Уилям Шекспир
Макбет ^[0] (22)

Втора сцена

 

МЕНТИТ

Не е далеч английската войска

начело с Малком, неговия чичо —

нетрепващия Сиуард, и Макдъф.

Мъстта гори във тях, защото имат

причини лични, чийто огнен зов

и мъртвите би вдигнал за разплата!

 

АНГЪС

По всяка вероятност ще ги срещнем

край Бърнамския лес. Натам отиват.

 

КЕЙТНЕС

А Доналбейн, дали и той е с брат си?

 

ЛЕНОКС

Не е със него. Имам точен списък

на всички благородници. Сред тях са

синът на Сиуард и мнозина млади,

дошли, за да докажат в бой с врага,

че са мъже.

 

МЕНТИТ

        Тиранът какво прави?

 

КЕЙТНЕС

Усилено подготвя за обсада

могъщия си Дънсинейн. Мълви се,

че бил обезумял, а според други —

по-малко мразещи го, — че горял

от бясна храброст. Но едно се знае:

че трудно своето разплуто дело

ще стегне със колана на властта.

 

АНГЪС

Сега той чувства скритите убийства

да лепнат по ръцете му! Сега

въстания ту тук — ту там му спомнят

прегазената клетва; и които

все още слушат го, го слушат само

от страх, а не от обич! Сега той

препъва се в широката си титла

като джудже, откраднало халата

на великан!

 

МЕНТИТ

                И кой ще го упрекне,

че стряскал се, когато всичко в него

въстава срещу себе си!

 

КЕЙТНЕС

                        Така е,

но да вървим, за да предложим вярност,

комуто тя полага се. Да срещнем

лекарството за болния ни край

и до последна капка да се влеем

във неговата сила!

 

ЛЕНОКС

                И кръвта ни

добрия кралски цвят да съживи

и да удави вредните треви!

Напред към Бърнам!