Мариана Тинчева-Еклесия
Живот за вярата (40) (Най-важни моменти от живота на Анемари Крюгер и пътя й в бахайската вяра)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Мариана Еклесия

Заглавие: Живот за вярата

Издател: „Кармел“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2003

Тип: биография

Националност: Българска

Печатница: „Симолини“

Редактор: Юлия Байчева

ISBN: 954-9542-10-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2453

История

  1. — Добавяне

Съмишленици…

Как да се опишат накратко впечатленията, които прави в нечий живот личност като Анемари Крюгер? За щастие и други са писали за това, така че читателят ще получи по-пълна картина за нея.

Аз приемам Анемари за един от главните основатели на бахайската общност в България. Само историята ще бъде в състояние да оцени нейния принос за духовното обновление на този народ. Мисля, че е чест за мен да я познавам, да съм работила с нея и да се уча от нейния пример.

Работих с Анемари Крюгер в Националния духовен съвет на бахаите в България пет години. Приех я като жена с широк поглед, с богат жизнен опит, с топло и съчувствено сърце, отворено към всички. Тя е определено германка: това може да се забележи в нейното внимание към детайлите, към реда и точността. Мисля, че тези качества са много ценни (поради моята холандска кръв) специално в работната среда.

Спомням си, че понякога, когато в Националния съвет имаше горещи дебати, двете си разменяхме усмивки през масата. Нямаше нужда от думи; с нея знаехме, че споделяме едно мнение по спорния въпрос в случая; ние не бихме направили нещата по начина, по който нашите български приятели ще ги направят. Но това беше предизвикателството, възбудено от различните култури. А тези различия са незначителни, когато се сравняват с дълбоката ни любов, която изпитваме към България, приетата от нас втора родина. Говорили сме за това — за нашата любов към страната и нейните хора — и сме се смеели на нашия опит да говорим помежду си на български.

По моя преценка Анемари има една слабост: на нея й е трудно да откаже на онези, които търсят от нея специално финансова помощ. Това все пак е една нейна малка слабост, която не пречи на любовта и високата почит, която българската бахайска общност изпитва към Анемари. От дълбочината на сърцето си аз й казвам: „Благодаря за всички трудности, които си понесла, за да останеш тук заради нас!“

26 септември 2002 г.

Юдит Аудеянс-Павлова,

София