Чарлз Ингрид
Небесният списък на жертвите (14)

14.

Пепус зарея поглед из просторната зала. На огромната видеостена се виждаше опашката от хора, които чакаха за аудиенция и разговаряха с онези, които вече бяха излезли. Камерата предаваше този образ не само тук, но и вън от двореца, из целия Малтен, а също на Форнекс и Ипсуич, другите две планети, от които се състоеше Триадата. Той повдигна леко брадичка и видя с крайчеца на окото, как един възрастен и уморен император от екрана повтаря жеста му…

Пепус въздъхна. Беше безсилен пред камерите, също както беше безсилен пред исканията на драките относно Бития. Дилема, която не знаеше как да разреши и която, по негово мнение, Колин само усложняваше с намесата си. И тези неизяснени убийства. Свързани по някакъв начин с Колин и момичето, което на свой ред поддържаше тесни връзки с Джек Сторм. Дали тя е убиецът? От полицията му бяха съобщили, че не успявали винаги да я проследят. Често се изплъзвала от тяхното наблюдение, което засилваше подозренията му. Говореше се, че произхождала от задния двор на Малтен, и това само засилваше безпокойството на Пепус, който отдавна жадуваше да се справи с бардаците там. Като стана дума за Планетната полиция, Пепус не можеше да не отбележи, че напоследък в действията й прозираше прекомерна самостоятелност. Но от друга страна, убиецът трябваше да бъде открит час по-скоро, защото никой не знаеше кой може да е следващата му жертва. Тъкмо по тази причина Пепус бе избрал личните си покои за следващата среща с Колин — там се чувстваше най-защитен срещу всякакво неочаквано нападение. Освен това разполагаше с екстрасенси, които щяха да следят мислите и намеренията на двамата гости постоянно.

Всъщност, помисли си той с горчивина, онези проклети медиуми никак не ги биваше да четат мисли. Само се хвалеха, че го правят, но досега не бяха доказали на практика дали могат да бъдат полезни. Нищо чудно именно гласовите скенери да засекат намеренията и емоционалното състояние на посетителите. Но Пепус не бързаше да се отказва от услугите им. Кой знае, може някой ден да изпълнят предназначението си.

Представителят на Доминиона, който говореше от известно време, неочаквано млъкна и Пепус едва забележимо въздъхна. Опитваше се поне външно да изглежда такъв, какъвто го познаваше публиката. И без това всичко беше само една формалност. Вече беше решил да финансира дефицита в бюджета. А когато Доминионът се изправи пред следващите си проблеми, Пепус просто ще се яви пред Конгреса и ще предложи той да поеме водачеството му. И тогава Триадският трон ще се слее с Конгреса.

Гениален ход.

Представителят на Доминиона извади кърпичка и избърса влажното си чело.

Пепус кимна с мъдър вид.

— Ще обмисля предложението ви внимателно — обеща той. — И ще ви дам отговора си утре. А междувременно, бъдете спокоен, желанията и проблемите ви не са ми чужди. Тронът и Конгресът винаги са вървели ръка за ръка, не само за да осигуряват нуждите на армията, но и за да се съветват един друг в тежки времена.

Представителят го гледаше с разширени, учудени очи, след това се постара да прикрие изненадата си и отстъпи назад, като се поклони. Пепус се усмихна. Представителят най-сетне бе осъзнал, че е поставил Конгреса в крайно неизгодна и опасна позиция, но беше твърде късно.

Сега на Пепус оставаха само грижите с драките и Бития. И досадните Скиталци.

Сякаш в отговор на душевния му повик на вратата се появи Свети Колин, следван от русокосото момиче.

Пепус почувства, че на лицето му трепва едно мускулче. Прикри слабостта си, като се усмихна широко и се изправи.

— Колин, тъкмо навреме. Млада госпожице… — забеляза, че момичето бе побледняло от проявеното към нея внимание. — Нека се преместим в моите лични покои и да приключим с уморителните задължения. Няма да се налага да викаме представители на Планетната полиция, тъй като там работят камерите.

Слезе от пиедестала и ги поведе към своите покои, а охраната, макар и с бойни костюми, се сля незабележимо с тълпата и изостана назад.

 

 

Джек чакаше нетърпеливо на външния портал, докато течеше проверката. Постовият от Планетната полиция не сваляше подозрителен поглед от него, но най-сетне машината изплю обратно картата му.

— Преминавайте — кимна му полицаят.

Джек не се съмняваше, че капитан Дрефорд ще бъде известен веднага щом пристъпи в асансьора. Постави си значката и се отправи към залата за аудиенции.

Дотук всичко изглеждаше както обичайно. Асансьорът пое нагоре гладко, с едва доловими вибрации под краката му и Джек отмести поглед към екранчето, на което се меняха номерата на етажите. Кабината се движеше не само вертикално, но и хоризонтално. Най-сетне спря и вратата се отмести. Джек пристъпи навън и се огледа.

Амбър и Свети Колин. Дали вече са тук? Ако е така, Амбър още ли е под контрол? Джек отметна назад перчем и откри, че челото му е влажно. Поколеба се накъде да тръгне и в този миг от далечния край на коридора отекна вик.

Джек хукна право натам. Някой крачеше насреща му и двамата се сблъскаха, но Джек побърза да продължи, защото бе разпознал гласа на Амбър. Закова пред входа за личните покои на императора, точно когато наоколо избухна суматоха.

Амбър беше на колене, положила в скута си главата на Колин, от чиито ноздри се стичаше кръв. Над тях се беше надвесил Пепус, с щръкнала от уплаха коса.

— Исусе! — възкликна Джек и се опита да си проправи път през кордона от Рицари и полиция.

Амбър вдигна глава. Изхлипа, сетне попита през сълзи:

— Мъртъв ли е?

Пепус приклекна и хвана ръката на Колин.

— Не — отговори на въпроса й. — Все още има пулс. Докторът ще пристигне всеки момент. — Сетне: — Какво му направи?

— Аз ли? Нищо! Прилоша му заради вас, с тези ваши истории за убийци, за Бития и обвиненията срещу Скиталците… — гласът на Амбър секна, когато си даде сметка, че обвинява императора, сведе глава и отново погали агонизиращото лице на Колин.

Дрефорд застана до императора. Имаше доволен вид.

— Ваше величество, камерите и специалистите докладват, че са засекли големи емоционални колебания.

Кой знае защо Джек изведнъж си спомни за облечения в черно убиец, който му бе показал окървавено златно око на дланта си. Защо точно сега си бе припомнил тази сцена?

Внезапно се сети за човека, с когото се бяха сблъскали в коридора.

— Божичко мили! — прошепна той. Не се съмняваше, че това е бил истинският убиец.

Амбър вдигна глава.

— Джек — устните й трепереха. — Не бях аз…

— Зная — рече и й даде знак да мълчи. В този момент пристигна докторът и той му направи път.

Един от Рицарите претършува лекаря, преди да му позволи да се надвеси над преподобния. Докторът повдигна клепача и прегледа ретината с инструмент, след това извърши някои други бързи проверки. Накрая се изправи.

— Този човек е получил удар. Трябва да го изнесем.

Амбър помогна да положат Свети Колин на носилката, сетне попита:

— Той… ще се оправи ли?

— Колкото по-скоро въведем биочип, за да премахне съсирека, толкова по-големи са шансовете му — отвърна лекарят, докато се отдалечаваше с количката. — Засега пораженията изглеждат малки.

Пепус кимна на двама от полицаите.

— Отведете я за разпит.

Джек улови Амбър за раменете и я дръпна зад себе си.

Императорат го погледна намръщено.

— Позволете да ви напомня, капитане, че сте се заклели да ме защитавате.

Джек изкриви устни в горчива усмивка, когато си спомни, че бе излъгал при даването на клетвата. Амбър се облягаше на него и той почувства, че тялото й изстива.

— Докато идвах насам, срещнах един мъж, който бягаше. Виждал съм го и преди. Бих искал, ваше величество, да проверя кой е. Струва ми се, че камерата в коридора го засече. Предполагам, че ваше величество няма да има нищо против да бъде извършена подобна проверка.

Лицето на императора пламна. Джек забеляза, че Пепус се колебае как да постъпи. Накрая кимна:

— Добре. — Обърна се и напусна залата, а тълпата от зяпачи се разтвори пред него като вълна край скала.

Едва сега Джек почувства, че Амбър трепери.

— Божичко! — възкликна тя. — Аз съм го направила, нали?

— Съмнявам се — отвърна Джек. — Но ще е трудно да го докажем.

 

 

Пепус все още трепереше от гняв, когато стигна личните си покои. Смъкна наметалото си и го запокити на земята, преди прислужникът да успее да го улови. В кабинета вече го очакваше Уинтън.

— Твоята полиция е допуснала още един убиец в двореца — заговори ядосано императорът, докато се отпускаше в креслото.

Уинтън се поклони и остана наведен, с вперен в земята поглед, макар че ужасно му се искаше да разгледа внимателно лицето на императора.

— Добре ли е ваше величество?

— Напълно. Но не и Свети Колин. Получи удар, докато изяснявахме някои разногласия. Не зная как точно е станало. Може наистина да е било удар, но повече няма да търпя подобни неща, Уинтън. Твоята служба процъфтява върху собствената си потайност, но не върши никаква работа. Ето защо се наложи да възкреся онези проклети Рицари.

— И те помогнаха ли ви?

— Не.

Уинтън се изправи.

— В такъв случай грешката не е само моя.

Пепус впи в него зелените си очи.

— Може би — рече накрая. — Но капитан Сторм поиска разрешение да разследва случая.

Уинтън стоеше съвършено неподвижно. Осъзнаваше, че трябва да действа изключително внимателно.

— Аз обаче не съм съгласен — продължи императорът.

— Още едно убийство на този етап може да ни създаде неприятности. Доминионът…

— Доминионът да върви по дяволите! — Пепус вдигна тежката кристална топка от бюрото си и я завъртя в ръце. — Дадох им пари да финансират армията. Държа ги в ръцете си, макар че те все още не го знаят.

— В такъв случай ще ми позволите ли да ви посъветвам за нещо, което вероятно обмисляте отдавна. Ситуацията на Бития изисква незабавна намеса. Пратете там Рицарите, заедно с голямо военно подразделение. Дори Джек Сторм не може да е на две места едновременно.

— Така е — кимна замислено Пепус. — Дявол те взел, Уинтън. Ако го направя, ще си имам ядове с Колин. Може да се разрази истинска религиозна война. Колин е не само амбициозен, но и притежава магнетизъм.

— Но нали казахте, че е получил удар?

— Ала не е мъртъв! Не е мъртъв, Уинтън! Щял да се възстанови доста бързо. Той ще се бие със зъби и нокти за Бития, защото онази планета е една от опорните точки на тяхната вяра. Ако отидем на Бития, той също ще се появи там, а точно това не бих искал да стане.

— Кой знае — сви рамене Уинтън. — Може пък да загине по време на някой граждански бунт.

В личните покои на императора се възцари гробна тишина.