Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Великите трагедии (4)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
The Tragedy of Macbeth, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (13 октомври 2007 г.)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Издателство „Отечество“, 1986

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от bellame)
  3. — Корекция

Второ действие

Първа сцена

В двора на Макбетовия замък.

Влизат Банко и Флинс, носещ факел.

 

БАНКО

Как мислиш, колко е?

 

ФЛИНС

                Не чух да бие,

но месецът залезе.

 

БАНКО

                Той залязва

сега в дванайсет.

 

ФЛИНС

                По е късно, татко.

 

БАНКО

Дръж меча ми!… Пести небето горе —

свещите му са всички угасени…

Вземи и туй!… Тежи ми тежка дрямка,

но се боя да спя. Небесни сили,

не ме оставяйте на злите мисли,

които навестяват ни насън!

Влизат Макбет и Слуга с факел.

Върни ми меча!… Кой е там?

 

МАКБЕТ

                        Приятел!

 

БАНКО

Че още ли си буден? Кралят вече

е във леглото. На вечеря той

се забавлява славно и бе щедър

в почерпките към твоите слуги.

Изпрати този камък на жена ти,

наричайки я рядка домакиня,

и със това приключи пиршеството

в чудесно настроение.

 

МАКБЕТ

                        Дойде той

нечакан и оскъдицата спъна

гостоприемството, което инак

би действало свободно.

 

БАНКО

                Всичко беше

съвсем добре… Аз миналата нощ

сънувах трите вещици. Те нещо

познаха ти.

 

МАКБЕТ

        Съвсем ги бях забравил.

Но ако случим някой миг свободен,

не ще е зле да поговорим с тебе

по тоз въпрос.

 

БАНКО

        На твоите услуги!

 

МАКБЕТ

Ако съвета ми послушаш, можеш

да се сдобиеш бързо с нова чест.

 

БАНКО

Готов съм, стига да не си изгубя

заради нея старата и чисти

сърце и дълг васалски да опазя.

 

МАКБЕТ

Спокойна нощ!

 

БАНКО

                Спокойна и на теб!

 

Излиза, следван от Флинс.

 

МАКБЕТ

Кажи на госпожата си да звънне,

когато ми подготви питието.

Ти лягай си!

Слугата излиза.

        Какво е туй? Кинжал?

И с дръжка към ръката ми? Ела!

Ела по-близо, да те уловя!

Не те усещам с пръсти, а те виждам!

Какво си ти: знамение съдбовно,

достъпно за окото и безплътно

за осезанието или само

кинжал-измислица, лъжлива рожба

на моя трескав мозък? Ти пред мен си

все още явен като този, който

сега измъквам! Пътя ти ми сочиш,

по който тръгнал бях, и сечивото,

което сам решил бях да използвам.

Очите ми са станали за смях

на другите ми чувства или струват

за всички тях! Я виж, по острието

и дръжката ти капе кръв — което

преди го нямаше! Не, всичко туй

не съществува! Страшното ми дело

навярно взима този облик само

във мойте представления! Сега

по цялото полукълбо човекът

лежи в мъртвешки сън и зли кошмари

душат го зад завесите. Навред

магията принася гадни жертви

на бледата Хеката[9]. С мършав лик,

убийството, дочуло в този миг

вълка среднощен да му дава с вой

сигнал на съучастник, тръгва подло

с безшумната походка на Тарквиний[10],

озлочестителя, към свойта жертва.

Ти, здрава и улегнала земя,

не слушай крачките ми, да не би

да заговорят камъните твои

къде съм тръгнал и да нарушат

мълчанието, пълнещо със ужас

тоз грозен час!… Аз бъбря — той живее,

а жарът действен от слова хладее!

Звук на звънец.

Звънчето! Дългочаканият знак

подканва ме към смърт и кръв, и мрак!

Недей го чува, Дънкан, в своя сън,

че то е твоят погребален звън!

 

Излиза.

Бележки

[9] Хеката (мит.) — гръцка богиня на мрака, повелителка на нощните духове.

[10] Тарквиний — става дума за Секст Тарквиний, сина на легендарния римски цар Тарквиний Горди. Секст озлочестил Лукреция, съпруга на знатния римлянин Публий Колатин, която се самоубила, заклевайки мъжа си и Юний Брут да отмъстят за нея; те удържали клетвата си, като изгонили Тарквиний и установили Римската република (около 510 г. пр.н.е.)