Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Tender Offerings, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,4 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
strahotna (2017)
Корекция и форматиране
NMereva (2017)

Издание:

Автор: Мередит Рич

Заглавие: Предпазлива оферта

Преводач: Иглика Стойнешка

Година на превод: 1996

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: ИК „Компас“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1996

Тип: роман

Националност: Американска

Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново

ISBN: 954-701-018-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3591

 

 

Издание:

Автор: Мередит Рич

Заглавие: Предпазлива оферта

Преводач: Иглика Стойнешка

Година на превод: 1996

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: ИК „Компас“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1996

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново

ISBN: 954-701-031-х

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3592

История

  1. — Добавяне

Глава седма

В трапезарията на хотел Хайат Рийджънси Шийла и Дейвид бавно и с наслада пиеха вече второ кафе след закуска. Шийла правеше догадки дали ще им се обадят от Ковингтън интернешънъл преди да тръгнат за летището. Дейвид се обзаложи на десет долара, че няма.

Ето че се появи сервитьор с телефон:

— Вие ли сте мис Локууд? — попита младежът.

Шийла вдигна поглед:

— Да.

— Търсят ви. Можете да говорите тук, ако желаете. Ако разговорът е поверителен…

— Ще говоря от тук, благодаря. — Тя взе слушалката. — Шийла Локууд на телефона.

След малко сложи ръка на слушалката и прошепна към Дейвид с многозначителен поглед:

— Секретарката на Джереми Уелш.

Той повдигна вежди и извади портфейла си.

— След малко тръгваме за летището — каза любезно Шийла, вече в слушалката. Последваха още няколко Да, няколко Разбирам.

Дейвид приведе глава и се заслуша напрегнато, опитвайки се да разбере дали са получили работата. Невъзможно беше да познаеш по лицето на Шийла. Тя бе добила привичното си каменно, делово изражение, зад което не можеше да прочетеш какво става.

След минута тя се усмихна широко и му намигна:

— Да, благодаря ви. Благодарете на мистър Уелш от наше име. Предайте му, че ще му се обадя в петък да обсъдим графика си.

Шийла затвори телефона и победоносно размаха юмрука си:

Да! Наемат ни. Искат да започнем с поетапната схема, която им предложихме, и да прилагаме проектите един по един вместо целия пакет. Все пак, вече сме вътре в играта. После ще са толкова доволни от работата ни, че ще настояват да продължим.

— Ей богу, успяхме! — Дейвид я целуна щастливо по бузата.

— Уелш, разбира се, не ни направи честта да се обади лично — изтъкна Шийла.

— Я не се коси за това! Няма никакво значение, миличка. Той е зает човек. Нали получихме работата? Това е най-важно.

— Ще се обадиш ли да кажеш на всички в офиса? Аз трябва да си събера нещата и да се обадя на зет си, преди да тръгнем.

 

 

Всъщност, Шийла не беше съвсем очарована от новините от Ковингтън. Разбира се, беше доволна, че са успели да се справят с предизвикателството и да получат работата. Въпреки това, докато отключваше стаята си усети как стомахът й се свива от някакво угнетяващо предчувствие.

Един професионалист не се държи така, каза си гневно тя, след като се обади на Брус. Знаеше, че би трябвало да е във възторг. Какво й ставаше?

Отиде до прозореца и се загледа в тънката ивица от центъра на Атланта, който се виждаше от стаята й. Това бе търговската част на града, която не бе свързана с никакви спомени от детството й, освен с дългите обиколки по магазините с майка й и сестра й. Доста неща се бяха променили от тогава.

Все пак и старата, и модерната част на града извикваха у Шийла спомени за някогашни изгубени мечти и разочарования. Разбира се, както бе казал Том, работата в Атланта, в Ковингтън интернешънъл едва ли щеше да прилича на годините, прекарани в града на родителите й, когато беше черната овца в семейството и се задушаваше в еснафски порядъчния им дом.

Сцената на масата предишната вечер й бе припомнила всичко това. Макар че искрено се бе опитвала да се разбира с родителите си, в детството си Шийла често се бе чувствала като пришълка от друга планета. Сигурно и Грейс и Бил са си го мислели понякога. Винаги се бяха изумявали от простъпките й.

След като не бе успяла да се приспособи, Шийла бе направила следващото, което й дойде наум — разбунтува се. През пубертета бе станала своенравна чудачка. Дотолкова не се съобразяваше със семейния кодекс на Локууд, че често бе предизвиквала Грейс да избухва в пресилени тиради за поведението й, като например:

Шийла, снощи си изплаках очите. Късаш сърцето на баща си…

Когато Шийла бе на петнадесет, баща й я хвана да пуши марихуана в стаята си с приятеля си, един младеж, когото родителите й не одобряваха. На шестнадесет, след скандал по повод следващия й приятел, тя избяга от къщи и я откриха две седмици по-късно да работи в едно младежко общежитие срещу храна и подслон.

След този случай на непокорната Шийла й бе забранено да излиза през първата и втората година в гимназията, не й даваха кола, нито пари. Забраниха й да работи, защото Грейс се страхуваше, че ако има пари, отново може да избяга от къщи.

Решена да се измъкне по някакъв начин, Шийла хвърли всичките си сили в учението и стана пълна отличничка. В края на втория гимназиален клас тя бе приета като стипендиантка във всички колежи, в които кандидатства. Избра филиала на Калифорнийския университет в Лос Анджелис, за да се махне от дома.

След като отиде в колежа, Шийла никога повече не се върна да живее в Атланта.

Може би това ще бъде някакво изпитание, помисли си тя сега. Изпитание на търпението й, издръжливостта и зрелостта й. Работата в Ковингтън ще я принуди да види Атланта в нова светлина. Може би най-сетне щеше да се помири с родния си град. Но дори да не станеше така, какво значение има всъщност? ВИП щяха да спечелят доста пари. Работата щеше да приключи след няколко месеца и тя щеше да се върне в Лос Анджелис за постоянно. Всичко щеше да е наред.

Шийла прибра дамската си чанта и сака си и слезе при Дейвид във фоайето. В асансьора, обаче, отново се запита защо, след като всичко щеше да е наред, някакво гадно чувство я гложди под лъжичката.

 

 

Когато самолетът кацаше на летището в Лос Анджелис, Шийла отново бе в оптимистично настроение. Работата за Ковингтън беше стъпало към бъдещи успехи. Ако това означаваше, че трябва да се примири с родителите си и с Атланта, така да бъде. Докато караше от летището към дома, повече я безпокоеше мисълта за Том.

Том щеше да дойде около седем, за да ги заведе с Джеси на вечеря. След вечеря, след като Джеси си легне, той ще иска да разбере дали Шийла ще се омъжи за него.

Снощи тя бе решила да каже да, но в светлината на деня й трябваше повече време, за да обмисли доводите за и против брака в точно този момент от живота си. Макар че Том искаше да получи отговор довечера, ще трябва да я разбере. Това бе важно решение за нея самата, за него и за Джеси. Не биваше да позволява да я изнудват с ултиматуми.

 

 

Том, както се оказа, не смяташе да чака до след вечерята. Докато горе Кирстен помагаше на Джеси да се преоблече от изплескани с боя джинси в нещо по-хубаво, Том отвори бутилка превъзходно шампанско Круг и наля в две чаши.

— Да излезем отвън — предложи той със самоуверена усмивка.

Излязоха в обраслия с декоративни храсти вътрешен двор до кухнята и доближиха чашите си в наздравица.

— За Ковингтън. Знам, че работата означава много за теб, Шийл. И ако това те прави щастлива, кой съм аз да се оплаквам?

— Благодаря ти. Държиш се като наистина зрял човек.

Тя отново се усмихна, благодарна на мъжа до себе си за неговата доброта. Разнежена, отпи от шампанското.

— Ммм, това е страхотно вино. Ще ме разглезиш.

— Исках да бъде най-доброто. За да празнувам успеха или да удавя мъката си, според случая. — Той я погледна с очакване. — Какво реши?

— Не сега. — Шийла отново се почувства напрегната. — Джеси ще слезе всеки момент.

Сега. — Том седна на ръба на каменната ограда на вътрешния двор и протегна дългите си крака. Беше облечен както обикновено в бяла памучна риза на Братя Брукс, поизносени дънки и любимите си кафяви каубойски ботуши от телешка и змийска кожа, които си беше купил от Санта Фе по време на снимките на терен по един от сценариите му.

Тя си помисли, че изглежда като истински калифорниец от Лос Анджелис с подчертано небрежарските си дрехи, стилната си подстрижка и безукорен маникюр. Тъмните му очи обаче променяха тази представа. Бяха дълбоки и умни очи, които заблестяваха, щом заговореше за работата си или за някое скорошно събитие, което считаше за несправедливо или нередно. Когато се усмихваше, очите му ставаха меки и добри, и много тъмносиви.

Том явно се чувстваше добре в кожата си. Изглежда не изпитваше нужда да впечатлява онзи тип хора, които желаеха да бъдат впечатлявани. Шийла харесваше това у него, а хората, които желаеха да бъдат впечатлявани — не.

— Няма да ти позволя да ме разиграваш повече. — Той впи проницателния си взор в нейния. — Шийл, имаше достатъчно време да видиш как се живее с мен. Обичам те и искам да прекарам живота си с теб. — Очите му останаха впити в нейните. — Ако и ти чувстваш същото, за какво има да мислиш? Това ли е проблемът? Че ти не ме обичаш?

— Не. Искам да кажа, да, обичам те, Том — запъна се Шийла. — Но не чувствам необходимост от промяна. Поне не точно сега.

Том постави чашата си шампанско на стъкления плот на масата, до която Шийла обичаше да пие сутрешното си кафе.

— Шийла, времето минава и за двама ни. Ако наистина ме обичаше, щеше да искаш да се обвържеш с мен.

— Аз…

Той вдигна оригиналното си бейзболно яке на Бруклин Доджърс, което Шийла му бе подарила за Коледа, след като й бе разказал, че е израснал в Ню Йорк и страшно е харесвал Доджърите като малък.

— Предполагам, че това решава проблема — каза той и тръгна към кухнята с големи, бързи крачки.

Стресната от тази внезапност, Шийла се втурна след него.

— Виж — обърна се той вече на входната врата, — кажи на Джес, че в петък ще я взема от училище да ядем пица. Кажи й, че не смятам да я зарежа само защото с теб сме се разделили.

— Почакай! — извика Шийла, преди той да успее да излезе. — По дяволите, Том, това е нелепо! Не ми даде възможност да кажа нищо.

— Каза всичко, което исках да чуя.

— Не обичам да ме принуждават да вземам решения, за които не съм готова.

— Моля те, Шийл. Никой не те принуждава, дявол да го вземе! — избухна той. — Никой не ти е опрял нож в гърлото. Аз исках да се оженим и да живеем заедно. Щом това е твърде голяма крачка за теб, значи си права. Не си готова за семеен живот. Явно не изпитваш към мен онова, което аз изпитвам към теб.

— Не е вярно! Снощи реших, че ще кажа да. Но после, като се върнах вкъщи, някак си се разколебах. Изплаших се. — Тя протегна ръка и докосна леко с пръсти бузата му. — Наистина те обичам и знам, че можем да бъдем щастливи заедно. Та ние сме щастливи заедно.

Тя пое дълбоко въздух, като вдишваше спокойно, за да събере кураж:

— Не искам всичко между нас да свърши. Ако условието е да се оженим — тя бавно издиша, — тогава да се оженим.

— Наистина ли?

— Да. — Шийла кимна и се усмихна треперливо. — Проблемът никога не е бил в теб. Плаши ме самата мисъл за брак. Казвах си, че това не е за мен, но вече не помня защо бях толкова уверена в това.

Тя пристъпи към него:

— Все още се боя от обвързване, но ние ще се справим.

— Скъпа, разбирам. И мен винаги ме е плашело обвързването, но при нас двамата ще се получи. Ще видиш.

Том протегна ръце и притегли стройното й тяло към себе си. Шийла усети силния му копнеж, почувства напрежението на мускулите му. Тя се отпусна в прегръдките му с лека въздишка. Изведнъж изпита радост, че е отново у дома. Щастлива бе, че всичко е дошло на мястото си.

Зачуди се защо винаги е склонна да усложнява нещата, когато те можеха въобще да не бъдат такива.

— Готова съм! — извика Джеси, слизайки по стълбите, облечена в пъстра мексиканска поличка и тюркоазенозелена набрана блузка, които Шийла й беше купила от Оуксака. — Вие готови ли сте, или ще се целувате цяла нощ?

— Том и аз искаме да ти кажем нещо.

— Какво?

Шийла клекна до Джеси и хвана ръката й:

— Решихме да се оженим. А ти ще ми бъдеш шаферка.

— О, мамо, наистина ли? Наистина? Уха!

— Ако ти си съгласна, Джес — уточни Том.

— О, да! — Тя се разсмя и се хвърли със скок в протегнатите му ръце.

Сълзи на щастие заблестяха в очите на Шийла като гледаше двамата. Беше взела съвсем вярното решение. Защо й бе трябвало толкова време?

— Кога ще се женим, мамо?

— Да, мамо — обърна се Том към Шийла. — Кога да го направим?

— Ами, мисля си, че трябва да изчакаме да приключа работата в Ковингтън. Тогава ще имам време да подготвя хубава сватба. — Шийла не смееше да погледне към лицето на Том, докато го казваше. Доколкото го познаваше, той сигурно ще иска да отидат в общината още на сутринта.

— Струва ми се разумно — съгласи се Том за нейна изненада. — Аз трябва да направя нова трактовка и да преработя сценария за Мел Гибсън. Снимките на филма ще започнат в края на октомври в Мароко. Хайде да отидем там на меден месец.

— Звучи чудесно, наистина чудесно — каза Шийла съвсем искрено.