Нийл Стивънсън
Снежен крах (27)

27

Гласовият му телефон звъни. Хиро го вдига.

— Партнер — казва Уай Ти — почвах да си мисля, че никога няма да излезеш оттам.

— Ти къде си? — пита Хиро.

— В Реалността или в Метавселената?

— И в двете.

— В Метавселената съм се качила на монорелсов влак в посока плюс. Току-що отминах Порт 35.

— Вече? Сигурно е експрес.

— Бързо схващаш. Оня Клинт, дето си му отсякъл ръцете, е два вагона пред мен. Според мен не знае, че го следя.

— А в Реалността къде си?

— В обществен терминал срещу един „Преподобен Уейн“ — уведомява го тя.

— О, така ли? Колко интересно.

— Току-що отнесох пратка там.

— Що за пратка?

— Алуминиево куфарче.

И тя му разказва цялата история, или поне това, което той мисли, че е цялата история — няма как да ги различиш.

— Сигурна ли си, че дърдоренето на хората в парка е било същото като дърдоренето на жената в „Преподобния Уейн“?

— Абсолютно — отговаря тя. — Познавам разни хора, дето ходят там. По-точно техните ходят и ги влачат с тях, нали се сещаш.

— В „Райските врата на Преподобния Уейн“?

— Да. И всичките до един говорят на тия езици. И преди съм го чувала.

— Ще поговорим по-късно, партнер — обещава Хиро. — Сега трябва да проведа едно много сериозно проучване.

— Хайде, до после.

Картата Бабел/Инфокалипсис лежи в средата на бюрото му. Хиро я взема. Библиотекарят влиза.

Хиро понечва да попита Библиотекаря дали знае, че Лагос е мъртъв. Но въпросът няма смисъл. Библиотекарят го знае, но не го знае. Ако иска да прегледа Библиотеката, би го разбрал много бързо. Но няма да запомни информацията. Той няма самостоятелна памет. Неговата памет е Библиотеката и той използва само малки части от нея в един или друг момент.

— Какво можеш да ми кажеш за „говоренето на езици“?

— Научният термин е глосолалия — уточнява Библиотекарят.

— Научен термин ли? Че защо ще се мъчат да измислят научен термин за религиозен ритуал?

Библиотекарят вдига вежди.

— О, има много научна литература по темата. Това е неврологичен феномен, просто използван в религиозните обреди.

— Християнско е, нали?

— Християните от Петдесятната църква мислят така, но се заблуждават. Елините-езичници са го практикували — Платон го нарича теомания. Източните култове на Римската империя са го практикували. Ескимосите от залива Хъдсън, шаманите на чукчите, лапландците, якутите, пигмейското племе Семанг, култовете в Северно Борнео, Трхи — говорещите жреци от Гана. Зулуският култ Амандики и китайската религиозна секта Шанг-тихуй. Духовниците-медиуми Тонга и бразилският култ Умбанда. Тунгуските племена в Сибир твърдят, че когато шаманът влезе в транс и бълнува несвързани срички, той научава целия език на Природата.

— Езикът на Природата.

— Да, господине. Африканското племе сукума нарича този език кинатуру — езикът на предците на всички магьосници. За тях се смята, че са произлезли от едно и също племе.

— Какво го причинява?

— Ако изключим мистичните обяснения, тогава изглежда, че глосолалията се корени в структури, скрити дълбоко в мозъка, общи за всички хора.

— Как изглежда това? Как се държат тези хора?

— С. У. Шъмуей е наблюдавал възстановяването на Лос Анджелис през 1906 г. и е отбелязал шест основни симптома: пълна загуба на рационален контрол; надмощие на емоциите, водещо до истерия; липса на мисъл и воля; автоматично функциониране на говорните органи; амнезия и откъслечни спорадични физически прояви, като например гърчове и треперене. Еузебий наблюдава подобни явления около 300 година след Христа и твърди, че фалшивите пророци започват с умишлено потискане на съзнателната мисъл и свършват в делириум, който не са способни да контролират.

— Какво е християнското оправдание за това? Има ли нещо в Библията, което го подкрепя?

— Петдесетница.

— Спомена тази дума и преди — какво означава тя?

— Произлиза от гръцката дума pentekostos, означаваща „Петдесети“. Отнася се до петдесетия ден след Разпятието.

— Хуанита току-що ми каза, че християнството било заразено от вирусни влияния, когато било едва на петдесет дни. Сигурно е имала предвид това. А какво е то?

— „И те всички се изпълниха със светия дух, и почнаха да говорят чужди езици според както Духът им даваше способност да говорят. А тогава престояваха в Ерусалим юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето. И като се чу тоя шум, една навалица се събра; и смутиха се, защото всеки един ги слушаше да говорят неговият език. И всички, смаяни и зачудени, си думаха: Ето, всички тия, които говорят, не са ли Галилеяни? Тогава как ги слушаме да говорят всеки на собствения наш език, в който сме родени? Партяни, мидяни и еламити, и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия, Фригия и Памфилия, от Египет и ония страни от Либия, които граничат с Киренея, и посетители от Рим — и юдеи и прозелити, критяни и араби, слушаме ги да говорят по нашите езици за великите Божии дела. И те всички се смаяха, и в недоумение си думаха един на друг: Какво значи това?“ Деяния на апостолите, глава 2, стихове 4–12.

— Да пукна, ако знам — отговаря на въпроса Хиро. — Това ми звучи като Вавилон наобратно.

— Точно така, господине. Мнозина християни-петдесятници вярват, че дарбата на езиците им е дадена, за да разпространяват своята религия сред другите народи, без да се налага наистина да учат езиците им. Думата за това е „ксеноглосия“.

— Тъкмо това твърдеше Райф на онзи видеозапис от „Ентърпрайз“. Разправяше, че разбирал какво говорят бангладешците.

— Точно така, господине.

— Това възможно ли е в действителност?

— Твърди се, че през шестнайсети век свети Луис Бертранд е използвал дарбата на езиците, за да убеди между трийсет хиляди и триста хиляди южноамерикански индианци да приемат християнството^[1] — отговаря Библиотекарят.

— Леле! То се е разпространило сред тия народи по-бързо и от дребната шарка. — А какво са смятали евреите за тази история с Петдесетница? — пита Хиро. — Те все още са управлявали страната, нали?

— Римляните са управлявали страната — поправя го Библиотекарят, — но са съществували ред еврейски религиозни власти. По онова време съществували три групи евреи: фарисеи, садукеи и есеи.

— Фарисеите си ги спомням от „Иисус Христос Суперзвезда“. Те бяха ония с дебелите гласове, дето постоянно тормозеха Христос.

— Тормозели са го — заобяснява Библиотекарят, — защото са били много стриктни в религиозно отношение. Придържали са се строго към буквата на религията. За тях Законът Божи е бил всичко. Съвсем явно Иисус е бил заплаха за тях, защото в крайна сметка е проповядвал изоставянето на Закона.

— Искал е предоговаряне на условията на договора с Господ.

— Това ми звучи като аналогия, а аз не съм много добър в тях. Но дори и да го приемем буквално, то е вярно.

— Какви са били другите две групи?

— Садукеите са били материалисти.

— Какво означава това? Да не са карали БМВ-та?

— Не, материалисти във философски смисъл. Всички философии са или монистични, или дуалистични. Монистите вярват, че материалният свят е единствен — следователно те са материалисти. Дуалистите вярват в двойната вселена — че в добавка към материалния свят съществува и духовен.

— Е, аз като прост компютърджия би следвало да вярвам в двойната вселена.

Библиотекарят вдига вежди.

— Откъде следва това?

— Съжалявам. Шега. Неуместен каламбур. Разбираш ли, компютрите използват двоичен код за представяне на информацията. Така че аз се пошегувах, че би трябвало да вярвам в двойната вселена, да бъда дуалист.

— Колко забавно — казва Библиотекарят, но не звучи особено развеселен. — Шегата ви обаче вероятно не е без достойнства.

— Как така? Ама аз само се майтапех!

— Компютрите разчитат на единицата и нулата, за да представят всичко съществуващо. Това различие между нещото и нищото — тази основна отлика между съществованието и несъществованието — е фундаментална и лежи в основата на много митове за Сътворението.

Хиро чувства как лицето му леко се загрява, усеща, че започва да се дразни. Подозира, че Библиотекарят може би го баламосва, прави го на глупак. Ала знае, че този Библиотекар, колкото и убедително да е изображението му, е просто програма и всъщност не може да прави такива неща.

— Дори английската дума за наука — „science“, идва от индоевропейския корен за „срязвам“, „разделям“. От същия корен в английския е и думата „лайно“ — „shit“, което, разбира се, означава разделянето на живата плът от неживите изпражнения. От същия корен са и „коса“, „ножици“ и „схизма“, които имат очевидна връзка с идеята за разделянето.

— Ами меч — „sword“?

— Тази дума идва от корен с няколко значения. Едно от тях е „режа, пронизвам“. Друго е „стълб“ или „прът“. А още едно е просто „говоря“.

— Да не се отклоняваме — напомня му Хиро.

— Чудесно. Мога да се върна към това потенциално отклонение в разговора по-късно, ако вие пожелаете.

— На този етап не искам да се отклонявам наникъде. Разкажи ми за третата група — есеите.

— Те живеели в общности и вярвали в тясната връзка между физическата и духовната чистота. Постоянно се къпели, лежали голи под слънцето, пречиствали се с клизми и стигали до невероятни крайности, за да са сигурни, че храната им е чиста и незамърсена. Дори си имали своя собствена версия на Евангелието, в която Иисус лекувал обсебените от зли духове не с чудеса, а чрез прогонване на паразитите от телата им — например тенията. Смятали са паразитите за синоними на демоните.

— На мен ми приличат на хипари.

— Тази връзка е правена и преди, но в много отношения тя е неправилна. Есеите са били строго набожни и никога не биха употребявали наркотици.

— Значи за тях не е съществувала разлика между заразяване с паразит, например с тения, и обсебването от демони.

— Правилно.

— Интересно. Чудя се какво ли биха си помислили за компютърните вируси?

— Размислите не влизат в моята сферата на действие.

— Като го каза… Лагос ми дрънкаше нещо за вируси, зараза и нещо, наречено нам-шуб. Какво означава това?

— Нам-шуб е дума от шумерския език.

— Шумерски?

— Да, господине. Употребяван в Месопотамия, по груба преценка, до около 2000 година преди Христа. Най-старият писмен език.

— О… Значи всички останали езици са произлезли от него?

За миг погледът на Библиотекаря се устремява нагоре, все едно се замисля за нещо. Това е визуален условен знак, който информира Хиро, че в момента той преравя Библиотеката.

— Всъщност не — установява Библиотекарят. — Нито един език не е произлязъл от шумерския. Той е аглутинативен език, което ще рече, че е сбор от морфеми или срички, които се групират в думи — много необичайно.

— Значи казваш — възкликва Хиро, като се сеща за Дей5ид в болницата, — че ако чуя някой да говори на шумерски, този език ще ми звучи като дълга поредица от кратки срички, нанизани една след друга?

— Да, господине.

— Ще наподобява ли по звучене глосолалията?

— За отговор на този въпрос се изисква преценка. Питайте някой истински човек — казва Библиотекарят.

— Прилича ли по звучене на някой съвременен език?

— Няма доказуема генетична връзка между шумерския и всички появили се впоследствие езици.

— Странно. Нещо съм позабравил историята на Месопотамия — казва Хиро. — Какво се е случило с шумерите? Геноцид?

— Не, господине. Били са завладени, но няма доказателства за геноцид като такъв.

— Всеки народ рано или късно го завладяват — заявява Хиро. — Но езиците им не умират. Защо е изчезнал шумерският?

— Тъй като аз съм само набор от кодове, нямам на какво да се опра, за да размишлявам — напомня му Библиотекарят.

— Добре. Някой разбира ли шумерски?

— Да, по всяко едно време се оказва, че, грубо казано, около десет души в света могат да четат на шумерски.

— Къде работят те?

— Един в Израел. Един в Британския музей. Един в Ирак. Един в Чикагския университет. Един в Пенсилванския университет. И петима в Библейския колеж „Райф“ в Хюстън, щата Тексас.

— Хубавичко разпределение. А някой от тях разбрал ли е какво означава на шумерски думата „нам-шуб“?

— Да. Нам-шуб е реч с вълшебна сила. Най-близкият еквивалент на английски би било „заклинание“, но тази дума поражда известни неправилни асоциации.

— Шумерите вярвали ли са в магията?

Библиотекарят поклаща едва забележимо глава.

— Това е от онези привидно точни въпроси, които всъщност са много отвлечени и във връзка с които компютърните програми, каквато съм и аз, са печално известни със своята нескопосаност. Позволете ми да цитирам Креймър, Самюъл Ноа, и Майер, Джон Р. — „Митове за Енки, хитрият бог“, Ню Йорк, Оксфорд — Оксфорд Юнивърсити прес, 1989 г.: „Религията, магията и медицината така напълно се преплитат помежду си в Месопотамия, че тяхното разделяне е обезсърчаващо и вероятно безплодно занимание… [шумерските заклинания] демонстрират тясна връзка между религиозното, магическото и естетичното, толкова завършена, че всеки опит да разделиш едното от другото би накърнил цялото“. Тук има още материал, който вероятно би бил от помощ при обясняването на темата.

— Къде?

— В съседната стая — казва Библиотекарят и посочва стената. Отива до нея и събира паравана от оризова хартия.

Реч, притежаваща магическа сила. В днешно време хората не вярват в такива неща. Т.е. освен в Метавселената, в която магията е възможна. Метавселената е въображаема структура, изградена от кодове. А кодът е просто форма на речта — онази форма, която разбира компютърът. Метавселената в своята цялост би могла да бъде разглеждана като един огромен нам-шуб, който се разиграва в мрежата от оптични влакна на Л. Боб Райф.

Гласовият телефон звъни.

— Само секунда — извинява се Хиро.

— Разговаряйте спокойно — отвръща Библиотекарят и пропуска очевадната добавка, че при нужда би го чакал и милион години.

— Пак съм аз — обажда се Уай Ти. — Още съм във влака. Оня с чуканчетата слезе на Експрес Порт 127.

— Хммм. Това е антиподът на Центъра. Искам да кажа, по-далече от Центъра оттам няма накъде.

— Така ли?

— Да. Едно-две-седем е две на седма степен минус едно…

— Спести ми това, вярвам ти на думата. Определено тука вече е дива пустош — казва тя.

— Не слезе ли да го проследиш?

— Ти да не се бъзикаш? Чак там навън? Хиро, до най-близката сграда са десет хиляди мили.

Тя е права. Метавселената е построена така, че има много пространство за разпростиране. Почти всички строежи са съсредоточени между два-три Експрес порта — някъде около петстотин километра — в Центъра. Порт 127 се намира на двайсет хиляди мили оттам.

— Какво има там?

— Черен куб със страна точно двайсет мили.

— Изцяло черен?

— Да.

— Как можеш да измериш толкова голям черен куб?

— Значи, возя се и зяпам звездите. Изведнъж отдясно на влака те ми се губят. Започвам да броя местните портове. Преброявам шестнайсет. Стигаме до Експрес порт 127, Чуканчо слиза и тръгва към черното нещо. Преброявам още шестнайсет местни порта и звездите се появяват. После вземам трийсет и два километра и ги умножавам по нула цяло и шест, и получавам двайсет мили, гъз такъв.

— Добре се справяш — хвали я Хиро. — Тези сведения си ги бива.

— Според тебе кой притежава черен куб, широк двайсет мили?

— Това е едно чисто ирационално предположение, но според мен е Л. Боб Райф. Предполагам, че притежава някакъв грамаден имот някъде на майната си и държи в него всичките карантии на Метавселената. Някои от нас са се разбивали понякога в него по време на мотоциклетни гонки.

— Е, аз трябва да вървя, партнер.