Герхард Холц-Баумерт
Алфонс Треперибузков (38) (Веселите истории на един неудачник)

Как се усъмниха в мен, че съм откривател на балони

С голям труд се измъкнах от големите. Искаха да ме бият, но това е подло, та аз не бях направил нищо лошо и съм невинен. Даже и някои възрастни ме наругаха.

Това се случи преди малко на пързалката с шейни.

Когато пристигнах, всички почнаха да се смеят и да викат:

— Ето го и Треперибузков с неговото разбрицано корито.

Като че ли има някакво значение каква ти е шейната и как изглежда. Важното е какъв е водачът й. Аз казах:

— Не се безпокойте! С моето корито ще ви победя всички и ще поставя рекорд!

Бяхме отишли с пионерския ни отряд да се пързаляме с шейни и да се упражняваме за училищната спартакиада. Но нито веднъж не постигнах най-доброто време. Толкова се стараех, накланях се целият на завоите и се вкопчих в шейнилото. Шейната ми не беше чак толкова хубава, колкото смятах. Тогава стана сблъскването. Когато се спускахме надолу и пред нас се появяваше някой друг, викахме много силно: „Писта, варда!“.

Забелязах, че имам хубав старт. Шейната ми потегли добре. Тогава видях пред мен в снега да лежат няколко момичета с шейните си. Не знам защо, но не извиках сигнала ни „писта, варда“, а „писта, давай наште!“. Просто това ми хрумна. Всеки случай момичетата не обърнаха внимание на това, явно си помислиха, че е шега, и веднага след това шейната ми беше счупена. А и носът ми отчасти. Всички се втурнаха към мен. Но като видяха, че шейната ми е счупена, носът ми само малко е пострадал и че нищо друго не беше счупено, съчувствието им секна и те започнаха да ме ругаят. Петер, отрядният ни председател, каза:

— Алфонс, ти наруши дисциплината при пързалянето с шейни, а знаеш ли какво можеше да се случи!

— То се случи вече — рекох и посочих остатъците от шейната си.

Но Петер отсече:

— Смятам, че за днес трябва да изключим от състезанието Треперибузков.

Бях направил голяма глупост с моето „давай наште“, и си тръгнах умърлушен.

Подире ми се провикна Бруно:

— Погледнете Алфонс как е навирил нос!

Аз действително си държах носа нагоре, защото от него течеше малко кръв. Резултат от нараняването. Всеки случай положението с носа ми се влошаваше. Спрях се на ъгъла и си вдигнах носа съвсем отвесно нагоре. Тук не можеше да ме види никой и да помисли, че го правя от високомерие. Така постоях пет минути, за да спре кървенето. Като тръгнах, се учудих. Край мен стояха няколко големи момчета, а близо до тях и двама възрастни, които също си държаха носовете нагоре. Помислих си, че на пързалката са се счупили много шейни и носове, защото тук, на ъгъла, всички си държаха носовете нагоре.

След като прибрах в мазето моята счупена шейна, се върнах обратно на пързалката. Исках да видя поне кой е станал победител. На ъгъла се бяха струпали много хора — приблизително петдесет души — и се караха помежду си.

— Трябва да е било балон… — казваха някои — не, метеор… изглежда, е прелетял някакъв самолет с формата на стрела… Първо го е видяло едно малко момче — чух да говорят.

— Ето го и него — извикаха някои.

Огледах се. Кой ли беше той?

— Хей — каза един мъж, — какво видя всъщност?

— Аааз ли? — попитах. — Абсолютно нищо!

— Какво? — извикаха момчетата. — Значи той ни е погодил номер.

— Той застана на ъгъла и се правеше, че е видял и открил нещо.

Това разгневи ужасно хората. Трябваше бързо да избягам, понеже големите бяха по следите ми.

За съжаление ме видя Бруно. Сигурно утре ще разказва в класа, че пак съм направил някаква беля.

Но какво съм виновен аз, че кръвта в носа ми спира така бавно?