Даниел Стийл
Съпруга на конци (21)

21.

В края на април, две седмици след като Брад се прибра от Африка, Алекс покани Зоуи на вечеря. Момичето се бе върнало от „Браун“ за уикенда и както винаги отседна при майка си. Никак не искаше да излезе с него, но Фейт настоя да отиде.

— Какъв е смисълът, мамо?! — Зоуи бе изненадана и ядосана, докато оставяше телефона. Предпочиташе да излезе с приятелките си, а не с баща си. — Той само ще ми говори лоши неща за теб.

— Все пак ти е баща. Не си се виждала с него отдавна. Може би се опитва да запълни празнината между вас, да хвърли мост. — Както обикновено Фейт бе много по-почтена по отношение на мъжа си, отколкото той към нея. Алекс продължаваше да настройва Елоиз срещу майка й. Фейт искаше да отиде в Лондон при дъщеря си веднага след като приключи училище. Семестърът й свършваше само след няколко седмици. Зоуи също щеше да е свободна по средата на май. Фейт я бе поканила да отидат заедно.

След дълги уговорки Зоуи се съгласи да вечеря с баща си в един малък френски ресторант, който харесваше отдавна. Очевидно Алекс се опитваше да се помири с дъщеря си. Зоуи взе от майка си една рокля и прибра косата си като нея. Изглеждаше млада, свежа и очарователна. Преди няколко седмици бе навършила деветнадесет години и с всеки изминал ден ставаше все по-красива.

Когато влезе в ресторанта, бе силно изненадана да види, че баща й не е сам. До него седеше непозната млада жена. Той ги представи една на друга с широка щастлива усмивка. А Зоуи си помисли, че баща й изглежда доста смешно. Момичето на масата бе на половината на неговите години.

— Лесли, бих искал да се запознаеш с дъщеря ми Зоуи… Зоуи, това е Лесли Джеймс.

Зоуи предположи, че е на около двадесет и пет, може би малко по-голяма. Носеше къса, много тясна рокля и имаше дълга черна коса. И макар че Фейт никога нямаше да го направи, ако беше тук, би могла да каже на дъщеря си с какво бельо е.

Размениха си обичайните любезности, докато баща й поръча вино. Зоуи се чувстваше неудобно. След няколко минути разбра, че Лесли работи в неговата фирма. Според нея бе проява на лош вкус да покани дъщеря си на собствената си среща с друга жена.

— Отдавна ли работите там? — попита Зоуи, опитвайки се да бъде учтива. Съжаляваше, че бе дошла, ако можеше, щеше да си отиде.

— От около четиринадесет месеца. Преместих се от Атланта малко преди това, заедно с малката ми дъщеричка.

Зоуи осъзна, че жената има лек южняшки акцент, и попита на колко години е момиченцето, понеже нямаше какво друго да каже. Направо се чувстваше глупаво и неудобно.

— На пет — отвърна, усмихвайки се Лесли, при което изглеждаше още по-млада, а баща й се бе надул като пуяк, горд с приятелката си. Сякаш искаше на всяка цена дъщеря му също да й се възхищава, което бе смешно и инфантилно в очите на Зоуи. Струваше й се, че е извършила предателство спрямо майка си само заради присъствието си на масата.

— Тя е прекрасно малко момиченце — намеси се гордо Алекс, а дъщеря му се сви като ударена с камшик. — Възхитително дете! — Беше очевидно, че баща й познава отблизо и детето.

— Учи френски. Ходи на френска детска градина. Баща ви смята, че това ще бъде много полезно за нея. — Зоуи изненадано вдигна вежди и моментално се опита да потисне възмущението си. Не можеше да си спомни Алекс някога да е проявявал интерес в кое училище ходи тя.

— Много хубаво — рече и отпи от виното.

Неочаквано Лесли помоли за шампанско. След което каза нещо, от което Зоуи едва не падна от стола, толкова бе изненадана.

— Тази вечер е специална за нас — произнесе със свенлива усмивка Лесли, а Алекс неочаквано помръкна и сякаш му стана неудобно. Но идеята да покани Зоуи на вечеря с тях си беше лично негова. Искаше дъщерите му да се запознаят с Лесли. — Имаме повод. Празнуваме нашата годишнина — продължи младата жена, като отметна косата си през рамо, а Зоуи я гледаше с пълно недоумение.

— Наистина ли? Каква годишнина? — попита. Вероятно се познават от месец или два, такъв повод за празнуване й изглеждаше прекалено смешен и патетичен.

— Една година, откакто се срещаме с Алекс. Нашата първа среща бе точно преди една година на тази дата.

Баща й за миг се парализира, после се направи, че не е чул. Нямаше какво друго да стори, тъй като Зоуи загледа и двамата с изненада.

— Вие се срещате от една година? — Гласът й неочаквано изтъня и стана писклив.

— Не съвсем — опита се да замаже нещата Алекс. — Лесли има предвид, че се познаваме от една година. Срещнахме се малко след като тя се премести при нас.

— Глупости, Алекс! Днес е годишнината на нашата първа романтична среща! Как може да не си спомняш? — Младата жена изглеждаше обидена, че той е забравил или не иска да признае, а лицето на Зоуи първо пламна, после пребледня.

— Това е много интересно, тъй като баща ми изостави мама само преди два месеца. Мисля, че вие, гълъбчета, сте си имали вземане-даване доста време преди това.

— Разбира се — усмихна се Лесли, при което Зоуи рязко се изправи и без да иска, обърна чашата си с вино.

Лесли се отдръпна, за да не изцапа роклята си.

— Това е гадно и подло, татко! — извика момичето, като го гледаше свирепо, без да обръща внимание на обърнатите към тях глави. — Как смееш да ме водиш тук, за да празнувам годишнини с любовницата ти? След всички неща, които наговори за мама, след всички гадни обвинения, след инсинуациите, че тя била виновна за раздялата ви? Иде ми да повърна. Защо нямаше смелостта да признаеш на Елоиз истината, вместо да я настройваш срещу мама? Защо просто не й кажеш, че си развяваш байрака и се чукаш с младата си любовница от една година? Цяла година, преди да напуснеш семейството си! Това поне би било честна постъпка. Но ти не си способен на такива.

Очите на Алекс блестяха. Той не очакваше Лесли да се изтърве и да го издаде по този глупав начин. Тя очевидно не бе особено умна. Беше така увлечен и омагьосан от нея, че не можеше да види очевидното, не бе предполагал, че така елементарно може да го издъни.

— Защо не седнеш да поговорим — рече тихо той, но дъщеря му го гледаше с презрение. Алекс бе заклещен между масата и стената и не можеше да помръдне.

— Не, благодаря! Имам други планове — отвърна Зоуи, обърна се решително, за да не се издаде, че цялата трепери, и излезе от заведението. В момента, в който се озова на улицата, се затича, хвана такси и се прибра направо вкъщи.

Когато отвори вратата, плачеше с глас. Фейт говореше по телефона с Брад. Той й разказваше за делото, а тя — че Зоуи е излязла да вечеря с баща си. Когато чу, че външната врата се хлопна, Фейт се стресна и в този момент Зоуи нахлу в стаята, обляна в сълзи.

— Господи! Какво е станало? — Фейт погледна уплашено дъщеря си. Гримът й се бе размазал по лицето и тя приличаше на малко дете, което е било набито от големите в училище.

— Той е абсолютен мръсник, мамо! Защо не си ми казала за тази жена? Знаеше ли за нея?

— Каква жена? — Фейт бе объркана. — Чакай малко… Брад. Ще ти се обадя по-късно. — Той чу какво става и веднага затвори. — Какво се е случило? За какво говориш??

— Татко дойде с нея. Някаква четиринайсетгодишна кифла на име Лесли. Има дълга черна коса, големи цици и нахалството да ми каже, че това било тяхната първа годишнина, която празнували заедно. Що за безочие? Това бе най-гадното нещо, което можеше да ми се случи! Знаеше ли за нея, мамо?

— Седни — каза спокойно Фейт и й подаде кърпичка. — Избърши си лицето… Успокой се… Да, знаех — додаде тихо тя. Ето че най-накрая той се бе издал. Беше невероятно глупаво да го направи по този начин.

— Защо не си ми казала?

— Защото не беше ваша работа, миличка. Това бе нещо, което баща ти трябваше да ви каже, ако пожелае, а аз мисля, че той не желаеше. — Тя не издаде на Зоуи останалите подробности. Нямаше да го направи.

— Затова ли те остави?

— Предполагам. Може би и заради някои други неща. Каза, че искал да живее, че аз съм го отегчавала и се чувствал като умрял с мен. Тя е много по-млада, това е сигурно. И вероятно много по-забавна.

— Тя е една слабоумна идиотка с цици. Какво прави той с нея? И как може да те изостави заради една?… Как смее да ме води на вечеря с нея? — Това може би бе най-унизителният момент в живота й. Зоуи се чувстваше измамена, предадена, използвана и малкото уважение, което имаше към баща си, бе напълно унищожено.

— Може би има сериозни намерения — рече Фейт. Изглеждаше потисната. Тя прие случката като поредния плесник след многото, които вече бе получила. Но този път Алекс бе ударил и Зоуи. И тя го мразеше заради това. Какво общо имаха децата му с любовните му връзки? Освен ако не бе си наумил друго и искаше да го сподели с тях. Ако беше така, щеше да се наложи Зоуи да се примири и да приеме Лесли заради ролята, която играеше и може би предстоеше да играе в живота на баща й. Но беше още твърде рано, така че Алекс бе сглупил, предприемайки подобна стъпка.

— Ако той се ожени за нея, ще се самоубия. Или ще убия него.

— Той няма да се жени за никого, скъпа. Все още не. Все още е женен за мен. — Но след пет месеца нямаше да бъде. Фейт просто не можеше да проумее защо е представил това момиче на дъщеря си толкова рано.

Трябваше й цял час, за да я успокои, след което, преди да успее да я спре, дъщеря й грабна телефона и набра номера на Ели в Лондон. Там беше три след полунощ. Фейт се опита да я убеди да изчака до сутринта, но Зоуи само махна нетърпеливо с ръка. Елоиз вдигна телефона и отговори със сънен глас.

— Събуди се! — изкрещя Зоуи. — Аз съм… Не, няма да ти се обадя по-късно… просто ме изслушай. Знаеш ли какво направи нашият велик баща тази вечер? Заведе ме на вечеря с любовницата си, която изглежда на четиринадесет години, за да отпразнува с нея една година от връзката им. Една година! Чуваш ли ме? Той се среща с тази жена от една година! Ето защо напусна мама! Заради любовницата си! Сега какво ще кажеш за твоя герой? След всичките мръсотии, които наговори и направи на мама! Ти й дължиш извинение! — В другия край на линията настъпи дълга тишина, а Зоуи малко по-спокойно разказа какво е чула и видяла.

Момичетата започнаха да спорят и Фейт излезе от стаята. Слезе в кухнята и се обади на Брад по другата линия. Той все още бе в офиса си и когато му обясни какво се бе случило, подсвирна от изненада.

— Охо! Трябва да е било много интересна сцена. Но това е най-глупавото нещо, което е могъл да направи. Какво си е въобразявал? Че Зоуи ще плесне с ръце и ще я прегърне?

— Предполагам, доста наивно е смятал, че би могъл да я представи и те да се сприятелят. В момента Зоуи говори по телефона с Ели. Подозирам, че сега вентилаторът ще се завърти и нали знаеш какво ще разпръсне?

— Според мен вече се е завъртял — разсмя се той. — Не му завиждам. Адът изглежда безобиден пред момичета, които се сблъскват с любовницата на баща си. Мисля, че поне ти си отмъстена. Това не би се случило на някой добър човек. — Гласът на Брад беше доволен и весел.

— Да, и аз мисля същото — отвърна тъжно Фейт.

Поговориха още малко за неговото дело, сетне затвориха.

След минута Зоуи влезе в кухнята с победоносен вид.

— Какво каза Ели? — попита притеснено майка й. Надяваше се, че Зоуи просто е обяснила фактите и е съобщила доказателствата на сестра си. Не очакваше да я настройва срещу баща им. Но може би сега голямата й дъщеря щеше да й прости или поне да се опита да я разбере.

— Пристига този уикенд, мамо. Каза да ти предам, че те обича.

Фейт се усмихна. Имаше надежда. Най-сетне.

 

 

Както обеща, Елоиз се прибра вкъщи през уикенда и прекара двата дни, плачейки на рамото на майка си. Тя се извиняваше и плачеше, хълцаше и пак плачеше, молеше да й прости. Не можеше да повярва какво е направил баща й. И тя, и Зоуи обърнаха гръб на Алекс. Фейт не знаеше точно какво се бе случило и дали бяха говорили с него, но двете момичета останаха при нея през цялото време, а когато Алекс се обади, никоя не пожела да говори с него. Той бе изпаднал в пълна изолация. Те го презираха, при това напълно заслужено, както предполагаше Фейт.

— Мислиш ли, че смята да се ожени за нея? — попита Елоиз.

Беше изпаднала в паника. През изминалите няколко дни обичта към майка й не само се задълбочи, но и придоби един нов нюанс на уважение, какъвто преди не бе имала. Най-накрая бе открила и разбрала почтеността и благородството, които бяха същността на Фейт.

— Нямам представа — отвърна искрено майка й. — Трябва ти да го попиташ. — Но никоя от тях не искаше да му се обади.

— Мамичко — рече Елоиз в един момент, когато Зоуи не бе в стаята. — Не мога да ти опиша колко съжалявам за нещата, които ти наговорих. Не разбирах. Татко винаги ми казваше, че приличам на него, че съм като него, и аз исках да му докажа, че наистина съм такава. Исках да получа одобрението и любовта му. Той не ми говореше открито лоши неща за теб, но някак си ми намекваше, че винаги е правият, а ти грешиш. През последните месеци открих много за себе си, за вярата, за доверието, за манипулирането. Позволих си да повярвам на онова, което ми казваше, смятах, че е истина, че той е правият, а не ти. Не разбрах и не исках да приема, че ти ми казваш истината. Бях напълно заслепена и се държах ужасно с теб. Не разбирам как можеш все още да ме обичаш, след всичко, което ти наговорих. — Докато говореше, сълзите се стичаха по лицето й и Фейт също се разплака. — Наистина не знаех какъв добър човек си ти… и колко подъл е той. Имам чувството, че съм загубила баща си. Никога вече няма да му вярвам.

Но Фейт се надяваше, че един ден раните ще заздравеят. Алекс им беше баща и най-вероятно щяха да му простят. Фейт смяташе, че би трябвало, но това бе начинът, по който тя гледаше на нещата и хората. Според нея всеки заслужаваше прошка, освен нея самата. Винаги бе най-взискателна към себе си. Но думите, които чу от дъщеря си, излекуваха раните в сърцето й.

— Обичам те, Ели. Съжалявам за онова, което се случи с всички нас. Не знам защо баща ти постъпи така, но то е негово решение и той трябва да се оправи сам. — Знаеше, че тя никога няма да има към него същото отношение, но се надяваше, че момичетата ще могат да го преодолеят, заради самите себе си. За тях беше достатъчно тежко да видят разпадането на брака на родителите си, затова Фейт не искаше да загубят и баща си. Нуждаеха се от него, колкото и недостатъци да имаше.

Двете излязоха от стаята ръка за ръка и след като страстите се уталожиха, трите прекараха чудесно времето си. Отидоха да ядат хамбургери, после бананов сладолед в „Серендипити“ и тя им разказа, че са идвали тук с Брад.

— Какво означава това? Кой е този Брад? — попита Елоиз, завърналата се блудна дъщеря.

Тя държеше ръцете на майка си, а Фейт бе безкрайно щастлива и благодарна, че и двете момичета бяха с нея. Не желаеше нищо лошо на Алекс, но бе благодарна, че Ели бе изминала целия дълъг път от Лондон дотук заради нея. Бе доверила на майка си, че е скъсала с Джефри, но има двама нови ухажори, единия от които харесва повече. Също като Зоуи искаше да знае повече за Брад. Фейт им разказа за него, като непрекъснато подчертаваше, че са само приятели.

— Казвам ви, ние сме приятели. Той ми е като по-голям брат. Двамата с вуйчо Джак бяха най-големите приятели на света като деца. Брад е женен. И никога няма да бъдем нещо повече от приятели. — Увереността, с която го повтаряше, караше Зоуи да се съмнява.

— Аз все още мисля, че си влюбена в него, мамо. Ако ти не си, той със сигурност е. Няма на света мъж, който да прекарва толкоз време в разговори и да пише писма на една жена, ако не е влюбен.

— А ти? — попита замислено Елоиз. — Ти влюбена ли си в него?

— Не. Никога няма да се влюбя в женен мъж. — Много й се щеше това да е истина, но всъщност не бе. Беше казала хиляди молитви и милион пъти си бе повторила, че без значение колко чудесен човек е, тя не може и няма право да го обича. Един ден или молитвите, или онова, което се опитваше да си наложи, щеше да се сбъдне. Трябваше. Нямаше друг начин. За щастие, доколкото й бе известно, той не я обичаше.

— Нямаш ли никакви чувства към него? — настояваше Ели.

— Имам. Платонични — отговори напълно неразгадаемо Фейт.

— Срещаш ли се с някой мъж?

— Не. И не искам. — Това вече беше самата истина. Все още не можеше да си поеме дъх от агонията, която преживяваше с разбития си брак, и не знаеше дали изобщо някога ще успее да се съвземе. Съмняваше се. Не можеше да понесе мисълта, че сърцето й отново може да бъде стъпкано в калта. Беше по-щастлива сама. Искаше само да може да си говори с Брад и да прекарва времето си с децата. — Дори не искам да се омъжа отново.

— Не е необходимо да се омъжваш — намеси се Зоуи. — Просто можеш да излизаш с някой. Да се срещаш, да се развличаш.

— Защо? Аз съм напълно щастлива с вас.

По-късно, когато останаха сами в стаята на Зоуи, двете момичета решиха, че подобен живот няма да бъде здравословен за майка им. Накрая се съгласиха, че за нея, за разлика от баща им, който бе натиснал спусъка преждевременно, споделяйки „честването на годишнината си“ със Зоуи, е прекалено рано. Все още бяха ужасени от откритието, че е мамил майка им и й бе изневерявал цяла година, ако ли не и по-дълго, като през цялото време бе обвинявал Фейт за разпадането на брака им, уж заради желанието й да учи. Университетът нямаше нищо общо с цялата история, беше само удобно извинение за него.

Когато в неделя вечерта Ели си тръгна за Лондон, тя бе възстановила връзката с майка си. Късно през нощта, след като и двете момичета вече си бяха заминали, се обади Брад и установи, че е щастлива. Отдавна не беше я чувал толкова щастлива. Последната част от кошмара беше преминала. Фейт отново бе върнала дъщерите си при себе си.