Робърт Джордан
Господарят на хаоса (36)

Глава 35
В Съвета на Заседателките

Егвийн се втренчи в Шериам. Дали се очакваше да се разсмее? Може би през времето, прекарано при айилците, беше забравила онова, което минаваше за чувство за хумор сред Айез Седай. Шериам отвърна на погледа й хладно и съвсем спокойно. Егвийн погледна останалите. Безизразни лица, съвсем леко облъхнати от очакване. За Сюан можеше да се приеме, че лекичко се усмихва, но пък „усмивката“ можеше да се приеме за естествена извивка на устните й. Полюшналата се светлина от лампата изведнъж придаде на лицата им странен и нечовешки вид.

Коленете й омекнаха и без да мисли, тя се отпусна на твърдия стол. Това определено прочисти ума й, малко поне.

— Та аз дори не съм Айез Седай — каза тя без дъх. Трябваше да е някаква шега или… или… просто нещо.

— Това може да се заобиколи — каза твърдо Шериам.

Беонин кимна и плитките й се люшнаха.

— Амирлинския трон наистина е Айез Седай — законът е съвсем изричен. На няколко места се изтъква: „Амирлинския трон е Айез Седай“ — но никъде не е казано, че е задължително Айез Седай да стане Амирлин. — Всяка Айез Седай можеше да е запозната със закона на Кулата, но като посреднички, Сивите трябваше да познават законите на всяка страна и Беонин си придаде назидателен тон, сякаш обясняваше нещо, което никоя друга не може да знае толкова добре като нея. — Законът, който определя как трябва да се избере Амирлин, просто постановява: „жената, която е призована“ или „онази, която застава пред Съвета“, или нещо такова. От началото до края изразът „Айез Седай“ не е споменат никъде. Никога. Би могло да се каже, че трябва да се вземе предвид намерението на законодателните, но това е ясно, каквото и да е било намерението им… — Тя се намръщи, когато Карлиня я прекъсна.

— Те несъмнено са смятали, че е ясно до такава степен, че не е било необходимо да се упоменава. Логически обаче законът означава това, което казва, независимо от намеренията на законодателните.

— Законите рядко се грижат за логиката — каза кисело Беонин. — В този случай обаче ти си съвсем права. — И добави, като се обърна към Егвийн: — Както и Съветът. Те смятат същото.

Всички бяха сериозни, дори Аная.

— Ти ще станеш Айез Седай, дете, веднага щом бъдеш издигната за Амирлински трон — каза тя. Дори Сюан беше привидно сериозна, въпреки усмивката си. Наистина беше усмивка.

— Можеш да положиш Трите клетви веднага щом се върнем в Кулата — каза Шериам. — Бездруго смятахме да ги изречеш, но без Клетвената палка може да бъде взето за имитация. По-добре да изчакаме.

Егвийн беше съвсем объркана. Може би Мъдрите наистина бяха прави — може би пътуването й през Тел-айеран-риод бе направило нещо с ума й.

— Това е лудост — възрази тя. — Аз не мога да бъда Амирлин. Аз съм… Аз съм… — Купищата възражения се оплетоха на върха на езика й на възел, от който не излезе нищо. Беше твърде млада; самата Сюан бе най-младата избирана някога Амирлин, а беше била тридесетгодишна, когато я бяха издигнали. Докато тя едва бе започнала обучението си, независимо от всичко, което знаеше за Света на сънищата. Амирлините бяха вездесъщи и опитни. И мъдри — от тях определено се очакваше да бъдат мъдри. Докато тя изобщо не се чувстваше мъдра. Повечето жени изкарваха по десет години като новачки и още толкова като Посветени. Наистина, някои се придвижваха нагоре по-бързо, дори много по-бързо. Сюан например. Но тя самата бе прекарала като новачка по-малко от година и като Посветена още по-малко. — Това е невъзможно!

Сумтенето на Морврин й напомни за Сорилея.

— Успокой се, дете, или лично ще се погрижа да мирясаш. Няма време да ни припадаш.

— Но аз няма да знам какво да правя! Нищичко няма да знам! — Егвийн вдиша дълбоко. Това съвсем не успокои сърцето й, но все пак помогна малко. Много малко. Айилското сърце. Каквото и да направеха, нямаше да им позволи да я заплашват. Тя изгледа коравото лице на Морврин и добави наум: „Кожата може да ми съдере, но не може да ме заплашва“. — Това е пълна глупост и точка. Няма да се правя на глупачка пред всички, а точно това искате от мен. Ако за това ме е призовал Съветът, просто ще им кажа „не“.

— Боя се, че нямаш избор — въздъхна Аная и приглади робата си, удивително ситно набрана дреха от розова коприна с нежна дантела с цвета на слонова кост по всяко плисе. — Не можеш да откажеш призива да станеш Амирлин също както не можеш да откажеш призива да се явиш на съд. Словата на призива дори са едни и същи.

— Сега изборът е в ръцете на Съвета. — Миреле го каза с лека тъга, което с нищо не повдигна духа на Егвийн.

Шериам изведнъж се усмихна и прегърна Егвийн.

— Не се безпокой, дете. Ще ти помогнем и ще те наставляваме. Тъкмо затова сме тук.

Егвийн не отвърна нищо. Не можеше да измисли какво да каже — навярно подчиняването на закона не беше заплаха, но го чувстваше точно така. Те приеха мълчанието й за съгласие и тя самата предположи, че е така. Без бавене пратиха Сюан — тя изръмжа, че й го възлагат точно на нея — да събуди лично всички Заседателки и да ги уведоми, че Егвийн е пристигнала.

Още преди Сюан да е излязла, настъпи пълна суматоха. Роклята на Егвийн бе подложена на оживено обсъждане — в което тя самата не участваше — и вдигнаха една пълничка слугиня с изрични предупреждения да не вземе да изтърве и една думичка, за да донесе всички рокли на Посветени, които може да намери и които донякъде могат да станат на Егвийн. Наложи се да изпробва осем, докато не се намери една, която горе-долу й ставаше. Беше й твърде стегната на бюста, но за щастие й падаше свободно на бедрата. През цялото време, докато прислужничката мъкнеше рокли и Егвийн ги пробваше, другите тичаха да се преоблекат и те, като междувременно я поучаваха какво точно ще се случи и какво трябва да направи и да каже тя.

Караха я да повтаря всичко дума по дума. Мъдрите смятаха, че да се каже нещо веднъж е достатъчно, и горко на чирачката, която не е слушала внимателно и не е чула. Егвийн помнеше част от нещата, които трябваше да каже, от една лекция за новачки в Кулата и ги повтори точно още първия път, но Айез Седай й преповтаряха всичко отново и отново, и после пак. Егвийн не разбираше. Ако бяха някои други, а не Айез Седай, щеше да реши, че са изнервени, въпреки спокойните им лица. Започна вече да се чуди дали не бърка някои думи и започна да изрича натъртено всяка фраза.

— Произнеси ги така, както ти се казва — сопна й се Карлиня, а Миреле каза:

— Не можеш да си позволиш грешка, дете. Нито една!

Прекараха я през всичко още пет пъти и когато тя възрази, че е повторила всяка дума съвсем правилно, изброила е коя къде точно ще стои и коя точно какво ще каже и точно кога, досущ както й го бяха казали, й се стори, че Морврин е готова да й скъса ушите, стига Беонин и Карлиня да не я изпреварят. Най-накрая намусените им физиономии станаха корави като плесници, а Шериам я изгледа така, сякаш тя беше някоя цупеща се новачка. Егвийн въздъхна и започна отначало:

— Явявам се с три от вас, които ме придружават…

Процесията, тръгнала по почти празните, осветени от луната улици беше мълчалива. Осветените доскоро прозорци вече бяха изгаснали и стъпките им ясно отекваха по утъпканата пръст. Егвийн опипа с пръсти пръстена си с Великата змия, върнат на мястото си на лявата й ръка. Коленете й трепереха. Подготвена беше да се изправи пред всичко, но списъкът на „всичкото“ не включваше точно това.

Спряха пред фасадата на една правоъгълна триетажна постройка. Приличаше на странноприемница. Карлиня, Беонин и Аная не изглеждаха особено доволни; не се оплакаха, както не бяха се оплакали и в къщата, но съвсем ненужно заоправяха полите си, без да поглеждат към Егвийн.

Аная я погали утешително по косата и каза:

— Всичко ще мине добре, дете. — Под мишницата си носеше вързоп с роклята, която Егвийн щеше да облече, след като всичко свърши. — Бързо усвояваш.

От вътрешността на каменната сграда дълбоко отекна гонг — веднъж, дваж, трети път. Егвийн едва не подскочи. Тишина, колкото един удар на сърцето, после гонгът повтори пиринчената си песен. Миреле несъзнателно приглади роклята си. Отново тишина, последвана от тройния зов.

Шериам отвори вратата и Егвийн я последва с Миреле в Морврин по петите. Така, както я бяха обкръжили, Егвийн не можеше да се отърве от мисълта, че са стражи, назначени да я пазят да не избяга.

Просторното помещение с висок таван, в което влязоха, съвсем не беше мрачно — ни най-малко. На четирите широки каменни камини бяха подредени лампи — и още по стълбата, от веждаща към горния етаж и балкона, гледащ към помещението. Във всеки ъгъл стърчеше по един висок разклонен светилник с огледало отзад. Одеяла бяха заслонили всеки прозорец, задържайки светлината вътре.

От двете страни на помещението бяха подредени по девет стола, обърнати навътре в групи по три. Жените в тях, Заседателките на шестте Аджа, представени в Салидар, носеха шаловете си и рокли с цветовете на своята Аджа. Главите им се обърнаха към Егвийн, лицата им не изразяваха нищо освен хладна тържественост.

В дъното на помещението имаше още един стол, поставен върху малък подиум, приличащ повече на сплескана кутия. Висок, тежък стол, с крака и гръб, гравирани яа спирали, той беше боядисан в тъмножълто, наподобяващо позлата. През облегалките беше метнат шарф с ресни в седем цвята.

— Кой иде пред Съвета на Кулата? — извика Романда с висок и ясен глас. Тя седеше точно под златния стол, срещу трите Сини сестри. Шериам плавно отстъпи, за да даде път на Егвийн.

— Онази, що иде с покорство, в Светлината — изрече Егвийн. Гласът й със сигурност трепереше. Невъзможно беше да го правят наистина, разбира се.

— Кой иде пред Съвета на Кулата? — отново прокънтя настоятелният глас на Романда.

— Онази, що иде с кротост, в Светлината. — Всеки момент това щеше да се превърне в нейния съд затова, че се беше преструвала на Айез Седай. Не, не и това — те просто щяха да я заслонят и да я затворят. Но разбира се…

— Кой иде пред Съвета на Кулата?

— Онази, що иде, призована от Съвета, с покорство и с кротост, в Светлината, молеща само да приеме волята на Съвета.

Сред Сивите под Романда се изправи една мургава крехка жена. Като най-младата Заседателка, Квамеса произнесе ритуалния въпрос, датиращ чак от Разрушението на света.

— Има ли други присъстващи освен жени?

С подчертан жест Романда отметна шала си и го сложи на гърба на стола, след което се изправи. Като най-възрастна, тя първа трябваше да отговори. Също тъй подчертано тя развърза връзките на роклята си и си я свали до кръста заедно с долната риза.

— Аз съм жена — обяви тя.

Квамеса грижливо постави шала си на своя стол, също се съблече до кръста и каза:

— Аз съм жена.

Останалите също се занадигаха и започнаха да се разголват, за да докажат, че са жени. Егвийн се помъчи малко със стегнатия корсет на роклята, която й бяха намерили, и се наложи Миреле да й помогне с копчетата, но и четирите бързо се разголиха като останалите.

— Аз съм жена — каза Егвийн заедно с другите.

Квамеса бавно тръгна из стаята — спираше пред всяка жена за почти оскърбително прям оглед. Накрая отново спря пред своя стол и обяви, че присъстват само жени. Айез Седай насядаха и повечето започнаха да си вдигат корсетите. Не чак припряно, но и без да губят много време. Егвийн обаче можеше да се покрие едва в по-късен момент от церемонията. Преди много столетия въпросът на Квамеса щеше да изисква още доказателства — в онези дни формалните церемонии се бяха извършвали „облечени в Светлината“, което ще рече както майка те е родила. Какво ли щяха да си помислят тези жени за айилската шатра за потене или за шиенарската баня?

Нямаше време за мислене.

— Кой стои зад тази жена — каза Романда — и дава обет за нея, сърце за сърце, душа за душа, живот за живот? — Седеше с изправен гръб, преизпълнена с достойнство, с оголени едри гърди.

— Аз давам този обет — отговори твърдо Шериам, последвана миг след това от силните гласове на Морврин и Миреле.

— Излез напред, Егвийн ал-Вийр — заповяда рязко Романда. Егвийн пристъпи три крачки напред и коленичи; бе напълно вцепенена. — Защо си тук, Егвийн ал-Вийр?

— За да служа на Бялата кула, нито повече и нито по-малко. — Светлина, ама те наистина щяха да го направят!

— Как би служила, Егвийн ал-Вийр?

— Със сърцето си, с душата си и с живота си, в Светлината. Без страх и без угода, в Светлината.

— Къде би служила, Егвийн ал-Вийр?

Егвийн вдиша дълбоко. Все още можеше да спре цялата тази идиотщина. Не беше възможно те наистина да са решили да…

— В Амирлинския трон, ако тъй е угодно на Съвета на Кулата. — Дъхът й замръзна. Сега вече бе твърде късно да спре. Навярно бе твърде късно още в Сърцето на Камъка.

Делана стана първа, после Квамеса и Джаня, и още, докато девет Заседателки не застанаха пред столовете си, показвайки с това, че я приемат. Романда не помръдна от стола си. Девет от осемнадесет. Приемането трябваше да бъде единодушно — най-накрая всички гласове стигаха до единодушие, въпреки че това можеше да отнеме много време, но тази нощ нямаше да има никакво уговаряне освен церемониалните фрази, а това беше открито и рязко отхвърляне. Шериам и другите й се бяха присмели, когато бе допуснала, че това може да се случи, и го направиха толкова набързо, че можеше и да се разтревожи, ако всичко не й се струваше толкова нелепо, но мимоходом я бяха предупредили, че проблемът може да възникне. Не отхвърляне, но заявка, че останалите по столовете си Заседателки нямат намерение да бъдат паленца. Само жест, знак според Шериам, но като гледаше суровото лице на Романда и това на Лелейн, не по-малко сурово над голата й гръд, Егвийн съвсем не беше сигурна, че е само това. При това й бяха казали, че може да са най-много две или три.

Без дума да кажат, изправилите се жени заеха отново местата си. Никоя не проговори, но Егвийн знаеше какво да прави. Вкочанението я беше напуснало.

Тя пристъпи към най-близката Заседателка, остролика Зелена на име Самалин, която бе останала в стола си. Когато Егвийн коленичи пред Самалин, Шериам коленичи до нея с широк леген с вода в ръце. По повърхността на водата пробягаха вълнички — Шериам изглеждаше спокойна, но ръцете й трепереха. Морврин също приклекна и подаде на Егвийн бяло платно, докато Миреле остана права от другата й страна с дълга кърпа през ръката. По някаква своя причина Миреле изглеждаше ядосана.

— Моля позволете ми да служа — каза Егвийн. Втренчила поглед право напред, Самалин надигна полите си до коленете. Стъпалата й бяха боси. Егвийн изми всяко стъпало и го подсуши, после се премести пред следващата Зелена, пълничка жена на име Малинд. Шериам и останалите й бяха изредили имената на всички. — Моля позволете ми да служа. — Малинд имаше миловидно лице с пълни устни и тъмни очи, които сякаш обичаха да се смеят, но сега не се смееше. Тя беше една от онези, които станаха, но краката й също бяха боси.

Такива бяха краката на всички Заседателки. Егвийн се зачуди дали Заседателките бяха знаели предварително колко от тях ще останат седнали. Тя почти нищо не знаеше за това как точно действа Съветът на Кулата освен онова, което бе слушала в лекцията за новачки: нищо полезно. Единственото, което можеше да направи, бе да продължи.

Изми и подсуши и последния крак — на Джаня, която се бе намръщила, сякаш си мислеше за нещо съвсем друго; тя поне беше станала — и след като пусна парчето плат в легена, се върна на първоначалното си място и коленичи.

— Моля позволете ми да служа. — Още една възможност.

Отново Делана стана първа, но този път Самалин я последва веднага. Никоя не скочи, но една по една се заизправяха, докато не останаха да седят единствено Лелейн и Романда: гледаха се една друга, не гледаха нея. Най-сетне Лелейн леко сви рамене, придърпа корсета си нагоре, без да бърза, и се надигна. Романда извърна глава и изгледа Егвийн. Изгледа я толкова продължително, че Егвийн усети как потта й се стича между гърдите и по ребрата й. Най-накрая, бавно и много сдържано, Романда се облече и се присъедини към останалите. Егвийн чу облекчено ахване зад гърба си, където търпеливо чакаха Шериам и другите две.

С това, разбира се, церемонията не свърши. Романда и Лелейн пристъпиха заедно, за да я отведат до боядисания в жълто стол. Тя остана неподвижно пред него, докато двете й вдигнат корсета и поставят грижливо на раменете й шарфа-епитрахил на Амирлинския трон, и всички Заседателки казаха в хор:

— Издигната си за Амирлински трон, за слава на Светлината, за да издържи Бялата кула за вечни времена. Егвийн ал-Вийр, Пазителка на Печатите, Пламъкът на Тар Валон, Амирлинския трон. — Лелейн свали пръстена на Великата змия от лявата ръка на Егвийн и го подаде на Романда, която й го постави на дясната. — Нека Светлината да освети Амирлинския трон и Бялата кула.

Егвийн се засмя. Романда примигна, а Лелейн се сепна — и двете съвсем не бяха единствените.

— Просто си спомних нещо — каза тя и добави: — дъщери. — Така Амирлинския трон наричаше Айез Седай. Това, което си беше спомнила, последва веднага. Не можеше да се отърве от мисълта, че е възнаграждение затова, че си беше проправила пътя през Тел-айеран-риод. Егвийн ал-Вийр, Пазителката на Печатите, Пламъкът на Тар Валон, Амирлинския трон успя да седне на коравия дървен стол, без дори да трепне и да присвие очи. И двете неща ги прие като триумф на волята.

Шериам, Миреле и Морврин се плъзнаха напред — коя от тях бе ахнала преди малко не можеше да се разбере от строгите им липа, — а Заседателките оформиха зад тях опашка, протягащи се чак до вратата. Подредили се бяха по възраст, с Романда и самия край.

Шериам разпери полите си в дълбок реверанс.

— Моля позволете ми да служа, майко.

— Можеш да служиш на Кулата, дъще — отвърна Егвийн колкото можеше по-гробовно. Шериам целуна пръстена й и отстъпи встрани, докато Миреле се снишаваше в реверанс.

И така продължи цялата опашка. В подредбата им имаше и някои изненади. Никоя от Заседателките всъщност не беше много млада, въпреки айезседайските им лица, но светлокосата Делана, за която Егвийн смяташе, че е почти толкова възрастна, колкото Романда, се намираше по средата на опашката, докато Лелейн и Джаня, и двете доста хубавички и без едно сиво косъмче в тъмните коси, се оказаха точно пред белокосата Жълта. Всяка от тях направи реверанса си и целуна пръстена на Егвийн абсолютно безизразно — въпреки че няколко погледнаха бързо към ивиците по ръба на роклята й — и напуснаха стаята през задната врата, без да кажат и дума повече. Обикновено щеше да има и повече думи, не останалата част от церемонията щеше да изчака за заранта.

Най-накрая Егвийн остана сама с трите жени, които бяха дали обет за нея. Тя все още не беше сигурна какво означава това. Миреле отиде до вратата да пусне другите три, а Егвийн попита:

— Какво щеше да стане, ако Романда не се беше изправила? — Предполагаше се, че може да се даде още една възможност или още едно измиване на краката, но тя беше сигурна, че ако Романда беше гласувала „не“ и втория път, щеше да го направи и третия.

— Тогава най-вероятно самата тя щеше да бъде издигната за Амирлин след няколко дни — отвърна Шериам. — Тя или Лелейн.

— Нямах предвид това — каза Егвийн. — Какво щеше да стане с мен? Щях ли просто да се върна на мястото си като Посветена? — Аная и останалите влязоха бързо, засмени, а Миреле започна да помага на Егвийн да свали бялата рокля с цветните ивици и да си облече светлозелената коприна, която щеше да поноси само докато се добере до леглото си. Беше късно, но Амирлин не можеше да върви в рокля на Посветена.

— Най-вероятно — отвърна след пауза Морврин. — Но не мога да кажа дали е добър късмет, или не да си Посветена, за която всяка Заседателка знае, че почти е станала Амирлински трон.

— Това рядко се е случвало — каза Беонин, — но жените, на които е отказано да станат Амирлински трон, обикновено ги изпращат в изгнание. Съветът ревностно пази съгласието, а такава жена не би била полезна, защото ще се превърне в източник на разногласия.

Шериам погледна Егвийн право в очите, сякаш искаше да впечата думите си в ума й.

— Всички ние със сигурност също щяхме да бъдем пратени в изгнание. Миреле, Морврин и аз със сигурност, тъй като ние дадохме обет за теб, а най-вероятно и Карлиня, Беонин и Аная. — След което внезапно се усмихна. — Но не стана така. От новата Амирлин обикновено се очаква да изкара първата си нощ в съзерцание и молитва, но след като Миреле най-после свърши с тези копчета, може би ще е най-добре да ти отнемем част от това време, за да ти разкажем как стоят нещата в Салидар.

Сега всичките шест я гледаха. Миреле беше зад нея и се бореше с последното копче, но тя усещаше очите й в тила си.

— Да. Мисля, че така ще е най-добре.