще разбере, че майка й наистина е благословена в своята мисия. Само месеци преди да навърши осемдесет, тя е все така дейна и силна в стремежите на своето голямо сърце, отдадено на хората. На 7 юли 1997 г. дъщерята пише със заслужено признание:

Мила майко,

Преди една седмица бях в Гармиш-Партенкирхен за важен курс и посетих за кратко време Свен и Сигрид… Свен (братът на Анемари — Б.а.) както по-преди е много активен и се интересува от всичко. Вие сте еднакви. Силата, с която всичко извършвате, 100-200% изглежда е наследствено качество на сем. Браунс. Вероятно чрез този вътрешен импулс вие винаги сте във форма и жизнени, ако правим сравнение с други хора на вашата възраст. Остани си такава, каквато си сега, пълна с енергия, пълна с вяра, че много добри идеи могат да се превърнат в истина, и че си заслужава да се борим за тях!

Ангела

Чувствата за близост между Анемари и нейните наследници се поддържат двустранно. През лятото на 1998 г. синът й Конрад и неговият син Себастиян гостуват за първи път в България. Пътуването из страната е щастливо преживяване за тримата, а една слънчева снимка от Рилския манастир е запазила съкровена прегръдка на Басти с неговата Аннеми. Сърцето на майката, която понякога се чувства сама и забравена от децата си в Германия, сега отново е пълно с тяхното чувство за обич и незабрава.

Юле, дъщерята на Ангела също идва в България заради своята Аннеми, на която по-рано е писала само писма. Може би тя изпитва най-голяма привързаност от петимата внуци и проявява интерес към съдбата на баба си? Когато вижда стадо овце по улицата недалече от къщата в кв. Драгалевци, е така изненадана от екзотиката на гледката, че възкликва на глас: „Ти наистина живееш в романтично село, където животът е спокоен!“. Бъдещата юристка Юлияна пътува с баба си из страната и харесва малките живописни градчета. Сред думите, които запаметява на български език от впечатленията тук, е и изразът: „Внимание, дупки на пътя!“ — нещо, което е невъзможно да се срещне по пътищата на Германия. Въпреки тази неудобна за пътешественика истина, Юлиане Нас отново ще дойде в България за един голям празник на голямото бахайско семейство тук!