Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Tender Offerings, 1995 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Иглика Стойнешка, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,4 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Мередит Рич
Заглавие: Предпазлива оферта
Преводач: Иглика Стойнешка
Година на превод: 1996
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо (не е указано)
Издател: ИК „Компас“
Град на издателя: Варна
Година на издаване: 1996
Тип: роман
Националност: Американска
Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново
ISBN: 954-701-018-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3591
Издание:
Автор: Мередит Рич
Заглавие: Предпазлива оферта
Преводач: Иглика Стойнешка
Година на превод: 1996
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо (не е указано)
Издател: ИК „Компас“
Град на издателя: Варна
Година на издаване: 1996
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново
ISBN: 954-701-031-х
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3592
История
- — Добавяне
Глава осма
На следващата сутрин Шийла отиде рано в офиса на ВИП в Сенчъри Сити[1], за да свърши малко работа преди събранието на целия колектив, което беше свикала. Тя си направи чаша ментов чай и се зае с купчината писма и отчети, затрупали бюрото й.
След малко на вратата й се почука и Шийла вдигна поглед. Изненада се като видя на прага Катлийн Симънс, завеждащ Маркетинг и пазарни проучвания във ВИП. Тя бе една от най-старите й приятелки, бяха съквартирантки в колежа, но напоследък в приятелството им се бе вмъкнала известна напрегнатост. Катлийн ставаше все по-капризна и мрачна. Шийла се насили да се усмихне приветливо:
— Добро утро. Рано си станала. — Катлийн бе известна във ВИП с вечните си закъснения за работа. — Предполагам, и ти като мен си решила да свършиш някои неща преди събранието.
— Всъщност не. Искам да поговорим, ако не си ужасно заета. — Катлийн изглеждаше недоспала. Имаше тъмни кръгове под очите, а лицето й бе бледо и подпухнало.
— Не съм. Влез и седни. Изглеждаш уморена.
— Напоследък не спя добре. Слушай, исках да говоря с теб, преди да започне събранието. Искам да дойда в Атланта с теб и Дейвид за представянето на нашата кампания за Ковингтън.
— Асовете от Ковингтън постепенно ще се срещнат с целия персонал на ВИП, но засега имаме нужда от теб тук.
— Моля те, Шийла! Трябва да се махна.
— Защо? Какво се е случило? — Шийла се облегна и огледа приятелката си, която палеше цигара. Някога Катлийн се обличаше най-модно от всички в офиса, а късата й кестенява коса винаги бе идеално подстригана. Напоследък, обаче, бе занемарила външния си вид. Днес носеше чифт стари сиви панталони и твърде развисната горница, без никакви допълнения. Косата й не беше много чиста. Дори равните й черни обувки не бяха боядисани.
— Проблеми с Хенри ли имаш?
— Не. Нямаме проблеми. Просто се разделихме, това е.
— О, Катлийн, съжалявам. — Всъщност Шийла не съжаляваше. Никога не бе одобрявала мъжете, които Катлийн избираше. Последният, Хенри, пиеше твърде много, вземаше наркотици и караше Катлийн да прави същото. През последната година Шийла и Том няколко пъти ги бяха карали от събирания до дома, тъй като не смееха да оставят който и да е от двамата зад волана. — Но вие двамата сте се карали и преди. Вероятно ще се сдобрите.
— Има друга жена. Хенри се е хванал с някаква двадесет и тригодишна помощник продуцентка. Казва, че е влюбен и иска да има деца от нея. Знаеш, че не искаше дете от мен, макар да го молех. Сега съм на тридесет и четири и съм сама.
Шийла считаше, че за Катлийн е по-добре и по-здравословно да бъде сама, отколкото с Хенри, но вместо това каза:
— Наистина съжалявам. Мога ли да ти помогна с нещо?
— Нека да дойда в Атланта. Мога дори да остана там, докато работим за Ковингтън. Така няма да се налага вие с Дейвид да пътувате дотам и обратно.
— Не мисля, че ще се получи. — Шийла действително не беше сигурна, че може да повери на Катлийн толкова голяма отговорност. През последните няколко години от пиенето и наркотиците работата на Катлийн не бе задоволителна. На няколко пъти Шийла си бе мислила да я уволни, но не беше го направила, защото чувстваше, че дължи подкрепа на старата си приятелка. — Както казах, ти си ни нужна тук.
— Ти съвсем не се опитваш да проявиш разбиране — изрече Катлийн с леден глас.
Шийла реши, че наистина би трябвало да направи нещо, за да помогне на Катлийн. Ако я вземеше веднъж с тях в Атланта, щеше да изпълни задължението си:
— Добре, можеш да дойдеш в Атланта, когато започнем новата си кампания.
— Благодаря ти, Шийла. — Катлийн въздъхна дълбоко и уморено.
Шийла се усмихна съчувствено. Макар и да се бяха отчуждили, някога бяха добри приятелки. Катлийн дори бе кръстница на Джеси. Шийла разбираше, че трябва да положи усилие да помогне, затова предложи:
— След събранието ще те заведа на обяд и ще поговорим повече. Всичко ще бъде наред.
Изпита странното чувство, че вече е преживявала това. После се сети, че си бе казала същите думи едва предишния ден. Надяваше се, че не греши.
Събранието премина в трескава атмосфера. Освен работата за Ковингтън, ВИП започваха и голям проект за една местна фирма, Кайзер електроникс, а имаха да приключват и редица по-малки разработки на различни етапи.
Освен Шийла, Дейвид и Катлийн Симънс, на сутрешното събрание присъстваха и останалите от основния персонал на ВИП — творческият директор, Бен Ловиц, главният графичен дизайнер, Линди Фен, завеждащата връзки с обществеността, Джейн Пеличи, завеждащият проучванията Ник Олтмън, който бе компютърният гений на ВИП, и координаторът по проектите и завеждащ офиса, Сандра Рокман, която по същество движеше всичко. Наричаха Сандра майчица, макар да бе само на двадесет и шест.
Разтворили пред себе си огромен шестмесечен план-график, Шийла и останалите сверяваха проекти и определяха крайни срокове за всеки етап. Разпределяха помежду си задачите, които всеки трябваше да свърши или да прехвърли на нещатните сътрудници. ВИП разполагаха с голям списък на талантливи хора, които наемаха за отделни проекти, за да намалят извънредните разходи. Сандра Рокман отговаряше и за всички нещатни сътрудници.
— Хайде, момчета. — Сандра посочи към часовника на стената. — Да караме нататък. Приключихме ли със старите неща?
— Само да ви кажа още нещо — обади се Бен Ловиц и се впусна да обяснява личните си неразбирателства с един от клиентите.
Шийла обеща да се обади на клиента им и да заглади нещата:
— Но, Бен, ако тя започне да се жалва докато съм в Атланта, ще трябва да стискаш зъби и да бъдеш мил.
— Божичко, кога ли ще спечеля достатъчно, за да си купя малко лозе и да се оттегля в Санта Инес? — изплака Бен, като разтриваше вечно схванатия си врат. — Мразя да работя, за да си изкарвам прехраната.
— Но ти имаше най-много точки на теста Обичате ли работата си, който всички правихме — напомни му Дейвид.
— Така е — съгласи се Бен. — Обичам работата си. Просто не ми харесва това, че трябва да работя.
— Бен, можеш да се пенсионираш с това, което ще изкараме от Ковингтън — вдъхна му надежда Шийла. — Но не бива да протакаме тази задача. За да ги впечатлим, трябва да работим бързо и да сме готови, преди да са променили решението си. Трябва да подготвим комплексна кампания за две седмици.
Всички заохкаха и запъшкаха и заявиха, че за две седмици е невъзможно.
— Ей, няма невъзможни неща. — Шийла погледна календара. — Трябва да сме отново в Ковингтън към средата на юли. Това значи, че всички отпуски и удължени уикенди се отменят докато свършим работа.
Всички отново заохкаха и запъшкаха.
— Знам, че искам твърде много, но се нуждаем от това — подчерта Шийла. — Ако искаме ВИП да излезе твърдо на плюс, трябва да се хванем здраво на работа за Ковингтън.
— Експлоататорка мръсна — измърмори Бен Ловиц през смях. — Дявол го взел, и без друго не исках да почивам на четвърти юли. Исках да го прекарам в Сенчъри Сити с всички вас, момчета, и да поръчаме лимонада и ябълков пай.
— Ще купя фойерверки и можете да ги хвърляте от покрива — засмя се Шийла и взе записките си за Ковингтън. — Сега да насочим усилия към важната работа. Как вървят проучванията? — попита тя компютърния вундеркинд Ник Олтмън.
Олтмън вдигна огромна, нагъната като акордеон папка, която стоеше до стола му. Беше доста едър младеж на двадесет и две години с подобна на круша фигура, типична за човек, прекарал твърде много време пред компютъра, развивайки мозъка си, но не отделял същото време за тялото си. Много бе добър в своята област, макар да се държеше доста надменно. Никой от фирмата не го харесваше особено, но се примиряваха.
Той бутна папката към средата на масата, около която се съвещаваха:
— Приготвил съм ви доста домашна работа — заяви самодоволно. — Статии за Ковингтън и различните им подразделения от петнадесет години насам. Вестникарски истории за всички фирми, които са купували. Информация за всяко от подразделенията им, какво произвежда и кой го управлява. А също и доста рекламни материали за корпорацията. Огледайте добре всичко и ще откриете тук-там зрънца злато.
— Като например? — попита Шийла.
Олтмън отпи от безалкохолното си и я погледна замислено.
— Засега е по-скоро предчувствие, отколкото нещо сигурно. Но предчувствията ми обикновено са верни — каза той с лека нотка на превъзходство. — Изглежда Ковингтън са предприели твърде много сливания и закупувания за твърде кратко време. Те са уязвима цел за някоя финансова акула. Някои от подразделенията им са слаби, но като цяло са силни и изострят апетити. Сигурен съм, че на много от лешоядите на Уолстрийт ще им потекат лигите при мисълта да ги завладеят. Освен това, ако излъскаме тук-там фасадата на Ковингтън и им създадем хубав нов образ, това би привлякло внимание към фирмата.
— И какво? — Шийла вдигна рамене. — Искам само да получа добри отзиви за ВИП. Не ми пука какво ще стане с Ковингтън след като свършим.
— Един от шефовете ни е наел с тази цел, поне така ми се струва — възрази Ник. — Може би точно затова ти се е обадил зет ти. Може би Ковингтън вече се разиграва. Не мисля, че ще е сладката работа, която предричате с Дейвид. От гимназист се занимавам да проучвам големи корпорации. И мога да те уверя, че ще затънете до шия във вътрешните интриги докато работим за тях.
— Никой не смята, че ще е лесно, Ник — отвърна Шийла с нотка на раздразнение в гласа. — Какво предлагаш да направим?
— Трябва да разберете кой упражнява действителната власт в Ковингтън и да се съобразявате с него. Така ВИП няма да пострада при престрелката. Освен това — добави сериозно той — мисля, че всички трябва да купим акции от Ковингтън. Струва ми се, че цената им адски ще се вдигне.
— Вече раздаваш и съвети за борсата? — поклати глава Шийла. — Бива си го нашето генийче.
— Ник, радвам се, че искаш всички да забогатеем — каза Дейвид. — Но доколкото това засяга ВИП, не ми пука дали Ковингтън се продава, завладява или дели. Няма никакво значение.
— Така си мислиш ти. — Ник се облегна назад и ги изгледа с пренебрежение. — Работил ли си някога за корпорация? То е като да бягаш в плаващ пясък. Говорих с един приятел, който е наясно с тези неща. Ние сме просто пионка в тяхната игра.
— Хайде, Ник — намеси се Шийла нетърпеливо. — Играл си твърде много компютърни игри с преследване.
— Просто си дръж очите на четири — предупреди я Ник. — Говоря сериозно.