Даниел Стийл
Съпруга на конци (12)

12.

На другата сутрин след кавгата си с Пам Брад пътуваше към офиса си. Мина покрай катедралата „Света Мария“ и неочаквано му дойде идея. В девет часа имаше среща и нямаше време да спре. Затова, когато влезе в офиса си, даде на секретарката си бележка и тя обеща да събере информацията за него. След час му връчи къс хартия с един адрес, докато той говореше по телефона с областния прокурор. Брад й благодари с кимване на главата. Излезе в единадесет. Отне му малко повече време, отколкото предполагаше, но до един се върна.

Написа на Фейт кратка бележка, постави я в малката кутийка върху бюрото му и помоли секретарката си да я изпрати чрез „Федерал Експрес“ в Ню Йорк. Сега му оставаше само да отиде до „Тифани“ и да се погрижи за останалите подаръци, което бе планирал да направи на другия ден следобед.

Плановете на Фейт и семейството й за Коледа бяха традиционни. На Бъдни вечер всички вечеряха вкъщи. Фейт обикновено отиваше на литургията в полунощ сама или със Зоуи, ако можеше да я уговори, а вечерта на Коледа правеха официална вечеря. Сутринта отваряха подаръците и прекарваха деня, като се мотаеха из къщи. Когато момичетата бяха малки, празникът беше много вълнуващ, но и сега все още бе важен за всички.

Говориха с Ели сутринта преди Бъдни вечер. В Швейцария беше време за вечеря и тя бе силно развълнувана да ги чуе по телефона. За пръв път прекарваше Коледа далеч от семейството си и всъщност й беше по-мъчно, отколкото си бе мислила, макар че в Сен Мориц се забавляваше чудесно и всички бяха много мили с нея.

— Липсваш ни, скъпа — каза Фейт, когато беше неин ред да говори по телефона.

— Защо не дойдеш за Нова година в Лондон, мамо? — попита Елоиз. Гласът й бе някак детски и изпълнен с носталгия по семейството.

— Не мога, скъпа. Започвам лекции. Сега ще трябва да се съобразявам с тях и да чакам ваканциите. Но може би ти ще успееш да се върнеш през някой по-дълъг уикенд.

— Нямах представа, че окончателно си решила този въпрос. — Дъщеря й сякаш бе разочарована. В очите на Елоиз съмненията на Алекс и нежеланието му да приеме плановете на майка й, защото щяха да попречат на гладкия семеен живот и на неговото удобство, се потвърждаваха. Фейт не й бе съобщила решението си, когато говориха за заминаването в Швейцария с Джеф и семейството му. Тогава така се разстрои, че ги забрави.

— Започвам курсовете след две седмици — обяви тя, очаквайки да получи поздравления, но в гласа на Ели прозвуча обида и неодобрение.

— Това е много подло от твоя страна! Как си могла да постъпиш по такъв начин с татко? — Очевидно не одобряваше избора й и Фейт бе силно засегната от думите. Нямаше желание да говори повече, тъй като Алекс стоеше до нея. Знаеше, че Зоуи ще бъде възмутена от реакцията на сестра си, но това бе слабо утешение за Фейт.

— Ние говорихме и смятам, че той се съгласи — отвърна спокойно Фейт. Тя не искаше и този празник да бъде развален заради нейните планове, както стана на Деня на благодарността, затова се опитваше да смени темата колкото може по-бързо. — По-важното е ти как си, скъпа? Забавляваш ли се?

— Всички вие много ми липсвате. Тук е чудесно, но ми е мъчно за вас. Повече, отколкото съм предполагала. Довечера ще ходим на голям купон, а след това да се пързаляме на тобоган. Малко ме е страх, но сигурно ще бъде забавно.

— Бъди внимателна, пази се — предупреди я майка й. — Не прави глупости!

Фейт се тревожеше за дъщеря си, почти колкото и когато бе дете. Без значение колко бяха пораснали момичетата, те все още си оставаха нейните бебета. След това Фейт предаде телефона на Зоуи и двете сестри си говориха доста дълго. Това я успокои, тъй като й се стори, че са се сдобрили. Зоуи на няколко пъти повтори, че Ели много й липсва. Алекс последен взе телефона и каза много малко, но от тона и думите му стана ясно колко близки са двамата. Това бе един горчиво-сладък момент за всички.

— Толкова е странно, че Ели не е с нас — тъжно рече Зоуи. Сетне се обърна към майка си. — Може би ще отида да я видя следващия път, когато имам ваканция.

— Би било чудесно! — усмихна се Фейт на по-малката си дъщеря, — а ако и аз имам ваканция, ще дойда с теб. В противен случай ще отидеш сама, а аз ще те последвам, когато мога.

— Смешно е да се съобразяваш с „ваканции“, Фейт. Би трябвало да си в състояние да посетиш дъщеря си винаги, когато поискаш. Ето какво имах предвид — намеси се Алекс.

Фейт не отговори. Надяваше се, че ще може да разрешава всички въпроси, така че да успява да свърши и домашната работа, и училищната програма. Щеше да бъде голямо предизвикателство за нея.

Тримата вечеряха заедно, както бе планирано. Бе приготвила патица по рецепта, взета от една приятелка. Оказа се много вкусна. След вечерята Зоуи излезе. Алекс се помота още малко на масата и направи опит да говори с нея, но никой нямаше какво да каже на другия.

Връзката между тях бе прекъсната много отдавна и беше трудно да бъде възстановена като по команда.

— Ще ходиш ли на църква тази вечер? — попита Алекс незаинтересовано, когато Фейт изгаси свещите и започна да прибира масата.

— Мисля да ходя, както винаги. Искаш ли и ти да дойдеш? — Той никога досега не беше я придружавал, но тя винаги му предлагаше. Зоуи й бе обещала, че ще дойде направо в църквата, ако успее. Фейт не настоя да се срещнат предварително. Тя ходеше в църквата „Свети Игнатий“ на Парк авеню.

— Не, благодаря — отклони поканата Алекс и се качи горе да чете. Дори на Бъдни вечер помежду им не припламна искра.

Фейт се помота из къщата до единадесет и тъкмо се приготви да излиза, когато телефонът иззвъня и тя с изненада откри, че се обажда Брад. При него беше осем часът.

— Весела Коледа, Фред! — Гласът му бе изпълнен с топлота и приятелски чувства, но тя си помисли, че долавя и малко тъга. Обикновено на този ден всеки си спомняше какво е бил някога, какво се е надявал да постигне и правеше равносметка на всичките си изгубени мечти.

— Благодаря, Брад. На теб също.

— Получи ли моя коледен подарък?

Не бяха говорили няколко дни и писмата им по имейла бяха кратки и бързи. И двамата бяха много заети.

— А, да — усмихна се тя. Малката кутийка в коледна опаковка стоеше на бюрото й. Беше пристигнала в плик на „Федерал Експрес“. Фейт я бе оставила да я разопакова на самата Коледа. Тя също му изпрати подарък — комплект от старинни книги по право, красиво подвързани с кожа. — В момента е пред мен. Ще го отворя утре.

— Точно за това ти се обаждам — отвърна доволно той. — Искам да го отвориш още сега, тази вечер.

— Така ли?

— Точно така. Хайде, защо не го отвориш? — Беше възбуден и тя се засмя.

— Добре. Обичам подаръците. Забавно е да подаряваш и да получаваш. Ти получи ли моя? — попита, докато разопаковаше внимателно хартията. Седна и загледа малката бяла кутийка. Не можеше да си представи какво има вътре. Нищо не подсказваше какво е съдържанието.

— И аз го запазих за утре. Но искам ти да получиш своя подарък тази вечер. Хайде, Фред, отвори го!

Тя внимателно вдигна капака на кутийката и изпусна една тиха въздишка, когато видя какво има вътре. Беше прекрасна старинна броеница, която бе купил от един църковен магазин. Зърната за „Аве Мария“ бяха от топази, а зърната за „Отче наш“ и разпятието в края от смарагди, в краищата на кръста имаше малки рубини. Изглеждаше сякаш е била използвана с любов дълго време. Никога не бе виждала по-красиво нещо и бе трогната от вниманието му към нея.

— Продавачката каза, че е италианска и може би на около сто години. Била благословена. Искам да я вземеш тази нощ в църквата, Фред — каза меко той и очите й плувнаха в сълзи. Трябваше й много време, докато успее да говори отново. — Фред?… Фред? Там ли си?

— Не знам какво да кажа… Това е най-красивото нещо, което съм виждала. Благодаря ти от все сърце. Ще я използвам още тази вечер. Ще кажа молитва за теб — засмя се Фейт. Беше старомодна, но по един прекрасен начин. Имаше солидна ценностна система, изпитваше любов към семейството и дълбоко уважение към църквата. — Ще запаля свещ и за теб. И за Джак.

— Може би и аз ще запаля една за теб.

— Ще ходиш ли на църква?! — попита изненадано тя. Не знаеше, че го прави.

— Може би. Нямам какво друго да правя. Ще вечеряме след малко с няколко приятели, бащата на Пам също е тук. Но до единадесет ще приключим. Мисля си, че ще е хубаво.

Той смяташе да отиде в „Свети Доминик“, една прекрасна стара готическа църква, в която се пазеха мощите на Свети Джуд, който, както знаеше, бе любимият светец на Фейт. Беше попитал жената, от която купи броеницата в църковния магазин, къде да отиде.

— Има една църква наблизо с мощите на Свети Джуд. Ако отида, ще запаля свещ за теб.

— Не мога да повярвам, че си ми пратил толкова прекрасен подарък — отново рече тя, докато гледаше броеницата. Беше лека и хладна в ръката й, обковът бе направен от злато. Имаше малка кадифена торбичка, в която да я държи, за да не се надраска в чантата й. Никога не бе виждала по-красиво нещо. — Мисля, че моята стара дървена броеница ще излезе в заслужена почивка. — Този дар значеше много за нея.

Поговориха още няколко минути. Брад сподели, че е изпратил съобщение на момчетата си в Африка. До резервата нямало директна телефонна линия. А те очевидно не бяха успели да се свържат от пощата. Това правеше празника малко по-тъжен, без да се брои напрежението, което съществуваше между него и жена му. В собствения си дом Брад се чувстваше като непознат, чужденец. Пам, както винаги, бе поканила на вечеря хора, които той не познаваше, а баща й имаше навика да монополизира разговора.

— Радвам се, че тази вечер няма да работиш — каза Фейт, без да пуска броеницата от ръката си. Създаваше й чувството за още по-голяма близост с него.

— Реших, че е по-добре да остана вкъщи и да се опитам да говоря с нея, преди да започна тотална война. — Нямаше смисъл от разправии и Фейт бе съгласна с него. На следващия ден щяха да дадат пищна официална вечеря за много гости с вечерно облекло и нямаше да е добре, ако са скарани. — Мисля, че Пам в предишния си живот е била омъжена за концертиращ музикант или диригент, защото винаги настоява да нося черна папийонка, е, може и бяла. А това не е точно моят стил на обличане. — Чувстваше се най-добре със старите си джинси и пуловери с висока яка, с ботушите в небрежен стил, макар че изглеждаше прекрасно и облечен в костюм, както го видя в Ню Йорк. — Ще мисля непрекъснато за теб, докато си в църквата.

— А аз през цялото време ще държа твоята прекрасна броеница в ръката си и ще мисля за теб. — Помежду им съществуваше връзка, която не можеше да се изкаже с думи.

След няколко минути Фейт погледна часовника си и му каза, че е време да тръгва, иначе няма да има къде да седне. Среднощната литургия бе много посещавана и обикновено църквата бе препълнена. Пък и той така или иначе трябваше да се присъедини към семейството си за вечерята.

— Още веднъж благодаря за подаръка. Това е най-прекрасният ми подарък.

— Весела Коледа, Фред! Радвам се, че ти харесва. Благодаря ти за всичко, което ми даде през последните два месеца. Ти беше моят най-хубав подарък.

— Ти също за мен — прошепна тя и затвори.

Отиде да каже довиждане на Алекс, но той бе заспал на стола с книга в ръката. Няколко минути по-късно тя излезе от къщи, облечена с хубавото си червено палто, и взе такси.

В същото време в Сан Франциско Брад правеше усилия да говори с някой от гостите в салона. Беше облечен с блейзър и подходящи по цвят панталони, както и тъстът му. Бъдни вечер винаги е бил неформален празник в дома им, макар че мъжете все пак носеха вратовръзки. А Пам бе облякла червен копринен костюм с панталон и златисти сандали с високи токове. Беше красива жена, но всеки път, когато я погледнеше, Брад си даваше сметка в какво се е превърнала. Беше по-твърда, по-силна и по-непреклонна, отколкото някога. Той й бе купил златна огърлица с диаманти, подходяща гривна и пръстен и знаеше, че щеше да ги хареса и носи. Но бе далеч по-развълнуван от броеницата, която изпрати на Фейт. Тя означаваше много повече за него. А и този подарък бе приет с повече топлота.

Седнаха на трапезата по времето, когато в Ню Йорк започваше тържествената литургия. Имаше традиционна английска храна — ростбиф и йоркширски пудинг, а за десерт — пудинг със сливи и сметанов сос. Брад бе доста отнесен, когато започнаха да се хранят. Тъстът му вдигна наздравица за всеки на масата с вино от Напа Вали. Брад обаче мислеше само за Фейт. Представяше си я коленичила, както когато отидоха заедно в „Свети Патрик“.

— Изглеждаш малко разсеян тази вечер — подхвърли Пам, когато станаха от масата. — Добре ли си?

— Мисля за делото — отвърна уклончиво Брад, но тя го изгледа изпитателно.

— Или за приятелката си в Ню Йорк? — Познаваше го по-добре, отколкото той допускаше. — Изпрати ли й писъмце снощи? — продължи да се заяжда Пам.

Приличаше на ловец, преследващ плячката си, но той поклати отрицателно глава. Все пак не беше пращал писмо, беше се обадил по телефона.

— Не прави от мухата слон, Пам. Не е необходимо. Тя е просто един стар приятел.

— Знам по-добре от теб каква е. Мисля, че си безнадежден романтик, Брад. Държиш се точно като в онези случаи, в които затъваш до гуша, особено ако каузата е загубена.

— Не ставай глупава. — Искаше да я опровергае, но думите й бяха верни. Наистина беше безнадежден романтик преди години, когато се срещнаха. Тя бе успяла да потисне това чувство у него много отдавна. Не вярваше в твърденията на жена си, че е влюбен във Фейт. Не бе толкова елементарен. А Пам просто защитаваше своята територия. Искаше ясно да му даде да разбере, че все още й принадлежи.

Гостите си тръгнаха към единадесет, за баща й дойде кола с шофьор, който да го откара. Старецът не обичаше да шофира в полунощ. Пам и Брад се качиха горе. Той погледна часовника си.

— Да не би да имаш любовна среща? — пошегува се тя.

Напоследък непрекъснато се заяждаше с него, макар че съвсем явно флиртуваше с няколко мъже тази вечер. Не се колебаеше да го прави пред очите му, дори се целуваше с тях по устата. Правеше винаги каквото си науми, без значение какво говореше пред него за Фейт.

— Всъщност, да — отвърна той. — Мисля да отида на църква.

— О, господи! Не! Ти нямаш любовница. Ти си си загубил ума! Защо, по дяволите, ще го правиш?

— Защото мисля, че е хубаво — отвърна спокойно той, опитвайки се да не се дразни от думите й.

— Ако ще ми се правиш на религиозен, искам развод. С друга жена мога да се оправя. Но с религиозен фанатик не мога. Това действително ще ми дойде много.

Брад се усмихна, като си помисли какво ли щеше да каже, ако знаеше за броеницата, която бе изпратил на Фейт. Тя наистина бе религиозна вещ, но същевременно и безкрайно ценна за нея, което силно го вълнуваше.

— Виж какво, ходенето на църква в този ден е хубава традиция. Момчетата много ми липсват и това малко ще ме утеши — отговори честно той. Днешният празник бе доста самотен без тях. Децата бяха единствени близки хора, които имаше в собствената си къща. Вечерята с нейните приятели и баща й беше досадна, но той стоически издържа на мъчението. Както винаги.

— На мен също ми липсват, но не тичам поради тази причина в църквата. Трябва да има и други начини да се справиш — заяви Пам, докато събуваше обувките си и оставяше обеците на тоалетната масичка.

— Всеки се справя по своя си начин — каза остро той и излезе от спалнята. Нямаше нужда да чака, за да получи разрешение или одобрение от нея. — Ще се върна след час — извика от коридора, докато обличаше палтото си.

Пам излезе от спалнята боса и наполовина съблечена.

— Само ще те моля да ме предупредиш, ако смяташ да ставаш свещеник — подхвърли с подигравателна гримаса.

— Не се тревожи, ще те предупредя. — Той също се усмихна. — Все още няма такава опасност. Отивам само на коледната литургия. Мисля, че съм в безопасност. Честита Коледа, между другото. — Остана загледан в жена си за един дълъг миг, чувствайки се тъжен, желаейки да изпитва нещо повече към тази непозната, но сърцето му не беше трепвало от доста време.

— Благодаря, Брад. На теб също — отвърна Пам и изчезна.

Той взе джипа от гаража и го подкара към „Свети Доминик“ на „Щайнер“ и „Буш“. Беше прекрасна готическа църква, а когато изкачи стъпалата й, видя от двете страни на входа към главния олтар по едно високо борово дърво. Цялата църква бе осветена с хиляди свещи. Мощите на Свети Джуд бяха от дясната страна, там имаше запалени редове от свещи. Брад реши първо да отиде там и да запали свещ за Фейт и Джак, да коленичи за миг, да се помоли за нея и за стария си приятел. Не знаеше каква молитва да каже, нито как, но мислеше за тях и им желаеше най-доброто. Беше благодарен, че някаква неизвестна сила бе върнала Фейт в живота му.

Седна на една пейка в задната част на църквата и бе силно впечатлен от красотата, пищността и тържествеността на среднощната литургия. А когато запяха „Тиха нощ, свята нощ“, по лицето му се затъркаляха сълзи. Не беше сигурен защо, нито за кого бяха тези сълзи, не знаеше за какво плаче. Усещаше само, че е дълбоко развълнуван и трогнат. Когато тази нощ се прибра вкъщи, на душата му беше по-леко, нещо, което не бе чувствал от години. Беше обзет от някакво необяснимо чувство на мир, радост и спокойствие.

Докато караше към къщи, той се усмихваше, и за миг му се стори, че Джак седи в колата до него.