Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Великите трагедии (4)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
The Tragedy of Macbeth, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (13 октомври 2007 г.)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Издателство „Отечество“, 1986

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от bellame)
  3. — Корекция

Четвърта сцена

На полето близо до Бърнамския лес.

Влизат, с барабани и знамена, Малком, Сиуард, Макдъф, Младият Сиуард, Ментит, Кейтнес, Ангъс, Ленокс, Рос и Войници.

 

МАЛКОМ

Приятели, не е далеч денят,

когато стаите, в които спим,

не ще таят опасност!

 

МЕНТИТ

                Той настава!

 

СИУАРД

Кой лес е този?

 

МЕНТИТ

        Бърнамският, сър.

 

МАЛКОМ

Войници, всеки да отреже клон

и тръгне, скрит зад неговата шума!

Така врагът по-трудно ще узнае

кои и колко сме.

 

ВОЙНИЦИ

                Разбрано, сър.

 

СИУАРД

Тиранинът е тъй самонадеян,

че, както съгледвачите ни казват,

спокойно чакал да го обсадим

във Дънсинейн.

 

МАЛКОМ

                Понеже няма избор.

При първа сгода малки и големи

го изоставят. Само по принуда

му служат някои, но и при тях

сърцата пък отсъстват.

 

МАКДЪФ

                Да оставим

успеха да реши дали е тъй,

а ний да вложим ревност и изкуство

във битката!

 

СИУАРД

        Да, близък е часът,

когато сигурно ще се узнае

кое в ръка е и кое мечта е.

Догадките са израз на надежда,

а с бъдещето боят разпорежда.

Към него да вървим!

 

Излизат с походен марш.