Нийл Стивънсън
Снежен крах (30)

30

— Добре, последния път си говорихме за глинената обложка. Ами това нещо, дето прилича на дърво? — посочва Хиро един от артефактите.

— Тотем на богинята Ашера — обяснява ведро Библиотекарят.

— Е, това вече е нещо — казва Хиро. — Лагос спомена, че Брандито в „Черното слънце“ била култова проститутка на Ашера. Та, коя е тая Ашера?

— Тя е спътницата на Ел, известен също и като Яхве — обяснява Библиотекарят. — Известна е и с други имена: най-често срещаният й прякор е Елат. Гърците са я познавали като Диона или Рея. Ханаанитите — като Танит или Хава, което е същото като Ева.

— Ева?

— Етимологията на „Танит“, предложена от Крос, е: женски род от „танин“, което означава „този на змията“. Нещо повече, в Бронзовия век Ашера е имала и втори прякор, „дат бати“, означаващ също „тази на змията“. На шумерите е била известна като Нинту или Нинхурсаг. Неин символ е змията, увита около дърво или жезъл — кадуцеят.

— Кои са се кланяли на Ашера? Доколкото схващам, много народ.

— Всички, живели между Индия и Испания от второто хилядолетие преди Христа, та чак до християнската епоха. С изключение на юдеите, които са й се кланяли до религиозните реформи на Езекия и по-късно на Иосия.

— Аз си мислех, че юдеите са били монотеисти. Как така са се кланяли на Ашера?

— Били са монолатристи. Те не отричат съществуването на други божества. Но е трябвало да се кланят единствено на Яхве. Ашера е била почитана като спътница на Яхве.

— Не помня в Библията да се споменава, че Господ си е имал жена.

— По онова време Библията не е съществувала. Юдаизмът е бил само свободен набор от яхвеистични култове, всеки със своите светилища и практики. Историите за Изхода все още не са били редактирани в свещена книга. А по-нататъшната част от Библията все още не се е била случила.

— Кой решил да прочисти юдаизма от Ашера?

— Школата на Второзаконието — определени от събор като автори на Второзаконието, както и на книгите Иисус Навин, Съдии, Самуил и Книгата Царства.

— И що за хора са били?

— Националисти. Монархисти. Централисти. Предтечи на фарисеите. По онова време асирийският цар Саргон II неотдавна бил завладял Самария — северен Израел — и принудил юдеите да мигрират на юг към Ерусалим. Ерусалим много се разраснал и юдеите започнали да завземат територии на запад, на изток и на юг. Било е време на краен национализъм и патриотичен плам. Школата на Второзаконието въплътила тези идеи в свещена книга чрез пренаписване и реорганизиране на старите легенди.

— Как така са ги пренаписали?

— Мойсей и останалите са вярвали, че река Йордан е границата на Израил, но според второзаконниците Израил е включвал и териториите отвъд нея, което оправдавало агресията на изток. Съществуват и много други примери: в законите отпреди Второзаконието не се споменава нищо за монарх. Законът, установен от школата на Второзаконието, отразява монархическа система. Законите отпреди Второзаконието се занимавали предимно с религиозни въпроси, докато основната грижа на закона от времето на Второзаконието е образованието на царя и неговия народ — с други думи, светски въпроси. Второзаконниците настоявали за централизиране на религията в Храма в Ерусалим и унищожаване на по-отдалечените култови центрове. Има и още една особеност, която Лагос смяташе за важна.

— И тя е?

— „Второзаконие“ е единствената книга от Петокнижието, в която се твърди, че писмената Тора съдържа волята Господня: „А когато седне на царския си престол, нека си направи в една книга препис от тоя закон, от книгата, която е преди Левитските свещеници. Преписът да се намира при него, и да прочита в него през всичките дни на живота си, за да се научи да се бои от Господа своя Бог, да пази всичките думи на тоя закон и тия повеления и да ги върши; за да не се надигне сърцето му над братята му, и да не се отклонява от заповедта надясно или наляво; за да остане много години на царството си, той и чадата му, всред Израиля“. Второзаконие, глава 17, стих 18–20.

— Значи второзаконниците са кодирали религията. Превърнали са я в организиран и саморазпространяващ се обект — заключава Хиро. — Не искам да кажа вирус. Но според онова, което току-що ми цитира, Тората е същински вирус. Тя използва човешкия мозък като гостоприемник. Гостоприемникът — човекът — прави копия от нея. Още хора идват в синагогата и я четат.

— Не мога да обработвам аналогии. Но сте прав ето в какво: след като второзаконниците реформират юдаизма, юдеите, вместо да правят жертвоприношения, са започнали да ходят в синагогата и да четат Книгата. Ако не бяха второзаконниците, световните монотеисти още щяха да принасят в жертва животни и да разпространяват вярата си в устната традиция.

— Боцкане с една и съща игла — коментира Хиро. — Когато сте се занимавали с тези работи с Лагос, той споменавал ли е нещо за Библията като вирус?

— Казваше, че известни неща я доближавали до вируса, но че било по-различно. Той я смяташе за доброкачествен вирус. Като тези, използвани за ваксинации. Според него вирусът на Ашера беше злокачествен, способен да се разпространява чрез обмяна на телесни секрети.

— Значи строгата, основаваща се на книга религия на второзаконниците ваксинирала юдеите срещу вируса на Ашера.

— В съчетание със строгата моногамия и други кашерни практики, да — допълва Библиотекарят. — Предишните религии, от Шумер до Второзаконието, са известни като предрационални. Юдаизмът е първата рационална религия. Като такава, според Лагос, тя е била много по-неподатлива на вирусна инфекция, защото се основава на фиксирани, писмени документи. Това е причината за благоговението пред Тората и придирчивостта при създаването на нови копия — информационна хигиена.

— В какво живеем днес? В пострационалната епоха?

— Хуанита е правила забележки в този смисъл.

— Бас ловя. Сега действията й вече започват да ми се виждат смислени.

— О…

— Преди никога не са ми се виждали особено смислени.

— Разбирам.

— Мисля, че ако успея да си прекарам достатъчно време с тебе и да разбера какво си е наумила Хуанита, по-нататък могат да се случат прекрасни неща.

— Ще се опитам да ви бъда от помощ.

— Хайде пак на работа — не е време за надървяне. Струва ми се, че Ашера е била носител на вирусна инфекция. Второзаконниците по някакъв начин са го разбрали и са я изтребили чрез блокиране на всички вектори, чрез които е заразявала нови жертви.

— Във връзка с вирусните инфекции, ако позволите да направя една доста пряма и спонтанна препратка, нещо, което съм кодиран да извършвам, когато е уместно — предлага Библиотекарят, — вие може да пожелаете да изследвате херпес симплекс: вирус, който се заселва в нервната система и никога не я напуска. Той е способен да привнася нови гени в съществуващите неврони и да ги преустройва генетично. Модерните генни терапевти го използват за тази цел. Лагос смяташе, че херпес симплекс би могъл да бъде съвременен доброкачествен потомък на Ашера.

— Не винаги доброкачествен — вмята Хиро, спомнил си за свой приятел, починал от усложнения, придружаващи СПИН. През последните си дни той бе покрит с херпесни поражения от устните до дъното на гърлото. — Доброкачествен е, защото разполагаме с имунитет.

— Да, господине.

— А смяташе ли Лагос, че вирусът Ашера всъщност е променял ДНК или мозъчните клетки?

— Да. Това е гръбнакът на неговата хипотеза — че вирусът е можел да се видоизменя от предавана по биологичен път ДНК верига в набор от различни видове поведение.

— Какво поведение? В какво се е изразявало почитането на Ашера? Правили ли са жертвоприношения?

— Не. Но има свидетелства за култови проститутки — както от мъжки, така и от женски пол.

— Това означава ли онова, което мисля, че означава? Служители на култа, които се мотаят около храма и се чукат с хората?

— Повече или по-малко.

— Бинго. Страхотен начин за разпространение на вируси. А сега искам да се върнем към едно по-ранно отклонение в разговора.

— Както желаете. Мога да разисквам вгнездените отклонения в практически безкрайна дълбочина.

— Ти направи връзка между Ашера и Ева.

— Ева, чието библейско име е Хава, очевидно е юдейска интерпретация на по-стар мит. Хава е офидиевата майка-богиня.

— Офидиева ли?

— Свързана със змиите. Ашера също е офидиева майка-богиня. И двете са били свързвани с дървета.

— Ева, доколкото си спомням, е смятана за виновна, задето е накарала Адам да изяде забранения плод от дървото на познанието на доброто и злото. Което ще рече, че това не е просто плод, а са данни.

— Щом така казвате, господине.

— Чудя се дали вирусите винаги са били наши спътници или не. Съществува един вид косвено мнение, че ги има от памтивека. Но може би не е вярно. Може би в историята е имало период, когато те не са съществували или поне са били нещо необичайно. А на определен етап, след появата на метавируса, броят на различните вируси е избухнал и хората са започнали да се разболяват на поразия. Това би обяснило факта, че почти във всички култури съществува митът за Рая и Изгнанието от Рая.

— Може би.

— Спомена, че есеите смятали тениите за демони. Ако са знаели какво представляват вирусите, вероятно биха си помислили същото и за тях. А Лагос онази вечер ми каза, че шумерите нямали концепция за доброто и злото като такива.

— Правилно. Според Креймър и Майер съществуват добри и зли демони. Добрите носят физическо и емоционално здраве. Злите — дезориентация и най-различни физически и емоционални злини… Но тези демони почти не се отличават от болестите, които олицетворяват… а много от болестите звучат за модерното ухо като психосоматични.

— Тъкмо това казаха лекарите за Дей5ид — че болестта му най-вероятно е психосоматична.

— Нищо не зная за Дей5ид освен някои доста прозаични статистически данни.

— Все едно понятията „добро“ и „зло“ са били измислени от автора на легендата за Адам и Ева, за да обясни защо хората се разболяват и защо прихващат физически и ментални вируси. И затова когато Ева — или Ашера — накарала Адам да изяде плода на дървото на познанието, тя внедрила в света концепцията за добро и зло — т.е. метавирусът, създаващ вируси.

— Възможно е.

— И така, следващият ми въпрос е: кой е написал легендата за Адам и Ева?

— Това е източник на доста научни спорове.

— А какво смяташе Лагос? Или по-скоро — Хуанита?

— Радикалната интерпретация на Никълъс Уайът на легендата за Адам и Ева предполага, че тя всъщност е била написана като политическа алегория от второзаконниците.

— Мислех, че те са написали по-късните книги, не Сътворението.

— Вярно е. Но освен това те са съставили и редактирали по-ранните книги. Години наред се е предполагало, че книгите на Сътворението са били написани някъде около 900 година преди Христа или дори още по-рано — далеч преди появата на второзаконниците. Но по-скорошните анализи на речника и съдържанието предполагат, че е била подложена на мащабна редакторска намеса по време на Изгнанието, при властта на второзаконниците.

— Значи те може да са пренаписали по-ранен мит за Адам и Ева.

— Явно са разполагали с изобилие от възможности. Според интерпретацията на Хвидберг и по-късно на Уайът, Адам в неговата градина е иносказание за царя в неговото светилище и по-точно за цар Осия, управлявал северното царство, преди то да бъде завладяно от Саргон II през 722 година преди Христа.

— Завладяването, което спомена по-рано и което прогонило второзаконниците на юг към Ерусалим.

— Точно така. Значи „Едем“, което може да се разбира просто като юдейската дума за „наслада“, означава щастлива държава, в която е живял царят преди завладяването. Изгонването от Едем в суровите земи на изток е иносказание за мащабното изселване на израилтяни в Асирия след победата на Саргон II. Според това тълкуване царят е бил отклонен от праведния път от култа на Ел и свързваното с него почитане на Ашера — която обикновено е свързвана със змиите и чийто символ е дърво.

— И връзката с Ашера някак си е предизвикала поражението на царя, и затова, когато второзаконниците са пристигнали в Ерусалим, те пренаписали историята за Адам и Ева като предупреждение към владетелите на южното царство.

— Да.

— И вероятно затова, тъй като никой не ги е слушал, може би в хода на това са измислили концепцията за добро и зло — като въдичка.

— Въдичка ли?

— Термин от Индустрията. А какво се е случило после? Опитал ли се е Саргон II да завладее и южното царство?

— Неговият наследник Сенахирим се е опитал. Цар Езекия, владетелят на Южното царство, се подготвил трескаво за нападението — много засилил укрепленията на Ерусалим, подобрил снабдяването с питейна вода. Освен това е въвел серия религиозни реформи с трайни последици, които предприел под ръководството на второзаконниците.

— И как се получило?

— Войските на Сенахирим обкръжили Ерусалим. „И в същата нощ ангел Господен излезе, та порази сто осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато станаха хора на сутринта, ето, всички ония бяха мъртви трупове. И тъй, асирийският цар Сенахирим си тръгна, та отиде…“ Четвърта книга на Царете (или Втора книга на Царете), глава 19, стихове 35–36.

— Бас ловя. Та чакай да се изясним: второзаконниците чрез Езекия налагат върху Ерусалим политика на информационна хигиена и работят по градоустройството — спомена, че подобрили водоснабдяването?

— Заприщили всички извори и потоци, протичащи през земята с аргумента „Асирийските царе, като дойдат, защо да намерят много вода?“ — Втора книга на Летописите, глава 32, стих 4. После юдеите прокопали около петдесеткилометров тунел в твърда скала, за да внасят водата зад градските стени.

— А после, веднага щом на сцената се появили войските на Сенахирим, всичките се натръшкали мъртви от нещо, което може да бъде изтълкувано като извънредно вирулентно заболяване, към което населението на Ерусалим очевидно имало имунитет. Хмм, интересно — чудя се какво ли е попаднало във водата им?