Робърт Джордан
Господарят на хаоса (26)

Глава 25
Като мълния и дъжд

На сутринта Егвийн се събуди освежена. Малко след това обаче, още преди да закуси, я повикаха Мъдрите — щяла да закуси с тях, а и трябвало да я питат някои неща. За сестрите й!

След толкова месеци на Егвийн не й беше нужно да се замисля, за да разбере, че става дума за пратеничеството от Кулата.

— Ще ви кажа каквото мога — каза тя. — Руарк какво каза?

Оказа се, че бяха шест Айез Седай, две от тях Червени — Егвийн не можеше дори да повярва, че Елайда ще си позволи да изпрати дори една — но поне начело на пратеничеството беше Сива. Мъдрите извърнаха очи към нея веднага след като бяха изброени имената на шестте.

— Познавам само две от тях — отвърна тя предпазливо. — В края на краищата Айез Седай са доста, а аз не съм пълна сестра от дълго, за да познавам всички. — Те закимаха: приеха го. — Несюне Биара е с много ясен ум — изслушва всички страни преди да стигне до заключение, — но е в състояние да улови и най-малкия пропуск в това, което казваш. Вижда всичко, запомня всичко; може да погледне една страница само веднъж и после да повтори съдържанието й дума по дума, също и един разговор, който е чула преди цяла година. Понякога обаче има навик да си говори сама и да изрича собствените си мисли, без да го усеща.

— Руарк казва, че се интересувала от Кралската библиотека. — Баир разбърка кашата си, без да откъсва очи от Егвийн. — Казва, че я чул да мърмори нещо за печати. — Сред останалите жени премина вълна на тих шепот и заглъхна, когато Сорилея се изкашля високо.

Егвийн гребна лъжица от кашата — в нея имаше резенчета сушени сливи и някакви сладки горски плодове — и се замисли. Ако Елайда беше подложила Сюан на разпити преди да бъде екзекутирана, тогава сигурно знаеше, че три от печатите са счупени. Ранд беше скрил два — Егвийн съжаляваше, че не знае къде; напоследък той като че ли не се доверяваше на никого — а Нинив и Елейн бяха намерили един в Танчико и го бяха занесли в Салидар, но Елайда нямаше как да е научила за тях. Освен ако нямаше шпиони в Салидар. Не. Това беше разсъждение за друг път, напълно безполезно сега. Елайда сигурно отчаяно търсеше останалите. Да изпрати Несюне във втората по големина библиотека в света след тази в Бялата кула изглеждаше логично и тя го каза на Мъдрите.

— Същото ви го казах снощи — изръмжа Сорилея. — Ейрон, Колинда, Едарра, вие трите отивате в Библиотеката. Три Мъдри би трябвало да могат да намерят това, което може да се намери там, преди да го е направила една Айез Седай. — Лицата на трите се удължиха. Кралската библиотека беше огромна. Но пък Сорилея си беше Сорилея и макар трите упоменати жени да въздъхнаха и да промърмориха нещо неясно, станаха и веднага излязоха. — Каза, че познаваш две — продължи Сорилея. — Несюне Биара и коя още?

— Сарийн Немдал — отвърна Егвийн. — Но трябва да разберете, и двете не ги познавам много добре. Сарийн е като повечето Бели — всичко обмисля логично и понякога се изненадва, когато някой постъпи според порива на сърцето си — но има буен нрав. Много буен. Вярно, като се успокои, признава грешките си.

— Надявам се, че ще можеш да си спомниш още — каза Баир. — Сега ти си единственият ни извор на информация.

Това накара Егвийн да се замисли малко. Ах, да, разбира се. Баир и Амис сигурно се бяха опитали да проникнат в сънищата на Айез Седай, но Айез Седай знаеха как да преграждат сънищата си.

— Стига да мога. Къде са стаите им в двореца? — Ако се наложеше да отиде при Ранд, когато той дойдеше, нямаше да е добре да се мотае край покоите им. Особено тези на Несюне. Сарийн можеше и да не помни някоя определена новачка, но Несюне със сигурност я помнеше. Някоя от онези, които тя не познаваше, също можеше да я помни. Много се приказваше за Егвийн ал-Вийр, докато беше в Кулата.

— Отказали са предложението на Берелайн за подслон дори през нощта. — Амис се намръщи. При айилците гостолюбивото предложение се приемаше винаги; да бъде отказано, дори от кръвни врагове, се считаше за срамно. — Отседнали са при някаква жена на име Арилин, благородничка от дървоубийците. Руарк смята, че Койрен Селдаин познава тази Арилин отпреди.

— Една от шпионките на Койрен — отвърна убедено Егвийн. — Или от шпионите на Сивата Аджа.

Няколко Мъдри измърмориха сърдито; Сорилея изсумтя отвратена, а Амис въздъхна недоволно. Други обаче не споделяха това мнение. Корелна, жена с ястребови зелени очи и силно посивяла лененоруса коса, поклати недоверчиво глава, докато Тиалин, дълга червенокоса с остър нос, изгледа Егвийн с открито неверие.

Шпионирането нарушаваше джи-е-тох, макар че как това се съчетаваше с надничането на сънебродниците в хорските сънища, беше нещо, което Егвийн така и не можеше да разбере. Не беше нужно да им изтъква, че Айез Седай не следват техния джи-е-тох. Това го знаеха — просто им беше трудно наистина да го повярват или разберат.

Но каквото и да си мислеха, тя бе готова да заложи всичко, че е права. Галдриан, последният крал на Кайриен, бе имал Айез Седай за съветничка преди да го убият. Нианде Мурвин бе станала почти невидима още преди да изчезне скоро след смъртта на Галдриан, но едно от нещата, които Егвийн бе успяла да научи, беше, че от време на време тя бе посещавала именията на лейди Арилин. Нианде беше Сива.

— Очевидно са поставили стотина стражи под този покрив — каза Баир. — Казват, че градът все още е неспокоен, но мисля, че се боят от айилците.

— Сто! — възкликна Егвийн. — Довели са сто мъже?

Амис поклати глава.

— Над петстотин. Съгледвачите на Тимолан са засекли повечето от тях на стан на половин ден път северно от града. Руарк споменал за това и Койрен Селдаин отговорила, че мъжете били почетна стража и че оставили повечето от тях извън града, за да не ни тревожели.

— Смятат да ескортират Кар-а-карн до Тар Валон.

Гласът на Сорилея можеше да строши и камък, макар изражението й да го правеше да изглежда мек. Егвийн не беше им спестила съдържанието на писмото на Елайда до Ранд. Всеки път, когато Мъдрите чуеха за това, то все по-малко им харесваше.

— Ранд не е толкова глупав, че да приеме такова предложение — успокои ги Егвийн, но вътрешно не беше съвсем убедена. Петстотин мъже можеха да минат за почетна стража. Елайда като нищо можеше да реши, че Преродения Дракон ще очаква нещо подобно и че дори ще бъде поласкан. Хрумнаха й какви ли не предложения, но трябваше много да внимава. Една погрешна дума можеше да накара Амис и Баир — или още по-лошо, Сорилея, да й заповядат неща, които да не може да изпълни и пак да направи на своя глава това, което може. — Добре. Предложенията ми са следните. Ако някои от тези Айез Седай отидат в двореца, някоя от вас, която може да прелива, би трябвало да тръгне след тях и да се увери, че не са поставили някакви клопки. — Те кимнаха. Две трети от жените тук можеха да владеят сайдар. Уменията им се отличаваха от тези на Айез Седай — по-слаби в някои неща, по-силни в други, но като цяло просто различни — но въпреки това трябваше да могат да надушат всякакви нежелани подаръчета. — И освен това трябва да се уверим, че са само шест.

Това трябваше да го обясни. Мъдрите бяха чели влагоземски книги, но дори тези, които можеха да преливат, не бяха наясно с ритуалите, създадени сред Айез Седай, занимаващи се с мъже, които са намерили сайдин. При айилците, когато един мъж разбереше, че може да прелива, смяташе себе си за избраник и заминаваше на север в Погибелта, на лов за Тъмния; никой не се връщаше. Самата Егвийн също не беше познавала ритуалите на Айез Седай преди да отиде в Кулата — приказките, които беше чувала, нямаха и най-бледо подобие с истината.

— Ранд може да се справи с две жени наведнъж — привърши тя. Това го знаеше със сигурност. — Възможно е дори да може да се справи с шест, но ако се окажат повече, отколкото се представят, това ще е доказателство, че най-малкото са излъгали, макар само да са го премълчали. — Едва не трепна пред намръщените им погледи; излъжеш ли, навличаш тох спрямо този, за когото си излъгал. Но в нейния случай беше необходимо. Беше.

Останалата част от закуската премина в уточнения коя днес трябва да обходи двореца и на кои вождове да се доверят да изберат мъже и Деви, които да проверят дали има още Айез Седай. Някои можеха да проявят неохота да застанат срещу Айез Седай, други можеха да решат, че всякаква заплаха срещу Кар-а-карн, дори от страна на Айез Седай, може да бъде премахната най-добре с помощта на копието — някои от Мъдрите, изглежда, споделяха точно такова мнение. Сорилея потуши безцеремонно не едно косвено подмятане, че цялата трудност ще отпадне, ако тези Айез Седай просто престане да ги има. Най-накрая Руарк и Манделайн се оказаха единствените двама, за които успяха да се споразумеят.

— Гледайте да не изберат някой сисвай-аман — каза Егвийн. Тези със сигурност щяха да заложат на копието при най-малкия намек за заплаха. Забележката й предизвика немалко погледи, от укорни до иронични. Глупачки при Мъдрите нямаше. Само едно нещо я обезпокои — че никоя не спомена това, което беше свикнала да чува всеки път, когато обсъждаха Айез Седай: че някога айилците са изменили на Айез Седай и че ще бъдат унищожени, ако го направят отново.

След тази забележка Егвийн остана настрана от обсъждането и се зае с втората купа овесена каша, този път със сухи кайсии и сливи, което й спечели одобрителното кимване на Сорилея. Не че търсеше точно одобрението на Сорилея. Беше гладна, но преди всичко искаше да забравят за присъствието й. Изглежда, се получи.

Когато закуската и обсъждането привършиха, тя отиде в шатрата си и щом видя групичката Мъдри да се отдалечават към града, водени от Амис, изскочи навън и също закрачи към градската стена.

Както очакваше, изгуби се точно три пъти и още на два пъти й се наложи да разпитва за пътя, преди да се озове до страничната стена на една конюшня и да надникне иззад ъгъла към тъмната сграда от другата страна на улицата, с тесни прозорчета, ъгловати тераси и стъпаловидни кули. За палат изглеждаше малка, макар да беше огромна за обикновена къща — Арилин беше малко над средното благородническо съсловие на Кайриен. Войници в зелени камизоли и стоманени нагръдници и шлемове стояха на стража на широките стъпала пред входа в дори по терасите. Странно, но всички те й се сториха млади. Все пак не това я заинтригува. Вътре в тази сграда преляха жени и за да го усети тя чак оттук, от улицата, при това да го усети толкова ясно, значи не бяха изтеглили малки количества сайдар. Количеството отведнъж се смали, но пак си остана значително.

Тя прехапа устни. Не можеше да разбере какво правят, без да види потоците, но по същата причина и те трябваше да видят потоците, за да ги запредат. Дори да бяха до някой прозорец, всички потоци, насочени извън сградата, доколкото можеше да прецени, трябваше да са насочени някъде на юг, надалече от Слънчевия палат, надалеч от всичко. Какво правеха те наистина?

Една от вратите се разтвори широко да пропусне екипаж от шест дорести коня и затворена черна каляска с герб на вратата — две сребърни звезди върху поле на червени и зелени ивици. Каляската пое на север. Лейди Арилин ли беше тръгнала нанякъде, или част от пратеничеството?

Какво пък, не беше дошла тук само за да зяпа. Тя се присви зад ъгъла, но така, че да не изпуска от погледа си голямата къща, измъкна от кесията на колана си едно червено камъче, пое си дълбоко дъх и започна да прелива. Ако някоя от онези вътре погледнеше през някой прозорец насам, щеше да види потоците, но не и нея. Трябваше да рискува.

Гладкото камъче беше най-обикновено камъче, излъскано от водата на планински поток, но Егвийн беше научила този номер от Моарейн, а Моарейн беше използвала такова камъче за съсредоточаване — е, нейното си беше скъпоценно, но видът нямаше значение — и Егвийн направи същото. Това, което запреде, беше предимно Въздух, със съвсем мъничко Огън, просто ей така. То й позволи да подслуша. Шпиониране, щяха да го нарекат Мъдрите. На Егвийн й беше все едно как ще се нарече, стига да успееше да разбере нещо за намеренията на Айез Седай от Кулата.

Сплитчето й докосна процепчето на едно прозорче внимателно, ах, как нежничко, после още едничко и още едно. Тишина. А след това…

— …та му викам аз — каза женски глас току в ухото й, — ако искаш да оправя тази постеля, престани да ме гъделичкаш по брадичката, Алвин Рийл.

Друга жена се изкикоти.

— О, не, кажи ми, че не си.

Егвийн направи гримаса. Деви.

Някаква едра жена мина с кош хлебчета на рамо и погледна озадачено към Егвийн. И как не, като чу ясно гласовете на две жени, след като Егвийн беше съвсем самичка и устните й дори не помръдваха. Егвийн реши проблема по най-бързия начин, който й беше известен — изгледа я така свирепо, че жената едва не изтърва коша и забърза през тълпата.

Егвийн неохотно отслаби силата на сплита — така можеше изобщо нищо да не чуе, но по-добре, отколкото да привлече вниманието на разни заплеси. Бездруго твърде много минувачи я поглеждаха — айилка, притиснала се до стената, въпреки че само забавяха крачка и отминаваха. Никой не искаше да си взима белята с айилци. Тя заопипва със сплита прозорец по прозорец. Беше се изпотила. Само една Айез Седай да й мернеше потоците, дори да не разбереше какво са точно, щеше да узнае, че някоя прелива към тях. Щяха да се досетят за целта. Егвийн се сви още назад.

Тишина. Тишина. Някакво шумолене. Някой се движеше. Пантофи по килима? Нито думичка обаче. Тишина. Мъжко мърморене — явно някой изпразваше нощни гърнета и никак не беше доволен от работата си; със зачервени от напрежение уши тя продължи напред. Тишина. Тишина. Тишина.

— Наистина ли вярваш, че се налага? — Макар да шепнеше, женският глас прозвуча ясно и уверено.

— Трябва да сме подготвени за всяка възможност, Койрен — отвърна друга жена с глас като желязна палка. — Чух поразителен слух… — Някаква врата се затвори плътно и прекъсна останалото.

Дощя й се да закрещи от отчаяние. Сивата сестра, начело на пратеничеството, а другата трябваше да е Айез Седай, иначе нямаше да си позволи да й говори така. Тъкмо да кажат това, което искаше да чуе, и решиха да си излязат. Що за поразителен слух? Каква възможност? Как смятаха да се подготвят? Преливането в благородническия дом отново се промени, като този път се усили. Какво се канеха да правят? Тя си пое дълбоко дъх и започна отново, съвсем крадешком.

Успя да чуе какви ли не слугински клюки и дърдорене. Някоя си Кери щяла пак да ражда бебе, Айез Седай щели да получат вино от Ариндрим — кой знае къде беше пък това. Най-интересната вест се оказа, че всъщност в каляската била Арилин: тръгнала да се срещне със съпруга си в имението им извън града. Голяма полза. Цял предобед си бе загубила!

После портата се отвори широко и навън се изсипа тълпа от кланящи се слуги в ливреи. От портата излезе Несюне Биара, следвана от висок млад мъж, изсечен сякаш от камък.

Егвийн припряно отпусна сплита, освободи сайдар и вдиша дълбоко, за да се успокои — моментът не беше подходящ за паника. Несюне и Стражникът й си казаха нещо и тъмнокосата Кафява сестра огледа улицата, най-напред в едната посока, после в другата. Явно търсеше нещо.

Егвийн реши, че в края на краищата моментът е доста подходящ за паника. Бавно се отдръпна от стената, да не би да привлече острото око на Несюне, извърна се веднага щом се оказа извън полезрението й и побягна през навалицата. И пробяга едва три крачки, защото се блъсна в някаква каменна стена, отхвърча назад и се друсна насред улицата така здраво, че подскочи още веднъж върху нагорещената каменна настилка.

Зашеметена, тя вдигна очи и само след миг се зашемети още повече. Каменната стена се оказа Гавин — гледаше я, не по-малко слисан от самата нея. Очите му бяха най-сияйно сини. И тези меденозлатисти къдрици… Дощя й се отново да зарови пръсти в тях. Усети, че лицето й става пурпурночервено. „Никога не си го правила — каза си твърдо тя. — Онова беше само сън!“

— Удари ли се? — каза той притеснено и понечи да коленичи до нея.

Тя се изправи и припряно заизтупва полите си; ако можеше да си поиска да й се изпълни едно желание тутакси, щеше да е да не се изчервява повече. Вече бяха привлекли цял кръг от зяпачи. Хвана го под мишницата и го повлече по улицата, накъдето беше тръгнала. Един поглед през рамо не й показа нищо друго освен гъстата тълпа. Дори Несюне да беше стигнала до същия ъгъл, нямаше да види нещо повече. Въпреки това Егвийн не забави крачка и тълпата започна да отваря път пред една айилка и един мъж, който беше достатъчно висок, за да мине за айилец, макар да носеше меч. Походката му обаче показваше, че знае как да го използва — походка на Стражник.

След десетина крачки тя с неохота издърпа ръката си от неговата. Той обаче пак я хвана и тя го остави да я задържи.

— Не би трябвало да обръщам внимание на факта, че си облечена като айилка, нали? — каза той. — Последното, което чух за теб, бе, че си в Иллиан. И не би трябвало да питам и защо бягаш от един палат, в който са отседнали шест Айез Седай. Странно поведение за една Посветена.

— Никога не съм била в Иллиан — отвърна тя, като се огледа трескаво да не би някой айилец наблизо да я чуе. Неколцина погледнаха към нея, но никой не беше достатъчно близо. Изведнъж това, което той й каза, стигна до съзнанието й. Тя погледна зелената му камизола, същата като на войниците на стража пред къщата. — Ама ти си с тях! С Айез Седай от Кулата. — Светлина, пълна глупачка беше, че не го разбра още когато го видя.

Лицето му за миг се вкочани, после омекна.

— Командвам почетната стража, която Айез Седай доведоха да придружи Преродения Дракон до Тар Валон. — Гласът му представляваше странна смесица от ирония, гняв и отегчение. — Стига да реши да дойде, разбира се. И ако е тук. Доколкото разбирам, той… се появява и изчезва. Койрен е разколебана.

Сърцето на Егвийн подскочи.

— Аз… Трябва да те помоля за една услуга, Гавин.

— Всичко друго освен две неща — отвърна той простичко. — Няма да навредя на Елейн или на Андор и няма да стана Заклет в Дракона. Всичко друго, което ми е по силите.

Към тях се извърнаха няколко глави. Всяко споменаване на Заклетите в Дракона привличаше ушите.

— Трябва да поговоря с теб насаме — каза тя. „Ако някоя е обвързала Гавин за Стражник, ще я…“ Странно, но мисълта не я развълнува особено.

Без повече приказки, той я отведе в един близък хан, „Дългучът“, където подхвърлената на дебеличката ханджийка златна крона им спечели почти благоговеен реверанс и малка частна гостна — облицована с тъмна ламперия, с тежка полирана маса, столове и синя ваза със сухи цветя на камината. Гавин затвори вратата и когато двамата застанаха един срещу друг, в стаичката изведнъж се възцари някаква неловкост. Светлина, ама и него си го биваше — великолепен досущ като Галад, и с тази коса, закъдрена покрай ушите му…

— Тази жега от ден на ден става все по-непоносима — изсумтя Гавин, измъкна носна кърпа и изтри лицето си, след което й я подаде. Изведнъж се сети, че е използвана, и отново се окашля. — Чакай, мисля, че имам още една.

Тя измъкна своята, докато той ровеше по джобовете си.

— Гавин, как е възможно да служиш на Елайда след онова, което направи тя?

— Младоците служат на Кулата — отвърна той, но примигна неспокойно. — Правим го, след като… Сюан Санче… — Очите му станаха леденостудени. — Егвийн, майка ми казваше: „Дори една кралица трябва да се подчинява на законите, които създава, иначе законът няма да е закон“. — Той поклати глава. — Не трябваше да се изненадвам, че те намирам тук. Трябваше да се сетя, че ще си там, където е ал-Тор.

— Защо го мразиш? — Това в гласа му или беше омраза, или изобщо не беше го чула. — Гавин, той наистина е Преродения Дракон. Трябва да си чул какво се случи в Тийр. Той…

— Не ме интересува дори Създателят да се е въплътил в него! — изрева той. — Ал-Тор уби майка ми!

Очите на Егвийн едва не изскочиха от орбитите си.

— Гавин, не! Не, не го е направил той!

— Можеш ли да се закълнеш в това? Била ли си там, когато е умряла? Всички го казват. Че Преродения Дракон е завзел Кемлин и е убил Мургейз. Сигурно и Елейн е убил. За нея една думичка не мога да чуя. — Внезапно гневът му се стопи, той се отпусна, сведе глава и прошепна: — Нищичко не мога да разбера.

— Елейн е жива и здрава — каза Егвийн и с изненада усети, че е застанала плътно до него. Пресегна се и отново се изненада, щом прокара пръсти по косата му. Почувства го точно така, както си го спомняше. Пръстите й се дръпнаха като опарени. Сигурно беше, че ще се изчерви толкова, че бузите й ще пламнат, освен ако… По бузите на Гавин избиха червени петънца. Разбира се. И той си го спомняше, макар и като свой сън. — Елейн е в пълна безопасност, Гавин. Виж, за това мога да ти се закълна.

— Къде е тя? — попита той сподавено. — Къде е била досега? Мястото й сега е в Кемлин. Е, не в Кемлин — поне докато ал-Тор може да е там, — но в Андор. Къде е тя, Егвийн?

— Аз… не мога да ти кажа. Не мога, Гавин.

Той я изгледа, после въздъхна.

— Всеки път, когато те срещна, си все повече Айез Седай. — И се засмя някак насила. — Знаеш ли, че си представях как съм твой Стражник? Глупаво, нали?

— Ти ще бъдеш моят Стражник. — Не усети как думите излязоха от устата й, докато не излязоха; но щом ги изрече, разбра, че са истина. Онзи сън. Гавин, коленичил пред нея, и тя държи главата му. Можеше да означава сто различни неща или нищо, но сега го разбра.

Той й се ухили широко. Идиот такъв, мислеше, че се шегува!

— Не аз, разбира се. Галад, предполагам. Макар че ще трябва да набиеш всички други Айез Седай с тояга. Айез Седай, слугинчета, кралици, камериерки, търговки, селски невести… Виждал съм как го гледат. Не си прави труда да ми твърдиш, че не го мислиш за…

Най-простият начин да прекрати тези глупости беше да притисне с длан устата му.

— Не обичам Галад. Теб обичам.

Той продължаваше да се прави, че го приема само като жест, и се усмихваше под пръстите й.

— Не мога да бъда Стражник. Аз трябва да стана Пръв принц на Меча на Елейн.

— Щом кралицата на Андор може да бъде Айез Седай, значи и един принц може да бъде Стражник. И ти ще бъдеш мой. И си го набий добре в дебелата глава: говоря ти сериозно. И те обичам. — Той я зяпна. Поне не се усмихваше повече. Но не каза нищо. Само я зяпаше. Тя дръпна ръката си. — Е? Няма ли да кажеш нещо?

— Когато твърде дълго ти се иска да чуеш нещо — отвърна той тихо, — и после изведнъж, без никакво предупреждение, го чуеш, ти идва като удар на мълния и дъжд върху съсухрена земя. Зашеметен си, но не можеш да го чуеш достатъчно.

— Обичам те, обичам те, обичам те — каза му тя с усмивка. — Е?

В отговор той я надигна и я целуна. Беше досущ толкова хубаво, колкото сънищата. По-хубаво беше. Беше… Когато най-сетне я пусна на пода, тя увисна на раменете му; коленете й бяха омекнали.

— Милейди Айил Егвийн Айез Седай — каза той, — обичам те и не мога да чакам повече да ме обвържеш. — Изостави шеговитата официалност и добави по-меко: — Обичам те, Егвийн ал-Вийр. Каза ми, че искаш да ти направя услуга. Каква? Луната на гердан? Ще заръчам на златар да го направи за час. Звезди за косата ти? Ще…

— Не казвай на Койрен и останалите, че съм тук. Изобщо не им споменавай за мен.

Очакваше някакво колебание, но той каза само:

— От мен нищо няма да чуят за теб. И от никой друг, доколкото зависи от мен. — Замълча за малко и я хвана за раменете. — Егвийн, няма да те питам защо си тук. Не, само ме изслушай. Знам, че Сюан те е забъркала в кроежите си, и разбирам, че изпитваш чувство на вярност към един мъж от родното ти село. Това няма значение. Ти трябва да си в Бялата кула, да се учиш; помня как всички говореха, че един ден от теб ще стане могъща Айез Седай. Имаш ли някакъв план как да се върнеш без… наказания? — Тя поклати безмълвно глава и той продължи бързо. — Може би аз ще измисля нещо, ако ти не се сетиш преди мен. Знам, че не си имала никакъв избор, освен да се подчиниш на Сюан, но се съмнявам, че пред Елайда това ще има някаква тежест; всяко споменаване на това име може да ти струва главата. Но все някакъв начин ще измисля. Кълна се. Само ми обещай, че няма да… да направиш нещо глупаво. — За миг ръцете му я стиснаха почти до болка. — Просто ми обещай, че ще внимаващ.

Светлина, и това ако не беше пълна каша! Не можеше да му каже, че няма никакво намерение да се връща в Кулата, докато Елайда седи на Амирлинския трон. А „нещо глупаво“ почти със сигурност означаваше нещо, свързано с Ранд. И изглеждаше толкова разтревожен. За нея.

— Ще внимавам, Гавин. Обещавам ти. — „Толкова, колкото мога“ — добави тя наум; много малка добавка, но някак си я затрудни с другото, което трябваше да му каже. — Трябва да те помоля за още нещо. Ранд не е убил майка ти. — Как успя да го изрече това, напрягайки го до предела? Все едно, трябваше. — Обещай ми, че няма да вдигнеш ръка срещу Ранд, докато не ти докажа, че не го е направил.

— Заклевам се. — Отново го каза без колебание, но гласът му бе станал дрезгав, а ръцете му отново я стиснаха за миг. Тя не трепна — леката болка беше като отплата за болката, която тя самата му причини.

— Повярвай ми, Гавин. Той не го е направил, но ще ми трябва време, за да го докажа. — Как, в името на Светлината, щеше да го направи? Честната дума на Ранд нямаше да е достатъчна. Всичко беше така заплетено… Трябваше да се съсредоточи върху нещата едно по едно. „Какво ли замислят онези Айез Седай?“

— Ще зарежа всичко, на всичко ще изменя, само заради теб — възкликна Гавин. — Хайде, тръгни с мен, Егвийн. И ще забравим всичко това. Имам едно малко имение южно от Бели мост, с лозе и селце, толкова затънтено, че слънцето изгрява два дни по-късно. Светът няма да ни засегне там. Ще се оженим. Не знам колко време ще ни остане покрай ал-Тор и Тармон Гай-дон — не знам, но колкото и да е, ще го имаме заедно.

Тя вдигна очи и го изгледа удивена. А после се усети, че е изрекла последната си мисъл на глас — „Какво ли замислят Айез Седай?“ — и една ключова дума — измяна — дойде съвсем на място. Помислил си беше, че ще му поиска да ги шпионира. И щеше да го направи. Колкото и отчаяно да търсеше начин да го избегне, пак щеше да го направи, ако го помолеше. Всичко, бе обещал той, и имаше предвид всичко, каквото и да му струва. И тя си обеща; на него всъщност, макар да не беше обещание, каквото можеше да изрече на глас. Че ако той изтърве нещо, което може да й е от полза, ще го използва — трябваше! — но че няма да рови дори за най-малката дреболия. Каквото и да й струваше. Сарийн Немдал никога нямаше да го разбере, но това беше единственият начин да заслужи всичко онова, което той бе проснал в нозете й.

— Не мога — отвърна тя тихо. — Никога няма да разбереш колко много го искам, но не мога. — Изведнъж тя се засмя и усети сълзите, напиращи в очите й. — Ами ти? Измяна? Гавин Траканд, тази дума ти отива толкова, колкото тъмнината на слънцето. — Неизречените обещания бяха нещо хубаво, но не можеше да остави нещата така. Трябваше да използва това, което той можеше да й даде, и да го използва срещу онова, в което той вярваше. Дар някакъв трябваше да има. — Аз спя в шатрите, но всяка сутрин се разхождам из града. Влизам през портата Драконова стена скоро след изгрев слънце.

Той я разбра, естествено. Дарът й на вяра в думата му, свободата й, поставена в джоба му. Той взе ръцете й и ги извърна, за да целуне дланите й.

— Скъпа вещ ми даваш да държа. Ако ходя всяка сутрин при портата Драконова стена, някой със сигурност ще ме забележи, а и навярно няма да мога да идвам всяка сутрин, но не се изненадвай много, ако се появявам до теб скоро след като си влязла в града.

Когато Егвийн най-сетне излезе, слънцето беше изминало доста от пътя си към най-горещата част от следобеда и тълпите бяха пооредели. Сбогуването им бе отнело повечко време, отколкото си беше мислила — целувките с Гавин едва ли бяха точно упражнението, което Мъдрите очакваха от нея да прави, но сърцето й тупаше толкова учестено, че все едно че беше тичала.

 

 

— Смятаме да му предложим ескорт до Тар Валон — каза Катерин Алруддин и леко помръдна. Така и не можеше да реши дали кайриенските столове са толкова неудобни, колкото изглеждат, или тя си въобразява, че са неудобни, защото изглеждаха така. — След като той напусне Кайриен на път за Тар Валон, тук ще… настъпи вакуум.

Без сянка на усмивка, седнала в позлатения стол срещу нея, лейди Колавер леко се наведе напред.

— Заинтригувахте ме, Катерин Седай.

Катерин се усмихна.

 

 

— Смятаме да му предложим ескорт до Тар Валон — каза Несюне с леко раздразнение. Въпреки гладкото си лице тайренецът не преставаше да мести крака, притеснен от присъствието на една Айез Седай, и сигурно изпълнен с опасения, че може да й хрумне да прелее. — След като той напусне Кайриен на път за Тар Валон, тук ще има нужда от силна ръка.

Върховният лорд Мейлан облиза устни.

— Защо ми казвате това?

Усмивката на Несюне можеше да означава какво ли не.

 

 

Когато Сарийн влезе в дневната, там бяха само Койрен и Ериан. Пиеха чай. И един слуга в ъгъла, който чакаше да им долее, разбира се. Сарийн му даде знак да излезе.

— Виж, Берелайн може да се окаже костелив орех — каза тя, след като вратата се затвори. — Не знам дали ябълката или камшикът ще свърши по-добра работа при нея. Утре трябва да се видя с Араком, нали така, но ми се струва, че с Берелайн ще трябва повече време.

— Ябълка или камшик — отвърна рязко Ериан. — Каквото е нужно. — Лицето й приличаше на бял мрамор, обкръжен от гарванови криле. Тайният порок на Сарийн беше поезията, въпреки че никога нямаше да допусне някой да разбере, че се интересува от нещо толкова… емоционално. Щеше да умре от срам, ако Виталиен, Стражникът й, откриеше, че е писала стихове, в които го сравнява с леопард и с какви ли не още изящни, мощни и страшни животни.

— Я се стегни, Ериан — каза Койрен. — Това, което всъщност безпокои Сарийн, е един слух, който е чула Галина. Слух, че една Зелена сестра била в Тийр с младия Ранд ал-Тор и че сега е тук, в Кайриен. — Тя винаги го наричаше „младия Ранд ал-Тор“, сякаш за да напомни, че той е млад, и поради това — неопитен.

— Моарейн, а сега и Зелена — отрони замислено Сарийн. Това наистина можеше да означава неприятности. Елайда настояваше, че Моарейн и Сюан са действали сами, оставяйки ал-Тор на свобода без надзор, но дори само още една Айез Седай да беше замесена, това можеше да означава, че са замесени и други, а тази нишка можеше да доведе до някои, навярно мнозина, от онези, които бяха избягали от Кулата, когато свалиха Сюан. — Все пак това е само слух.

— А може би не — каза Галина от вратата — тъкмо влизаше. — Още ли не сте чули? Някоя е преливала към нас тази сутрин. С каква цел, не мога да кажа, но приблизително можем да си го представим, струва ми се.

Мънистата, сплетени в тънките черни плитчици на Сарийн нежно изтракаха, щом тя поклати глава.

— Това още не доказва, че има Зелена, Галина. Дори не е доказателство за Айез Седай. Чувала съм, че някои айилки можели да преливат, онези, Мъдрите, както ги наричат те. Може и да е някоя нещастница, изгонена от Кулата, защото не е могла да мине изпита за Посветена.

Галина се усмихна — резка от бели зъбки сред тъмноока строгост.

— Мисля, че е доказателство за Моарейн. Чувала съм, че си има някаква хитринка за подслушване, а и не вярвам много на тази приказка, че е мъртва, твърде удобна е и твърде смътна, след като никой не е видял тялото и никой не може да опише подробностите.

Това също тревожеше Сарийн. Отчасти защото Моарейн й беше харесвала — двете бяха приятелки като новачки и Посветени, въпреки че Моарейн я водеше с една година, и това тяхно приятелство се беше запазило през няколкото им срещи в последвалите години — и отчасти защото версията наистина беше твърде смътна и твърде удобна за прикритие — Моарейн изчезнала, загинала по-точно, тъкмо когато над главата й е надвиснала заповед за задържане. Моарейн беше напълно способна да фалшифицира собствената си смърт при такива обстоятелства.

— Значи ти вярваш, че си имаме работа както с Моарейн, така и с една Зелена, чието име не знаем? Все пак това е само голо разсъждение, Галина.

— Това, което вярвам — каза Галина, — е, че въпросната Зелена е Моарейн. Какъв по-добър начин да се укрие от този да умре и после отново да се появи като някоя друга или от друга Аджа? Чух дори, че тази Зелена била ниска. Всички знаем, че Моарейн далеч не може да бъде наречена висока жена.

Сарийн се слиса. Моарейн? Да заяви, че е от друга Аджа, не нейната? Едва ли. Сарийн никога не се беше омъжвала — нелогично беше да повярва, че двама души могат да останат съвместими за цял живот — но единственото, което можеше да сравни с това, беше да преспиш с мъжа на друга жена. Все пак това, което я зашемети, беше самото обвинение, не възможността да е вярно. Тъкмо се канеше да им напомни, че на света има и други ниски жени, когато Койрен каза:

— Сарийн, време е отново да си поемеш реда. Трябва да сме подготвени, каквото и да се случи.

— Това не ми харесва — каза твърдо Ериан. — Все едно че се подготвяме за поражение.

— Въпрос на логика — каза Сарийн. — Когато разделиш времето на най-малките му възможни отрязъци, не е възможно да предвидиш със сигурност какво ще се случи между единия отрязък и другия. След като преследването на ал-Тор до Кемлин може да означава, че когато пристигнем там, той може да се окаже тук, оставаме тук със същата сигурност, че в някой момент той ще се върне, при все че това може да се случи утре или след месец. Всяко отделно събитие през всеки час от това чакане, или всяко съчетание от събития би могло да ни остави без алтернатива. Така че подготовката е напълно логична.

— Много точно обяснение — отвърна кисело Ериан. Тя нямаше усет за логиката; понякога на Сарийн й се струваше, че красивите жени изобщо нямат такъв, въпреки че в тази връзка тя самата не можеше да долови никаква логика.

— Имаме толкова време, колкото ни е нужно — заяви Койрен. — Белдеин пристигна днес и нае стая край реката, но Маям се бави вече втори ден. Трябва да внимаваме и това ни дава време.

— Все пак не обичам да се подготвям за поражение — промърмори Ериан.

— Няма да сметна това време за прахосано — каза Галина, — ако успеем да изправим Моарейн на съд. Толкова дълго сме чакали. Пък и с ал-Тор не бива да се бърза.

Сарийн въздъхна. Това, което вършеха, го вършеха много добре, но не можеше да го разбере; на всичките им липсваше и капка логика.

След като се прибра на горния етаж в покоите си, тя седна пред студената камина и започна да прелива. Възможно ли беше Ранд ал-Тор наистина да е преоткрил как се Пътува? Изглеждаше повече от невероятно, и все пак беше единственото обяснение. Що за човек беше той? Но това щеше да разбере след като го срещнеше, не и преди. Изпълнена със сайдар почти до точката, в която сладостта се превръщаше в болка, тя започна да преповтаря упражнения за новачки. Работа като всяка друга. Подготовката беше само въпрос на логика.