Серия
Черните рицари АД (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
In Rides Trouble, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 31 гласа)

Глава 2

— Имам добра и лоша новина — каза командир Патерсън и се насочи към средата на заседателната зала.

— Нека чуем първо лошата — промърмори Франк и погледна в необичайните сиво-кафяви очи на командира, търсейки… и той не знаеше какво. Искра на достойнство, може би? Блясък на почтеност? Нещо, което да му покаже, че Патерсън е човек, който може да пази тайни, защото той, заедно с капитан Ернесто Гарсия, знаеха истината за Франк, Бил и Ейнджъл.

И това, дяволите да го вземат, правеше Франк нервен.

Макар все пак да намираше някаква утеха във факта, че единствено те двамата на самолетоносача „Патън“ бяха осведомени за истината. Останалата част от екипажа на кораба смяташе, че Франк и хората му са трима специалисти от O&O — отвличане и откуп — наети от свръхбогатото семейство на Ив да се опитат да преговарят за безопасното връщане на жените.

— Последните снимки от дрона показват, че към вашите дами и техните, ъ-ъ, придружители са се присъединили трети лица и те, разбира се, са променили курса — съобщи Патерсън. — Насочили са се право към британския петролен танкер на BP „Хамилтън“. Танкерът очевидно е претърпял повреда на двигателите преди два дни. От двадесет и четири часа и радиото им не работи. Докладите показват, че петролоносачът все още има енергия и генераторите му функционират, но това е всичко. По същество е един плаващ дънер. И въпреки че няколко военни кораба са се отправили натам за помощ, явно дамите и пиратите ще пристигнат първи на мястото. В действителност — той погледна часовника си, — отчитайки времето на закъснение на разузнавателните доклади, те най-вероятно са вече там.

Страхотно! Сега Беки не само бе задържана от пирати, но бе въвлечена и в самото пиратство.

Франк не знаеше дали да се смее, или да плаче. Тъй като и двете действия не бяха много подходящи, той просто попита:

— А добрата новина?

— Промяната на техния курс означава, че ние ще ги пресрещнем в рамките на следващите шест часа.

— Това вече наистина е добра новина. — Защото колкото по-скоро освободеше Беки, толкова по-скоро щеше да има възможност да извие упоритото й вратле за това, че бе поставила него и останалите Рицари в ситуация, в която трябваше да се откажат от прикритието си. И толкова по-скоро можеше да напляска малкото й инатливо задниче, задето го бе накарала да премине през този емоционален ад. Защото тя беше малката сестра не само на Бил, а и на всички тях… е, освен на него, разбира се. Ех, само ако чувствата му към нея бяха братски… Това щеше да опрости нещата.

Да, може би, ако всичко, което искаше да направи, бе да прегърне през раменете момичето, ъ-ъ, жената и приятелски да потърка кокалчетата на пръстите си в главата й, то нямаше да се разхожда през повечето дни, чувствайки се като отвратителен стар перверзник. Чувства, които въпреки всичките му усилия, нямаше да може да…

— Шест часа — промърмори Бил и погледна собствения си часовник, прекъсвайки мислите на Франк. — Средата на следобеда е най-ужасното време за спасителна акция.

— Ето защо ще чакаме, докато се стъмни — реши бързо Франк. — Разрушаването на катамарана ще е детска игра, можем да го направим и посред бял ден. Но да се промъкнем на танкера? Това е малко по-различно. Ще се нуждаем не само от време да планираме всичко, но и от прикритието на тъмнината, за да се гарантира нашата сигурност и безопасността на заложниците.

— Аха, явно това е някакво по-особено значение на думата „безопасен“, непознато за мен до този момент[1] — каза Бил.

— „Пътеводител на галактическия стопаджия“? — отвърна Ейнджъл.

Бил му намигна и те чукнаха юмруци.

— Исусе Христе! — изръмжа Франк. — Момчета, ще ме убиете!

Двамата се обърнаха към него и се ухилиха.

Патерсън погледна към тримата и накрая поклати лъскавата си гола глава. Ако някога имаше кастинг за нов Мистър Пропър, то командирът със сигурност щеше да го спечели.

— Съгласен съм да изчакаме падането на нощта, но има едно нещо, което не разбирам.

— Какво е то? — попита Франк, като с мъка потисна усмивката, която бе започнала да извива ъгълчетата на устните му, щом си представи стройния непоколебим офицер със златна халкичка на ухото, намигащ на признателните домакини по цял свят.

— Защо пиратите с няколко лодки и катамаран ще преследват повреден танкер? Те нямат никаква възможност да изтеглят това чудовище до най-близкото пристанище, така че защо рискуват живота си и откупа, който очакват да получат за госпожица Ейдънс и госпожица Райхарт?

— Бил? — Франк кимна към него с брадичка. — Искаш ли да отговориш на този въпрос?

— Надяват се Беки да може да го оправи — отвърна Бил напълно равнодушно.

— Те се надяват тя да оправи какво? — попита командир Патерсън. — Двигателите на кораба?

— Да. — Франк се усмихна, наслаждавайки се на недоверието, изписано върху строгото лице на командира. — Точно така. И ако ги ремонтира, това ще бъде огромна печалба за тях. Предполагам, че щом танкерът е от флота на Бритиш петролиум, той вероятно е доста голям. И може би носи на борда си типичния товар от суров петрол, който, ако не ме лъже паметта, нормално е на стойност около сто милиона долара. Ако BP е готов да плати дори само три процента от тази стойност, това ще бъде голяма победа за пиратите.

— Три процента? — изхриптя Ейнджъл със своя дрезгав глас, който бе получил благодарение на повреждането на гласните си струни гаранция, че никой софтуер за разпознаване на гласове няма да може да го познае. — След онази шибана катастрофа в Мексиканския залив, те ще платят много повече от това.

Шибана катастрофа?

Франк, който сам се определяше като любител на творческите проклятия, доста хареса тази комбинация. Може би работата с Ейнджъл Агаси нямаше да бъде толкова лоша, след като всички…

— Смятате ли, че това е възможно? — попита Патерсън. — Тя може ли да ремонтира тези двигатели и те отново да заработят? Корабните инженери работят по проблема от дни, но без успех.

Франк сви рамене.

— При Ребека Райхарт всичко е възможно, а и аз никога не съм виждал по-интуитивен механик през живота си. Ако има начин двигателите да се оправят, Беки ще го намери.

— По изражението на лицето ви, командир Патерсън, разбирам, че сте гледали телевизионните репортажи за Беки. — Бил се засмя.

Да, за съжаление медиите бяха полудели, когато научиха, че две американски жени са заловени от пирати. По принцип, Франк мразеше публичността и най-вече, когато журналистите душеха толкова близо до него и хората му. Човече, трябваше да впрегне цялото си самообладание, за да не нападне и пребие хората. Това беше още едно нещо, за което щеше да накаже Беки, веднага след като му паднеше в ръцете…

О, Господи, нямаше да мисли за това сега. Представата как я мята върху коленете си и пляска сладкото й голо дупе, докато се зачерви, беше прекалено… еротична. Никога не си бе падал по садо-мазо и никога не бе чувствал потребност да връзва жена или на шега да я наказва с пляскане по задника, но Беки беше толкова… толкова… независима и… и проклета… и конфликтна, че изваждаше пещерния човек в него. Той не искаше нищо повече от това да вземе своите пластмасови белезници, да завърже китките и глезените й към таблата на леглото си и да й докаже своето господство веднъж завинаги. Което беше странно, смущаващо и толкова, толкова погрешно.

Точно така. Това идеално обобщаваше чувствата му към нея. Странни, смущаващи и погрешни. И все пак, при мисълта за това, че тя ще бъде в негова власт, късите му панталони се издуха отпред.

Той погледна към Патерсън и Бил с надеждата гледката на мъжествените им лица да му подейства като визуален студен душ, от който имаше нужда, за да отмие похотливите образи в сгорещения си мозък и други части на своето тяло, защото, да, това беше възможно най-лошият момент за ерекция…

— Не се оставяйте външният й вид да ви заблуди — продължи Бил. — Беки е абсолютна магьосница, когато става дума за умението да върти гаечния ключ.

— Но откъде биха могли да знаят това пиратите? — попита командира. Неговото озадачено изражение показваше колко му е трудно да обедини образа на красивата руса жена, която бе видял по телевизията, с този, който току-що му бяха описали.

Успех, човече!

Когато ставаше дума за Беки, старата максима „получаваш това, което виждаш“ абсолютно не важеше. Жената беше като калейдоскоп. Никога една и съща, постоянно се променяше и винаги можеше да те изненада със своята находчивост.

— Те знаят, че тя е отличен механик, защото пиратството е един голям, печеливш, изключително изкусен бизнес — обясни Франк. — Тези недохранени типове, които виждате по телевизията, са заменими пионки. Те са наети да свършат опасната, мръсната работа. Зад тях стоят високоинтелигентни, строго организирани и много добре замаскирани лица с толкова достъп до информацията, колкото нас. Сигурен съм, че онзи, който е отговорен за това, в рамките на десет минути след намирането на паспортите на Беки и Ив, е знаел всичко, което има да се знае за тези жени, чак до номерата на социалните им осигуровки и размера на сутиените им.

В случая на Беки 75B.

И не, не беше ходил да рови из чекмеджето за бельо на момичето — По дяволите! — на жената. Искаше само да сложи дрехите си за пране в една от двете перални, инсталирани в сградата на „Черните рицари“, когато намери един много възбуждащ, прозрачен сутиен от розова дантела, увит в шайбата на барабана. Съвсем случайно видя размера на етикета, след като размота дантелата, и да, трябваше да признае, че за част от секундата си бе помислил да го натъпче в джоба на дънките си и да го запази като един вид перверзен сувенир. За щастие, здравият разум надделя и той просто го окачи да виси на дръжката на стенния шкаф.

О, Господи, самият факт, че изобщо му бе минала подобна мисъл, беше достатъчно смущаващ.

— Господи — въздъхна Патерсън, — това е смущаващо.

Опа! Какво?

Франк се огледа, страхувайки се, че е мислил на глас, но не, никой не го гледаше, сякаш ядеше някакъв странен сандвич. Така че, ъ-ъ, какво обсъждаха? О, да, изключително обезпокоителната способност на пиратите да събират информация.

— Определено — съгласи се той и се опита да изтрие спомена за парчето розова дантела, тъй като тежестта на опасното положение, в което се намираше Беки, за пореден път лежеше върху неговите рамене. Тази тежест щеше да го смаже, ако не внимаваше. И мисълта, че може да я загуби… той потръпна. — Предполагам, че това в ръката ви, са схемите на танкера. — Той рязко посочи с брадичка към пластмасовия тубус в дланта на командира.

— Да. — Патерсън му връчи книжата.

— Успяхте ли да видите още нещо на снимките от последния дрон? — попита Франк, като отвори тубуса и изсипа схемите върху масата. Вдигна поглед, когато командирът не отговори веднага. Мъжът дъвчеше вътрешната страна на бузата си, в опит да потисне усмивката си. — Какво? — изръмжа той. — Какво е написала този път?

Командирът вдигна юмрук до устата си и демонстративно се прокашля.

— Снимките ясно показват, че е написала: „За Бога, момчета, бихте ли побързали, по дяволите, вече?!“

— Е, сега поне знаем, че това малко преживяване не се е отразило зле на нейното самочувствие — засмя се Бил. Да, това беше Беки. Два тона непредсказуем тротил, опаковани в малък пакет… и той почти се свлече от силния прилив на облекчение, който го заля, като чу тези толкова типични за Беки думи.

Добро момиче, помисли си Франк и пое дълбоко дъх, преди да даде знак на хората си да приближат.

— Добре, господа, очевидно ще завладяваме танкер!

* * *

Пират! Беки никога не бе предполагала, че може да добави подобна длъжност в своята автобиография; но, както винаги животът й бе пълен с изненади.

Човекът, който се качи на борда, не беше техен спасител, както Ив безумно се беше надявала. О, не. Въпреки че беше по-висок и по-възрастен от другите пирати, много елегантно облечен, безупречно чист и говореше английски с леко надменна нотка, която идваше от британския акцент, то той си оставаше просто един пират. Представи се като Шариф — без фамилно име — преводачът.

— Работил съм за Организацията на обединените нации — обясни той, веднага след като се качи на борда, — преди да вляза в този бизнес. Сега съм преводач.

— Какъв бизнес? — изсумтя с присмех Беки, скръсти ръце пред гърдите си и се загледа в свежо изпраните му дрехи със смес от завист и презрение. — Доколкото ми е известно пиратството е международно престъпление, а не бизнес. Което ви прави не преводач, а изнудвач в най-добрия случай и разбойник в най-лошия.

Шариф просто се засмя, гърлено и дълбоко. Култивиран, бе може би най-правилният начин да се опише. От този звук по кожата на Беки сякаш полазиха мравки.

— Аз работя като преводач на девет банди, които работят независимо една от друга, за един и същи шеф. За мен звучи съвсем като бизнес. И много доходен при това.

— Да, бе. — Тя завъртя очи и постави успокоително ръка върху рамото на Ив. Когато стана ясно, че Шариф не беше там, за да ги спаси, горката й приятелка се сви като спукан балон.

— Не ме интересува какво мислите за мен, госпожице Райхарт — отвърна Шариф, поглъщайки „т“-то в края на името й. — Единственото, което ме интересува, е, че знаете как да поправяте двигатели.

— Е, и?

— Ето защо пътуването до Сомалия се отлага — заяви той и сърцето на Беки се изпълни с надежда, бъдещето й се стори много по-оптимистично. Рицарите, повечето от тях бивши тюлени, се справяха отлично, когато се налагаше да се работи във водата. Колкото по-дълго останеха далече от сушата, толкова по-лесно щеше да бъде за момчетата да ги спасят.

— О, дявол да го вземе — тя се престори на разочарована, — а аз го очаквах с такова голямо нетърпение.

Ив я сръчка с лакът в ребрата.

Шариф наклони глава на една страна и се усмихна. За разлика от Гейди, зъбите му бяха големи и ослепително бели на фона на тъмното му лице.

— Вие имате много нагъл език, госпожице Райхарт. Как беше този израз, който вие американците толкова много обичате? А, да, не обещавай нещо, което и задникът ти не би могъл да плати. Такъв прекрасен колоритен израз, не мислите ли?

— Мисля, че бих се чувствала много по-добре, ако изключим езика и задника ми от разговора.

Друг остър лакът се заби в ребрата й и тя се обърна гневно към приятелката си. Погледът на Ив ясно й показваше, че жената сериозно започва да се съмнява в нейната интелигентност. Аха. Когато отново насочи вниманието си към Шариф, неговата смръщена физиономия ясно й заяви намерението му да я убие — и то бавно — ако изобщо му се отдадеше такава възможност.

— Проявявам много малко търпение към нахакани жени — изръмжа той, мускусната миризма на афтършейва му изпълваше ноздрите й, от което й се доповръща. — Ще ми достави огромно удоволствие да счупя дори и най-малката костица в тялото ви, да не говорим за факта, че влошеното ви здраве само ще ускори плащането на вашия откуп. Виждате ли, за мен това е една ситуация, от която всички печелят. Би било разумно да запомните това.

Беки почти чуваше в съзнанието си гласът на Били: „Много тъпо, Беки. Много тъпо“. Което означаваше, че трябва да седне и да млъкне.

С голямо усилие тя стисна устни и доволна от себе си, погледна намръщено.

Шариф й обърна гръб и информира Гейди за промяната на курса, а на другите двама, които управляваха придружаващите лодки, нареди да се върнат в безопасните води на сомалийското крайбрежие.

И така, тя се оказа заседнала на собствения си катамаран на път да стане пират…

* * *

Екипажът на борда на Хамилтън нямаше представа, че ще бъде нападнат, докато първият порой от куршуми не надупчи корпуса на кораба.

Това беше кошмар. Един наистина страшен кошмар, в който Беки, за да не падне в океана, трябваше да се държи здраво за перилата на „Серендипити“, тъй като пиратите включиха двата извънбордови двигателя на катамарана на пълна мощност и се изстреляха през бурните води. Полетяха като накъсан оръдеен изстрел към Хамилтън и също като вълните се устремиха към борда му.

Изведнъж от мостика на танкера изстреляха четири червени сигнални ракети, които обагриха светлото небе над кораба, с размер на футболно игрище, в зловещо оранжево. Хората на борда най-сетне осъзнаха, че „Серендипити“ не е просто плавателен съд за удоволствие.

Залпът от куршуми ли ни издаде?, помисли си саркастично Беки и сграбчи със свободната си ръка Ив, чиито пръсти се изплъзнаха от перилото и жената започна да се плъзга по мократа палуба. Беки трябваше да използва цялата си сила, за да предотврати падането и на двете им от катамарана.

Падането зад борда щеше да представлява цопване от нажежен тиган, право в огъня. В случая огънят беше хиляди километри безкрайна, кипяща от акули морска шир, в която да се опитат да ги локализират би било равносилно на намирането на игла в купа сено.

Само след секунда си помисли, че тази аналогия не е съвсем точна.

Ако паднеха от лодката и течението ги понесеше, намирането им щеше да бъде, като да се опитат да локализират едноклетъчен организъм в купа сено.

Ето защо беше най-добре просто да се държи здраво и да се надява, че ще успее да запази и двете им живи достатъчно дълго, докато Франк, Били и останалите момчета предприемеха една от техните маневри „супергерой“ — „дойдох да спася положението!“

Беки много мразеше да изпада в ситуация, изискваща маневра „супергерой“. Това не предвещаваше нищо добро за шансовете й да стане пълноправен член на екипа…

Нова серия ракети освети голямата палуба на Хамилтън.

Това ли е най-доброто, което можете да направите?, помисли си тя с насмешка.

Да, най-вероятно. Търговските кораби почти винаги излизаха в морето невъоръжени.

Очевидно сомалийците го знаеха толкова добре, колкото и тя. Без да забавят скоростта дори и с възел, те дадоха още няколко предупредителни изстрела от автоматите си.

Младата жена стисна зъби и опита с горната част на ръката си да отстрани напоената със солена вода коса, влязла в очите й. Не че непременно искаше да види момента, в който щеше да се взриви на парченца. Всеки път, когато един от куршумите изсвистяваше в корпуса на танкера, тя очакваше, че ще последва гигантско огнено кълбо. Кои идиоти биха стреляли по кораб, превозващ тонове гориво?

Сомалийските пирати и техният верен водач, ето кои.

Перспективата да се носиш по течението, без посока, в Индийския океан от секунда на секунда изглеждаше все по-добра и по-добра. Ако трябваше да избере начин, по който да умре, то удавянето обещаваше да бъде много по-малко болезнено от изгарянето. Беки се обърна и погледна зад тях в стълба разпенена вода, изхвърляна от извънбордовите двигатели на катамарана и безкрайните вълни зад тях, простиращи се чак до хоризонта. Може би тя и Ив просто трябваше да се пуснат и…

Беки не можа да стигне докрай в мислите си, защото пиратите внезапно дръпнаха дросела назад, включвайки двигателите в обратна посока и двете жени се плъзнаха по хлъзгавата палуба.

С много мъка, забивайки нокти, те успяха да се хванат за основата на мачтата и една за друга. „Серендипити“ се плъзна странично… О, Боже, ще се блъснем!… И се заби почти по средата на левия борд на Хамилтън със силен трясък.

Беки беше изумена, че катамаранът не се разпадна при удара, напротив, остана си цял.

Благодаря ти, мили Боже!

Тя се мъчеше да си поеме дъх, докато наблюдаваше ужасена как пиратите веднага хвърлиха захващащи куки през перилата на танкера. Те метнаха импровизираните ремъци от въжета на своите калашници през кокалестите си рамене и започнаха да се катерят като планински кози.

И всичко това се случи за около две секунди време.

Исусе, Мария и Йосифе, тя не искаше да го признае, но те бяха много добри.

Беки преметна нестабилната си ръка около раменете на треперещата Ив и използва здравата мачта, за да издърпа и двете им в изправено положение, докато катамарана се люлееше и удряше в страната на огромния танкер. Миризмата на дизелово гориво от димящите двигатели на „Серендипити“, смесена с металния мирис на мокрия корпус на Хамилтън, предизвикаха сълзи в очите й.

Наистина, това беше причината за сълзите й, а не огромния ужас, който току-що бе преживяла.

Аха! Точно така.

— Добре ли си? — попита Беки, веднага след като стъпиха здраво на краката си върху поклащащата се палуба, мокри и треперещи като листа. Когато Ив погледна към нея и видя блестящите сълзи в очите й, лицето на жената се сбърчи.

Добре, сега трябва да се стегнеш заради Ив, Райхарт! Беки бързо изтри бузите си с ръка и залепи фалшива усмивка на лицето си.

— Хей, приятелко! — Тя плесна Ив по гърба и с престорена веселост продължи: — Това беше едно страхотно пътуване, нали?

Ив преглътна конвулсивно.

— Мамка му, тези са напълно луди!

— Мислиш ли? — Тя изсумтя презрително, докато се опитваше да овладее лудия ритъм на сърцето си. Поглеждайки надолу, Беки се намръщи и посочи на приятелката си кървящите й колене, които очевидно бе получила благодарение на глупавите пирати и тяхната дива техника на пилотиране на лодката. — Това изглежда болезнено. Наистина ли си добре?

Ив не получи възможност да й отговори, тъй като Шариф се появи зад тях и притисна застрашителен черен Глок 19 в тила на Беки. С рязко движение на брадичката си той посочи към въжетата, висящи от масивния сив корпус на Хамилтън, и й подаде лъскава нова сбруя за скално катерене — към единия ремък все още стоеше прикрепен етикета с цената.

Добрият стар Шариф очевидно бе планирал предварително всичко и бе дошъл напълно оборудван за това малко начинание.

— Започвайте да се катерите! — излая той. — Чака ви работа!

Беки изви глава назад, толкова назад, че тилът й опря в раменете, за да погледне нагоре към перилата на Хамилтън.

Мамка му!

Ив определено беше съвсем права за това.

Бележки

[1] Изречението е в превод на Саркис Асланян, 1988 г. „Пътеводител на галактическия стопаджия“, Дъглас Адамс. — Б.пр.