Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The White Gauntlet, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 32 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
unicode (2007)
Корекция
Boman (2007)

Издание:

МАЙН РИД

БЯЛАТА РЪКАВИЦА

 

Преведе от английски ЖЕНИ БОЖИЛОВА

Редактор ЛИЛИЯ РАЧЕВА

Художник ПЕТЪР ТЕРЗИЕВ

Художествен редактор БОРИС БРАНКОВ

Технически редактор ГЕОРГИ НЕЦОВ

Коректор МАРГАРИТА ЧОБАНОВА

 

Английска. Трето издание. Литературна група V. Изд. № 795

Дадена за набор на 3. VI. 1981 г. Подписана за печат на II. IX. 1981 г. Излязла от печат на 20 X. 1981 г. Формат 60×90/16. Печатни коли 31. Издателски коли 31. УИК 27,21. Цена: брошура 2,26 лв., подвързана 2.52 лп.

 

Код 11

95376 21632 / 6126—29—81

Държавно издателство „Отечество“, бул. „Георги Трайков“ 2а ДП „Тодор Димитров“, бул. „Георги Трайков“ 2а, София

c/o Jusautor, Sofia

 

Mayne Reid

The White Gauntlet

G.W.Dillingham Co., Publishers

New York

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от SecondShoe)

МАЙН РИД РАЗТВАРЯ КНИГАТА НА СВЕТА

Майн Рид е пряк продължител на делото, подето от Фенимор Купър и Уолтър Скот. Живият интерес, особено на младите читатели, към творбите му се дължи не само на факта, че те са приключенско четиво, с увличащ сюжет и с емоционални перипетии, но и на това, че са носители на дълбок познавателен и хуманитарен заряд. Те разтварят пред любознателния читател една чудна картина на света и го срещат със заразяващо благородни характери.

* * *

Майн Рид е живял шестдесет и пет години, между първата и последната четвърт на миналия век. Той се появил на бял свят в „Зеления остров“ — Ирландия, която по онова време била подвластна на Англия. Така още от млади години бъдещият писател изпитал на своя гръб проклятието на чуждото национално потисничество и калил духа си в борбата за свобода и равноправие между народите и хората. Тази духовна нагласи го тласка отвъд океана, където смята, че ще намери осъществени своите идеали. Но намира разочарования.

Корабът, с който пристига в Новия свят, го стоварва в Нови Орлеанс — в южните предели на Съединените щати, щата Луизиана, — който отначало бил френско поселение. Отдавна е минала 1619 година, когато един холандски кораб стоварил на американска земя първите двадесет негри, доставени от кръстосващите Африка търговци на роби. В плантациите на южните щати от зори до мрак прегъват гръб вече четири милиона черни хора, които ще бъдат смятани за човешки същества едва десет години по-късно (1852). По това време излиза и книгата на Хариет Бичър Стоу „Чичо Томовата колиба“. Майн Рид узнава нагледно какво значи расова дискриминация и така от първа ръка събира материал за бъдещите си романи „Квартеронката“ и „Ямайски марони“.

След като опитва професиите на търговец, на учител, на актьор, Майн Рид се спира на едни модерни професия — журналистическата, и бързо започва да я упражнява в американския Север, в стария културен център на САЩ — Филаделфия. Тук той се сближава с Едгар Алън По и смайващите приключенски разкази на този странен поет дават първата закваска у Майн Рид към приключенския жанр, уроци по който му предлага и самата драматична журналистическа кариера.

В нормалния за професията лов на събития той попада отново на юг, където експанзията на янките се прехвърля вече и върху мексиканска територия: те са хвърлили око на Тексас и Калифорния. Войната продължава две години и след свършването й виждаме Майн Рид не само с вестникарски бележник в джоба, а и с офицерски пагон на дрехата. При щурма срещу град Мексико той получава една страшна рана, но и повишение в чин капитан, който той ще запази и като писател в цивилния живот. Тук, в царството на индианците, той събира жизнен материал за първия си роман — „Свободните стрелци“ („Стрелците в Мексико“), който ще напише обаче не на американска, а на европейска земя.

Неговата обич към свободата го тласка сега към Европа. В стария континент току-що е почнало голямото революционно движение от 1848 година и следвайки примера на любимия си поет Байрон, който в началото на века е сложил костите си за свободата на Гърция, Майн Рид се притичва на помощ на борещи се Унгария и Полша. Но докато пристигне с тогавашните бавни превозни средства до своята цел, движението е потушено и в Англия той намира вече емигриралите революционери от тези страни. Особено се сближава с унгарския водач Лайош Кошут и на неговите три деца посвещава своя първи роман. Плод на възмущението му от реакционната роля на „малкия Бонапарт“ — Наполеон III — е романът „Жена-дете“, който обаче остава в архивата на писателя и бива издаден след неговата смърт.

След седемнадесетгодишен престой в Англия, когато изпод перото му излизат най-хубавите романи, Майн Рид прекосява отново Атлантика. Отшумяла е вече гражданската война в САЩ, завършила с тържеството на аболиционизма — премахване робството на негрите, — но новата обстановка на развихрила се в друга плоскост експлоатация на човешкия труд отблъсква Майн Рид и след тригодишен престой, свързан с несполучливи опити да поднови журналистиката си, писателят се връща в Англия и остава там до своята смърт през 1883 година.

Последният период, от живота на Майн Рид е особено непривичен за човека, житейски закон за когото е движението, пътуването. Тежките последици от раната го приковават към креслото: той се движи из къщи с количка. А тъкмо по това време са плъзнали по всички континенти пътешественици изследователи — до дебрите на Африка, до висините на Хималаите, до далечна Австралия. Те правят все нови и нови открития, заличават едно след друго „белите петна“ по земния глобус. Някои от тях плащат своя научен подвиг с живота си, като изчезналия в глъбините на Черния континент Ливингстоун. Но Майн Рид следи най-грижливо тези открития и благодарение на насъбрания вече житейски опит, както и на усиленото четене на всичко новоизлизащо, ги отразява в романите си. С помощта на своята вярна другарка Елизабет той е в състояние да пуска вече по два-три романа годишно. А самата тя събира спомени и впечатления от него, за да издаде по-късно една биография, която се чете като най-занимателен роман.

* * *

Майн Рид е влюбен в майката земя. За него не съществува „мъртва природа“. Всяка планина, всяка река, всяка скала, всеки минерал му говорят с езика на мирозданието. Той влага истинска поезия при запознаването на читателя с растителния и животинския свят. Тази интимна връзка на човека с природната среда е отразена в самите заглавия на редица негови романи: „Пълзачи по скали“ „Ловци на растения“, „Ловци на жирафи“…

Така се стига до голямата познавателна роля, която играят романите на Майн Рид. И тя е толкова по-голяма, колкото по-увлекателна е формата, в която се поднасят тези сведения. Но за да стигне до такова „игриво“ боравене с фактите на природата, Майн Рид трябва да се задълбочи в изучаване на грамадна литература по зоология, по ботаника, по география и по етнография.

Обичта на Майн Рид към света включва, разбира се, на първо място хората — без разлика на раса и социален ранг, стига те да бъдат истински човеци. Неговите герои са смели и скромни, честни и трудолюбиви, човеколюбиви и жертвоготовни, Те не трепват пред опасностите, но се притулват гузно от тях, а храбро се втурват към тяхното преодоляване независимо дали срещат хищни животни, или зли хора. Когато е необходимо, те разобличават и наказват враговете и така стават носители на една висша справедливост. Те са готови винаги да се притекат в помощ на другаря, изпаднал в беда, на слабия, който не може да се справи сам с неизбежната житейска задача. Същевременно те не се отказват от вярното другарство и на животните — кучето и конят играят в романите на Майн Рид не по-малко значителна роля, отколкото в творбите на Джек Лондон или на Е. Сетън Томпсън.

За Майн Рид пълноценни хора са децата. Често те са забележителни герои на неговото повествование и извършват смели постъпки, равни на подвизи. На същата основа се гради и симпатията на автора към потиснатите народи, които проявяват черти на великодушие и героизъм. По тази линия се развива действието в „индианските романи“ на Майн Рид: „Оцеола — вожд на семинолите“, „Белият вожд“, „Златната гривна“. В тази тематика писателят увлича и видни поети, като американеца Уолт Уитмън, написал пламенното стихотворение „Оцеола“.

Симпатията към потиснатите, намерила израз в желанието на Майн Рид да помогне на въстаналите нации в Европа през 1848 година, получава изява в творчеството му и чрез неговите исторически романи. Споменахме вече за „Жена-дете“.

Към тази поредица спада и романът „Бялата ръкавица“, който ни връща към събитията, разиграли се в Англия през XVII век.

Известно е, че Англия е втората европейска държава — след Холандия, която преживява буржоазна революция поради нарастването на производителните сили, водещо до налагане на нови производствени и обществени отношения, до събаряне на феодализма и откриване свободен път за развитие на капитализма. Традиционната аристокрация в Англия среща сериозен съперник в зараждащата се нова аристокрация „джентри“, която увеличава икономическата си мощ главно благодарение на търговията с овце. А тази търговия е основата на новата текстилна индустрия, в която най-напред се въвежда машинното производство.

На тази основа се развихря борбата на феодалната монархия на краля Чарлз I Стюарт с парламента, с новата аристокрация, която представлява зародиша на зараждащия се капитализъм. Тази социална борба се преплита с националната борба на Шотландия, която до това време е била независима и която е на път да загуби своята държавна самостоятелност.

Интересът, проявен от Майн Рид към тази епоха, се обяснява и със събитията от неговото съвремие, „кавалерите“ на английския крал приличат твърде много на „рицарите“ от гражданската война в Съединените щати, която се развива по времето, когато писателят пряко наблюдава развоя на американския обществен живот, по-специално ликвидирането на феодалните елементи в лицето на робовладелците от южните щати, вдигнали знамето на бунта срещу премахването на робството на негрите.

Не трябва да се изпуска предвид и един друг паралел между епохата, рисувана в „Бялата ръкавица“, и времето на Майн Рид — що се отнася до Англия. Подобно на народните движения от периода на „Бялата ръкавица“ — движението на левълерите (уравнителите) и на „дигърите“ (копачите), които се стремят към политическо и икономическо равенство за социалните низини, по времето на Майн Рид се надига в Англия модерното движение на потиснатата класа — чартистите; писателят може да наблюдава непосредствено неговия развой при живота си в Англия. Тъй че тази негова творба — както и всяко историческо произведение на „вечните спътници“ на човечеството, писателите-сърцеведи — има и ярко съвременно звучене.

* * *

Връщайки ни към миналото, в една романтична обстановка, Майн Рид не губи никога чувството за реализъм.

Така творбите на Майн Рид се превръщат в нещо повече от съдържателно четиво. Те дават импулс към действие и творчество. Проф. Р. Самарин констатира: „Няколко поколения руски младежи, дали на страната немалко смели изследователи, са се зачитали в Майн Рид“. Това безспорно важи и за българските читатели от последните три поколения, които с нескрит интерес поглъщат всеки попаднал в ръцете им роман на знаменития автор. Така и Майн Рид се присъединява към „вечните спътници“ на човечеството, водещи го към висините на ума и сърцето.

 

ЛЮБЕН ВЕЛЧЕВ