Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Великите трагедии (4)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
The Tragedy of Macbeth, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (13 октомври 2007 г.)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Издателство „Отечество“, 1986

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от bellame)
  3. — Корекция

Шеста сцена

Пред замъка на Макбет. Звук на обои. Факли.

Влизат крал Дънкан, Малком, Доналбейн, Банко, Ленокс, Макдъф, Рос, Ангъс и Свита.

 

ДЪНКАН

Тоз замък е приятно разположен

и въздухът му ласкаво посреща

успокоените ни сетива.

 

БАНКО

И тези лястовички острокрили,

които зидат своите гнезда

по черквите, показват, че тоз дом

овеян е от чист небесен полъх —

към всеки сгоден ръб, подпора, ъгъл

тез летни гостенки са залепили

удобни люлчици за свойта челяд

и забелязал съм, че там, където

те стрелкат се, и въздухът е свеж.

 

Влиза Лейди Макбет.

 

ДЪНКАН

А ето и добрата ни стопанка!…

Госпожо, обичта към краля често

му дотежава, ала той приема

таз обич с благодарност. Тъй и вие

бъдете ни признателни на вид

за грижите и мъките, които

ще ви доставим.

 

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

                Всичките ни грижи,

стократно умножени, пак не биха

могли да се равнят с онези щедри

дарения, с които ваша милост

удостоил е скъдния ни покрив.

За всички тях — и прежни, и най-нови —

ний молим Бога да ви награди!

 

ДЪНКАН

Къде е Кодорският тан? По него

препускахме, за да ни свари вече

пристигнали, но той добър ездач е,

а пък и шпорите на любовта

са му помогнали. Таз нощ, госпожо,

ще бъдем ваши гости.

 

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

                Господарю,

каквото имат вашите слуги —

земи, богатства, себе си — е само

на съхранение у тях и те

готови са, по висшия ви знак,

отчет да ви дадат и да ви върнат

имуществото.

 

ДЪНКАН

        Дайте ми ръка

и отведете ме при своя мъж!

Той наш любим е и не ще остане

и в бъдеще далеч от милостта ни.

Ще разрешите…

 

Излизат.

В замъка на Макбет. Звук на обои.

Влизат, прекосяват сцената и излизат Разпоредител и Слуги, които носят блюда и прибори.

Влиза Макбет.

 

МАКБЕТ

Ако, веднъж извършено, с туй свърши,

добре ще е да се извърши бърже.

Да можеше убийството да впримчи

последиците и да завоюва

със края си и крайния успех,

но лошото е, че от този нанос,

от туй нищожно островче живот

накрай ний всички скачаме в морето

на вечността! А в тез дела съдът

започва още тук, защото всяко

престъпно намерение, когато

превърне се във дело, се насочва

към този, в чийто ум се е родило

и ето, равноръка справедливост

поднася към устата ни стакана

с отровата, размесена от нас.

Тук той ми е двукратно поверен:

като роднина и васал аз трябва

да съм против едно такова дело —

това едно; мой дълг на домакин,

при туй, е портите си да залостя,

пред който смърт му мисли, а не сам

да стискам ножа — и това е второ.

И после Дънкан носеше тъй кротко

върховната си власт и толкоз чист

докрай опази кралския си сан,

че добродетелите му подобно

на ангели със тръбни гласове

ще заклеймят убиеца му гневно

и състраданието като голо

новородено бебенце, като

небесен херувим, свободно яхнал

жребците на невидимия въздух,

ще духне ужасяващото дело

във хорските очи и ще удави

с плача им вихъра! Аз нямам друго,

което да пришпори мойта воля,

освен тщеславието, а пък то

прескача коня си и се изтърсва

от другата страна!…

Влиза Лейди Макбет.

                Е, как е там?

 

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Привършва със вечерята. А ти

защо излезе?

 

МАКБЕТ

        Пита ли за мен?

 

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Не знаеш сякаш!

 

МАКБЕТ

                Ний ще се откажем

от тази работа. Той тези дни

обсипа ме със чест, а сред народа

аз сам си извоювах златно име,

което трябва, докато е в блясък,

да бъде носено, а не тъй бързо

захвърлено встрани!

 

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

                Ти бе облякъл

една надежда или тя била е

пияна? После спала, изтрезняла

и ето я, зелено-бледа, гледа

към лудориите си. Отсега

ще зная колко струва любовта ти!

Нима страхуваш се да си на дело,

какъвто във мечтите си? Нима

би искал да блестиш отвън с онуй,

което е украса на живота,

а в себе си да знаеш, че си пъзльо,

оставил подир „ще ми се…“ да следва

„… но ме е страх“, като котака, който

хем искал риба, хем не му се щяло

да си намокри лапките!…

 

МАКБЕТ

                        Мълчи!

Способен съм на всичко, стига то

да е човешко. Който ме надмине,

не е човек.

 

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

        Кой звяр тогаз те тласна

да ми разкриваш този план! Когато

ти смееше да го замислиш, беше

човек и мъж, и повече ще бъдеш

човек и мъж, когато го изпълниш!

Тогава нито време, нито място

подхождаха, но ти ги би създал;

сега сами сглобяват се, но туй

те хвърля в смут. Аз кърмила съм, зная

как сладко е детенце да погалиш,

когато суче, но — дори в тоз миг

да се усмихва — дръпнала бих бозка

от меките венчета, за да пръсна

главицата му, ако бях се врекла

да го извърша, както ти се врече

за онова!

 

МАКБЕТ

        Ами какво ще стане,

ако пропаднем?

 

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

                Ние да пропаднем?

Лъка на смелостта си изпъни

и няма да пропаднем, слушай мен!

Когато Дънкан, уморен от пътя,

захърка здраво, двамата му стражи

аз тъй ще упоя, че паметта им —

пазителка на нашия разсъдък —

ще стане дим, а мозъкът им — колба

с кълбящи пари. А когато те,

добре наквасени, като убити

заспят шопарски сън, ти как си мислиш,

не ще ли можем да извършим всичко

с безпомощния Дънкан и туй всичко

тъй трудно ли ще бъде да го хвърлим

върху насмуканите му пазачи,

така че те да понесат вината

за делото, извършено от нас?

 

МАКБЕТ

Мъжкарчета ми раждай! Тази твоя

безстрашна плът би трябвало да прави

момчета само! Ще се усъмнят ли,

че тези сънльовци са го убили,

ако го сторим с техните ножове

и им нацапаме ръцете с кръв?

 

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Особено когато ние двама

със вик и жалби проглушим света?

 

МАКБЕТ

Решен съм и напрегнал всички сили

за страшното ни дело! Да вървим!

Със весел вид при тях да влезем ние —

лъжовен лик сърце лъжливо крие!

 

Излизат.