Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The White Gauntlet, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 32 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
unicode (2007)
Корекция
Boman (2007)

Издание:

МАЙН РИД

БЯЛАТА РЪКАВИЦА

 

Преведе от английски ЖЕНИ БОЖИЛОВА

Редактор ЛИЛИЯ РАЧЕВА

Художник ПЕТЪР ТЕРЗИЕВ

Художествен редактор БОРИС БРАНКОВ

Технически редактор ГЕОРГИ НЕЦОВ

Коректор МАРГАРИТА ЧОБАНОВА

 

Английска. Трето издание. Литературна група V. Изд. № 795

Дадена за набор на 3. VI. 1981 г. Подписана за печат на II. IX. 1981 г. Излязла от печат на 20 X. 1981 г. Формат 60×90/16. Печатни коли 31. Издателски коли 31. УИК 27,21. Цена: брошура 2,26 лв., подвързана 2.52 лп.

 

Код 11

95376 21632 / 6126—29—81

Държавно издателство „Отечество“, бул. „Георги Трайков“ 2а ДП „Тодор Димитров“, бул. „Георги Трайков“ 2а, София

c/o Jusautor, Sofia

 

Mayne Reid

The White Gauntlet

G.W.Dillingham Co., Publishers

New York

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от SecondShoe)

Глава XIII. Фет шампетр

Ако смъкнат от хълмовете Чилтърн горите, които и до дон днешен засенчват голяма част от тяхната повърхност, те поразително много ще заприличат на онази част от северноамериканските степи, известна в езика на траперите[1] като „търкалящи се прерии“. Тия хълмове биха могли да се сравнят и с океана след голяма буря, когато вълните нямат вече пенести гребени и водните талази не са така успоредни. Ако можете да си представите тези вълни, неочаквано превърнати в твърда земя, ще имате ясна представа за Чилтърн.

От незапомнени времена тези хълмове са се ползували с особена слава. При напредъка на английското земеделие много време минало, преди безплодната им почва да изкуши ралото, а дори и в този час големи пространства не принадлежат никому — те са „общински пасбища“, покрити с изтравниче, прищеп или букови гори.

През различни периоди от нашата история славата им не е била от най-добрите. Дивите гори са били убежище както на благородния елен, така и на престъпници и разбойници. Затова в минали време е било необходимо да се наема „придружвач“ или „пазач“, както и въоръжена охрана, за да може пътникът спокойно да премине през горите, Оттам води началото си и тази прочута длъжност, която сега вече за Щастие е синекурна; но уви, тя не е единствената съвсем безполезна синекурна длъжност в тази жестоко обременена с данъци страна.

Близо до източния край на областта Чилтърн е разположено голямото имение Бълстрод. То е едно от най-старите имения в Англия, още отпреди нормандското нашествие; толкова старо, че помни дори оттеглянето на римляните[2]. В миналата епоха то е било бойно поле, както показват останките на един саксонски лагер — намиращи се в границите му, — за които се носи странна легенда.

Имението Бълстрод бе разпростряно върху площ от хиляда акра, но в него едва ли имаше един декар равна земя с изключение на саксонския лагер. То представлява редица заоблени хълмове и вълнообразни хребети, разделени от дълбоки седловини. Те много приличат на хълмовете, сякаш хълмовете са били изрязани от долините, обърнати и сложени до тях. Самото имение е типично за пейзажа в Чилтърн — развълнуван океан, застинал неочаквано в момента, в който вълните и падините между тях не са били вече успоредни. Долините са разположени в различни посоки; някъде се сливат една с друга, другаде са плитки или пък неочаквано свършват с дълбока романтична падина, гъсто обрасла с глог, див чимшир или леска — любимото свърталище на славея. Хребетите се съединяват по същия начин или пък се издигат самотни, така гладко изваяни, че изглеждат изкуствени. Пояси от шубраци и тук-таме групи от огромни брястове, дъбове, букове и кестени изпъстрят склоновете или увенчават техните била, а пространствата помежду им са покрити с такава светлозелена трева, каквато се среща само в пасбищата и парковете на Англия. Ето такова беше имението Бълстрод през седемнадесетия век; с малки промени такова е и днес — достойна резиденция за най-благородното семейство в страната.

Вече е заранта на празненството, уредено от сър Мармадюк Уейд, за да отпразнува рождения ден на сипа си и едновременно да ознаменува завръщането му в бащиния дом.

Червената зора на есенната утрин обещава прекрасен ден. И сякаш за да удържи това обещание, златното слънце, изскочило вече малко над хоризонта, постепенно се извисява в безоблачносиния небосвод.

Лъчите му, падащи наклонено през листата на дърветата, достигат до земята с омекотена светлина, но в по-откритите възвишения те вече са изсмукали росата от тревата и зелените ливади сякаш подканват нозете да стъпят като по огромен килим, прострян върху арената на очакваните игри.

Личи, че поканата на сър Мармадюк е била нашироко разгласена и приета. От много мили надалеч по пътищата и пътеките, които водят към жилището му, още от ранните утринни часове се виждаха групи селяни, облечени в най-пъстрите си празнични дрехи, отправили се към мястото на веселието — млади и стари, руси и тъмнокоси, хубави и обикновени на вид, всички еднакво весели и радостни.

В стария саксонски лагер се е събрала голяма компания. Хиляди хора има тук — някои се разхождат, други са насядали под сенчестите дървета, по края на околовръстния изкоп, обрасъл с трева. Тук-там големи групи образуват кръг — това са зрителите на някоя игра, която се развихря в центъра.

А много игри се играят тук едновременно. Ето тук играят на балон — голяма кожена топка, напълнена с горещ въздух, се подхвърля в кръг от играчи — играта се състои в това, топката да преминава от един към друг.

Там пък ще видите друга група, заета с играта кегелбан, която сега е модерна, защото е любимата игра в кралския двор, а по-нататък една тълпа се е събрала около състезание с тояги, където двама здравеняци се удрят един друг, решени като че ли всеки да строши черепа, на другия — задача, не много лесна за изпълнение.

Недалеч можете да наблюдавате по-благородната игра на целувка в кръга, където синеоки саксонски момичета играят на гоненица със своите селски обожатели и лесно се оставят да бъдат хванати.

Другаде ще видите борба, игра на футбол или на ринг, надхвърляне, надбягване, състезания на дълъг скок и овчарски скок.

Наблизо, вън от лагера, се вижда голяма походна кухня, където слугите на сър Мармадюк пекат огромни късове говеждо месо и грамадни свини, разцепени наполовина. След един-два часа, това място ще бъде най-привлекателното за всички.

Но не само селяни се срещат в парка на сър Мармадюк Уейд. Тук-таме на групи се виждат живописно облечени по модата на времето кавалери заедно с благородни дами. Някои наблюдават игрите, а други — мъже и жени, от време на време участвуват в тях. Фет Шампетр е модерен начин на забавление; докато увеселението трае, титлите се забравят от желание за прости удоволствия и никак не е необикновено, ако господарката на къщата се надбягва с прислужничките си, а скуайрът[3] взема участие в състезание с тояги или играе кегелбан заедно със слугите си — селяни.

В ония дни дори и кралете проявяваха подобно благоволение.

Такова беше веселието, развихрящо се в парка на сър Мармадюк Уейд, за да се отпразнува щастливият ден който му дари син и наследник.

Бележки

[1] Трапери — ловци и американските прерии. Б. пр.

[2] До V век на нашата ера Британският остров е бил окупиран от римляните. С упадъка па Римската империя войските били изтеглени от острова, за да защищават по-важни фронтове в Европа. След тяхното изтегляне страната била покорена от англосаксонски племена, дошли от югоизточния бряг на Северно море — днешните Дания, Шлезвиг-Холщайн и други части на Германия, близо до устието и долното течение на р. Елба. Б. пр.

[3] Скуайр (англ.) — селски благородник, собственик на земя Б. пр.