Даниел Стийл
Съпруга на конци (10)

10.

Брад напусна Ню Йорк на другия ден следобед. Обади й се сутринта, за да й се оплаче, че целият се е схванал и всичко го боли, едва е станал от леглото. Но отдавна не бил прекарвал толкова приятно. Бе възнамерявал да мине покрай нея, за да си вземе довиждане, но за съжаление времето го притискаше и трябваше да бърза за самолета. Затова й се обади от летището.

— Исках да те прегърна и да ти пожелая Весела Коледа, Фред. — В гласа му се прокрадваше тъга. Беше дълбоко потиснат, че не може да я види още веднъж. — Прекарах толкова хубаво снощи. Това бе най-прекрасната вечер в живота ми. Ще трябва да го направим отново, когато дойда в града. — Но всъщност знаеше, че скоро не се очертаваше подобно пътуване. Рядко идваше в Ню Йорк, освен на конференции като тази. Някога, когато работеше във фирмата на тъст си, пътуваше почти непрекъснато.

— Аз също прекарах страхотно — каза Фейт. Бе обзета от печал. Беше толкова щастлива да бъде с него, а сега той се връщаше в Калифорния. Сякаш отново се сбогуваше с част от Джак. — Радвам се, че дойде с мен в „Свети Патрик“.

— Аз също. Може би ще запаля свещ за него някой път в Сан Франциско. Вярвам, че има смисъл. Все още този ритуал ми изглежда като нещо специално и магическо.

— Така е — съгласи се тя. — Ще запаля свещ за теб на среднощната литургия на Бъдни вечер. Обикновено успявам да придумам Зоуи да ме придружи. — При тези думи през главата му мина мисълта, че би предпочел да е с нея в църквата пред коледната вечеря на Пам. Те обикновено вечеряха у баща й, сетне се прибираха и си лягаха. Сега, когато момчетата не бяха вкъщи, решиха въобще да не правят елха.

— Кога се връща Зоуи? — Беше забравил, сигурно в някой от следващите дни. За Алекс помнеше, че се прибира на другия ден. Беше влязъл в къщата за няколко минути, когато предишната вечер я изпрати. Фейт му показа своя кабинет, компютъра, на който му пишеше писмата. Беше малка, приятна стаичка, пълна със снимки и украшения, които тя наричаше сантиментални дреболии. Радваше се, че видя откъде му пише. Сега щеше да има визуална представа, когато получаваше имейлите й.

— Зоуи се връща тази вечер — отговори Фейт. — От утре започва истинската лудница. В къщата непрекъснато влизат и излизат деца, навсякъде са разхвърляни дрехи, музиката гърми като на панаир, а доставчиците на пица звънят посред нощ.

— Липсват ми тези дни — каза тъжно той. — Ще ти се обадя през уикенда. Ще си бъда в офиса и през двата дни. Пази се, Фейт.

— Ти също. Благодаря за двете прекрасни вечери. Много ми харесаха.

— На мен също. — В този момент обявиха полета му и трябваше да тръгва. — Запали една свещ за мен следващия път, когато отидеш на църква. Винаги се нуждая от допълнителна помощ.

— Непременно. Приятен полет — пожела му тя.

Когато затвори, Фейт седна и се замисли за него. Беше прекрасно, но и странно да се появи отново в живота й. Беше истински подарък от небето. Да го види, бе най-най-хубавият подарък за Коледа, като се изключи завръщането на Ели вкъщи. Трябваше да съобщи на Зоуи, че сестра й ще прекара празниците в Швейцария, вместо да се върне у дома. Но засега можеше да се отдаде на мисли за времето, прекарано с Брад, и какво означаваше то за нея. Техните разговори по време на двете вечери бяха важни и смислени, а пързалянето с кънки беше направо върховно. Удивително бе колко естествено и лесно можеха да си говорят за всичко, колко откровени и открити бяха един към друг, също както някога, дори още повече, защото сега бяха много по-мъдри. Споделянето с него й носеше успокоение, чувстваше се защитена и уверена. В известен смисъл дори й беше по-лесно да говори с Брад, отколкото с Джак. По някои въпроси между нея и брат й винаги съществуваха противоречия, като например втория брак на майка им. Според Фейт този брак я бе направил самотна и нещастна, докато Джак смяташе, че Чарли е почтен и добър човек и че сестра му е прекалено критична към него. Също така не можаха да постигнат съгласие по отношение на брачните си партньори. Фейт не харесваше Деби, а брат й мразеше Алекс. Но с Брад нямаха подобни търкания и двамата виждаха повечето неща по сходен начин, от една и съща гледна точка. Тъжно бе да осъзнае, че той непрекъснато бе правил и продължава да прави компромиси в брака си. Беше й мъчно за него. Изглежда Пам не бе подходящата жена за него, но също така й бе ясно, че той се е обрекъл за цял живот на този брак. Беше благородно от негова страна, но й изглеждаше безсмислено. Може би Брад мислеше същите неща за Алекс. И двамата нямаха лесен и процъфтяващ брак, но нали сами си бяха избрали партньорите! Никой не бе ги вързал насила. Фейт го уважаваше и в същото време го съжаляваше.

Тя му изпрати имейл същата вечер, в който му благодари за вечерята и пързалянето. Минути след като го изпрати, в къщата нахълта Зоуи с четири големи куфара, тенис ракета, камера и компютър под едната мишница. Тя изсипа багажа си на пода в предния коридор и влезе в кухнята с летящ старт. Наля си пълна чаша мляко, преди майка й да се появи от кабинета си.

— Добре дошла у дома. — Фейт прегърна дъщеря си и предложи да й приготви нещо за ядене, но Зоуи си бе взела сандвич на летището на път за вкъщи. Само си сипа малко сладолед в една купа и седна на масата, ухилена до ушите. Фейт също й се усмихна.

— Тази гледка е балсам за изморените ми очи. Прекрасно е, че си у дома. — Момичето щеше да остане при тях три седмици и Фейт бе доволна и развълнувана.

— Радвам се, че съм тук — усмихна се дъщеря й, като заглади сладоледа с лъжицата. — Кога се връща Ели? — попита, при което лицето на Фейт потъмня.

— Няма да се връща. Отива в Швейцария, в Сен Мориц, да кара ски с Джеф и семейството му.

— Ти сериозно ли говориш? — Зоуи направо зяпна от изненада. — Да не би да се жени за него? — Според нея това бе единствената причина, поради която сестра й не би се върнала вкъщи — да се срещне със своите бъдещи свекър и свекърва или да остане в Европа, за да подготви годеж.

— Доколкото знам, не. Просто искаше да се забавлява.

— И ти й позволи, мамо? — Зоуи не можеше да го проумее. Знаеше колко важни бяха празниците за майка й и не можеше да повярва, че е позволила на по-голямата й сестра да се измъкне толкова лесно. Всъщност Фейт не би го направила, ако Алекс вече не бе дал съгласието си.

— Ели се обадила първо на баща ти и той й разрешил. Така че се наложи да я оставя да замине, но я предупредих, че следващата година няма да й се размине. А и ти хич не си въобразявай разни неща, момиченце! — Тя се закани с пръст, а Зоуи се ухили.

— Не се притеснявай, мамо. Никъде няма да ходя. Но ще бъде странно, че Ели няма да си е вкъщи. — Момичето изведнъж се натъжи. Беше й трудно да си представи Коледа без сестра си, макар че понякога двете не се разбираха и се караха. Въпреки това й липсваше.

— Така е. По тази причина ще бъдеш единственото дете в къщата цели три седмици. — При тези думи лицето на Зоуи светна.

— Това звучи суперско! Къде е татко?

— Лети насам от Калифорния. Ще се върне след няколко часа. — Беше й се обадил от летището, за да я предупреди, че се прибира един ден по-рано и че е изморен до смърт.

— Просто се чудех — промърмори Зоуи, докато вземаше телефона.

Половин час по-късно тя си бе в стаята — разопаковаше багажа си и хвърляше дрехите по пода, компютърът й бе включен, а на входната врата се позвъни три пъти и пристигнаха най-добрите й приятелки от училище. Час по-късно донесоха и пиците, а когато Алекс се прибра, музиката бе надута до дупка, момичетата се кикотеха, а Зоуи обяви, че излизат. В къщата цареше пълен хаос, Фейт изглеждаше възторжена, а Алекс влезе в спалнята с ръмжене.

— Струва ми се, че сме нападнати от марсианци — оплака се той. — Разносвачът на пици влезе заедно с мен. Имаше и още един, който носеше китайска храна, Зоуи ми взе сто долара назаем, а в стаята й има поне двеста момичета. Почти бях забравил как е, когато тя си е вкъщи. Колко дълга е коледната ваканция? — Изглеждаше направо отчаян.

Фейт тъкмо бе излязла от ваната и я отпуши, за да изтече водата. На нея й харесваше животът, който дъщеря й внесе в къщата. Това я накара да се чувства отново жива.

— Три седмици. Как мина пътуването ти?

— Изтощително. Но в сравнение с това тук, спокойно. Мислиш ли, че ще можем да я помолим поне да намали музиката, или ще трябва да носим тапи за уши през следващите три седмици? Винаги ли е било така? — Бе направо зашеметен.

— Да, винаги. Ето защо съм толкова отегчена, когато ги няма.

Алекс остави куфарчето си и се отпусна тежко на стола, а тя го погледна сериозно.

— Не си ми казал, че си позволил на Елоиз да не се върне вкъщи за Коледа. — Опита се в гласа й да не прозвучи обвинение, но бе очевидно, че не е особено доволна. Една седмица не бе говорила с него, докато беше в Ел Ей. Когато ходеше в командировки Алекс никога не й се обаждаше, тя също не го търсеше.

— Сигурно съм забравил да ти спомена — отвърна мъжът й. Изглеждаше зашеметен.

— Можеше да говориш с мен, преди да дадеш съгласието си. Когато Ели ми се обади, ме свари неподготвена.

— Тя ще си дойде ли? — Изобщо не изглеждаше виновен, нито загрижен. Всъщност предпочиташе Ели да не се връща. Още един човек в къщата щеше да го подлуди. Беше забравил какво е, когато момичетата са тук.

— Не, няма. Ти си й позволил да замине с онези чужди хора. Решението ти не ми остави много възможности — не можех да й забраня да ходи в Сен Мориц, без да заприличам на истинска вещица. Така че аз също се съгласих.

— Там ще й бъде по-приятно — рече той, докато сваляше обувките си.

— Предупредих я, че няма да позволя това да се повтори. Държа всяка година на Коледа момичетата да се връщат вкъщи, без значение колко привлекателни предложения имат. И ако сега не направим от отсъствието й прецедент, то няма да се повтори. По принцип винаги ще има неща, които да ги изкушават да не се прибират при нас.

— Тя ще прекара добре там — повтори Алекс, сякаш Фейт не бе го чула.

— Знам. Но ще ми липсва.

Музиката в стаята на Зоуи се увеличи с още няколко децибела, входната врата се тресна. Пристигнаха още момичета.

— А на мен няма — честно отвърна Алекс. — Освен това, нали бяха тук на Деня на благодарността. Мислех, че ще им бъде по-приятно да бъдат разделени за малко.

— А може би щеше да е по-добре да се съберат, за да се сдобрят — каза малко ядосано Фейт. Тя вярваше в сплотеността на семейството и в роднинските връзки. А докато го слушаше, си спомни какво си казаха с Брад през изминалите два дни. Наистина имаше моменти, когато с Алекс бяха на двата противоположни полюса. Всъщност почти непрекъснато ставаше така.

— Може ли да накараш Зоуи да намали тази музика? Сигурно ще оглушея, ако смята да я дъни така цели три седмици — оплака се той. Изглеждаше нещастен, когато отиде в банята да си вземе душ.

— Ще вечеряш ли? — попита го Фейт, а мъжът й спря с измъчено изражение на вратата на банята.

— Ядох в самолета. Просто искам да си легна. Тези деца сигурно ще вдигат шум цяла нощ.

— Тя каза, че ще излизат. Ще я помоля да намалят звука и да бъдат малко по-тихи.

— Благодаря — отвърна Алекс и затвори вратата.

Нямаше целувка, нито прегръдка, нито поздрав дори. Просто се прибра и започна да се оплаква от шума. Не можеше да го обвинява за реакцията му по отношение на бъркотията, но би било хубаво, ако намереше една дума и за нея, след като е отсъствал три дни.

Тя отиде до стаята на Зоуи, за да види нея и приятелките й, и ги помоли да намалят малко звука. Върху леглото имаше отворени големи кутии с пица, две от момичетата ядяха и гледаха телевизия, а дъщеря й си сушеше косата. В кухнята пък бяха натрупани кутии с китайска храна. Зоуи се бе завърнала у дома и това си личеше.

— Баща ти полегна за малко, скъпа — рече Фейт. — Може би ще е добре да намалите малко звука.

— Скоро ще излезем, мамо — извика Зоуи, надвиквайки шума на сешоара= — Три мои приятелки ще пристигнат всеки момент, ще хапнем набързо и веднага излизаме.

— Не забравяй да изгасиш телевизора и стереоуредбата!

— Няма, обещавам.

Тя наистина изпълни това обещание, но след като слязоха надолу по стълбите като трополяща гръмотевица, Фейт намери машата и ролките й за коса на мивката в банята, а ваната пълна. Безсмислено беше да й го натяква. Зоуи винаги забравяше по нещо. Беше оставила две свещи да горят в стаята й, което разтревожи Фейт. Непрекъснато се страхуваше, че ще подпали къщата. Свещите бяха постоянна тема за спор между тях, а Зоуи я обвиняваше, че била параноичка.

— Излязоха ли? — попита с надежда Алекс, когато тя се върна в тяхната спалня. Беше в леглото с книга в ръка, по пижама и с още мокра коса.

— Не, но скоро и това ще стане. — Не му каза за свещите, нито за машата на мивката. Знаеше, че щеше да се ядоса. Акълът на Зоуи беше още детски, макар че тялото й бе на жена.

Когато слезе да провери какво правят момичетата, ги завари да ядат китайска храна направо от кутиите и да се кикотят истерично. Вече бяха седем. За миг почувства нещо като задоволство, че Елоиз няма да се върне и да добави своя принос към царящия в къщата хаос. Макар тя самата да нямаше нищо против, Алекс едва ли щеше да е щастлив.

— Мислех утре да купим елха — подхвърли Фейт над главите на момичетата.

— Не мога, мамо. Ще ходя да се подстрижа и да се видя с приятелки. — Купуването на коледното дърво бе традиция, която Фейт обичаше да изпълнява с децата. Но нещата се бяха променили. Явно традициите се бяха изпарили и изчезнали във въздуха. — Съжалявам. Не може ли другата седмица? — Коледа беше след цели девет дни.

— Искаш ли да я купим в неделя? — попита с надежда Фейт.

— И в неделя не мога. Ще ходя на купон в Кънектикът.

— Ако аз я купя, обещаваш ли да я украсим заедно?

— Обещавам. — Зоуи прегърна топло майка си, а звънецът на вратата отново иззвъня. Появиха се още четири момичета и след малко всички излязоха. Зоуи обеща да се върне навреме, но не каза точно кога.

Фейт остана да почисти кухнята и да оправи бъркотията, създадена от тях. Не искаше да се оплаква от дъщеря си още първата вечер. Беше й по-лесно да подреди сама, пък и не й отне много време. Когато се качи обратно горе, видя, че Алекс е заспал и хърка. Изгаси лампата и слезе в кабинета си. Къщата изведнъж бе онемяла, изглеждаше пуста и празна и тя се усмихна на себе си. Въпреки шума и бъркотията Фейт обичаше, когато Зоуи си бе у дома. Това бе животът, който бе водила цели двадесет и четири години, и беше чудесно, че отново всичко е както преди, пък макар и само за няколко седмици.

Тя изпрати един имейл на Брад, макар да знаеше, че той все още е в самолета. Това беше вторият, който му пращаше този ден.

Скъпи Брад. Хаосът е налице. Музика за ушите ми. Бръмчат сешоари, пристига разносвачът на пица, търси се маша за коса, кутии с китайска храна се мъдрят на невъзможни места, кикотещи се момичета, рап музика, стереоуредбата гърми, надута до дупка, телевизорът работи, сладоледът се разтапя и тече от барплота на пода в кухнята. Зоуи си е вкъщи. И току-що излезе с приятелките си. Алекс се върна от Калифорния насред този хаос и веднага си легна. Вече спи. А аз се наслаждавам на безпорядъка и шума, защото, когато тя си отиде, всичко това ще ми липсва. Ти как си? Надявам се, че си пътувал добре. Беше прекрасно, че те видях. Толкова ми хареса да вечерям с теб и да се пързаляме! Също и да отидем в „Свети Патрик“. Върни се скоро. Вече ми липсваш. Интересно ми е да споделяме мненията си относно брака и връзките, приятелството, компромисите и начина, по който нещата се обръщат накрая. Никога не сме говорили за подобни неща, когато бяхме деца. Не мога да си спомня дори за какво си говорехме обикновено. Мисля, че много се смеехме. По-късно споделях тези неща с Джак. Странно докъде стигнахме, нали? Не стана онова, което предполагахме и за което мечтаехме. Докато децата бяха около мен, изобщо не обръщах внимание. Сега, когато ги няма, ми е по-тежко. Едва в такива случаи човек осъзнава по-добре какво е постигнал и какво не.

Исках да купя елхата утре със Зоуи. Но от трите седмици, които ще прекара у дома, тя не може да отдели един час за мен. Най-вероятно ще я купя сама. Няма значение. Докато тя е тук, всичко е наред. Тази къща е като гробница, когато я няма.

Не се преуморявай този уикенд. Стига с тази работа. Ще се чуем скоро.

С обич, Фред

Тя остана на бюрото си още няколко часа, отговаряйки на кореспонденцията си. И в полунощ нюйоркско време получи отговор от Брад.

Здрасти, вече съм си вкъщи. Включих компютъра, за да ти пиша, и видях, че имам поща от теб. Изпрати ми малко от твоя шум и лудница. Всичко това ми е до болка познато, но в малко по-различен вариант — велосипедни помпи и скейтбордове в коридора, една обувка за тенис, която се търкаля из къщата. Невероятен шум от включените едновременно телевизор и уредба и моето бельо, което непрекъснато изчезва. Как може да ми обуват гащите и да ми крадат чорапите? Колите са паркирани по цялата алея пред къщата. У дома се блъскам с цяла тумба млади мъже, които опустошават хладилника. Липсва ми всичко това! Да знаеш колко ми липсва! Искам моите деца да са си вкъщи. Щях да се радвам на всяка минута с тях! Всъщност се наслаждавах на всяка минута с теб, Фред. Какъв късмет да те намеря след всички изминали години! Съжалявам, че те загубих преди.

Обещавам този път да не се повтори. Ти си ми прекалено скъпа, не мога да повярвам, че си истинска. Защо ли не те грабнах и не те запазих за себе си, когато бе на четиринадесет? Тогава тичах и преследвах други момичета — с големи цици и без мозък. Колкото по-големи, толкоз по-добре. Джак щеше да ме убие обаче, ако те бях свалял. Така че всяко зло за добро. Обичам те като приятел, като моята малка сестричка. Благодаря ти, че внесе слънцето в живота ми и то отново изгря. Ако майка ти беше жива, щях да отида да й благодаря, че те е създала толкова прекрасна. А може би не трябва да благодаря на нея. Ти просто си онова, което си. Отивам да се хвърля в леглото. Бих искал да съм с теб, за да украсим заедно елхата. Прегърни Зоуи от най-стария приятел на майка й. Остават само девет дни до Коледа. Осем да напазарувам.

С обич, Брад

Писмото я накара да се усмихне, а след това се качи горе, за да чете в леглото. Искаше да изчака, докато Зоуи се прибере, което стана чак след два часа. Фейт отиде да я целуне за лека нощ. Дъщеря й изглеждаше щастлива и възбудена от срещата с приятелките си, а най-добрата й приятелка от гимназията бе дошла да спи при нея. Фейт нямаше нищо против.

— Ще се видим утре, момичета — рече тя и затвори вратата, след което я отвори бързо. — И без свещи, моля. Не искам да подпалим къщата точно преди Коледа. Добре ли сте?

— Да, мамо. — Зоуи беше весела. — Лека нощ.

Алекс хъркаше, когато тя се мушна в леглото до него и се обърна, за да го погледне, преди да изгаси лампата. С него никога не бе водила разговор, подобен на оня, който проведе с Брад. Не и с Алекс, той не би видял никакъв смисъл в него. И никога нямаше така поетично да опише хаоса, който децата му създаваха вкъщи. Алекс не би се пързалял с нея, нито би я придружил в „Свети Патрик“, за да запалят свещ за Джак. Защо ставаше така, че можеше да прави такива неща с приятелите си, но не и с мъжете в живота си?

Алекс беше солиден, сериозен и надежден, и те бяха женени достатъчно отдавна. Сякаш вечно. Но той пренебрежително щеше да й обърне гръб, ако се опиташе да разговаря за жертвите и саможертвите, които човек прави в брака си, за компромисите, които се налага да бъдат направени. Никога нямаше да я разбере, пък и едва ли би искал. Тя и Алекс си говореха за други неща, например за бъдещето на децата, неговия бизнес, неговата последна командировка, нещо, което тя бе чула по новините. Но Фейт не можеше да сподели с него своята философия, нито мечтите, които все още таеше в сърцето си. Просто това бе стереотипът, по който живееха. Нямаше смисъл да се муси, да съжалява за нещо, което няма. Сега обаче можеше да говори с Брад. Казаното за нея важеше и за него. Беше истински късмет, че отново се бе появил в живота й.

Фейт загаси лампата и след пет минути заспа. Когато на другата сутрин се събуди, Алекс беше излязъл. Беше отишъл в офиса си да търси убежище от лудницата вкъщи. Фейт си взе вана и посегна към хавлията, когато в банята нахълта Зоуи.

— Ау, мамо! Къде си се насинила така?

Момичето бе шокирано, а самата Фейт погледна към тялото си с изненада. Дори не бе забелязала. Върху бедрото й се мъдреше дълъг черно-син белег.

— Какво?… О… това ли… Сигурно съм се ударила, когато се пързалях с кънки онази вечер — отвърна тя, като се подсушаваше. Въпреки че синината изглеждаше сериозна, въобще не я болеше.

— Ти си се пързаляла? Откога ходиш да се пързаляш? — Зоуи беше истински изненадана.

— От петгодишна. Но не съм го правила много дълго време. Не помниш ли? Когато беше малка, те водих да се пързаляме в парка. — Джак дори ги бе придружил на няколко пъти. Но Зоуи сигурно бе прекалено малка, че да помни това.

— Да, май имаше нещо такова — отговори разсеяно тя. Тогава се интересуваше много повече от балет, а после се влюби в конете. — И с кого ходи да се пързаляш? — Не можеше да си представи, че майка й е била сама. Би било наистина странно.

— С един стар приятел на вуйчо ти Джак. Израснахме заедно. Той дойде в Ню Йорк за няколко дни и отидохме на пързалката. Беше забавно.

— Кой е той? Какво представлява? — полюбопитства Зоуи, докато майка й се обличаше. Да си говорят двете, бе най-любимото занимание на Фейт.

— Хубав човек. Напомня ми много за вуйчо ти. През последните два месеца си пишем имейли. Срещнах го на погребението на дядо Чарли. Той живее в Сан Франциско и е адвокат на малолетни. Тежка професия. Престъпления, разни такива работи. Ти го видя на погребението на вуйчо ти Джак, но сигурно не си го запомнила. — Тогава момичетата видяха толкова много хора, а и освен това бяха силно разстроени.

Зоуи я изгледа развеселена.

— Падаш ли си по този мъж, мамо? Когато говориш за него, се променяш — подмладяваш се.

— Не ставай глупава! Познавам го от сто години.

— Какво от това! Всичко се случва. Той пада ли си по теб?

— Хич даже. Ние сме само добри приятели. Нещо като брат и сестра. Говорим си за куп неща и имаме почти еднакви възгледи. Вероятно защото пораснахме заедно. Мисля, че това е причината.

— Женен ли е? — продължи да разпитва Зоуи. Тази история беше интересна и екзотична. Не можеше да си спомни майка й някога да е имала близък приятел мъж, макар да знаеше, че някои омъжени жени имаха. Не допускаше Фейт да е имала връзки извън брака, макар да смяташе, че баща й не се държи добре с нея. Според Зоуи тази връзка може би щеше да е от полза за майка й. Тя съзираше повече възможности, далеч повече от Фейт.

— Да, женен е. Има двама синове, близнаци. Работят в Африка за една година и са на възрастта на Ели.

— Може би тя ще иска да ги види някой път. Хубави ли са?

Брад й бе показал снимка и те приличаха досущ на него.

— Така мисля.

— Значи не са — заключи Зоуи и си отиде в стаята.

Фейт доста се зачуди защо дъщеря й толкова се интересува от Брад. След малко момичето излезе да се подстриже, а самата Фейт отиде да купи елха. Избра една висока, която щеше да изглежда прекрасно във всекидневната, и поръча да й я доставят. Тъкмо я украсяваше, когато Алекс се прибра. Той постоя известно време, наблюдавайки я, сетне седна, сякаш заниманието й не го интересуваше. Фейт се бе качила на стълбата и окачваше ярките цветни топки по клончетата. Беше се преборила с лампичките преди час.

— Искаш ли да ми помогнеш? — попита го с надежда. Зоуи никаква не се виждаше, сигурно все още не беше се прибрала.

— Струва ми се, че се справяш отлично — отклони предложението Алекс и изчезна.

Не обичаше да украсява елхи. Това бе задължение на жената и децата и тя винаги го правеше заедно с дъщерите си, но тези дни отдавна бяха отминали. Момичетата вече нямаха време, нито им харесваше да се занимават с елхи и играчки. Отне й още час, а когато приключи, отстъпи назад и огледа работата си със задоволство. Елхата изглеждаше красива и тържествена, празнична. Тя пусна един диск с коледни песни на уредбата и отиде да потърси нещо на бюрото си. Тогава видя, че има писмо. Не беше проверявала компютъра цял ден.

Здрасти, Фред. Ужасен ден. Трябва да го споделя с някого. Получих обаждане от едно семейство и преди малко се видях с тях. Тяхната петнайсетгодишна дъщеря е обвинена в убийството на шестгодишния им син. От думите им разбрах, че е психичноболна, макар на пръв поглед да не й личи. Може би ще има дело, макар да се надявам, че ще успея да издействам освидетелстване за невменяемост. Вероятно ще я изпратят в затвор за умствено увредени. Голяма трагедия. Родителите направо са съсипани. Снимките на малкото момченце разкъсаха сърцето ми. Какъв ужасен коледен подарък! Горките! Тази вечер ще посетя момичето. Понякога направо мразя работата си. Не мога да направя много по този случай. Извинявай, че те натоварвам. Надявам се, че си прекарала приятен ден, по-хубав от моя. Купи ли елха? Обзалагам се, че си я украсила и изглежда прекрасно. Ти също, сигурен съм. Хареса ми твоето червено палто. Казах ли ти го? Беше много красива в червено. И на пързалката също. До скоро.

С обич, Брад

Писмото му звучеше толкова тъжно, че тя веднага му отговори.

Съжалявам за случая. Ужасно е. Истински кошмар, сигурно е непоносимо да загубиш и двете си деца. Направо е трагедия за всички. Наистина ми е мъчно за теб, че такова нещо ти се е стоварило на главата. При мен всичко е наред. Елхата е супер. Наистина е красива. Зоуи изчезна целия ден. Подстригва се вече шест часа, с което отърва украсяването на елхата. Всеки момент ще се върне вкъщи, сигурна съм. Трябва да приготвя вечерята. Просто исках да ти кажа „здравей“. Може и да съм изглеждала чудесно на пързалката, но сега имам синина на бедрото. Зоуи бе ужасена. Казах й къде и с кого съм била. Беше наистина впечатлена. Надявам се следващия път да я видиш. Пази се. Опитай да си оправиш настроението.

С обич, Фред

Тъкмо го изпрати, когато Зоуи се прибра. Изглеждаше страхотно, беше се гримирала и с маникюр.

— Леле! Много си красива — усмихна се Фейт, все още седнала пред компютъра.

— На кого пишеш? — попита любопитно дъщеря й.

— На Брад. Приятелят, за когото ти говорих — отвърна Фейт.

— Мамо, да не си влюбена в него? — Този път зададе въпроса сериозно и Фейт поклати глава.

— Със сигурност не съм. Ние сме просто приятели.

— Имала ли си връзка с него?

— Разбира се, че не. Приятел ми е. Това е всичко.

— Мисля, че си влюбена в него, мамо, макар да не си даваш сметка — настоя упорито Зоуи. — Трябва да видиш очите си, когато говориш за него. Те святкат и играят.

— Ти май си пушила трева, Зоуи Мадисън — рече майка й с укор.

— Нищо подобно. Обзалагам се, че съм права. Ти си влюбена.

— А ти си най-глупавото момиче, което познавам — разсмя се Фейт.

— Татко знае ли? За него, имам предвид.

— Мисля, че споменах на баща ти. Той не се заинтересува особено. Просто няма толкова диво въображение, каквото имаш ти, и слава богу. Нито пък Брад, за щастие. Харесвах го, когато бях малка, но ми мина, когато станах на четиринадесет. Това беше преди сто години. Така че мога да заявя със сигурност, че не съм влюбена в него.

— А може би трябва — рече сериозно Зоуи. — Ти си доста нещастна с татко. — Каза го убедено и Фейт я загледа ужасена.

— Не е вярно! Не съм! Това, което казваш, е ужасно!

— Да, ама е истина. Той никога не говори с теб. Не се държи мило. Не те целува, нито прегръща.

— Баща ти не обича да прави демонстрации пред други хора — защити го предано Фейт.

— А ти какво правиш? Събуждаш ли го, когато си лягаш всяка вечер три часа след него? Мамо, аз не съм глупачка. Само виж как говори с теб! Ти заслужаваш повече.

Зоуи бе искрена, а Фейт — шокирана. Ужаси я фактът, че дъщеря й е наблюдавала тяхното поведение и е стигнала до това заключение. Но това не можеше да я накара да се влюби в Брад. Силно я стресна откритието, че Зоуи имаше такава мрачна представа за брака им, и което бе още по-лошо, тя бе много близо до истината. Но най-много я заболя да чуе подобно обобщение за живота си. То гласеше, че бракът й е долнокачествен. Очевидно в очите на Зоуи, а понякога и в нейните собствени, съжителството с Алекс не бе чак толкова голям успех. Но Фейт гледаше на всичко по друг начин, който правеше живота й по-поносим и по-добър, отколкото всъщност бе.

— Онова, което казваш, не е истина. Баща ти и аз сме щастливи заедно. Разбираме се. Бракът ни е удобен за нас.

— Не е — отхвърли Зоуи думите на майка си. Знаеше истината. Знаеше я и Фейт, но не искаше да я признае нито пред дъщеря си, нито пред себе си. — На него му е удобно, но не и на теб. Как можеш да се чувстваш добре с човек, който през цялото време те унижава и изобщо не ти обръща внимание? Не представляваш нищо за него. Татко не се съобразява с теб и целият му живот е подчинен на егоизма му и личната му изгода. А ти си много по-добра и заслужаваш повече, мамо. Цял живот си му слугувала. Може би някой ден ще срещнеш някой по-подходящ за теб и ще го напуснеш. Пожелавам ти го и искам да ти се случи. Заради теб. Ели ще бъде изумена, но ще го преглътне. А аз ще бъда щастлива заради теб. — Беше наистина погълната от идеята, за ужас на майка си.

— Зоуи! — извика Фейт, като сложи ръце на раменете й и я притегли към себе си. — Чуваш ли се какво говориш? Как можеш да кажеш такива неща за баща си? — Беше ужасена, но не от друго, а от проницателността на дъщеря си.

— Обичам те и искам да си щастлива, мамо. А ти не си. Радвам се, че ще започнеш да учиш. Може би там ще срещнеш някого. — Очевидно смяташе, че най-добре за майка й ще бъде да си намери друг мъж.

— Зоуи, не искам да се срещам с никого. Аз съм омъжена. Обичам баща ти и няма да го напусна.

— Може би този Брад… — Очевидно бе решила, че майка й се нуждае от друг мъж, докато Фейт бе ужасена от идеята.

— Не, не и Брад — поправи я бързо тя. — Той ми е като брат.

— А какво толкова си пишете? — Беше й любопитно.

— Разни неща. За теб и Ели, за неговите момчета, за работата му, за моето предстоящо учене. За брат ми Джак. За жена му, за баща ти.

— Звучи интересно. Опиши ми го какъв е. Колко е стар?

— Висок, със зелени очи и черна коса, има трапчинка на брадичката. На четиридесет и девет е.

— Сладък ли е?

— Да. Така ми се струва. Не съм мислила за него по този начин. Той е като член на семейството ми. — Но всъщност не каза цялата истина. Както на погребението на Чарли, така и по-късно, бе забелязала колко е красив. Обаче не искаше да го казва пред Зоуи, защото тя явно си правеше погрешни заключения.

— Имаш ли негова снимка?

— Не.

— Ето на, отново го направи! — Зоуи я изгледа победоносно.

— Какво съм направила?

— Очите ти блеснаха. Бях права. Ти си влюбена.

— Зоуи Мадисън, престани да се държиш като глупачка!

— Ще видиш. Знам, когато съм права. Може би ти самата все още не го осъзнаваш. Но си влюбена.

— Познавам го от тридесет и девет години. Малко е късно да се влюбвам в него сега.

— Никога не е късно. Той може би ще остави жена си.

— А може би ти ще престанеш да развиваш разни налудничави идеи и ще ме оставиш на мира.

В този момент Алекс надникна в кухнята и ги изгледа недоволно и неодобрително.

— Още ли не си приготвила вечерята, Фейт? Гладен съм като вълк. Вече е почти седем — изръмжа той.

— Съжалявам, Алекс, имах друга работа. Веднага започвам. Ще приготвя нещо набързо.

Той кимна и изчезна в кабинета си, като затвори вратата, а Зоуи погледна многозначително майка си. Не й харесваше начинът, по който баща й говореше с нея.

— Защо не му кажеш да си вземе робиня?

— Зоуи!

— Защо той не сготви вечерята или не те изведе навън? Може да те заведе някъде на ресторант.

— Той много работи. Изморен е. Нямаше го вкъщи цяла седмица. Днес целият ден беше в офиса си.

— А ти украси елхата. Почистила си стаята ми, за което ти благодаря. Направи ми закуска, сготви вечеря за него. Не си седяла със скръстени ръце пред телевизора, тъпчейки се с бонбони, нали? — Фейт се разсмя при тази картинка, а Зоуи я последва ядосана в кухнята.

— Тук ли ще ядеш? — попита я Фейт, като провери продуктите в хладилника. Имаше пържоли за всички.

— Не, ще изляза. Мисля, че ти също трябва да го сториш.

Видът на Алекс подсказваше, че няма настроение да ходи никъде, а Фейт нямаше нищо против да му сготви. Правеше това вече двадесет и шест години и без значение какво си мислеше Зоуи — че не е честно или че не е правилно, за нея домакинстването не представляваше никакъв проблем.

— Защо не те заведе на кино?

Беше права. Не бяха ходили на кино от месеци. Въобще ходеха рядко, само няколко пъти в годината. Но Алекс не обичаше особено филмите, пък и обикновено, когато се прибереше у дома, винаги бе изморен.

— Не се ли тревожиш прекалено много за мен? Първо мислиш, че имам любовна връзка, сетне, че татко ти не ме води никъде. Защо не се занимаваш с нещо друго? — Докато говореше, приготвяше вечерята.

— Мисля, че се нуждаеш от една освежителна връзка с Брад — прошепна Зоуи, като я прегърна, сетне се качи горе в стаята си.

Докато слагаше пържолите на скарата, Фейт поклати глава, след което се усмихна широко. Изглеждаше развеселена. Зоуи бе страхотно дете. А идеята й бе напълно налудничава.