Мариана Тинчева-Еклесия
Живот за вярата (27) (Най-важни моменти от живота на Анемари Крюгер и пътя й в бахайската вяра)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Мариана Еклесия

Заглавие: Живот за вярата

Издател: „Кармел“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2003

Тип: биография

Националност: Българска

Печатница: „Симолини“

Редактор: Юлия Байчева

ISBN: 954-9542-10-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2453

История

  1. — Добавяне

Старо немско одеяло

Беше краят на лятото на 2001 г. След разходка до Драгалевския манастир спрях при Анемари на чаша кафе. Тя веднага каза:

— Имате хубава нова пола!

Отговорих й честно, че тя е от доста стар плат, който приятелката ми уши за един ден. След кафето Анемари с неудобство попита:

— Имам едно одеяло от много, много години, което през зимата ме спасява, ако е много студено. — Тя извади голям вързоп и показа вътрешната част на електрическо одеяло, чиято вата за изолиране на тънките проводници вече беше почти разкъсана. — Искам да попитам дали вашата приятелка ще може да ушие нов калъф за този мой спомен от Германия, ще заплатя за труда й…

— Но вече има опасност от късо съединение, изолацията е съвсем негодна, реших набързо и дадох най-лесния съвет, Вие можете да си купите ново одеяло, в магазините предлагат същия тип одеяла, произведени в Германия. Мисля, че са по 300 лева, ще проверите във фирмата.

Анемари седна на леглото, отново пъхна остатъците от старото одеяло във вързопа, помисли кратко върху моето предложение и каза:

— От години не си купувам скъпи, трайни вещи, защото на моята възраст, това е безсмислено…

— Едно такова одеяло не е лукс, а необходимост за зимата, тъй като в квартирата нямате постоянно парно.

— Не, не, по-добре да дам парите на някой, който има нужда от лекарства или нещо по-важно. Вече и дрехи не си купувам, защото мисля, че скоро ще отивам при Него!

Тя посочи над себе си, както правят вярващите в Небесното царство. Разбрах я, но шеговито попитах: „При кого там?“.

— При Онзи, където няма да ни бъде студено.

Зимата на 2001 г. беше незапомнено студена. Още в края на ноември температурите паднаха до минус 10 градуса. Анемари изхвърли остатъците от старото одеяло, но не си купи ново.

След една молба за помощ през март на 2002 г. тя даде 900 лв. за операция на нейна позната, шивачка по професия, с която не се бяха виждали от години.