Джули Ан Уокър
Любов на колела (20)

Глава 19

Беки седеше в любимия си шезлонг в слабо осветения вътрешен двор, с одеяло около раменете и стискаше чаша горещо какао в треперещите си ръце. В огнището гореше огън, но странно защо, тя не чувстваше никаква топлина. Може би, защото косата й все още бе влажна, след като много старателно се бе търкала под душа. Докато водата я обливаше, не можеше да мисли за нищо друго, освен че беше убила човек. Тези мисли се въртяха отново и отново в главата й.

— Ти се справи добре, сестричке — каза Бил и я погали по ръката, преди да седне до нея. Тракащите й зъби му подсказаха, че тя все още не може да се стопли.

Младата жена започваше да се пита дали някога отново щеше да усети топлина. Може би, когато убиеш човешко същество, се чувстваш замръзнал до дълбините на душата си.

— Направих така, както Призрака ме научи — промърмори тя, гледайки как малкият маршмелоу бавно се топи в горещото какао. — Бавно, плавно, право напред, стабилно, натискане. — Това бяха петте компонента от мантрата на снайпериста. Очевидно ги беше усвоила добре, като се има предвид, че го бе улучила точно между очите, или във фаталната Т-зона, както я наричаше Призрака.

— Ще направим от теб пълноправен член на екипа — каза Ози от отсрещната страна, разпалвайки огъня, докато не се разгоря, а благоуханните борови цепеници пламнаха в ярко оранжево.

Беки преглътна и огледа лицата на Рицарите, които кимаха с одобрение, и се запита защо идеята да стане действащ агент не звучеше толкова примамливо, както беше тази сутрин.

Беше постъпила правилно. Шариф щеше да я убие, ако тя не го беше застреляла първа. Беше самозащита. Самосъхранение. Но въпреки това не можеше да изхвърли от главата си гледката. Тази ужасяваща поредица от образи — куршумът излиза от цевта, раздробява главата, течности/кръв и плът пръскат навсякъде, тялото се свлича, кракът потрепва…

О, Света Майко! Без значение колко доклади бе прочела от мисиите на Рицарите, нищо не я бе подготвило за действителната касапница, която 45-ти калибър причиняваше на човешкия череп.

Тя потръпна и Били силно разтри ръката й. Щеше да е щастлива, ако след като той спреше, останеше някаква кожа по нея…

— Какво стана с Ив? — поиска да узнае, внезапно спомнила си за горката жена, която бе оставила в Червената Далила.

— Когато Бил се обади и каза, че те води у дома, аз отидох и я взех от бара, заведох я в апартамента й — обади се Ейнджъл, който седеше в шезлонга до нея.

— Беше ли добре?

— Беше потресена и все още много пияна. Но след като й обясних, че ти си добре и след като разбра, че Шариф не ти е сторил нищо, тя се успокои. Когато си тръгнах, се беше свила на дивана под одеялото, а до нея имаше бутилка вода и два аспирина.

— Благодаря ти много! — Тя се пресегна и стисна ръката му.

— Пак заповядай!

Беки се усмихна тъжно, отпи от какаото и си помисли: Да се надяваме, че няма да има следващ път!

Защо не мога да се стопля?

— Беки? — промълви Ейнджъл тихо и тя погледна в красивото му лице. — Веднъж чух да казват, че един мъж може да промени света с един куршум в правилното място. Същото важи и за една жена. — Тя потръпна при мисълта за нейния куршум и правилното място, което бе улучил. — Днес ти спаси животи, като отне неговия. Следващият път, когато се съмняваш в правилността на действията си, спомни си това.

Горещи сълзи напълниха очите й и я задавиха. Тя отново посегна към ръката му и я стисна здраво.

Мобилният на Рок иззвъня и всички обърнаха глави към него, а тя използва възможността да избърше сълзите, стичащи се по бузите й.

— Майтапиш ли се с мен, Манус? Той… той казва, че името му е Змията? — заекна Рок в телефона. — Да. О, да. Пусни го веднага да дойде тук.

— Кой е Змията? — попита Беки, но Рок просто махна с ръка, когато задната врата се отвори и един красив, като филмова звезда мъж с разрошена златиста коса и отвратителна хавайска риза влезе в двора.

— Mon Dieu! — ухилен до уши, Рок се изправи, за да стисне ръката на тайнствения непознат. — Хубаво е да те видя отново, mon ami!

— Тук съм заради Шел — отвърна мъжът, а мускулите на челюстта му потрепваха.

А? Кой е този тип, че Рок му позволява да се разхожда така нехайно из техния Комплекс. И кой, по дяволите, беше Шел?

Но след това забрави за отговорите на тези въпроси, остави брътвежа на мъжките гласове далеч зад себе си и затвори очи. Досега успяваше да прогони мисълта за това какво ще се случи на заден план, но сега се налагаше да погледне истината в очите.

Лайната, както се казваше, скоро щяха да ударят вентилатора.

Защото го бе направила отново. Въпреки всички усилия, които бе положила, за да ги избегне, неприятностите пак я бяха намерили. И тези неприятности за пореден път заплашваха да насочат вниманието към Рицарите — групата мъже, чийто животи зависеха изключително от анонимността.

И през последния час, вместо да лежи в болничното легло и да се поддържа с хубав, малък коктейл от интравенозни болкоуспокояващи, Франк беше навън да почисти бъркотията след нея, за да може да запази Рицарите и тяхното прикритие непокътнати.

И всичко това, добавено към факта, че го беше съблазнила предишната нощ, когато е бил най-уязвим, защото е вярвал, че ще умре, което в голяма степен доказва, че е имал право през цялото време. Ребека Райхарт беше проклятие за съществуването на Франк Найт.

Извини се!

Това беше първото, което трябваше да излезе от устата й. Извинение. Не обяснения, не думи на защита, а просто: „Съжалявам!“

Франк, съжалявам! Франк, съжалявам! Франк, съжалявам!

Повтаря го отново и отново, докато решително остави чашата си на масичката от ковано желязо, която стоеше до шезлонга й, и се изправи. С бавни стъпки се отправи към вратата, за да се изправи лице в лице с Франк, тъй като той го заслужаваше. Нямаше да се крие зад Били или Ейнджъл, или зад някой от останалите.

Франк, съжалявам! Франк, съжалявам!

Въпреки че като се има предвид колко много проблеми и главоболие му бе причинила през последните двайсет и четири часа, тази единствена дума звучеше толкова слабо, ако не и безсмислено.

Чу как тежките му ботуши тропаха по асфалта.

Кършейки ръце, тя упражни тактическото дишане, точно както Призрака я беше научил. Три кратки вдишвания и едно дълго издишване. Така трябваше да успокои нервите си, преди да натисне спусъка и да уцели мишената право в десетката. Сега нямаше да натиска спусъка и беше дяволски сигурна, че няма и мишена, но й бяха необходими стабилни нерви.

Господ й беше свидетел, че й бяха необходими стабилни нерви.

Точно когато се готвеше да започне всичко отначало, защото първото упражнение по тактическо дишане не даде никакви резултати, освен че й се зави свят, Франк се показа иззад ъгъла.

— Золнер е отпред — каза той. — Ози, увери се, че той ще се чувства като у дома си.

Ози само погледна Франк, скочи и побърза да изпълни заповедта, заобикаляйки Беки, която неловко стоеше до вратата.

— Кристиан, налага се ти да се обадиш на генерал Фулър и да го информираш за това, което се случи — продължи Франк. — Рок, ти ще трябва да… — Той спря, когато уморените му очи попаднаха на новодошлия. — Е, мътните да ме вземат, Змия! — каза, клатейки глава, на устните му заигра уморена усмивка. — Намери време кога точно да се появиш, но се радвам да те видя отново.

— Няма да се чувстваш така, след като ти кажа защо съм тук.

— О? — Усмивката на Франк избледня.

— Тук съм заради Шел — обяви отново тайнственият мъж и Беки видя как Франк дълбоко си пое дъх, след това бавно го изпусна.

— Добре. — И той прокара ръка през косата си, която изглеждаше така, сякаш го беше правил стотици пъти през последния час. — Предполагам, ще се занимаем с това по-късно. Не искам да съм груб, но има нещо, което трябва да свърша веднага. — След тези думи се обърна към Беки и сърцето й заби лудешки.

Защото, въпреки че беше бял като призрак, това не смекчаваше изражението на лицето му. Изражение, което я накара да замръзне.

О, Боже, беше много по-лошо, отколкото бе очаквала. Той изглеждаше така, сякаш искаше да я убие.

— Франк, аз… — Това бе всичко, което успя да каже, преди той да я грабне със здравата си ръка, да я избута до стената на работилницата и да впие уста в нейната.

… или да я целуне?

Ив беше права. Трудно бе да се отгатне какво има предвид този мъж, когато на лицето му е изписано това особено изражение.

За секунда остана като парализирана, примигна и завъртя очи, опитвайки се да види лицето му.

Тогава горещият му език се пъхна между устните й и едрото му тяло се притисна до нейното. Всички мисли излетяха през бучащите й уши, тя обви ръце около врата му и отвърна на целувката му с цялата си страст.

Твърде скоро той се отдръпна, сивите му очи гледаха свирепо като зимна буря.

— Ела с мен — изръмжа й. — Веднага!

* * *

Бил се усмихваше, докато гледаше как Шефа измъква Беки от двора. А когато се обърна назад, се изненада, че изражението на Ейнджъл беше огледален образ на неговото.

— Какво, по дяволите, се хилиш? — попита той. — Големият шеф току-що офейка с твоето момиче.

Не че Бил се оплакваше, разбира се. Крайно време беше, дяволите да го вземат, Шефа и Беки да се изправят пред любовта, която нарастваше между тях в продължение на години. А той не искаше нищо повече от това да види малката си сестричка щастлива.

Въпреки това, разбира се, би могъл да живее до края на дните си, без да става отново свидетел на сцена като тази — Беки прилепена до стената и с устни, заключени в целувка — която накара стомаха му да се свие на топка. И още повече, ако някой тип щеше да натиска сестра му до стената, той можеше да си представи и много по-лоши възможности от Франк Найт.

Ейнджъл Агаси бе един от тях.

— Ние никога не сме били нещо повече от приятели. — Ейнджъл замислено отпи от какаото, оставено от Беки и разсеяно проследи как Рок съпроводи новия им посетител през задната врата на работилницата. Останалата част от Рицарите последваха двойката, без съмнение нетърпеливи да разберат кой е тайнственият непознат. Бил също беше любопитен кой е този тип, но отговорът на Ейнджъл го интересуваше много повече.

Никога нещо повече от приятели?…

Да, друг път, помисли си той.

— Тогава, какво беше това безсмислено съревнование между теб и Шефа?

— Беше грешка — призна Ейнджъл и сви рамене. — Мислех, че така я защитавам. — Лицето му се изкриви в горчива усмивка. — Не знаех, че жената от Линкълн парк, която Шефа ухажва, му е сестра.

Бил почувства лека симпатия към загадъчния израелец. Все пак човекът бе рискувал живота си, за да спаси Беки, а сега се оказваше, че е готов да рискува работата си и да се изложи на опасности по безмилостните улици на Чикаго, само за да защити нейната добродетел.

Може би той и останалите Рицари се отнасяха твърде грубо към този мъж. О, не, това не означаваше, че някой му е забил юмрук в лицето или го е изритал по задника, но Господ беше свидетел, че те със сигурност не го посрещаха с отворени обятия.

— Предполагам, че трябва да ти благодаря тогава — призна той и подаде ръка. — За това, и че си завел Ив вкъщи по-рано днес.

— И двете неща ги направих с удоволствие. — Ейнджъл пое ръката му и я стисна здраво.

— И като говорим за Ив — каза замислено, внезапно неспокоен, — може би трябва да й се обадя, за да проверя дали всичко е наред с нея.

— Тя ми каза, че ще изключи телефона, защото й са необходими най-малко дванайсет часа сън. Съмнявам се, че можеш да я откриеш сега. — Ейнджъл наклони настрани глава, тъмните му очи виждаха твърде много в строго контролираното изражение на Бил. — Ив Ейдънс, значи? Не знам защо, но чувствам, че между вас двамата има история.

Бил прокара длан по лицето си и въздъхна, седна на шезлонга.

— Това е дълга и изтъркана история. Знаеш, богато момиче, лошо момче, татко не одобрява.

— Е — Ейнджъл огледа празния двор и сви рамене, — изглежда имаме цялото време на света.

Преди дори да осъзнае, че иска да излее сърцето си, Бил отвори уста и думите се затъркаляха като ябълки край алеята за файтони в Северно Чикаго.

* * *

— Беки, Беки — шепнеше Франк отново и отново между целувките, докато я избутваше в спалнята си.

Той се наслаждаваше, че няма повече бариери, стоящи между тях… добре де, освен ако не се считаха дрехите им, но дори и с една ръка доста бързо се справяше с отстраняването им.

И Беки не оставаше по-назад. Тя вече бе смъкнала болничния му халат и разкопчаваше копчетата на панталона му.

Любов. Не можеше да повярва, но беше влюбен. И това беше толкова дяволски хубаво, защото никога досега не го бе осъзнавал, но любовта беше живот. Той беше жив! Той беше влюбен и беше жив, и щеше да се пръсне от щастие. Бум! Можеше да се види как избухва в пъстър облак от конфети във формата на сърчица и гълъбчета.

Успя да издърпа тениската през главата й, разкопча сутиена й, и — о, Бог обича тази жена — тя излезе от дънките и бикините си и…

О, мили Боже! Беше толкова красива!

И беше негова! Цялата!

Не можа да устои, наведе глава и целуна тези невероятни зърна, усмихна се, когато те се втвърдиха под ласката на езика му. Пръстите й бяха заровени в косата му, устните й мълвяха името му и когато го избута в леглото и възседна бедрата му, той забрави да й каже единственото нещо, което искаше да й каже от мига, в който мина през вратата.

Тогава, изведнъж тя изчезна.

* * *

Не можеше да го направи.

Наистина, наистина искаше. Но не можеше. Не и след срещата с Мишел. Не и след като видя очите на малкия Франклин.

Какво беше това, което чувстваше?

Вина. Ето какво.

И това беше такова клише, че беше почти смешно. Коя жена не страда от угризение на съвестта, след като е съблазнила мъж, който по някаква случайност обича друга жена? Друга жена, която по някаква случайност е майка на детето му?

Можеше спокойно да го изкрещи, тя беше другата жена. Едно огромно, отвратително клише. Искаше й се да може да отложи следващите няколко минути толкова дълго, колкото имаше възможност, защото… о, Боже, разговорът, който трябваше да проведе с Франк… щеше да бъде ужасно…

Не бъди страхливка! — изкрещя съвестта й. Подтикната от този пронизителен вътрешен глас, тя се насили да срещне объркания поглед на Франк, когато седна в леглото.

Нежната му крива усмивка я спря да му каже думите, които бяха на езика й. Не можа да устои, посегна и с върховете на пръстите проследи тънкия бял белег в ъгълчето на устните му.

— Как го получи? — прошепна тя.

— Благодарение на баща ми.

— Какво?

— Това е дълга история. — Той се наведе да я целуне, но тя се отдръпна. — Една, която започва с изневярата на баща ми и завършва с едно абсурдно детско обещание, което вярвах, че съм дал на Мишел. — Намръщи се на реакцията й, когато посегна към нея.

Пак това име. Името на онази жена. Произнесено толкова непринудено и безгрижно. Сърцето на Беки се сви до твърд камък и запулсира в гърдите й като болен зъб. Тя преглътна. Толкова за разговора, който искаше да отложи възможно по-дълго.

— Какво правим тук, Франк? Как може да обичаш нея и да правиш любов с мен?

— Не виждам какво общо има едното с другото?

Мъже! Непоносими задници!

— Не разбираш ли, колко е погрешно да обичаш Мишел и в същото време да се заиграваш с мен? — Не успя да се въздържи, последните й думи излязоха като възмутен вик.

Наведе се, взе дънките, нахлузи ги и гневно ги издърпа нагоре по краката си, докато търсеше сутиена.

Къде е това глупаво нещо?

А, да, висеше върху нощната му лампа.

Още едно клише.

О, човече, днес ги трупаше едно след друго.

— Първо — обади се Франк, намръщен, докато я наблюдаваше как се бори с дрехите си, — аз не се заигравам с теб. Ние правим любов. И второ, аз наистина обичам Мишел, но не съм влюбен в нея. Мисля, че има закони срещу това.

— За какво говориш?

— Имам предвид, че няма скелети на тавана в моето семейство — отвърна той, нахлузи дънките и се опита да ги закопчее с една ръка.

Тя повдигна вежди. Човекът явно си бе изгубил ума.

Той извъртя очи, съзирайки объркания й поглед.

— Добре, нека го обясня по друг начин. Ти влюбена ли си в Бил?

Да, беше си изгубил умът. Без съмнение.

— Не, разбира се, че не. Той ми е брат.

— Е, ето това е.

— Какво искаш да кажеш, Франк? — попита, сложила ръце на кръста. — Да не се опитваш да ми кажеш… — Изведнъж в уморения й мозък проблесна образа на високата, стройна Мишел, с тъмнокестенява коса. — … че Мишел ти е сестра? — въздъхна дълбоко и поклати глава, когато направи връзката. Не знаеше да се смее ли, или да плаче, или и двете.

— Разбира се, че ми е сестра.

Разбира се, как ли пък не!

— Искаш да ми кажеш, че се измъкваше в продължение на три години, за да отидеш на гости у сестра си?

— Е, не бих казал, че съм се измъквал, но да. Я чакай малко… ти си си мислила, че…? Ха! — Плесна се по коляното. — Значи затова скочи така, сякаш някой те ухапа по задника и започна да се обличаш разгневено? Мислила си си, че изневерявам на Мишел с теб?

— Защо я няма в базата данни на Специалното Оперативно Командване от времето, когато беше в Отряда? — поиска да узная тя.

— Защо, по дяволите, си хакнала базата данни на СОК?

— Отговори на проклетия въпрос!

— Отговорът не е толкова лесен, дяволите да го вземат! Зад него стои дълга, класифицирана история. Но е достатъчно да кажа, че имах един приятел в отряд „Делта“, чието семейство бе взето на прицел, защото един от враговете му успял да проникне в базата данни на СОК и да получи информация за тях. Затова не казвам на никого нищо повече, отколкото е абсолютно необходимо.

— Добре, но — тя поклати глава — поне можеше да съобщиш на нас за нея. Тя не е в опасност от Черните рицари.

— И точно тук не си права — каза й с тон, който не търпеше възражения. — Има една тъжна история около Мишел и едно от нашите момчета, която обещавам да ти разкажа с най-малките подробности. Всъщност, предвид пристигането на Змията, ще трябва да се справя с всичко това по-рано, отколкото смятах. — … Тук съм заради Шел, изведнъж заявлението на тайнствения мъж придоби смисъл. — Но в момента — продължи Франк, изгаряйки я със страстен поглед — не искам да говоря за нищо друго, освен че си облечена с прекалено много дрехи.

* * *

Световният рекорд по скоростно събличане на дрехи беше счупен от Беки Райхарт и преди Франк да разбере какво става, тя отново беше гола — Благодаря ти, мили боже! — и го гледаше с такава решителност, страст и радост, че той бързо-бързо я издърпа върху скута си, докато лягаше на леглото.

— Господи, колко си красива! — промърмори, когато тя коленичи над него и дългата й коса падна като две половини на златна завеса между тях.

И не, не й беше казал точно онова, което имаше намерение да й каже, когато влезе през вратата, но изглежда, че и това свърши работа, защото тя го целуваше толкова страстно и разкопчаваше копчетата на панталона му. Когато възбуденият му член изскочи навън, тя се отпусна върху него и всички мисли излетяха от съзнанието му.

Единственото, което можеше да направи, бе да се съсредоточи в това колко добре се чувства, докато тя го яздеше прекрасно, бързо и силно, поемайки го толкова дълбоко в себе си, че вече не знаеше къде завършва той и къде започва тя.

— Обичам те! — прошепна Беки, когато се наведе, за да го целуне. Устата й беше много настоятелна и точно тези бяха думите, които искаше да й каже, веднага след като я видя, но сега единствената му цел беше да я накара да ги повтори.

Протегна ръка и отстрани косата от лицето й, за да може да вижда очите й.

— Кажи го пак!

— Обичам те! — промълви тя и веднага след това изстена, докато въртеше ханша си и се извиваше върху него. И тогава се случи.

Той избухна.

Избухна в пъстър облак от конфети с формата на сърчица и гълъбчета, защото подозираше, че Беки е влюбена в него от години, но да го чуе от устата й, беше по-хубаво от всичко, което можеше да си представи.

О, човече, той нямаше да издържи и трийсет секунди!

— Нужно ми е… — Опита се да провре ръка между телата им и най-накрая успя да стигне до клитора й и го натисна с палец.

— О, Франк, ще свърша.

И точно тези бяха думите, които му бяха необходими, защото:

— Аз също, сладка.

Сключвайки ръце около врата му, Беки извика името му в мига, в който се плъзна отвъд ръба, и верен на своята дума, той веднага я последва.

* * *

— Все още не мога да повярвам, че си си мислила, че прелюбодействам със собствената ми сестра — засмя се Франк и Беки захапа плоското му кафяво зърно, намиращо се близо до бузата й.

— Никой не използва вече този израз — прелюбодействам — заяви тя, сърцето й беше толкова преизпълнено с любов, че си помисли, че може да се пръсне. — Твърде е старомоден.

— Е, аз съм старомоден.

— Франк Найт! — Беки вдигна глава от гърдите му и се взря в красивите му буреносно сиви очи, искрица надежда пламна в нея, защото знаеше, че няма друга жена, която да стои между тях. — Ти си най-малко старомодния човек, когото познавам.

— Искаш ли да се обзаложим?

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че не мисля, че е правилно двама души в нашата, ъ-ъ, ситуация да живеят заедно под един покрив и да се наслаждават на небезопасен секс, без да са се разписали при съдията. Така че какво ще кажеш, ако направим това между нас официално?

Тя се дръпна назад, сякаш някой я удари по брадичката. Искрицата надежда в гърдите й се разгоря.

— Възможно ли е да ме питаш за това, за което си мисля?

— Не знам — ухили се той, с изкривената си прекрасна усмивка. — Смяташ ли, че те помолих да се омъжиш за мен?

Омъжиш за мен.

Господи, това бяха три думи. Три малки думички. Но те успяха да накарат сърцето й да запее. Но пък тези три думи не бяха предшествани от необходимите други две.

О, да, тя не беше забравила за това.

Със сълзи в очите и с обещание за вечно горящ огън в гърдите й — със сигурност не й беше студено повече — тя се наведе към него. Спря, когато устните й бяха на един дъх разстояние от неговите.

— Ти прескочи една част — прошепна тя и прокара пръсти през косата му, възхищавайки се на мекотата й, смаяна, че може да прави това свободно до края на живота си.

— Ще коленича, ако желаеш, но ще изглежда доста глупаво да го направя в този гипс.

— Нямам предвид тази част. — Прехвърли крак и възседна стройните му голи бедра, като внимаваше да не го удари по превръзката. — Говоря за признаването на определени чувства, което обикновено се прави преди предложението за брак.

— О, това…

— Да, това. — Игриво го захапа по шията.

— Обичам те — каза той. Просто ей така. Чисто и просто.

Е, разбира се, че това е начинът, по който щеше да го признае. Все пак, той беше Франк Найт. Кратко и ясно. Какво очакваше тя?

Сълзите, напълнили очите й, потекоха свободно и тя зарови нос в шията му с ридание.

— Беше крайно време — промълви, когато намери гласа си.

— Е, и, ще отговориш ли на въпроса ми, или не?

— Да — прошепна тя през сълзи, отдръпна се и седна, за да погледне в най-жестокото красиво лице, което бе виждала. — Да, ще се омъжа за теб. Но при едно условие.

Той се усмихна и завъртя очи.

— Предполагам, че ако исках мила, покорна съпруга, трябваше да си потърся някоя различна от татуирана дизайнерка на мотори с остър език и яздеща Харли.

— Говоря сериозно. — Тя подсмръкна и изтри мокрите си бузи.

— Аз също — отвърна той и се намръщи. Беки го удари по здравото рамо и това предизвика гръмкия му смях. — Добре, добре. — Вдигна ръка в знак, че се предава, когато тя присви очи. — Каквото и да е това условие, просто го кажи.

— Не искам да продължавам да бъда третирана като любопитен цивилен. Искам да се присъединя към екипа. Като пълноправен член.

За един дълъг миг той се втренчи в нея. После затвори очи и направи гримаса, сякаш някой забиваше нагорещени игли под ноктите му. Накрая каза:

— Това ще ме убие, да те пращам на мисии, но ако това е, което ще те направи щастлива, тогава можеш да бъдеш член на екипа. А! — Притисна пръст към устните й, когато тя понечи да го прекъсне. — Но преди да те пусна на задание, ще те изпитам за всичко — от оръжията, през разузнаването и получаването на информация, до полевите превръзки и ако не си достатъчно добра, ще оставя сладкото ти задниче у дома.

— Може ли да кажа нещо сега? — изломоти под пръста му, радост, спокойствие и толкова много щастие изпълваха душата й, че й се искаше да изкрещи победоносно.

— Зависи. — Тя повдигна вежди. — Ще спориш ли с мен?

— Ти сам каза, че не искаш покорна съпруга — продължи да ломоти под пръста му, защото все още не го бе махнал. Арогантен задник! Когато той се намръщи и изглежда, че психически се подготвяше за битка, тя отстъпи. — Но в този случай няма да споря. — Сега беше негов ред да повдигне вежди. — Няма да споря, защото не искам да бъда действащ агент. — Франк притихна съвсем. — Просто искам да знам какво става с теб и момчетата, докато сте на мисия. Не искам да бъда третирана като необичано, доведено дете. Ти и Рицарите сте моето семейство, макар да нямаме кръвна връзка, и заслужавам правото да знам както добрите, така и лошите новини. Ние сме един екип. Всички до един. Крайно време е да го проумееш.

Франк протегна ръка и с пръст пое една сълза, задържала се на бузата й, погледът му беше толкова топъл и изпълнен с любов, че тя едва не се разплака отново.

— Не искаш да бъдеш пълноправен член на екипа? Но ти работи толкова усилено. Какво промени решението ти? Не че одобрявам да се занимаваш с този вид дейност, разбира се, но искам да бъда сигурен, че няма нищо общо с това, което се случи днес. Защото трябва да знаеш, че постъпи съвсем правилно в онази мотелска стая.

— Знам — отвърна и пъхна глава под брадичката му, поемайки дълбоко миризмата на сапун, кожа и топъл, здрав мъж. — Знам, че беше правилно. Но не искам да се превърне в навик.

— Не всички операции изискват…

— Не ме интересува дали ще бъда член на екипа, Франк. — Притисна нос в шията му, устните й докоснаха горещата му кожа и страстно желание подпали кръвта й. — Дори не съм сигурна, че някога съм го искала наистина. Просто ме интересува да бъда една от вас. — Тя седна. — Ще го направиш ли?

— Е, зависи. — Усмихна се, когато Беки завъртя очи.

— Предполагам, че ако исках мил и покорен съпруг, трябваше да си потърся някой друг, а не точно бивш морски тюлен, който работи тайно за правителството. Така че давай, какво е твоето становище?

— Да се омъжиш за мен — отвърна той, улавяйки устните й в целувка, толкова гореща, че ушите й пламнаха.

— Мисля, че се въртим в кръг, Франк — каза, щом успя да си поеме дъх.

— Ще се омъжиш ли за мен, или не, Ребека Мари Райхарт? — попита. Той изглеждаше толкова сладък и в същото време толкова свиреп, че тя не можа да се въздържи, наведе се и захапа пълната му долна устна.

— Да — прошепна срещу устата му. — А смяташ ли да ми позволиш да присъствам на всички заседания? Ще ми позволиш ли да стана официално част от екипа?

— Да — обеща той, устата му завладя нейната, докато ръката му се озова на дупето й и я притисна към него, и това беше третото най-прекрасно нещо, което й беше казал днес. Веднага след „обичам те“ и „омъжи се за мен“.