Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Колелото на времето (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lord of Chaos, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 99 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
?
Корекция
Mandor (2007)

Издание:

ИК „БАРД“, 1999

ISBN: 954-585-034-5

История

  1. — Добавяне

Глава 7
Въпрос на мислене

Нинив пристъпи към леглото си и намръщено опипа гривната на ай-дам на китката си. Винаги настояваше една от тях да я носи дори когато спяха, макар това нещо да предизвикваше определено странни и твърде неприятни сънища. Едва ли имаше нужда от това — ай-дам можеше да държи Могедиен също тъй добре, дори да висеше на закачалка, и отгоре на всичко Отстъпницата делеше една наистина малка стаичка с Биргит. Биргит беше възможно най-добрата й охрана, и освен това Могедиен се разреваваше само като я погледнеше. Тя лично имаше най-малкото основание да иска Могедиен да остане жива и възможно най-голямото да желае смъртта й, което оная знаеше много добре. А тази нощ гривната щеше да е още по-малко от полза от обикновено.

— Нинив, те ще ни чакат.

Нинив погледна двата големи пръстена на масата между леглата. Единият беше с жилки и точици в синьо и кафяво, а другият — в синьо и червено: и двата бяха огънати така, че имаха само една страна. Нинив развърза кожената връв на шията си, взе червено-кафявия и го наниза до тежкия пръстен на Лан.

Елейн вдигна синьо-червения пръстен и го изгледа намръщено.

И двата пръстена бяха тер-ангреали, които тя беше направила по подражание на онзи, който сега беше притежание на Сюан, и въпреки простата си външност, се бяха оказали невероятно сложни. Спането с тях отвеждаше спящата в Тел-айеран-риод. Света на сънищата, отражение на реалния свят. Навярно на всички светове — някои Айез Седай твърдяха, че съществуват много светове и че всички тези светове заедно образуват една още по-голяма Шарка. Важното беше, че Тел-айеран-риод отразяваше този свят и имаше свойства, които бяха изключително полезни. Особено след като Кулата не знаеше нищо за проникването в него, поне доколкото те бяха могли да открият.

Никой от тези два пръстена не работеше така добре, както оригиналът, въпреки че все пак вършеха работа. Елейн ставаше все по-добра в това нещо — от четирите опита да направи копие само един се провали. Много по-добро средно постижение, отколкото с нещата, които правеше без никакъв образец.

Елейн завъртя пръстена в ръката си. Какво вършеше той бе твърде лесно да се разбере, но „как“ — отговорът на този въпрос все още й се изплъзваше. „Как“ и „защо“ бяха ключовете. Съчетанието на цветовете в жилките и точиците имаше също толкова значение, колкото и формата — всичко друго, което не беше усукано така, не постигаше нищо, а единственият, който беше създала в чисто синьо, причиняваше ужасни кошмари — но тя така и не можеше да постигне червеното, синкавото и кафявото на оригинала. Все пак финият строеж на нейните копия беше същият. Но защо трябваше цветовете да са от значение? Изглежда, съществуваше една обща нишка в тази фина структура на тер-ангреалите, позволяваща преливането да подейства, и друга за онези, които просто се възползваха от Силата. Едва след като се бе препънала в този проблем, можа да си позволи да се опита да създаде оригинален тер-ангреал. Но все още имаше толкова неща, които не разбираше, толкова неща, които можеше само да предполага…

— Цяла нощ ли ще седиш така? — попита кисело Нинив. — Нали каза, че не бива да ги караме да чакат.

Елейн припряно наниза шарения пръстен — вече не беше каменен, макар да бе започнала да го прави от най-обикновено късче скала — на кожената каишка, завързана на шията й, и изпи отварата от билки, приготвена от Нинив, за да заспят по-бързо.

После легна.

— Надявам се Егвийн да се е оправила. Омръзнаха ми трохите, които ни подхвърлят останалите. Искам да разбера какво става!

Усети, че е подхванала опасна тема. Егвийн се беше наранила преди месец и половина в Кайриен, в деня, в който бяха загинали Моарейн и Ланфеар. Деня, в който бе изчезнал и Лан.

— Мъдрите твърдят, че се оправя — промърмори сънено Нинив от тъмното. Поне този път не прозвуча все едно, че е тръгнала да търси Лан. — Така поне твърди Шериам, а тя няма никаква причина да ни лъже.

— Е, бих искала да можех да надникна зад рамото на Шериам утре вечер.

— Все едно да искаш… — Нинив се прозя. — Все едно да искаш Съветът да те избере за Амирлин, както си я подкарали. Всъщност защо не! Докато изберат някоя, двете с теб ще сме достатъчно побелели за тази работа.

Елейн отвори уста да отвърне, но Нинив захърка — не силно, но с упорита настойчивост. Елейн уморено затвори очи, но мислите й останаха будни, въпреки волята й.

Съветът наистина проявяваше мудност. Заседателките се събираха понякога за половин ден, а в повечето дни изобщо не го правеха. И не казваха какво обсъждат. А за бързане определено имаше причини. Дори намеренията им да бяха тайни, сборището им тук — едва ли. Елайда и Кулата нямаше да ги пренебрегват вечно. Освен това Белите плащове продължаваха да са на не повече от няколко мили оттук, в Амадиция, а се носеше мълва, че Заклетите в Дракона вече се били появили тук, в самата Алтара. Светлината само знаеше какво можеше да им хрумне на Заклетите в Дракона, щом Ранд нямаше контрол над тях. Пророкът беше добър пример — или ужасен, по-скоро. Метежи, опожарени къщи и ферми, избити хора — защото не показвали достатъчно преданост към Преродения Дракон.

Да, имаше причини да се бърза. Самаил властваше в Иллиан, а до границата с Иллиан имаше само неколкостотин мили — твърде близко разстояние за един Отстъпник. Светлината само знаеше къде са другите Отстъпници и какво кроят. И Ранд. Той, разбира се, не представляваше опасност. И дума да не става. Но той беше ключът към всичко; светът наистина се скланяше напоследък около него. Тя трябваше да е вече на половината път до Кемлин. И Мин. Нямаше снегове, които да ги забавят. Още месец и щяха да пристигнат. Не че я тревожеше това, че Мин щеше да отиде при Ранд. И какво ли обмисляше Съветът? Мин. Сънят я облада и тя се плъзна в Тел-айеран-риод…

 

… и се озова насред главната улица на притихналия в нощта Салидар, с издутата луна горе. Можеше да вижда съвсем ясно, повече дори, отколкото позволяваше луната. В Света на сънищата винаги имаше едно усещане за светлина, струяща едновременно отвсякъде и отникъде, сякаш самият мрак излъчваше мрачно сияние. Но пък в сънищата винаги си беше така, а това си беше сън, макар и не обикновен сън.

Селото бе отражение на истинския Салидар, но с някаква странна отлика, по-странна, отколкото можеше да го направи нощта. Всеки прозорец беше тъмен и във въздуха бе надвиснало странно усещане за празнота. Разбира се, тук не можеше да има никой. Отекна писък на нощна птица, друга се отзова отнякъде, после трета, нещо изтича в близкия храсталак. Но конюшните щяха да са празни, както и коневръзите край селото и кошарите. Диви животни щеше да има много, но не и домашни. Подробностите се меняха при всеки следващ поглед; къщите със сламените покриви си оставаха същите, но някое ведро за вода се оказваше леко отместено или някоя отворена преди малко врати — здраво залостена. Колкото по-ефимерно беше едно нещо в реалния свят, толкова по-променливо беше положението или състоянието му тук, толкова по-неустойчиво беше отражението му.

По тъмната улица от време на време нещо прибягваше смътно, сякаш някой се появяваше и изчезваше с едно мигване на окото. Сънищата на много хора можеха да докоснат Тел-айеран-риод, но съвсем за кратко. Толкова по-добре за тях. Друго свойство на Света на сънищата беше това, че каквото ти се случеше тук, си оставаше истинско, щом се събудиш. Ако човек умреше тук, не се събуждаше. Странно отражение. Само жегата си беше същата.

Нинив застана край нея в бяла рокля на Посветена със седемцветната ивица по подгъва, появиха се и Сюан и Леане. Леане беше възхитително стройна, въпреки че според Елейн почти прозрачната й доманска рокля отнемаше малко от чара й, а освен това непрекъснато менеше цвета си — такива неща се случваха, докато човек не се научеше какво да прави тук. Сюан се справяше по-добре. Беше с обикновена рокля от синя коприна, с косо срязано деколте, дълбоко колкото да се вижда усуканият пръстен между гърдите й. От друга страна, от време на време на роклята й се появяваше дантела, а накитът й се менеше от проста сребърна верижка до изящна плетеница от герданчета с рубини или смарагди, че и подходящи обеци на ушите, и после пак си ставаше проста верижка.

Това, дето висеше на шията на Сюан, беше оригиналният пръстен. Тя изглеждаше стабилна като сградите наоколо. За самата себе си Елейн също си беше стабилна, но знаеше, че в очите на другите изглежда малко мъглява, както Нинив и Леане. Човек можеше да си въобрази, че вижда как лунната светлина преминава през тях. Това се получаваше при копията. Такава, каквато беше тук, можеше да почувства Верния извор, но сайдар беше тъничък някак си, и ако се опиташе да прелее, щеше да е съвсем слабо. С пръстена, който носеше Сюан, нямаше да е така, но това беше цената, която трябваше да плати, след като някой друг знаеше личните й тайни, които не искаше да се извадят наяве. Сюан се доверяваше повече на оригинала, отколкото на копията на Елейн, затова и го носеше — само понякога го отстъпваше на Леане, — докато Елейн и Нинив, които можеха да използват сайдар, се примиряваха с другите.

— Къде са те? — настоя Сюан. Деколтето й заигра надолу-нагоре. Премяната й изведнъж позеленя, а накитът й се превърна в наниз от плоски лунни камъчета. — Не стига, че само ми пречат, ами ме карат и да ги чакам.

Нещо по улицата се раздвижи. Шест жени, обкръжени от сиянието на сайдар. Както обикновено, на Шериам и останалата част от съвета й им се беше присънило, че са в спалните си и излизат навън. Елейн не беше сигурна доколко разбират свойствата на Тел-айеран-риод. Във всеки случай, те винаги настояваха да правят нещата по свой си начин, дори да съществуваше по-добър. Че кой можеше да знае повече от една Айез Седай?

Шестте Айез Седай наистина бяха прощъпалнички в Тел-айеран-риод и премените им се меняха непрекъснато. Първата носеше бродирания айезседайски шал с ресни в цвета на своята Аджа и с Белия пламък на Тар Валон на гърба, после четири от тях се оказаха с шалове, след което — нито една. Понякога се мяркаше лека пътна пелерина, сякаш да ги пази от прахоляка, с Пламъка на Тар Валон било на лявата гръд, било на гърба. Лишените им от възраст лица не показваха с нищо, че ги мъчи жегата — Айез Седай не го показваха никога, — нито някакъв признак, че забелязват как им се менят одеждите.

Бяха също толкова мъгляви, колкото Нинив и Леане. Шериам и другите с нея на свой ред се доверяваха повече на тер-ангреалите, които изискваха преливане, отколкото на пръстените. Те, изглежда, просто не искаха да повярват, че Тел-айеран-риод няма нищо общо с Единствената сила. Елейн поне не можеше да разбере кои от тях използват копията й. Може би три от тях бяха с един малък диск, първоначално железен, с врязани от двете му страни дълбоки спирали и зареден с поток на Дух — единствената от Петте сили, която можеше да се прелее насън. Другите три сигурно бяха с малки плочки, първоначално от кехлибар, с изваяна в тях фигурка на спяща жена. Дори да имаше пред себе си всичките шест тер-ангреала, Елейн нямаше да може да различи оригиналите. Но така или иначе, си бяха копня.

Докато Айез Седай пристъпваха по улицата, Елейн долови края на разговора им, въпреки че не можа да схване нито повода, нито темата му.

— …ще презрат избора ни, Карлиня — говореше огненокосата Шериам, — но те тъй или инак ще презрат всеки наш избор. По-добре да държим на решението си. И недей пак да ми изброяваш доводите си против.

Морврин, нисичка Кафява сестра с посивяла коса, изсумтя:

— След толкова обработка на Съвета ще ни е трудничко да ги разубедим.

— Стига никой владетел да не ни се присмее, какво ни е грижа? — отвърна разгорещено Миреле — най-младата от шестте.

— Че кой владетел би се осмелил? — попита Аная, досущ като жена, попитала кое хлапе би се осмелило да стъпи с кални крачета по чергите й. — Във всеки случай, никой крал или кралица не знае какво става между Айез Седай. Може да ни притеснява само мнението на Сестрите, не тяхното.

— Това, което мен ме безпокои — отвърна хладно Карлиня, — е, че ако ние можем лесно да я насочваме, то и други ще могат да я подвеждат лесно. — Бледата Бяла винаги беше хладна, дори студена като лед.

За каквото и да си говореха, явно нямаха никакво желание да го обсъждат пред Елейн и другите, защото малко преди да стигнат до тях, млъкнаха.

Реакцията на Сюан и Леане спрямо новодошлите беше да се обърнат рязко с гръб една към друга, все едно че пристигането на Айез Седай е прекъснало размяна на остри думички. Колкото до Елейн, тя бързо огледа роклята си. Беше си подходящата бяла със седемте ивици. Не знаеше какво точно изпитва по този повод — че се появява за тях в подходящата рокля, без да се замисля. Готова беше да се обзаложи, че Нинив си е сменила премяната преди появата им. Но пък и Нинив беше по-малко боязлива от нея и все се бореше с ограниченията, които сама бе избрала да приеме. Как изобщо щеше да може да управлява Андор? Ако майка й беше умряла. Ако.

Шериам, възпълничка и с високи скули, извърна зелените си очи към Сюан и Леане и в миг на раменете и се появи шал със сини ресни.

— Ако двете най-сетне не започнете да се разбирате, заклевам се, че ще ви пратя на Тиана. — Прозвуча като нещо повтаряно твърде често и вече загубило сериозността си.

— Работихте заедно достатъчно дълго — каза Беонин с тежкия си тарабонски акцент. Очите й бяха синкавосиви и винаги изглеждаха смаяни. Всъщност нищо не можеше да изненада Беонин. Нямаше да повярва, ако някой й кажеше, че слънцето изгрява сутрин, освен ако сама не го видеше, а и да не изгрееше, едва ли щеше да се изненада. Такова нещо само щеше да потвърди, че е била права, като е искала доказателства. — Можете и трябва отново да заработите заедно.

Беонин го изрече тъй, сякаш го беше казвала толкова често, че вече нямаше нужда да го помисля дори. Всички Айез Седай отдавна бяха свикнали със Сюан и Леане. Започнали бяха да се държат с тях като че ли трябваше да се оправят с две момиченца, които непрестанно се дърлят. Айез Седай наистина имаха склонност да гледат на възрастните като на дечица. Дори на тези двете, които някога бяха техни Сестри, че и доста повече.

— Прати ги на Тиана, ако искаш, но не ми говори сега за това. — Елейн не мислеше, че мургавата красавица е ядосана на Сюан и Леане. Навярно не беше ядосана на никого и за нищо определено. Просто нравът й беше непостоянен, нещо забележително дори за Зелените. Златистожълтата й рокля стана с високо деколте, но с овален прорез, разкриващ горната част на гърдите й; носеше и много странен накит, като широк сребърен нашийник с висящи на него три малки ками, чиито дръжки се губеха в пазвата й. Четвърта кама се появи и изчезни така бързо, че можеше и да се вземе за плод на въображението. Тя изгледа Нинив от глава до пети, сякаш търсеше нещо нередно. — Ще ходим ли в Кулата, или няма да ходим? Ако ще го правим, дайте поне да свършим нещо полезно.

Елейн вече знаеше какво толкова ядосва Миреле. Отначало, когато двете с Нинив бяха дошли в Салидар, се срещаха с Егвийн на всеки седем дни в Тел-айеран-риод, за да си кажат какво са научили. Което не винаги беше лесно, тъй като Егвийн винаги беше придружавана от поне една от айилските сънебродници, при които се учеше. Срещите с някоя от Мъдрите винаги бяха болезнени. Във всеки случай, това бе приключило, след като стигнаха в Салидар. Този вътрешен съвет на шестте Айез Седай бе наложил главенството си над тези срещи, макар да знаеха за Тел-айеран-риод съвсем малко повече от това как да стигнат до него. Това бе станало малко след като Егвийн бе пострадала и се получи така, че Айез Седай се озоваваха лице в лице с Мъдрите — две групи властни жени, решени да не отстъпват нито крачка.

Елейн, разбира се, не знаеше какво точно става на тези срещи, но имаше известен личен опит, а и Шериам и другите от време на време издаваха някои подробности.

Айез Седай бяха уверени, че могат да научат всичко, държаха да ги почитат като кралици и винаги очакваха да им се каже това, което искат да узнаят, без усуквания и увъртания. Определено настояваха за отговори за всичко — от това какво замисля Ранд до кога Егвийн ще се оправи достатъчно, за да може да се върне в Света на сънищата, та чак до трудните въпроси за това доколко е възможно да се шпионират нечии сънища в Тел-айеран-риод или да се влезе физически в Света на сънищата, или да бъде привлечен някой там въпреки волята му. Неведнъж дори бяха питали дали е възможно да се въздейства на реалния свит чрез това, което човек извършва в съня си — нещо напълно невъзможно, но те явно се съмняваха в тази невъзможност. Морврин беше изчела някои неща за Тел-айеран-риод, колкото да може да поставя всевъзможни въпроси, макар Елейн да подозираше, че Сюан й внушава и свои. Смяташе, че Сюан се стреми лично да участва в тези срещи, но според Айез Седай, изглежда, това, че се бяха съгласили да използва пръстена, беше предостатъчна отстъпка в помощ на работата й с мрежата от очи и уши. Това, от което Сюан пък се дразнеше, беше намесата на Айез Седай в работата й.

Колкото до айилските сънебродници, те не само знаеха почти всичко, което можеше да се знае за Света на сънищата, но гледаха на това свое познание като на лично достояние. Не обичаха там да влизат невежи и се отнасяха доста грубо при всяка проява на глупост според техните разбирания. И освен това бяха крайно сдържани в приказките си, проявяваха направо свирепа вярност към Ранд и не желаеха да кажат нищо повече от това, че той е жив или че Егвийн ще се върне в Тел-айеран-риод тогава, когато се оправи достатъчно, и изобщо не желаеха да отговарят на въпроси, които според тях са неуместни. Последното вероятно означаваше, че според тях питащият все още не знае достатъчно, за да е в правото си да чуе отговора, или пък че въпросът, отговорът му или и двете заедно по някакъв начин нарушават техните странни възгледи за чест и дълг. Елейн не знаеше много повече за джи-е-тох, освен че такова нещо съществува и че е обяснение за тяхното много особено и много докачливо поведение.

Като цяло, всичко това означаваше една ужасна рецепта, която според Елейн Айез Седай трябваше да поглъщат прясно сготвена всяка седмица.

Първоначално Шериам и другите пет жени настояваха да ги учат всяка нощ, но напоследък го правеха само в два момента. В нощта преди предстоящата им среща с Мъдрите, сякаш за да наточат уменията си още веднъж преди поредния двубой. И в нощта след това, обикновено със стиснати устни, сякаш за да си изяснят в какво са сбъркали и как следващия път да го избегнат. Сега Миреле навярно кипеше заради неизбежния им утрешен провал. А че ги чакаше все някакъв провал, в това Елейн не се съмняваше.

Морврин се обърна към Миреле и отвори уста, но изведнъж между тях застана друга жена. В лишените й от възраст черти Елейн едва разпозна една от готвачките, Гера. Наметната с шал със зелени ресни, с Пламъка на Тар Валон на гърба и наполовина по-лека, отколкото беше в действителност, Гера вдигна предупредително пръст към Айез Седай… и изчезна.

— Такива ми ти работи сънува значи? — рече хладно Карлиня. — Трябва да си поговорим с нея.

— Я остави това, Карлиня — изкикоти се Аная. — Гера си е добра готвачка. Нека да си сънува. На мен самата ми е забавно. — Тя изведнъж стана по-стройна и по-висока. Чертите й не се промениха, лицето й си остана все така майчински добродушно. Засмя се и възвърна нормалния си вид. — Не можеш ли веднъж поне да погледнеш на нещо откъм веселата му страна, Карлиня?

— Гера явно ни видя — намеси се Морврин, — но дали ще го запомни? — Черните й очи гледаха замислено.

— Разбира се, че ще го помни — тросна се ожесточено Нинив. Това вече им го беше обяснявала. Шестте Айез Седай я изгледаха с вдигнати вежди и тя набързо смекчи тона. Малко. И тя не обичаше да търка грънците в кухнята. — Ако си спомни съня. Но само като сън. Какво ще кажете, дали да не тръгваме вече?

— Дъще — каза Аная и нагласи шала си, който изведнъж цъфна на раменете й, — ти наистина се справяш добре с работата си, но това не ти дава право да държиш такъв тон.

— Получихте доста привилегии — добави Миреле, — но изглежда, забравяте, че тези привилегии са ви дадени.

— Когато аз бях Посветена — изсумтя Морврин, — всяко момиченце, което си позволеше да говори така на Айез Седай, го чакаше цял месец търкане на подовете, дори да очаква да я издигнат в Айез Седай на следващия ден.

Елейн заговори бързо, надявайки се да предотврати собствения си крах. Нинив бе изписала на лицето си нещо, което спорел нея трябваше да е примиреност, но приличаше повече на непокорно цупене.

— Сигурна съм, че тя нямаше предвид нищо лошо, Айез Седай. Двете наистина много се стараем. Моля, простете ни. — Това, че включи и себе си, можеше да помогне, тъй като тя самата не беше направила нищо. Можеше също така да прати и двете да търкат подовете. Но поне накара Нинив да я погледне. И да размисли, явно, защото веднага заби поглед надолу, уж засрамена. Може пък и да беше. Кой знае? Елейн продължи припряно, все едно че Нинив се е извинила официално и извинението й е прието. — Знам, че всички вие желаете да прекарате колкото може по-дълго в Кулата, така че защо да чакаме повече? Бихте ли се опитали да си представите кабинета на Елайда, така, както го видяхте последния път? — В Салидар никога не наричаха Елайда Амирлин и по тази причина названието на кабинета на Амирлин в Кулата се бе променило. — Моля ви всички да се съсредоточите, за да пристигнем там заедно.

Не беше ясно дали десетте се раздвижиха, или Тел-айеран-риод се раздвижи около тях. От малкото, което Елейн знаеше, можеше да е и едното, и другото — Светът на сънищата бе нещо изключително гъвкаво. Допреди миг стояха насред улицата в Салидар, а в следващия се озоваха в просторно и пищно обзаведено помещение.

Всяка жена, използвала тази стая, бе оставяла белег от себе си в нея и Елайда не правеше изключение. Тежък, подобен на трон стол с надвисналия над гърба му Пламък на Тар Валон се възправяше зад масивна писалищна маса с врязани в нея три пресичащи се кръга. На масата нямаше нищо освен три кутии от лъскаво алтарско дърво. Върху мраморна стойка до стената бе поставена бяла ваза с рози. Рози по това време на годината и при този климат! Пълно разточителство с Единствената сила, за да бъдат отгледани. Елайда беше вършила същото като лична съветничка на майката на Елейн.

Над камината бе окачена картина, нарисувана по новата мода върху изпънато платно — двама мъже се сражаваха сред облаците. Лицето на единия мъж бе като огън, а другият беше Ранд. Елейн беше била във Фалме; картината не бе много далече от истината. Разкъсаното платно през лицето на Ранд, сякаш някой бе хвърлял нож по него, бе закърпено почти незабележимо. Явно Елайда държеше нещо непрекъснато да й напомня за съществуването на Преродения Дракон и също така очевидно беше, че не се чувства никак щастлива от това, че й се налага да го гледа.

— Ако ме извините — каза Леане, — трябва да проверя дали моите хора са получили писмата ми. — Всяка Аджа, с изключение на Бялата, разполагаше със своя мрежа от очи и уши, но тази на Леане беше рядка и може би уникална, защото като Пазителка тя беше изградила мрежа в самия Тар Валон. Веднага щом го изрече, тя изчезна.

— Не бива да обикаля тук сама — каза притеснена Шериам. — Нинив, отиди с нея.

Нинив дръпна здраво плитката си.

— Не мисля, че…

— Ти много често не мислиш, че — сряза я Миреле. — Веднъж поне изпълни това, което ти се каже и когато ти се каже, Посветена.

Нинив погледна кисело Елейн, кимна и изчезна. Елейн не изпита никакво съчувствие. Ако Нинив не беше дала воля на раздразнението си в Салидар, навярно щеше да е възможно да се обясни, че Леане може да е където си иска в града, че е почти невъзможно да бъде намерена и че е посещавала сама Тел-айеран-риод в продължение на седмици.

— Да видим сега какво можем да научим — каза Морврин, но преди някоя да успее да мръдне, зад писалищната маса се появи Елайда и ги изгледа гневно.

С непреклонно строго лице, по-скоро обаятелна, отколкото красива, с тъмна коса и очи, Елайда бе с кървавочервена рокля и с шала на Амирлинския трон на раменете си.

— Както съм Прорицала — заяви тя, — Бялата кула ще се обедини под мен. Под мен! — Тя рязко посочи към пода. — На колене и помолете за прошка за греховете си! — След което изчезна.

Елейн въздъхна тежко и се успокои като забеляза, че не е единствената.

— Прорицание? — Челото на Беонин се набръчка умислено. Не изглеждаше разтревожена, макар да имаше основания. Елайда наистина я спохождаше Прорицателството, макар и рядко. Когато Прорицателството обсебеше една жена и тя знаеше, че нещо ще се случи, то се случваше.

— Сън — отвърна Елейн и се зарадва на спокойствието на гласа си. — Тя спи и сънува. Нищо чудно, че сънува всичко както на нея й се иска. — „Моля те, Светлина, дано наистина да е само това.“

— Забелязахте ли шарфа? — обърна се Аная към всички. — Нямаше синя ивица. — Шарфът на Амирлин трябваше да носи цветовете на всичките седем Аджи.

— Сън — отвърна равнодушно Шериам. Не изглеждаше изплашена, но шалът й със сините ресни отново се появи на нея и тя го придърпа нервно. Също и Аная.

— Дали е сън, или не — рече кротко Морврин, — ние по-добре да вземем да си свършим работата, за която дойдохме.

И заедно с Карлиня и Аная излезе в преддверието, където беше работната маса на Пазителката. При Елайда това беше Алвиарин Фрейдхен. Странно, но беше Бяла, при положение че Пазителката по традиция винаги произхождаше от Аджата на Амирлин.

Сюан ги изгледа изпитателно. Тя твърдеше, че често могат да се научат повече неща от документите на Алвиарин, отколкото от тези на Елайда, тъй като Алвиарин понякога, изглежда, знаеше повече работи, отколкото жената, на която уж служеше, и на два пъти Сюан бе попадала на доказателства, че Алвиарин е нарушавала заповеди на Елайда, очевидно без никакви последствия. Не че беше споделяла с Елейн или Нинив какви точно заповеди. В това, което Сюан споделяше, определено имаше ограничения.

Шериам, Беонин и Миреле се струпаха около писалището на Елайда, отвориха една от лакираните дървени кутии и започнаха да ровят из свитъците вътре. Документите се променяха още щом почнеха да ги четат — хартията бе нещо ефимерно.

— Това е доклад от Данеле — каза Миреле, оглеждайки припряно някаква страница. Сюан се опита да се присъедини към тях — Данеле, млада Кафява, беше част от заговора, който я бе свалил — но Беонин я изгледа намръщено и я прати обратно в ъгъла. Миреле продължи да говори: — Пише, че Матин Степанеос е приел с цяло сърце, Роедран все още прави опити да вземе всички страни, а Алиандре и Тилин искат повече време, за да обмислят отговорите си. Има и забележка с почерка на Елайда. „Притиснете ги!“ — Тя цъкна с език, когато докладът се разтопи във въздуха между ръцете й. — Не се казва за какво, но при тези четиримата възможностите са само две. — Матин Степанеос беше кралят на Иллиан, Роедран — на Муранди, а Алиандре — кралица на Геалдан. Тилин пък бе кралица на Алтара. Поводът можеше да е или Ранд, или Айез Седай, противопоставящи се на Елайда.

— Поне знаем, че нашите пратенички все още имат също толкова шанс, колкото тези на Елайда — каза Шериам. Разбира се, Салидар не беше изпращал такива при Матин Степанеос; истинската власт в Иллиан се държеше от лорд Бренд от Съвета на деветимата, или Самаил. Елейн беше готова да даде много, за да разбере какво предложение на Елайда е толкова готов да подкрепи Самаил или най-малкото да накара Матин Степанеос да заяви, че ще го подкрепи.

— Заповедта за задържането на Моарейн все още е в сила — каза Беонин и поклати глава, щом листчето в ръката й изведнъж се превърна в дебел сноп хартия. — Тя още не знае, че Моарейн е мъртва. — Изгледа с гримаса купчината страници и ги пусна; те се пръснаха и се стопиха във въздуха още преди да достигнат пода. — Освен това Елайда все още се кани да си вдига личен дворец.

— Да си вдига — отвърна сухо Шериам. Ръката й трепна, щом посегна към някаква бележка. — Шемерин е избягала. Посветената Шемерин.

И трите изгледаха Елейн, след което отново се извърнаха към кутията, която се наложи да отворят отново. Никоя не каза нищо по повод думите на Шериам.

Елейн за малко да изскърца със зъби. Двете с Нинив им бяха казали, че Елайда е понижила Шемерин, Жълта сестра, в Посветена, но те естествено не им бяха повярвали. Една Айез Седай можеше да претърпи наказание, можеше да бъде порицана, но не можеше да бъде понижавана, освен ако не бъде усмирена. Но по всичко личеше, че Елайда върши точно това, въпреки закона на Кулата. Може би пренаписваше закона на Кулата.

За много неща, които двете бяха съобщили на тези жени, не бяха им повярвали. Едни Посветени според тях не можеше да познават достатъчно света, за да знаят кое е възможно и кое не. Младите жени, казваха им, са доверчиви и наивни; могат като нищо да видят и да повярват неща, които са невъзможни. Тя едва се сдържа да не тропне с крак.

— Боевете в Шиенар и Арафел заглъхват — измърмори Шериам повече на себе си, — но все още нищо не показва защо са започнали. Само дребни схватки, но хората по Граничните земи не се бият помежду си. Имат си Погибелта. — Тя беше салдейка, а Салдеа бе една от Граничните земи.

— Поне Погибелта все още е спокойна — каза Миреле. — Само че някак твърде спокойна. Едва ли ще продължи дълго. Добре че Елайда има толкова очи и уши в Граничните земи. — Сюан странно как успя да съчетае присвиването на очите си с убийствен поглед към Айез Седай. Елейн не допускаше, че вече е успяла да възстанови връзките си с някоя от агентките си в Граничните земи — те бяха доста далече от Салидар.

— Щях да се чувствам по-добре, ако същото можеше да се каже и за Тарабон. — Страницата в ръцете на Беонин стана по-дълга и по-широка; тя я изгледа отвратена, изсумтя и я пусна. — Очите и ушите в Тарабон все още мълчат. Всички. Единственото, което е получила от Тарабон, са слуховете от Амадиция, че Айез Седай са намесени във войната. — Тя поклати глава, възмутена от абсурда да се излагат такива глупави слухове на лист хартия. Айез Седай никога не се въвличаха в граждански войни. Във всеки случай, не толкова открито, че да се изложат на показ. — А от Арад Доман, изглежда, няма нищо повече от шепа объркани донесения.

— Много скоро сами ще разберем какво става в Тарабон — успокои я Шериам. — Само след още няколко седмици.

Това за намесата на Айез Седай във войната в Тарабон не беше единственият слух, намерил път до писалищната маса на Елайда. Трупането на Бели плащове от Педрон Ниал беше намерило какви ли не обяснения — от това, че се кани да завладее трона на Амадиция — нещо, от което той определено нямаше нужда — през намерението му да сложи край на войната и безвластието в Тарабон и Арад Доман, та чак до поддръжката за Ранд. На последното Елейн щеше да повярва само когато слънцето изгрееше от запад. Имаше сведения за странни събития и Иллиан и Кайриен — може би имаше и други, но те успяха да видят само тях — за цели села, обзети от масова лудост, за появили се посред бял ден въплътени кошмари, за двуглави телета, които говорели с човешки глас, за твари на Сянката, появили се от едното нищо. Шериам и другите с нея подминаваха последните безгрижно — същите приказки се носеха към Салидар от някои части на Алтара и Муранди, както и от другия бряг на реката, деляща ги от Амадиция. Айез Седай ги отхвърляха като проява на истерия сред хората, разбрали за Преродения Дракон. Елейн обаче не беше толкова сигурна. Виждала беше неща, които те не бяха, въпреки годините и опита си. За майка й се носеше мълва, че вдига войска в западен Андор — под древния флаг на Манедерен, представете си! — както и че е пленничка на Ранд, или бяга в какви ли не земи, включително Граничните и Амадиция. Последното беше наистина невъобразимо. Явно и Кулата не вярваше на тези приказки. Елейн съжали, че не знае на кое да вярва.

После чу Шериам да споменава нейното име. Не я викаше — четеше забързано от някакъв квадратен лист, който ненадейни се превърна в дълъг пергаментов свитък с три восъчни печата. Елейн Траканд трябвало да бъде издирена и върната в Бялата кула с цената на всичко. Ако това не се свършело веднага, провалилите се щели „да завиждат на Макура“. Това накара Елейн да потръпне — по пътя им към Салидар една жена на име Ронде Макура ги бе упоила с цел да ги върне в Кулата. Управляващата фамилия на Андор, прочете Шериам, била „ключът“, нещо, което просто звучеше безсмислено. Ключ за какво?

Никоя от трите Айез Седай не си направи труда дори да погледне към нея. Само се спогледаха и си продължиха работата. Можеше да са я забравили, но можеше и да не са. Айез Седай правеха това, което те решат. Ако я предпазеха от Елайда, това щеше да е по решение на Айез Седай, а ако решаха по някаква си тяхна причина да й я предадат, овързана от глава до пети, това пак си беше тяхна работа. „Щуката не пита жабата за разрешение, щом изгладнее“ — спомни си тя думите на Лини.

Реакцията на Елайда на вестта за обявената от Ранд амнистия си личеше много добре от състоянието на доклада. Елейн направо си я представи, смачкала листа в свития си юмрук, готова да го накъса, а после как го оправя хладнокръвно и го прибира в кутията. Изблиците на гняв при Елайда почти винаги бяха хладни. Върху този документ не бе написала нищо, но бе надраскала хапливи думи върху един друг, думи, с които даваше да се разбере, че е почти готова да обяви публично, че смята всички, които не са се подчинили на заповедта й да се върнат, за изменнички. Шериам и останалите спокойно обсъдиха тази възможност. Колкото и Сестри да решаха да се подчинят, някои щяха да пътуват много дълго, докато се върнат; други вероятно все още не бяха получили заповедта. Във всеки случай един такъв декрет щеше официално да признае пред света, че Кулата е разцепена. Елайда трябваше да е изпаднала в голяма паника, за да си помисли само за такова нещо, или пък беше напълно обезумяла.

Ледена тръпка прониза гръбнака на Елейн, и не заради товя дали Елайда е уплашена, или разгневена. Двеста деветдесет и четири Айез Седай в Кулата, подкрепящи Елайда. Близо една трета от всички Айез Седай, почти толкова, колкото се бяха събрали и в Салидар. Най-доброто, на което можеше да се разчита, беше и останалите да се разцепят на две. Да, това наистина беше май най-доброто, което можеше да се очаква. След големия приток в началото броят на тези, които продължаваха да се стичат в Салидар, бе изтънял на тънка струйка. Навярно и потокът към Кулата също бе пресъхнал. Можеха само да се надяват.

Известно време продължиха да претърсват мълчаливо, след което Беонин възкликна:

— Елайда е изпратила посланички при Ранд ал-Тор! — Елейн ахна, но Сюан й направи знак да стои мирно и тя замръзна.

Шериам посегна към листа, но преди ръката й да го докосне, листите станаха няколко.

— Къде ги праща? — попита тя и едновременно с нея Миреле запита:

— Кога са тръгнали от Тар Валон? — Цялото й досегашно спокойствие се изпари като дим.

— В Кайриен — отвърна Беонин. — Не можах да видя кога, ако изобщо е споменато. Но със сигурност ще отидат в Кемлин, щом разберат къде е.

Все пак не беше толкова страшно. Сигурно щеше да им трябва повече от месец, докато стигнат от Кайриен до Кемлин. Пратеничеството от Салидар със сигурност щеше да ги изпревари. В Салидар Елейн си имаше една опърпана карта, напъхана под дюшека, и всеки ден си отбелязваше колко според нея трябва да са изминали пратениците по пътя си към Кемлин.

Сивата сестра продължи:

— Изглежда, Елайда се кани да му предложи подкрепа. И ескорт до Кулата. — Шериам вдигна вежди.

— Тази жена е готова на всичко — въздъхна Шериам. — На него подкрепата на Бялата кула може да му се стори привлекателна.

— Навярно бихме могли да пратим вест до Егвийн чрез айилките — подхвърли Миреле несигурно.

Сюан се окашля силно и много престорено, но Елейн не можа да издържи повече. Предупреждаването на Егвийн беше жизненоважно, разбира се — хората на Елайда със сигурност щяха да я завлекат обратно в Кулата, ако я намереха в Кайриен, и посрещането нямаше да е никак приятно — но останалото…

— Как можете дори да допуснете, че Ранд въобще ще изслуша това, което ще му предложи Елайда? Нима мислите, че не знае, че тя беше Червена Аджа и какво означава това? Те няма да му предложат поддръжка и вие го знаете. Трябва да го предупредим! — Знаеше, че във всичко това има противоречие, но тревогата бе развързала езика й. Ако се случеше нещо с Ранд, щеше да умре.

— А как предлагаш да го направим ние, Посветена? — попита хладно Шериам.

И в същия миг чуха писък, последван от викове в преддверието. Затичаха се натам.

Помещението бе празно, с изключение на писалището на Пазителката и редицата столове до стената, на които Айез Седай изчакваха реда си да говорят с Елайда. Аная, Морврин и Карлиня ги нямаше, но иззад една от високите врати се носеха отчаяни женски писъци. Шериам, Миреле и Беонин хукнаха натам.

— Внимавайте — извика след тях Елейн, но наистина не можеше да направи нищо, освен да ги последва заедно със Сюан. И се озоваха пред сцена от някакъв кошмар. Буквално.

На около тридесет крачки вдясно от тях коридорът изведнъж се уширяваше в гърло към каменна пещера, която сякаш се простираше безкрайно. Навсякъде из нея се виждаха тролоци, големи човекоподобни туловища с прекалено човешки ликове, изкривени от зверски муцуни, зурли и клюнове. Тези, които бяха по-далече, изглеждаха по-неясни и полуоформени, докато най-близките бяха същински великани, два пъти по-високи от най-високия мъж, по-големи дори от истинските тролоци. И виеха и обикаляха около огнища и котли, инструменти за изтезание, странни клетки с шипове и разни други метални предмети с невъобразима форма.

Наистина беше кошмар, макар и по-мащабен от всичко, за което Елейн бе чувала от Егвийн или от Мъдрите. Освободени от сътворилия ги ум, такива неща понякога се понасяха из Света на сънищата, а друг път се закрепваха на едно определено място. Айилските сънебродници ги унищожаваха винаги, когато се натъкнеха на тях, но те — както и Егвийн — й бяха казвали, че е най-добре да ги избягва, ако изобщо ги срещне. За съжаление Карлиня явно не беше слушала, когато двете е Нинив им го бяха обяснявали.

Бялата сестра беше овързана и висеше за глезените си от верига, чезнеща високо в мрака. В очите на Елейн сиянието на сайдар продължаваше да я обкръжава, но Карлиня се гърчеше в конвулсии и пищеше, докато се смъкваше бавно с главата надолу към огромен казан с врящо масло.

Аная и Морврин бяха спрели на границата, където коридорът рязко се превръщаше в пещера. В следващия миг призрачните им фигури сякаш се издължиха към граничната черта, като пушек, издърпан през комина. Още щом я докоснаха, се озоваха вътре и Морврин запищя, докато двама тролоци завъртяха бавно две огромни железни колела, които започнаха да я разпъват, а Аная увисна на китките си и около нея затанцуваха тролоци и я зашибаха с камшици.

— Трябва да се свържем — каза Шериам и сиянието, което я обкръжи, се смеси с това на Миреле и Беонин. Въпреки това не можеше да доближи яркостта около една-едничка жена в будния свят, жена, която не е някакъв мъгляв сън.

— Не! — извика тревожно Елейн. — Не бива да го приемате като нещо истинско. Трябва да… — Тя дръпна Шериам за ръката, но потокът на Огън, който трите бяха запрели, рехав, въпреки че се бяха свързали, облиза разделящата линия между съня и кошмара. Сплитът изчезна там, сякаш кошмарът го погълна, и в същия миг трите Айез Седай бяха засмукани като мъгла, подхваната от вятър. Успяха само да изврещят слисани, преди да докоснат границата и да изчезнат. Шериам се появи вътре — главата й стърчеше от средата на нещо като огромна метална камбана. Двама тролоци завъртяха някакви ръчки и занатискаха лостове и Шериам се замята лудешки и запищя. От другите две нямаше и следа, но на Елейн й се стори, че чува още писъци.

— Помниш ли какво ти говорехме за унищожаването на кошмари? — попита Елейн.

Приковала поглед в ужасната сцена, Сюан кимна.

— Отричаш съществуването им. Опитваш се да закрепиш в ума си нещата такива, каквито трябва да бъдат.

Грешката беше на Шериам и навярно и на всички други Айез Седай едновременно. С опита си да прелеят срещу кошмара, те го бяха приели за нещо истинско, и това приемане ги бе завлякло в него. Нарастващите писъци пронизваха ушите на Елейн.

— Коридорът — промърмори тя, мъчейки се да го оформи в главата си във вида, в който го беше видяла последния път. — Мисли за коридора, такъв какъвто го помниш.

— Опитвам се, момиче — отвърна й навъсено Сюан. — Не става.

Елейн въздъхна. Сюан беше права. Нито чертица в сцената пред очите им дори не трепна. Главата на Шериам направо се затресе над металната ужасия, обгърнала останалата част от нея. Воят на Морврин заотеква накъсано. На Елейн почти й се стори, че чува как пукат разтеглените й стави. Косата на Карлиня, увиснала под нея, почти докосваше кипящата повърхност на жежкото масло. Две жени не стигаха. Кошмарът беше твърде голям.

— Трябват ни другите — каза тя.

— Леане и Нинив? Момиче, дори да знаехме къде са, Шериам и останалите ще загинат преди да… — Гласът й заглъхна и ти се взря в Елейн. — Нямаше предвид Леане и Нинив, нали? Искаше да кажеш Шериам и… — Елейн само кимна; твърде изплашена беше, за да може да проговори. — Не мисля, че могат да ни чуят оттук, нито да ни видят. Ония тролоци дори не поглеждат към нас. Това означава, че трябва да се опитаме отвътре. — Елейн отново кимна. — Момиче — рече почти без дъх Сюан, — куражът ти е лъвски, но умът ти е колкото на кокошка. — И с тежка въздишка добави: — Но за съжаление и аз не виждам по-добър начин.

Елейн се съгласи с нея за всичко друго, но не и за куража. Осъзна, че държи меч, огромна блестяща ивица стомана, абсолютно безполезна, дори да знаеше как да я използва. Пусна го и той изчезна преди да е паднал на пода.

— Чакането с нищо няма да помогне — промърмори тя. Още някоя минутка и и малкото кураж, който бе успяла да събере, щеше да се изпари.

Двете със Сюан пристъпиха заедно през границата.

В един миг Елейн стоеше в коридора, взирайки се в ужасиите, а в следващия лежеше по корем върху груба сива скала, със здраво завързани на кръста китки, и всичките ужасии се оказаха около нея. Пещерата се простираше безкрайно във всички посоки, коридорът на Кулата сякаш бе престанал да съществува. Писъци изпълваха въздуха. Само на няколко крачки от нея над свирепо пламтящ огън вреше огромен черен казан. Един тролок с глиганска зурла с щръкнали бивни подхвърляше в огъня дърва, които приличаха повече на чворести корени. Казан за готвене. Тролоците ядяха всичко. Включително хора. Тя си помисли, че ръцете й краката й са свободни, но грубата връв продължаваше да се впива в плътта й. Дори бледата сянка на сайдар се стопи — Верния извор за нея повече не съществуваше, не и тук. Кошмар не на шега, който я беше хванал здраво.

Гласът на Сюан се извиси над писъците като болезнен стон.

— Шериам, чуй ме! — Светлината само знаеше какво изтърпява пък тя; Елейн не можеше да види никоя от останалите. Само ги чуваше. — Това е сън! О-о-ох! Ооох! П-представи си го както трябва да е!

Елейн се намеси.

— Шериам, Аная, всички, чуйте ме! Трябва да си представите коридора такъв, какъвто е! Това е реално само доколкото му вярвате! — Тя твърдо намести образа на коридора в главата си, с цветните плочки в изрядни редици и с гоблените по стените. Нищо не се промени. Писъците продължиха да отекват. — Трябва да си мислите за коридора! Можете да надвиете това, ако се опитате! — Тролокът я изгледа; сега в ръката му имаше нож. — Шериам, Аная, трябва да се съсредоточите! Миреле, Беонин, съсредоточете се върху коридора! — Тролокът я извърна на една страна. Тя се опита да се отскубне, но масивното му коляно я притисна без усилие и чудовището започна да реже дрехите й както ловец дере кожата на убита сърна. Тя отчаяно се хвана с ума си за образа на коридора. — Карлиня, Морврин, в името на Светлината, съсредоточете се! Мислете за коридора! Коридора! Всички! Мислете за него! — Тролокът изръмжа нещо и я преобърна с лице надолу, след което коленичи над нея и дебелите му колене притиснаха ръцете й към гърба. — Коридора! — изпищя тя. Съществото впи дебели пръсти в косата й и изви главата й назад. — Коридора! Мислете за коридора! — Ножът на тролока докосна изпънатата й шия под лявото й ухо. — Коридора! Коридора!

И изведнъж се озова върху цветните плочки на коридора. Притисна гърлото си с длани, удивена, че са свободни, напипа влага и вдигна пръстите си да ги погледне. Беше кръв, но съвсем малко петънце. Тялото й се разтърси. Ако тролокът беше успял да й пререже гърлото… Никакво Церене нямаше да може да излекува това. Отново потръпна и бавно се изправи. Беше в коридора пред кабинета на Амирлин, нямаше никакви тролоци и пещери.

Сюан беше до нея и приличаше на купчина цицини, облечена в рокля. Шериам и Аная хлипаха в окървавените си дрипи. Миреле се беше сгушила пребледняла, гола и покрита с дълги червени черти и отоци. Морврин стенеше при всяко движение и се движеше неестествено, сякаш ставите й вече не действаха както трябва. Роклята на Беонин беше раздрана на късове и тя пъшкаше на колене, застанала ококорена повече от всякога.

Изведнъж Елейн забеляза, че и нейната рокля и риза са срязани отгоре до долу. Потръпна така силно, че за малко да падне. Оправянето на дрехите й щеше да е въпрос само на едно помисляне, но не беше сигурна дали ще оправи спомените си.

— Трябва да се върнем — каза Морврин. Въпреки стоновете гласът й прозвуча непреклонно, както винаги. — Чака ни Церене, а както сме се докарали, тук никоя няма да се оправи.

— Да. — Карлиня опипа късата си коса. — Да, май ще е най-добре да се върнем в Салидар. — Обикновено леденият й тон този път беше доста колеблив.

— Аз ще остана още мъничко, ако никоя не възразява — каза Сюан. По-скоро го предложи с така неуместния за нея хрисим гласец. Роклята й отново бе станала цяла, но отоците си стояха. — Мога да разбера още нещо, което да се окаже от полза. Имам само няколко цицини, нищо работа.

— Аз също ще поостана — каза Елейн. — Мога да помогна на Сюан и изобщо не съм пострадала. — Усещаше раната на гърлото си всеки път, щом преглътнеше.

— Връщаш се с нас, дъще — твърдо каза Морврин.

Елейн кимна примирено. Човек можеше да си помисли, че тук Кафявата сестра е учителката, а Елейн — ученичката. Вероятно си мислеха, че се е набутала в кошмара също като тях.

— Не забравяйте, можете да излезете от съня и да се окажете направо в телата си. Не е нужно първо да се ходи в Салидар. — Не можа да разбере дали я чуха: Морврин й бе обърнала гръб още щом я смъмри.

Шестте Айез Седай изчезнаха.

След един поглед към Сюан Елейн ги последва, но не отиде в Салидар. Разполагаше с няколко минути и имаше друга цел.

Великата зала в майчиния й палат в Кемлин не се появи около нея лесно. Тя изпита някакво усещане за съпротива и чак после стъпи върху пода с червени и бели плочки под големия сводест таван.

Веднага забеляза новото, направило появата й толкова трудна. На подиума в единия край на залата, където трябваше да се намира Лъвския трон, стоеше някакво чудовищно творение, състоящо се от Дракони със златни и пурпурни люспи от позлата и емайл, със слънцекамъни за очи. Майчиният й трон не беше махнат от залата. Стоеше на някакъв пиедестал зад и над чудовищното нещо.

— Какви ги вършиш, Ранд ал-Тор? — прошепна Елейн. — Какво си въобразяваш, че правиш?

Ужасно се боеше, че ще я подкара през куп за грош, ако тя не е край него да го пази от вълчите ями. Наистина се беше оправил с тайренците доста добре, както и в Кайриен, но нейният народ беше различен — безцеремонни и откровени хора, които никак не обичаха да ги лъжат и подвеждат. Това, което му бе свършило работа в Тийр и Кайриен, можеше да му гръмне в лицето като фойерверк на представление на Илюминатори.

Да можеше само да е с него… Само да можеше да го предупреди за пратеничеството на Кулата. Елайда като нищо можеше да е подготвила някой капан, който да щракне, когато той най малко го очаква. Дали щеше да е достатъчно благоразумен, за да го забележи? Впрочем тя нямаше никаква представа какви са нарежданията и на салидарското пратеничество. Въпреки усилията на Сюан, повечето Айез Седай в Салидар продължаваха да изглеждат раздвоени по отношение на Ранд ал-Тор: той беше Преродения Дракон, предреченият спасител на човечеството, но пък, от друга страна, беше мъж, който може да прелива, обречен на лудост, на смърт и унищожение.

„Грижи се за него, Мин — помисли си тя. — Стигни бързо при него и се грижи за него.“

Жегна я ревност, че Мин ще отиде там и ще прави това, което й се искаше на нея. Сигурно трябваше да го дели, но щеше да си вземе своята част изцяло за себе си. Щеше да го обвърже като Стражник, каквото и да й струваше.

— Ще бъде. — Тя протегна ръка към Лъвския трон, за да се закълне, както се заклеваха кралиците от самото възникване на Андор. Пиедесталът беше твърде висок, за да може да го докосне, но решимостта й бе достатъчна. — Ще бъде.

Времето изтичаше. Някоя Айез Седай всеки момент можеше да дойде в стаичката им в Салидар, за да я събуди и да Изцери нищожната драскотина на шията й. Тя въздъхна и излезе от съня.

 

 

Демандред пристъпи иззад колоните на Великата зала и погледна към двата трона, където бе изчезнало момичето. Елейн Траканд, освен ако не бъркаше много, бе използвала малък тер-ангреал, направен само за упражнение на начинаещи. Готов бе много да даде, за да разбере какво е в ума й, но думите и изражението й бяха пределно ясни. Не беше й харесало какво върши ал-Тор тук, ни най-малко, и смяташе да направи нещо по въпроса. Решителна млада жена. Във всеки случай нова нишка се опна в плетеницата, колкото и хлабава да изглеждаше.

— Нека властва Господарят на хаоса — промълви той към двата трона — въпреки че все още съжаляваше, че не знае защо трябва да е така — и отвори Портал, за да напусне Тел-айеран-риод.