Нийл Стивънсън
Снежен крах (19)

19

— Ударът не е с меч — заявява Хиро. Той е просто вцепенен — стои и се блещи срещу трупа на Лагос. Всички емоции вероятно ще го връхлетят накуп по-късно, когато се прибере и се опита да заспи. Засега онази част от мозъка му, която мисли, като че е отрязана от тялото, сякаш току-що е поел огромна доза наркотик и е също толкова спокоен, колкото и Скръц-скръц.

— Така ли? И как познахте? — пита Скръц-Скръц.

— Мечовете нанасят бързи разрези през цялото тяло. Например, отсичаш глава или ръка. Човек, убит с меч, не изглежда така.

— Така ли? Много хора ли сте убили с меч, господин Протагонист?

— Да, в Метавселената.

Остават още малко да погледат.

— Движението не ми прилича на скоростно, по-скоро е силово — заключава Скръц-скръц.

— Гарвана изглежда доста якичък.

— Така си е.

— Но според мен той не носеше оръжие. Крипс го претърсиха преди това — беше чист.

— Ами тогава сигурно е взел назаем — заключава Скръц-Скръц. — Тоя бръмбар щъкаше навсякъде, да знайш. Държахме го под око, защото се бояхме, че ще ядоса Гарвана. Постоянно обикаляше и търсеше изгодна позиция.

— Той носи наблюдателна апаратура — пояснява Хиро. — Колкото по-високо се качи, толкова по-добре работи тя.

— И най-накрая се е качил на този насип. И очевидно извършителят е знаел къде се намира.

— Прахът — посочва Хиро. — Гледай лазерите.

Долу Суши Кей прави спазматичен пирует, когато една бирена бутилка отскача от челото му. Сноп лазерни лъчи осветява насипа, ясно видими във финия прах, вдиган от вятъра.

— Този тип — бръмбарът — използваше лазери. Щом се е качил тука…

— Те са издали местонахождението му — довършва Скръц-Скръц.

— И тогава Гарвана го е нападнал.

— Е, не сме казали, че е той — възразява Скръц-Скръц. — Но трябва да разбера дали тоя образ — той кимва към трупа — не е направил нещо, което е накарало Гарвана да се чувства застрашен.

— Това какво, да не е групова терапия? На кого му пука дали Гарвана се е чувствал застрашен?

— На мен — отсича Скръц-Скръц с огромна решителност.

— Лагос беше само един гаргойл. Голяма прахосмукачка за информация. Не мисля, че се е занимавал с мокри поръчки — а и да се е занимавал, надали би ги изпълнявал в подобна премяна.

— Защо според теб Гарвана така се е издразнил?

— Май не обича да е под наблюдение — отвръща Хиро.

— Да — потвърждава Скръц-Скръц. — Запомни го.

После той долепя длан до ухото си, за да чува по-добре гласовете от приемника в слушалката.

— Уай Ти видяла ли е какво се е случило? — пита Хиро.

— Не — смънква Скръц-Скръц секунди по-късно. — Но го е видяла как си тръгва оттук. Тя го следи.

— Защо ще иска да го следи?!

— Май ти си й казал или нещо такова.

— Не смятах, че ще отпраши по следите му.

— Е, тя не знае със сигурност дали той е убил пича — обяснява Скръц-Скръц. — Току-що се обади, че го е видяла — влиза с мотора си в Китайския квартал. — И той се втурва нагоре по насипа. Две коли на „Твърдата ръка на закона“ са паркирани горе до шосето и чакат.

Хиро му се лепва. Краката му са в невероятна форма от боя с мечове — успява да настигне Скръц-Скръц тъкмо когато онзи се качва в колата си. Щом шофьорът отключва електрическите ключалки, Хиро се мята на задната седалка, а Скръц-Скръц сяда отпред. Скръц-Скръц се обръща и го поглежда с досада.

— Ще слушкам — обещава Хиро.

— Само едно…

— Знам. Не се ебавай с Гарвана.

— Точно така.

Скръц-Скръц го гледа лошо още миг, после се обръща и махва на шофьора да потегля. Изтръгва нервно триметрова разпечатка от принтера на таблото и почва да я преглежда.

На тази дълга хартиена ивица Хиро мярва многобройни изображения на важния Крип, човекът с козята брадичка, с когото Гарвана редеше нещо преди това. На разпечатката той е означен като „Ти-Боун Мърфи“.

Има и снимка на Гарвана. Снимка в действие, не портретна. Ужасна е. Хваната е през някаква усилваща светлината оптика, която избелва цветовете и прави всичко невероятно зърнесто и нискоконтрастно. Като че образът е минал през обработка, за да стане по-отчетлив — от което снимката е станала още по-зърнеста. Номерът на мотора е само сплескано размазано петно, засенчено от сиянието на задните светлини. Машината е рязко наклонена — колелото на коша се е вдигнало на педя от земята. Но ездачът няма видима шия — главата му, или по-скоро тъмното петно на мястото й, просто се разширява и накрая се слива с раменете. Това определено е Гарвана.

— Как така имаш там снимки на Ти-Боун Мърфи? — пита Хиро.

— Той го преследва — отвръща Скръц-Скръц.

— Кой кого преследва?

— Ами твойта дружка Уай Ти не е Едуард Р. Мъроу^[1]. Но доколкото разбираме от докладите й, двамата са били забелязани на едно и също място и са се опитвали да се избият — обяснява Скръц-Скръц. Говори с бавния, отстранен тон на човек, получаващ пресни сведения на живо по слушалките.

— Преди това врътнаха някаква далавера — казва Хиро.

— Тогава хич не се изненадвам, че сега се опитват да се изтрепят.

 

 

След като пристигат в една определена част на града, шоуто с преследването на Ти-Боун и Гарвана се превръща във въпрос на връзка с линейките. На всеки две пресечки са се струпали ченгета и „Бърза помощ“, бляскат лампи, радиопредаватели кашлят. На тях им остава само да вървят от едното сборище към следващото.

При първото на тротоара е проснат мъртъв Крип. Двуметрово кърваво петно се разтича по платното под тялото му по диагонал и се влива в една шахта. Медицинският персонал се е скупчил около него, пуши, пие кафе от картонени чашки и чака „Твърдата ръка на закона“ да приключи с измерването и снимането, за да откарат трупа в моргата. Няма системи, няма въргалящи се наоколо медицински боклуци, няма отворени лекарски чанти — дори не са се и опитали да го спасят.

Продължават и завиват зад два ъгъла към следващото съзвездие от проблясващи лампи. Тук шофьорите на линейката гипсират на крака на едно МетаЧенге.

— Прегазен от мотоциклет — установява Скръц-Скръц и поклаща глава с традиционното презрение на „Твърдата ръка на закона“ към жалките си малки братчета, МетаЧенгетата.

Най-сетне той включва радиопредавателя към таблото, за да могат всички да чуват.

Сега дирята на мотоциклетиста е студена и май повечето местни ченгета се занимават с последиците. Но една гражданка току-що се е обадила с оплакване, че някакъв мъж с мотоциклет и още неколцина съсипват хмеловите насаждения в квартала й.

— На три преки оттук — казва Скръц-Скръц на шофьора.

— Хмел ли? — чуди се Хиро.

— Познавам мястото. Местната микропивоварна — отвръща Скръц-Скръц. — Сами си отглеждат хмела. Подписали са договор с някакви градски градинари. Китайски селяни, които им вършат черната работа.

 

 

Когато пристигат — първите представители на властта на сцената — става очевидно защо Гарванът се е оставил да го преследват из хмелови насаждения: те са страхотно прикритие. Хмелът е тежко, цъфтящо увивно растение, което расте на решетки, прикачени на дълги бамбукови пръти. Решетките са високи по два метра и половина — нищичко не се вижда.

Всички слизат от колата.

— Ти-Боун? — провиква се Скръц-Скръц.

Чуват как навътре в нивата някой крещи на английски.

— Тука!

Но той не отговаря на Скръц-Скръц.

Навлизат в нивата. Внимателно. Обгръща ги мирис, смолист мирис, приличен на този на марихуаната, острият мирис, който лъха от скъпа бира. Скръц-Скръц посочва на Хиро да го следва.

При по-различна ситуация Хиро би се подчинил. Той е наполовина японец и при определени обстоятелства има пълно уважение на властта.

Но тези обстоятелства не са от тях. Ако Гарвана припари до Хиро, Хиро ще си поприказва с него със своята катана. А ако работата опре дотам, Хиро не иска Скръц-Скръц да е наблизо, защото току-виж изгубил някой крайник при обратния замах.

— Йо, Ти-Боун! — крясва Скръц-Скръц. — Ние сме, „Твърдата ръка на закона“ — и сме ядосани! Разкарай се от тука, пич. Хайде да си ходим!

Ти-Боун, или поне Хиро смята, че е Ти-Боун, отговаря само с кратък пистолетен изстрел. Проблясъкът от дулото осветява хмела като прожектор. Хиро привежда рамо към земята и се заравя за секунди в меката пръст и листака.

— Майната му! — изругава Ти-Боун. Разочарована майна, но майна, обагрена от тежък полутон на съкрушителна неудовлетвореност и нито грам страх.

Хиро заема консервативна приклекнала позиция и се оглежда. Скръц-Скръц и останалите от „Твърдата ръка“ не се виждат никакви.

Хиро си пробива път през решетка към един ред по-близо до екшъна.

Другият от „Твърдата ръка на закона“ — шофьорът — е застанал на същия ред, на около десет метра от Хиро и с гръб към него. Той поглежда към Хиро през рамо, после поглежда и в обратна посока и вижда още някого — Хиро не вижда кого, защото мъжът го затулва.

— Ебаси — възкликва мъжът.

После подскача като стреснат и нещо става с гърба на якето му.

— Кой е? — пита Хиро.

Онзи не отговаря нищо. Опитва се да се обърне, но нещо му пречи. Нещо разклаща растенията около него.

Мъжът трепва, олюлява се от крак на крак.

— Трябва да се измъкна — казва той на глас, без да се обръща към никого конкретно. После хуква в тръс далеч от Хиро. Другият вече го няма. Мъжът тича със странно изпънат, вдървен гръб и ръце по шевовете. Яркозеленото му яке не виси както трябва.

Хиро се втурва подире му. Мъжът тича към края на реда, където се виждат уличните светлини.

Мъжът изскача от нивата две секунди преди него и когато Хиро стига до края, той вече е посред шосето, осветен предимно от мигащата синя светлина на гигантски видеоекран горе. Постоянно се обръща със странни, ситни, тропащи крачки и постоянно губи равновесие. И повтаря „Аааа“, „Аааа“ с нисък, спокоен глас, гъргорещ така, сякаш той има остра нужда да си прочисти гърлото.

Щом мъжът се обръща, Хиро забелязва, че е нанизан на близо триметрово бамбуково копие. Половината стърчи от гърдите му, другата половина — от гърба му. Задната част е потъмняла от кръв и черни буци изпражнения, предната е жълто-зелена и чиста. Мъжът вижда само предната половина и ръцете му играят нагоре-надолу по нея в опит да повярва на онова, което виждат очите му. После задната половина се фрасва в една паркирана кола и пръсва тясно ветрило от мръсотия върху лъснатия капак на багажника. Алармата на колата се задейства. Мъжът чува звуците и се обръща да види какво става.

Хиро го вижда за последен път да тича по средата на пулсиращата неонова улица към центъра на Китайския квартал, виейки ужасна песен на пресекулки в рязък дисонанс с блеенето на автомобилната аларма. Дори и в този миг Хиро усеща, че нещо в света се е раздрало и той виси над бездната, втренчен в мястото, където не иска да попада. Загубен сред биомасата.

Хиро вади своята катана.

— Скръц-Скръц! — провиква се той. — Той мята копия! И е голям майстор! Удариха шофьора ти!

— Ясно! — провиква се Скръц-Скръц.

Хиро се връща на най-близкия ред. Чува някакъв шум отдясно и си проправя път с катаната нататък. В момента никак не е приятно да си тук, но е по-безопасно, отколкото да стърчиш на улицата под вулканичната светлина на видеоекрана.

В реда е застанал един мъж. Хиро го разпознава по странната форма на главата, която се разширява и най-накрая достига раменете. Държи в ръка току-що отсечен бамбуков прът, изтръгнат от решетката.

Гарвана погалва единия му край с другата ръка и една треска пада. Нещо блещука в тази ръка, очевидно острие на нож. Току-що е отсякъл края на пръта под остър ъгъл, за да го превърне в копие.

Мята го плавно. Движението е спокойно и красиво. Копието изчезва, защото лети право към Хиро.

Хиро няма време да заеме необходимата стойка, но няма значение — вече я е заел. Когато катаната е в ръцете му, той я заема автоматично — иначе се страхува, че може да загуби равновесие и нехайно да си отсече някой крайник. Стъпалата — успоредни и насочени право напред, десния крак пред левия, катаната — на нивото на слабините, като продължение на фалоса. Хиро вдига острието, перва копието и го откланя точно колкото трябва. То полита в бавно странично въртене, острието му пропуска Хиро на косъм и копието се заплита в едно растение отдясно. Задният край замахва, закача се отдясно, разкъсва няколко растения и спира. Тежък е и се движи много бързо.

Гарвана е изчезнал.

Бележка наум: Независимо дали Гарвана е имал намерение да нападне сам-самичък цяла тайфа Крипс и твърди ръце на закона, той хич не си е направил труда да си вземе пищов.

Нов залп от изстрели проехтява няколко реда по-нататък.

Хиро стои от доста дълго време тук и обмисля току-що станалото. Врязва се в следващия хмелов ред и се насочва към проблясъка от дулото с крясък:

— Не стреляй насам, Ти-Боун, на твоя страна съм, пич!

— Някакво копеле ми заби пръчка в гърдите, пич! — оплаква се Ти-Боун.

Когато си с броня, ударът от копие вече не е кой знае какво.

— Май най-добре да го зарежеш — съветва го Хиро. Налага му се да си проправя път през много редове, за да стигне до Ти-Боун, но докато той говори, Хиро може да го намери.

— Аз съм Крип. Ние нищо не забравяме — казва Ти-Боун. — Това ти ли си?

— Не — отговаря Хиро. — Още не съм стигнал при теб.

Съвсем кратък изстрел, рязко пресечен. Изведнъж вече никой не говори. Хиро си проправя път до следващия ред и едва не настъпва дланта на Ти-Боун, отрязана от китката. Пръстът й все още стиска спусъка на пистолета.

Остатъкът от Ти-Боун се намира два реда по-нататък. Хиро се спира и се вглежда през хмела.

Гарвана е един от най-огромните мъже, които Хиро е виждал извън професионалните спортни арени. Ти-Боун отстъпва от него надолу по реда. Гарвана, с широки, уверени крачки, настига Ти-Боун и мушва ръка в тялото му. На Хиро не му трябва да види ножа, за да знае, че е там.

Ти-Боун като че ще се отърве само със зашита ръка и малко рехабилитация, защото не можеш да намушкаш по този начин някого до смърт, не и ако е с броня.

Ти-Боун изпищява.

Той се мята на ръката на Гарвана. Ножът е пробил бронетъканта и сега Гарвана се опитва да изкорми Ти-Боун също като Лагос. Но ножът му — какъвто и да е той, по дяволите — не може така да пробие тъканта. Достатъчно остър е, за да проникне — което би трябвало да е невъзможно — но недостатъчно, за да разцепи плътта.

Гарвана го изважда, пада на коляно и замахва с ножа в дълга елипса между бедрата на Ти-Боун. После прескача рухващото тяло и побягва.

Хиро има усещането, че Ти-Боун е мъртвец и затова погва Гарвана. Намерението му е не да го настигне, а по-скоро да поддържа съвсем ясна картина на това къде се намира едрият мъж.

Трябва да си пробие път през много редове. Бързо губи Гарвана от поглед. Решава да побегне, колкото му крака държат, в обратна посока.

И тогава чува плътния, разпъващ дробовете тътен на мотоциклетен мотор. Хуква към най-близкия изход към улицата с надеждата да успее да го мерне.

И успява, макар и само за миг. Картината не е кой знае колко по-добра от графиката в полицейската кола. Гарвана се обръща да погледне Хиро тъкмо когато потегля с рев. Намира се точно под една улична лампа и Хиро за първи път вижда ясно лицето му. Той е азиатец. Има усукани мустаци, увиснали под брадичката му.

Половин секунда след Хиро още един Крип нахлува на улицата тъкмо когато Гарвана потегля. Забавя ход за миг, за да прецени ситуацията, после форсира мотора като противосамолетна установка. И надава вик — боен вик.

Скръц-Скръц се появява горе-долу в един и същи миг с Крипа и хуква да гони и двамата по улицата.

Гарвана като че не забелязва тичащия подире му Крип, но, като се замисли по-късно, очевидно го е наблюдавал как се приближава в огледалото за обратно виждане. Щом Крипът влиза в обсега му, ръката му пуска за миг дръжката и се стрелва назад, като че изхвърля някакъв боклук. Юмрукът му се забива в лицето на Крипа като замразен калъп шунка, изстрелян от оръдие. Главата на бандита отскача, краката му се издигат над земята, той прави салто назад и се пльосва на паважа, първо с тила, като в този миг и двете му ръце се удрят в шосето. Прилича много на контролирано падане, макар че ако е така, трябва да е по-скоро рефлекс.

Скръц-Скръц намаля скоростта, обръща се и коленичи до поваления Крип — оставя Гарвана на мира.

Хиро наблюдава как огромният, радиоактивен копиеметател, убиец и наркокрал нахлува с мотора си в Китайския квартал. Все едно че е нахлул в Китай, що се отнася до преследването.

Той притичва към Крипа, разпънат на кръст в средата на платното. Долната част на лицето му кажи-речи липсва. Очите му са полуотворени и изглежда съвсем спокоен. Говори тихо.

— Тоя е шибан индианец, такъв някакъв.

Интересна идея. Но Според Хиро все пак е азиатец.

— Ти к’во си мислеше, че правиш, бе гъз такъв? — сопва му се Скръц-Скръц. Гласът му е толкова вбесен, че Хиро отстъпва назад.

— Тая гадина ни обра, куфарът изгоря — измърморва Крипът през размазаната си челюст.

— Защо тогава просто не го отписахте? Ти да не си луд да се ебаваш с Гарвана?

— Той ни обра. Никой не остава жив, ако ни обере.

— Е, Гарвана току-що остана — отвръща Скръц-Скръц. Най-сетне е започнал да се поуспокоява. Залюлява се на пети и поглежда Хиро.

— Ти-Боун и шофьорът ти по всяка вероятност са мъртви — осведомява го Хиро. — Този по-добре да не шава — може да си е строшил врата.

— Късмет ще извади, ако аз не му строша шибания врат — заканва се Скръц-Скръц.

Линейката пристига достатъчно бързо, че да сложат надуваема яка на врата на Крипа, преди да го е завладяла амбицията да се изправи. След няколко минути го откарват.

Хиро се връща в хмела и намира Ти-Боун. Бандитският шеф е мъртъв — рухнал на колене и подпрян на една решетка. Раната от ножа през бронежилетката би могла да е фатална, но на Гарвана това не му стига. Ударил е ниско, съсякъл е отгоре до долу вътрешността на бедрата и сега те са разчекнати чак до костта. При това е нанесъл дълбоки разрези по дължина и на двете бедрени артерии и на Ти-Боун му е изтекъл целия кръвен запас. Все едно да отрежеш дъното на картонена чашка.