Нийл Стивънсън
Снежен крах (50)

50

Гарвана извежда Уай Ти на една плоскогъза покрита платформа. Това е речна лодка, превърната във виетнамско-американско-тайландско-китайско предприятие, нещо като бар-ресторант-публичен дом-комарджийска бърлога. Има няколко големи стаи, където много хора му отпускат края, и многобройни малки стаички със стоманени стени в трюма, където Господ знае какви ги вършат.

В главната зала се вихри пир на отрепките. Димът завързва бронхите й на фльонги. Мястото е оборудвано с разнебитена озвучителна система от третия свят — чист дисторшън отеква с триста децибела от боядисаните стоманени стени. Телевизор, монтиран на стената, показва чуждестранни рисувани филмчета в два цвята — избледняло малиново и отровнозелено. Гаден вълк, подобен на Уили Койота, но заразен с бяс, постоянно го убиват по начини далеч по-жестоки, отколкото биха могли да измислят „Уорнър Брадърс“. Мръсна анимация. Звукът или е изключен, или заглушен от резачката, бълваща от тонколоните. Няколко еротични танцьорки се кълчат в дъното на стаята.

Тъпканицата е невъзможна — никога няма да си намерят места. Но веднага щом Гарвана влиза, половин дузина типове в ъгъла изведнъж скачат от столовете и се разбягват, като едва се присещат да си вземат цигарите и питиетата. Гарвана подбутва Уай Ти пред себе си, все едно тя е скулптура на носа на неговия каяк. Накъдето и да се запътят, почти осезаемото лично силово поле на Гарвана разбутва хората отпред.

Гарвана се навежда и поглежда под масата, вдига един стол от пода, оглежда го отдолу — трябва да се внимава с тия бомби, дето ги залепват на столовете — наглася го на масата чак в ъгъла между двете стоманени стени и сяда. Маха на Уай Ти да направи същото и тя повтаря всичко с гръб към тълпата. Оттук тя вижда лицето на Гарвана, осветено най-вече от случайни, процедили се през тълпата отблясъци от огледалната топка над танцьорките и малиново-зеленото сияние от телевизионния екран, пронизвано сегиз-тогиз от отблясъци, когато нарисуваният вълк допусне грешката да глътне поредната водородна бомба или извади лошия късмет отново да насочат към него огнехвъргачка.

Келнерът веднага пристига. Гарванът започва да й крещи през масата. Тя не го чува, но вероятно я пита какво ще иска.

— Чийзбургер — изкрещява му тя.

Гарванът се засмива и клати глава.

— Да виждаш крави наоколо?

— Каквото ще да е, но да не е риба! — пищи тя.

Гарвана започва да обяснява нещо на келнера на някакъв вариант на таксилинга.

— Поръчах ти сепия — провиква се той. — Вид мекотело.

Страхотно. Гарвана, последният истински джентълмен.

Разговарят с крясъци близо час. Крещи най-вече той — Уай Ти само слуша, усмихва се и кима. Да се надяваме, че той не разправя неща като „Обичам наистина грубия секс с бой“.

Но според нея той изобщо не говори за секс, а за политика. Дочува откъслеци от историята на алеутите в промеждутъците, когато Гарвана не си тъпче устата със сепия и музиката поутихне малко.

— Руснаците ни преебаха… деветдесет процента смъртност от дребна шарка… работихме като роби в тюленовата индустрия… глупостите на Сюард… Шибаните нипонци отвлякоха баща ми през четирийсет и втора и го тикнаха във военнопленнически лагер за… После американците, мамка им, ни пуснаха бомбата. Можеш ли да повярваш? — пита Гарвана. Музиката е утихнала — изведнъж тя започва да чува цели изречения. — Нипонците разправят, че само на тях са им пуснали бомбата. Но всяка ядрена сила си има една група от аборигенско население, на чиято територия си изпробва ядреното оръжие. В Америка бомбата я пуснаха на алеутите. В Амчитка. Баща ми — ухилва се гордо Гарванът — са го бомбардирали два пъти: веднъж в Нагазаки, когато ослепял, и после пак през седемдесет и втора, когато американците пуснаха бомбата по нашите земи.

„Страхотно“ мисли си Уай Ти. Хвана си ново гадже и той е мутант. Това обяснява някои неща.

— Родил съм се няколко месеца по-късно — продължава Гарвана и забива пирона по темата.

— И как се хвана с тия правчовци?

— Избягах от нашите традиции и най-накрая заживях в Солгота. Работех на петролните сонди — разказва Гарвана, все едно Уай Ти няма как да не знае къде е тая Солгота. — Тогава се пропих и получих това — той посочва татуировката си. — Освен това там се научих да любя жени — което е единственото нещо, в което съм по-добър, отколкото с харпуна.

Уай Ти не може да не си помисли, че чукането и ловът с харпун са тясно свързани в ума на Гарвана. Но макар и такъв грубиян, тя не може да отрече, че той й въздейства притеснително възбуждащо.

— Работил съм и по риболовните кораби, да припечеля някоя пара допълнително. Връщахме се след четирийсет и осем часа, когато откривахме сезона на камбалата — това беше едно време, когато имаше разпоредби за риболов — обличахме костюмите за оцеляване, пълнехме си джобовете с бири, скачахме във водата и плавахме и си пиехме по цяла нощ. Един път така се напих до безсъзнание. А когато се събудих — на другия ден, или може би два дни по-късно, не знам — плавах с костюма посред пролива Кук сам-самичък. Аверите от риболовния кораб ме бяха забравили.

„Много удобно“ — мисли си Уай Ти.

— Както и да е, два дни се носих по водата. Страшно ожаднях. Най-сетне вълните ме изхвърлиха на остров Кодиак. Вече се бях поболял тотално, морска болест и какво ли не още. Но морето ме изхвърли до една руска православна църква. Те ме намериха, прибраха ме и ме изцериха. И тогава разбрах, че западният, американският начин на живот едва не ме е убил.

И тук идва проповедта.

— Разбрах, че можем да живеем само с вярата, да живеем просто. Без пиене. Без телевизия. Никакви такива.

— Какво правим тук тогава?

Той свива рамене.

— Това място е образец за лошите места, по които ходех. Но ако искаш да ядеш прилична храна на Сала, трябва да идеш на някое място като това.

На масата идва сервитьор. Очите му са опулени, движенията — плахи. Не идва за поръчка — идва да съобщи лоша новина.

— Господине, търсят ви по радиото. Съжалявам.

— Кой ме търси? — пита Гарвана.

Сервитьорът само се оглежда, сякаш дори не може да произнесе публично това име.

— Много е важно — казва той.

Гарвана въздъхва тежко, грабва последно парче риба и го набутва в устата си. Става и преди Уай Ти да успее да реагира, я целува по бузата.

— Сладурче, имам да свърша една работа. Изчакай ме тук, моля те!

— Тук?

— Никой няма да посмее да се ебава с тебе — казва Гарвана, колкото на Уай Ти, толкова и на келнера.