Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Четвёртая высота, 1945 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Димитър Горчивкин, 1961 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2016)
Издание:
Елена Илина. Четвъртата височина
Руска. Второ преработено издание
Издателство на ЦК на ДКМС „Народна младеж“
Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“, София, 1961
Редактор: Вера Филипова
Художествен редактор: Мария Недкова
Технически редактор: Димитър Дилов
Коректор: Недялка Труфева
Художник: Жана Костуркова
История
- — Добавяне
Огънчето
— Не излизай — каза Гуля. — Тъмно ми е.
Майка й се наведе над мрежата на кревата.
— Тъмнината, Гуленка, съвсем не е страшна.
— Та нали нищо не се вижда!
— Само отначало нищо не се вижда. А после ще видиш такива хубави сънища!
Майка й я зави по-добре. Но Гуля отново повдигна глава. Тя гледаше прозореца, едва осветен от уличните фенери през синия транспарант.
— А онова огънче гори ли?
— Гори. Хайде спи.
— Покажи ми го!
Майката взе Гуля на ръце и я занесе до прозореца.
Насреща, над стените на Кремъл, се вееше знаме. То беше осветено отдолу и трептеше като пламък. Това именно знаме малката Гуля наричаше „огънче“.
— На̀, виждаш, свети огънчето — каза майката. — То винаги ще свети, Гуличка. Никога няма да угасне.
Склонила глава върху рамото на майка си, Гуля мълчаливо гледаше трептящото в тъмното небе пламъче.
Майката занесе Гуля в креватчето.
— А сега спи.
И тя излезе от стаята, като остави момиченцето самичко в тъмнината.