Мередит Рич
Предпазлива оферта (6)

Глава шеста

Шийла мина през магазинчето за подаръци на болницата Пиемон и купи плюшено прасенце с глупаво изражение за колекцията на десетгодишната си племенница. Докато чакаше за асансьора, чу зад гърба си познат глас. Беше по-голямата й сестра, Ели Райнхарт:

— Шийла! Толкова се радвам да те видя!

Двете сестри се прегърнаха, като внимаваха да не разлеят голяма чаша кола с лед, която Ели държеше.

— Как е Ани?

— Малко отпаднала, но е добре. — Ели се пъхна след Шийла в претъпкания асансьор. — Струва ми се, че аз съм по-зле от нея… Изобщо не съм спала. Беше такава паника! Не знам защо подобни неща винаги се случват посред нощ. Слизай, на този етаж сме.

Те се измъкнаха от асансьора и Ели поведе Шийла по дълъг коридор. Като наближиха стаята на Ани, тя предупреди:

— Не съм казала на Ани, че ще дойдеш. Не знаех дали ще ти остане време. Толкова ще се изненада, като те види.

— Нали ти казах, че ще дойда веднага след представянето? — раздразнено попита Шийла. — Защо да не успея?

Тя обичаше сестра си. Бяха близки, въпреки различните си характери и различния си начин на живот. При все това, понякога й се струваше, че Ели е възприела отношението на родителите им към нея самата. Шийла бе зрял човек с развито чувство за отговорност, майка и собственик на фирма. И въпреки това, семейството й се държеше с нея като с безразсъдна тийнейджърка.

— Имам изненада за теб, Ани — обяви Ели, влизайки в стаята на дъщеря си.

— Хей, здравей! Ето ме и мен! — Шийла се показа на вратата.

— Лельо Шийла!

Тя целуна племенницата си и й подаде подаръка, който Ани отвори с възторжено възклицание:

— Ново прасенце! Благодаря. Ти винаги ми правиш страхотни подаръци!

— Е, малката, изглеждаш доста добре за човек, на когото току-що са правили сериозна операция. — Шийла се настани на края на леглото, а Ели подаде на Ани колата й. — Хващам се на бас, че умираш да се върнеш в лагера и да разправиш на всички.

— Вече стоя цял час на телефона — обади се Ели. — Всички са наясно и с най-малките подробности.

— Дойдох в Атланта по работа, затова не съм взела Джеси — обясни Шийла. — Но тя иска да й изпратиш снимка на белега си. Смята, че си много смела.

Докато Ани разказваше какво се е случило, преди да я докарат за операция, в стаята влезе Брус Райнхарт. Носеше дипломатическо куфарче и букет розови ароматни рози.

— Здравей, татко! Благодаря ти. — Ани пъхна носле в цветята, които баща й й подаде. — Единственото хубаво в цялата история са всички тези подаръци. Татко, я виж какво прасенце ми подари леля Шийла!

— Много е хубаво, бебчо. — Той се наведе да целуне Ани, после целуна Ели и накрая Шийла по бузата. В същия момент обаче успя небрежно да я погали по рамото. Жестът му изглеждаше съвсем случаен, но Шийла имаше чувство, че го направи нарочно.

— Как мина срещата ти с Уелш?

— И добре, и зле. Уелш беше неприятната страна. Добрата беше Рандолф Пинкни.

— Какво? Пинкни е бил там? — Брус подсвирна дълго и с открито възхищение. — Не мога да повярвам. Чудя се как…

— Мисля, че аз имам известен дял в това. — Ели изглеждаше доста доволна от себе си.

— Във вторник и петък играя по двойки в клуба с Линда Пинкни, втората жена на Рандолф — обясни тя на Шийла. — Много по-млада от него и страшно мила. Все едно, занесох една от брошурите на ВИП в клуба. Поговорих с Линда за теб и за това каква страхотна фирма имаш. Тя ми обеща да се застъпи за теб пред Ранди. Тя е единственият човек, който може да го нарича Ранди. Както и да е. Днес стигнахме до финала на турнира по двойки в клуба, така че вероятно Линда е решила, че ми дължи услуга.

Ели се засмя:

— Тя не беше във форма, а аз играх по-добре от всякога.

— Ели, ти си страхотна! — Шийла прегърна сестра си с благодарност. — Какво бих правила без теб?

— Чакай малко. Аз бях този, който ти уреди самата среща — намеси се Брус с престорено обиден глас. — Какво би правила без мен? Не заслужавам ли и аз една прегръдка?

— Брус, разбира се, че съм ти благодарна — каза Шийла, обаче не го прегърна. — Иска ми се само да ме беше предупредил за Джереми Уелш.

— За какво да те предупреждавам? Уелш е проницателен бизнесмен, но е и един от най-коравите типове, които познавам — отбеляза Брус.

— Значи просто днес му е бил кофти ден. Изражението му по време на срещата можеше да ни вкамени.

— Казах ти, че трябва да му направиш добро впечатление. Сигурно не си успяла.

— Ами Рандолф Пинкни? — попита бързо Ели, за да предотврати сцената. Беше й неприятно, че Брус и Шийла не се разбираха добре. Шийла винаги беше раздразнителна, когато Брус бе наоколо, а и Брус често се държеше предизвикателно с Шийла.

— Появяването на Пинкни беше истинско чудо. — Шийла бързо схвана намека. — Той влезе изневиделица, при това облечен в екип за голф и каза, че решил да присъства на срещата. След това нещата определено тръгнаха по-добре. Той наистина откликна на идеите ни. След представянето, когато Джереми Уелш се канеше да ни изпрати по живо по здраво, Пинкни му каза да не се пали толкова. В края на краищата, утре в десет ще се срещнат, за да решат съдбата ни.

Шийла погледна към зет си:

— Знам, че Пинкни е изпълнителен директор, Брус, но той ли движи нещата? Или е оставил Уелш да командва парада?

Брус вдигна рамене:

— По малко от двете. Пинкни се включва, ако нещо го заинтересува. Напоследък обаче малко неща успяват. Самият факт, че си е направил труда да дойде на срещата, е истинско чудо, по-голямо, отколкото можеш да си представиш.

— Да се надяваме тогава, че ВИП ще го заинтригуват. — Шийла погледна към племенницата си, която разсеяно си играеше с прасенцето. — Ани, скъпа, съжалявам. Сигурно те отегчаваме с тези глупави разговори за работа…

 

 

Шийла и Ели отново се обърнаха към Ани, а Брус тихо се измъкна от стаята и се отправи към телефонните кабини в края на коридора. Набра домашния номер на Уелш, който го нямаше в указателя, но му отговори телефонният секретар. Брус затвори, без да оставя съобщение.

Какво му ставаше на Джери, зачуди се той. Трябваше да наеме Шийла, или поне сериозно да го обмисли, като лична услуга. По думите на Шийла се е държал направо враждебно. Защо?

Брус се досещаше каква е причината за поведението му. Уелш искаше да го държи в неведение, да не му позволи да навлезе в подробностите. Е добре, ще видим тая работа, каза си Брус.

Сега той повече от всякога искаше Шийла да получи работа в Ковингтън. Така ще бъде вътре в нещата и ще може да му дава информация. Щяха да бъдат един отбор, а може би и нещо повече.

Докато се връщаше към стаята на Ани, Брус благодари на бога за най-новата страст на Ели към тениса. Така си запълваше времето, а както се оказа, му помагаше и в работата.

Влезе в болничната стая и погледна двете сестри, които се смееха и говореха с Ани, застанали една до друга.

Човек трудно би повярвал, че тези две жени ги свързва близко родство, помисли си той. Изглеждаха толкова различни! Шийла бе висока, а Ели само един и петдесет и седем. Ели бе твърде пълна, все още с десетина килограма над нормата. Не бе успяла да ги свали след раждането на най-малкото им дете, Тимоти. Това беше преди пет години и Брус се съмняваше, че тя някога ще свали тези килограми. Краката и ръцете й, разбира се, бяха мускулести и загорели от играта на тенис, но беше се поналяла в кръста и дори в лицето беше станала по-пълна. Косата й бе подстригана твърде късо и подчертаваше кръглото й лице, а освен това беше започнала да посивява. Брус й бе предложил да боядиса косата си, но Ели се възпротиви. Искала да остарее естествено. Ето кое караше Брус да настръхва, това, че тя се смяташе за стара. Беше само на тридесет и седем.

Той беше на тридесет и осем и съвсем не беше готов да остарява с благородство.

Ели, разбира се, никога не е била красавица като Шийла, но някога беше слаба и доста хубавка. Брус си призна, че жена му вече не го привличаше. Тя беше негова спътница в живота и негов другар, но не беше по-сексапилна от някой фотьойл.

Ели беше и удобна като фотьойл и всичките им познати я обичаха. Брус подозираше, че много от хората, които познаваха, бяха станали техни приятели заради нея, а не заради него. Тя умееше да казва точно каквото трябваше във всеки момент. Беше пряма, без да бъде груба, нещо, което не се постигаше лесно. Хората й се доверяваха. Ели се харесваше на всички.

Шийла, напротив, беше красива, елегантна, решителна, непредсказуема и дръзка. Беше не само висока, но и добре сложена. Наследила беше аристократичността на баща си, Бил Локууд, докато Ели приличаше на майка им. Грейс бе добро старо момиче с изтънчено възпитание, но, за жалост, грубовата фигура.

Шийла, както и Ели, беше искрена и принципна. За разлика от Ели, обаче, тя не се огъваше в името на дипломатичността, нито се боеше да се скара с някого. Не, Шийла не беше особено търпелива, и както Брус отдавна бе забелязал, не успяваше да скрие своята неприязън към хората, които не й допадаха.

Знаеше, че той самият не й допада, неизвестно по каква причина. Ели също го усещаше. Единствените случаи, когато бе виждал Ели да се чувства притеснена, бяха, когато освен Шийла присъстваха той или родителите им.

Въпреки всичко, Брус беше сигурен, че ако му се даде и съвсем малка възможност, би могъл да спечели благоразположението на Шийла. Ако тя получеше работата в Ковингтън и прекарваше повече време в Атланта, той би имал такава възможност. О, да можеше да остане насаме с Шийла…

От време на време Брус си фантазираше как Шийла накрая ще го забележи, ще му позволи да й покаже колко много означава тя за него. Брус я желаеше както не бе желал скоро друга. Но това не можеше да си остане само от негова страна, тя също щеше да го пожелае.

Трябваше му само време. Ако тя работеше в Атланта, желанието му би могло да се осъществи скоро.

Все пак, мислеше си Брус, той бе женен за сестра й. Да има връзка с Шийла би означавало да остане верен на семейството. Освен това, дали Шийла не изпитваше поне малко любопитство какво вижда в него Ели? Дали не й се искаше да го опита и тя самата?

При мисълта за това Брус усети, че се възбужда.

Гледаше как сестрите оживено разговарят. След няколко минути всички трябваше да отиват на вечеря у Грейс и Бил Локууд.

Брус успя незабелязано да се пъхне в малката баня до стаята на Ани. Заключи вратата, разкопча панталона си и се притисна колкото можеше по-силно в хладния фаянс на мивката. След няколко секунди, като си представяше красивата си снаха, Шийла, Брус Райнхарт, както винаги, стигна до оргазъм.

 

 

Както обикновено, коктейлите в семейната крепост на Локууд в елегантния квартал на Атланта, Бъкхед, се сервираха в шест и тридесет в дневната. Семейството се събра около махагоновата маса Чипъндейл^[1] в трапезарията точно в седем и петнадесет. Дотук всичко беше минало гладко. Шийла внимателно насочваше разговора на общи теми — времето, новините за роднините, обсъждаха проекта за бъдещ търговски център на тяхната улица.

Докато свършат със супата, обаче, Шийла вече усещаше как майка й става все по-раздразнителна, както винаги, след като изпиеше два джина с тоник и чаша вино.

— Не разбирам защо някой би живял в град като Лос Анджелис — започна предизвикателно Грейс, докато съпругът й разрязваше говеждото филе. — Престъпността е ужасно висока. Всеки път щом пуснем новините, говорят за поредните размирици там. Да не споменаваме за всички онези опасни автостради. Със сигурност не е подходящо място да отгледаш едно дете.

— Мамо, знам, че не е толкова хубаво като в Атланта — отвърна кротко Шийла, — но на мен ми харесва. Моят живот е там. Работата ми е там. Кварталът, където живея, не е по-опасен от който и да било друг.

— Ели, скъпа, ти не би искала да живееш в толкова престъпен град като Лос Анджелис, нали?

— Не ме намесвай в това, мамо. — Ели се обърна към баща си: — Татко, как вървят плановете за външната тераса?

— Не сменяй темата, Елинор — нацупи се Грейс. — Никога не съм разбирала защо Шийла е толкова особена.

Тя се обърна към по-малката си дъщеря:

— Сякаш винаги го правиш нарочно, за да ме предизвикаш, Шийла. Винаги си била такъв инат във всичко. А сега с този бизнес, който ти отнема цялото време. Защо не се задомиш като сестра си и всичките си приятелки? Ходиш с някого. Защо, по дяволите, не се омъжиш за него? Джеси има нужда от баща. Честно казано, ти винаги ни караш да се червим от срам, това е самата истина.

— Съжалявам, мамо, но в наши дни много жени, всъщност повечето жени, трябва да работят, за да си изкарват хляба. Освен това те искат да работят заради самите себе си. Не съм изключение. Няма нищо странно в това, нито пък в мен самата.

— Плановете за терасата вървят чудесно — намеси се Бил Локууд. — Ще започнат строителството след няколко седмици.

— С удоволствие ще разгледам плановете след вечеря, татко — каза Шийла. — Всъщност защо ще строите тераса?

— Просто още един начин баща ти да пилее моите пари. — Грейс бе донесла в брака им скромно наследство и не позволяваше на съпруга си да забрави този факт. — Изобщо нямаме нужда от външна тераса, но напоследък той се мисли за специалист по озеленяването.

— Аз наистина съм, скъпа. Това, че съм само любител, не означава, че нищо не разбирам.

— Да, скъпи — Грейс въобще не му обърна внимание. — Шийла, защо не ми отговаряш? Кога ще се омъжиш? Не можеш да си останеш цял живот стара мома.

— Моля те, мамо! Ще се омъжа, когато му дойде времето — отвърна рязко Шийла, хвърли салфетката си на масата и бутна стола си назад. — Няма ли да ме оставиш на мира. Защо винаги става така? Защо поне веднъж не можем да се съберем на семейна вечеря, без да играем на Заяждай се с Шийла?

— Ето, пак започваш — изрече укоризнено Грейс. — Избухваш и при най-малкия упрек.

— Имах тежък ден и наистина се чувствам изтощена — обърна се Шийла към останалите. — Ще повикам такси да ме закара до хотела.

— Скъпа, остани поне за десерта — помоли Бил Локууд. — Ще те откарам до хотела. Не е нужно да даваш пари за такси.

— Бил, не можеш да излизаш толкова късно — изскърца Грейс. — Има твърде голямо движение.

— Ние с Брус можем да откараме Шийла — предложи Ели. — На път ни е.

Шийла, обаче, вече беше тръгнала към кухнята. Готвачката, Сади, вдигна поглед и се усмихна:

— Радвам се да ви видя, мис Шийла.

— И аз се радвам да те видя, Сади. Печеното беше превъзходно. Знаеш ли къде мога да намеря телефонен указател?

— Там на стената до телефона са записани номерата на таксиметровите служби — посочи Сади. — Нали знаете, че майка ви не го мисли сериозно. Просто сама се навива.

Шийла въздъхна:

— Зная, права си. Но това все пак не значи, че трябва вечно да търпя.

— За бога, Шийла! — Ели се втурна в кухнята. — Обеща ми да се държиш добре. Сега мама е изнервена, а татко разстроен.

— Ами аз? И аз съм разстроена. Не можеш да разбереш как се чувствам, Ели. Тя никога не се нахвърля върху теб. Ти си идеалната дъщеря. Винаги си правила точно каквото тя иска.

— Моля те, Шийла, не можеш ли поне веднъж да се постараеш? Моля те, ела при другите и ще ядем десерт.

— Направих маслен сладкиш с ягоди, специално за теб — вметна Сади.

— Добре, ще си изям десерта — омекна Шийла. — Но, Сади, би ли ми повикала такси? Кажи му да дойде след петнадесет минути.

 

 

Щом се върна в хотел Хайат Рийджънси в центъра на Атланта, Шийла набра номера на стаята на Дейвид, надявайки се да слязат да пийнат в бара, но никой не отговори. Той най-вероятно бе излязъл и си прекарваше добре някъде.

Тя се съблече, нахлузи халата си и се обади на дъщеря си в Калифорния. Побъбриха малко, Джеси й разказа какво е правила през деня, а после Том взе телефона. Беше там, защото щял да води Джеси на китайски ресторант. Шийла му разказа за вълненията по време на представянето в Ковингтън.

— Но стига за това. Как беше днес при теб?

— Имам добри новини — съобщи Том с обичайното си безразличие. — Обадиха ми се от Форест филмс. Сценарият ми е одобрен. Ще участва и Мел Гибсън. Трябва само да го преработя още веднъж.

— Това е страхотно! — възкликна Шийла. — Помисли само, ако получа работа от Ковингтън двамата ще работим за една фирма в известен смисъл. Знаеш ли, че Ковингтън са основали Форест филмс?

— Аха. Слушай, Шийл, знам, че за теб е важно да получиш тази работа, но колкото повече си мисля за това, толкова по-малко ми харесва идеята да пътуваш до Атланта.

Тя знаеше какво ще последва.

— Няма да ми е лесно, повярвай ми, но няма да е и толкова лошо. Обещавам ти. Освен това, вероятно няма да получим работата.

— Скъпа, аз печеля доста добре. Не ти трябва Ковингтън. Ще ми се да си тук.

— Том, ще бъда там през повечето време. Но бъдещето на ВИП виси на косъм. Ковингтън ни е необходим.

— Все пак не ми се ще да си на три хиляди мили от мен. Обичам те, Шийл!

— И аз те обичам, скъпи. Но ако ще живеем заедно, трябва да се подкрепяме взаимно в работата. Ти и без друго ще работиш като луд през следващите няколко месеца. Докато свършиш с преработката на сценария, работата ми в Ковингтън ще е приключила. Тогава можем да отидем на почивка.

— Искам да бъде меден месец.

Тя млъкна. Защо винаги се вцепеняваше, когато той кажеше нещо такова.

— Ще поговорим за това.

— Ние говорим за това. В момента.

— Том, каза, че няма да ме притискаш.

— Не съм те притискал. Бях самото търпение. Ти ме принуждаваш да стоя в неведение. Искам да живея живота си нататък. С теб. Но ако няма да е с теб, трябва да знам това.

— Ще говорим като се върна. Изтощена съм. — Тя изведнъж се почувства като пияна от представянето в Ковингтън и напрежението от срещата със семейството й. — Наистина имах тежък ден, Том.

— Добре, Шийл, но не ме разигравай повече. Искам да зная отговора ти, какъвто и да е той. Обичам те, но не мога да чакам безкрайно.

Господи, как мразеше ултиматумите, но той имаше право. Накрая каза:

— Добре, Том, целуни Джеси от мен. И целуни себе си от мен. Ще се видим утре.

 

 

След като взе душ и все още мокра, се пъхна под студените чаршафи в огромното легло, Шийла пусна телевизора, за да престане да мисли за разговора с Том. Поигра си с каналите и накрая се спря на някакво предаване на живо. Домакинът съобщи, че след рекламна пауза гост в студиото ще бъде Йейл Холандър, звездата на нашумелия сериал Идва… Дан Грийн. Шийла изключи телевизора.

Тя дълго не можа да заспи през тази нощ, но преди да се унесе, бе взела решение за Том. Не беше сигурна, че е правилното решение, но все пак беше някакво решение.