Мариана Тинчева-Еклесия
Живот за вярата (33) (Най-важни моменти от живота на Анемари Крюгер и пътя й в бахайската вяра)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Мариана Еклесия

Заглавие: Живот за вярата

Издател: „Кармел“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2003

Тип: биография

Националност: Българска

Печатница: „Симолини“

Редактор: Юлия Байчева

ISBN: 954-9542-10-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2453

История

  1. — Добавяне

Анемари бързо започна да говори български вярно, точно и правилно заради вярата

Анемари дойде у нас при първото си пристигане в София, защото като студент моят съпруг Светослав Колев е помагал на Марион Джак с различни преводи. След нейната смърт поддържахме връзки с други последователи на бахайската вяра в Германия. От г-н Блументал знаехме, че в България ще дойде девойка, която е бахай, но по-късно разбрахме, че това момиче се е омъжило, а на нейно място пристигна Анемари Крюгер. Ние с моя съпруг я приехме с радост в семейството си, тя ни впечатли със своята всеотдайност и интелигентност. Често сменяше квартирите си в София, но когато докара пианото си от Германия и се установи трайно в кв. Драгалевци, тя ни канеше там на малки клавирни концерти… Когато започна да учи в Института за чуждестранни студенти, се оплакваше, че „тази глава не помни всичко“, но въпреки възрастта си тя бързо започна да говори български вярно, точно, правилно. Знаеше много добре, че езикът ще й бъде необходим за преподаване на вярата.

Искаше да помага на много хора: най-голяма щедрост и търпение проявяваше към съпруга си Атанас Кременлиев, който в последните две години от живота си вече боледуваше продължително. Анемари се грижеше за него като за дете. Но преди това те пътуваха заедно навсякъде — в Германия, Швейцария, Израел.

Дъщерята на Анемари, Ангела, посети България два пъти и казваше, че тук й харесва, но тя не искаше майка й да остане завинаги далече от Германия. Мисля, че от всички деца и внуци на Анемари нейната внучка Юле проявява най-голям интерес към живота и вярата на баба си.

Когато миналата година съобщих на Анемари, че моят съпруг е тежко болен, тя веднага пристигна при нас. Започнаха да си говорят за миналото… В един момент той я помоли да му прочете молитви от бахайските книги; той не беше краен, а приемаше всички религии и затова си допадаха с нея. Тя също не е крайна, но се е посветила на една вяра, на която остава вярна! Атанас, който беше пастир в християнска църква, също се интересуваше от бахайската вяра, четеше молитви, но пред нас не е казвал, че е станал бахай… Той почина във време (1988 г.), когато никой не можеше да изповядва вярата си свободно. Анемари беше изключително енергична и намираше начин да изяви своята добронамереност в области извън религията. Това караше много хора да я уважават, да я ценят и канят. Мисля, че България е част от съдбата й и тя прие тази съдба с радост! С мен споделяше и много неща, които не можеше да споделя с други хора. Макар да премълчава, на нея често й е трудно в отношенията с хората, които понякога злоупотребяват с добрината й. Ала тя е силна натура, може би защото е германка! Може би защото винаги насочва усилията си към благородни цели. Може би защото е внучка на проф. Форел?

Юли 2002 г.

Мария Колева

София