Уилям Шекспир
Макбет ^[0] (9)

Втора сцена

 

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Което тях приспа, събуди мен,

което угаси ги, мен разпали…

Ш-шт! Кукумявката — ключарят, който

явява се при смъртника със свойто

ужасно „лека нощ“!… Сега го върши…

Вратите зеят, а онези двама

тъй громко хъркат, сякаш се надсмиват

на службата си. Аз така омаях

напитките им, че живот и смърт

сега си ги оспорват…

 

МАКБЕТ (зад сцената)

                Кой е? Кой е?

 

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Събудил ги е, без да го е свършил!

Във опита, не в свършеното дело

е гибелта на двама ни!… Стой! Чакай!…

Кинжалите им сложих тъй на явно,

че той не би могъл да ги отмине…

Ако не беше ми се сторил толкоз

приличен на баща ми, както спеше,

самичка бих го свършила… Мъжът ми!

 

МАКБЕТ

Извърших го! Не си ли чула шум?

 

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Чух само кукумявката и още

щурците в мрака. Ти защо извика?

 

МАКБЕТ

Кога?

 

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

        Сега!

 

МАКБЕТ

                Когато слизах?

 

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

                                Да!

 

МАКБЕТ

Я чуй!… Кой спи в съседство?

 

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

                        Доналбейн.

 

МАКБЕТ (гледа ръцете си)

Каква печална гледка е оттатък!

 

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Говориш детски глупости! „Печална!“

 

МАКБЕТ

Единият в съня си се разсмя,

а другият развика се: „Убийство!“,

така че се събудиха взаимно.

Аз спрях и се ослушах, ала те

помолиха се и заспаха пак.

 

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Да, има двама там във обща стая.

 

МАКБЕТ

Единът рече: „Господи, помилуй!“,

а другият — „Амин!“ — като че ли

ме виждаха със тез ръце във кръв.

Но аз самият не можах да кажа

„Амин!“ със тях!

 

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

                Не се вълнувай толкоз!

 

МАКБЕТ

Все пак защо, кажи ми, не можах

да изрека: „Амин!“ Аз имах нужда

от Божа милост, а това „Амин!“

ми се залости в гърлото!

 

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

                        Не бива

да се въртим около тез неща!

Така ще полудеем!

 

МАКБЕТ

                Сякаш чувах

да вика нечий глас: „Недейте спа!

Макбет закла съня! — съня невинен,

съня, разплитащ счепканата прежда

на грижите, съня успокоител,

съня балсам за морния ни дух,

основно наше блюдо, пръв хранител

на жизнения пир!…“

 

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

                Какво говориш?

 

МАКБЕТ

И пак: „Недейте спа!“ — към всички вкъщи —

„Гламис закла съня и Кодор вече

не ще заспи! Макбет не ще заспи!“

 

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

И чий могъл би да е този глас?

Недей отхлабва, мой безстрашни тане,

душевната си мощ с болнави мисли!

Върви и си измий с вода ръцете

от тази мръсна улика! Защо

донесъл си кинжалите им тука?

Те трябва да са там! Върни ги бърже

и с кръв нацапай хъркащите стражи!

 

МАКБЕТ

Не мога да се върна! Тръпна цял

при мисълта за туй, което сторих.

Не смея да го видя!

 

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

                Малодушник!

Заспалият и мъртвият са нещо

като картини. Само за децата

е страшен нарисуваният дявол!

Ако трупът кърви, ще позлатя

лицата им с такова страшно злато,

че злото ще се струпа върху тях!

 

МАКБЕТ

Отде се хлопа? И какво ми става,

че всеки малък шум ме хвърля в ужас?

О, тез ръце! Те само със вида си

изтръгват ми очите! Не, дори

великият Нептунов океан^[11]

не ще отмие тази кръв от тях;

по-скоро тя морята му безкрайни

в червено ще обагри и превърне

смарагда им във пурпур!

 

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Сега ръцете ми са като твойте,

но аз се бих срамувала да бъда

и във сърцето бяла като теб!

Чуй! Хлопа се на южната врата!

Да се оттеглим в спалнята. Туй дело

ще се очисти с мъничко вода

и всичко ще е лесно. Твойта твърдост

съвсем те е напуснала…

                        Чуй пак!

Сложи халата си, та ако трябва

да се покажем, да не разберат,

че сме били на крак! Не се забравяй

във тези мрачни мисли!

 

МАКБЕТ

                        Бих желал

да се забравя, та и да не помня

какво съм сторил!

                Хлопай! О, да можеш

от сън да сепнеш спящия оттатък!