Алън Кол, Крис Бънч
Краят на империята (2)

2.

Ранет заби лакът в ребрата на сънения чиновник, настъпи пръстите на флотския офицер и изля с обиграна безгрижност горещото кафе в скута на охранения бюрократ.

Докато си пробиваше път през тълпата, тя сипеше извинения наляво-надясно.

— Пардон… съжалявам… колко съм непохватна…

Ако някой си бе направил труда да я проследи внимателно, неминуемо щеше да забележи, че се движи с гъвкавата лекота на военен ветеран. Носеше се в избраната посока с максимална скорост. Прескачаше откритите места. Създаваше пролуки там, където не съществуваха. И през цялото време не сваляше очи от избраната цел — високите врати, водещи към залата за пресконференции на замъка Аръндел.

При вратата я спря огромен като планина мъж. Златистият герб на ръкава му бе „В“, с извито около него като змия „С“.

„Чудесно — помисли си тя. — Шибаната Вътрешна сигурност е тук.“

Тя го дари с най-подкупващата си усмивка. Гарантирано разтопяваща сърцата на всички хетеросексуални мъже.

— Простете, моля… — Понечи да се шмугне под ръката му и да влезе в залата. Отвътре се чуваше сух равномерен глас. Негодниците вече бяха започнали. „Ще обеся някого за това“, помисли си тя.

Но мъжът от ВС отново й препречи пътя и избоботи:

— Само за журналисти.

Все така сладко усмихната, Ранет измъкна картата си и я размаха под носа му.

— Ами значи е точно за мен. — Мъжът погледна картата, сетне лицето й. Хич не бързаше.

— Вярно е, че прилича на теб — рече той. После се ухили злобно. „Няма що — рече си Ранет. — Още един, който мрази журналистите.“ — Но пак няма да те пусна.

— И защо?

Мъжът от ВС подскочи. Сладникавата нотка в гласа на Ранет бе изчезнала, от тона й повя вледеняващ хлад.

— Защото такива са ми заповедите — изръмжа пазачът. — Пресконференцията вече започна… Никой не може да влиза или да излиза след началото.

Но миг по-късно самодоволната му усмивка изчезна, защото Ранет даде пълна воля на гнева си.

— Разкарай се от пътя ми, надут нещастник — озъби му се тя. — Ако не ме пуснеш веднага, ще ти изпържа очичките за закуска.

Близо минута и половина тя го засипва с проклятия и заплахи, половината от които той сигурно не беше чувал през живота си — включително и обещанието да го запознае с личния палач на Императора.

Името от журналистическата карта изглежда най-сетне пробуди отглас в миниатюрния му мозък. Жената, сипеща заплахи, бе истинска репортерска легенда. Ранет бе проследявала Таанските войни от самото им начало. Бе оцеляла през кошмарните години на управлението на пълномощния консул. Беше автор на печелили многобройни награди репортажи, от които дори той бе настръхвал. Могъщи правителства и корпорации се криеха като малки деца там, където тя се появяваше със своя репортерски екип.

Когато Ранет спря да си поеме дъх — или да получи вдъхновение, — мъжът от ВС побърза да се дръпне от пътя й. Беше готов да се изправи срещу злобното лице на своя началник, но не и да изтърпи атаката на тази жена. Озърна се, пое си дъх и неволно потрепери. Тя вече беше вътре. Майната им на заповедите.

Флотски адмирал Андърс — шеф на Отдела за флотски операции на Негово Величество — отдели няколко секунди за мислени ругатни, когато видя Ранет да се провира през тълпата и да гони някакъв млад глупак от стола му.

Досега всичко вървеше идеално. Когато научи вестта за дракхската история в Алтай, той задейства офицерите си за връзка с пресата, преди още да е получил заповеди от Императора.

Критиците на адмирала — които сега до един мълчаха — смятаха, че е твърде млад за заемания пост. Освен това бе прекалено хубав и изискан. Човек, издигнал се доста бързо на този пост благодарение по-скоро на талант в политиката, отколкото на военни успехи. Всъщност всички получени досега медали бяха от инсценирани щурмове на наскоро прочистени от врага територии. Разбира се, по-важното бе как всичко това е било представено пред обществото.

Първото му решение като шеф на Флотски операции бе да създаде специален център за работа с медиите. Правилата в центъра бяха прости: 1. На пресконференции можеха да присъстват само същества, одобрени от неговия център. 2. Позволяваха се само въпроси, съобразени с изложените на пресконференцията „факти“. 3. Въпросите можеха да се задават само на оторизирани същества говорители. 4. Нарушаването на първите три правила се разглеждаше като опит за престъпване на Имперската сигурност и виновните се наказваха като изменници.

И въпреки това съществуваха и определени затруднения при работата с медиите. Някои от съществата пред него бяха популярни колкото актьори в сълзливи сериали. Заплатите им бяха толкова големи, че сами по себе си ги превръщаха в могъщи компании.

За щастие повечето от тях бяха опитомени. Андърс си даваше сметка, че дори конската муха трябва да се присъедини към институцията, която тормози, за да стане богата и прочута конска муха.

Ранет не принадлежеше към тази група. Тя беше само известна. Нямаше никакъв стремеж към богатство. Дори не се интересуваше от славата… освен като могъщо средство, за да изпълни замисленото.

Това принуди адмирал Андърс да включи и нейното име в списъка на поканените журналисти. Но го постави най-отдолу. И даде изрично нареждане съобщението да достигне Ранет твърде късно, за да успее да се яви навреме.

Ала ето че беше тук. С цялата си шибана прелест. Въпреки часа — Андърс нарочно бе назначил пресконференцията за два И-часа преди изгрев — Ранет изглеждаше застрашително бодра. За разлика от подпухналите й колеги, които се прозяваха, кимаха и слушаха с видима досада монотонния глас на говорителя.

— … по въпроса за историята и устройството на Алтайския куп. Ще намерите допълнителна информация за планетата, гравитационната константа и часовата конверсия сред материалите, които ви раздадохме — продължаваше офицерът. — Освен това сме добавили и документ, посветен на четирите основни раси. Джохианци и торкийци. И двете са хуманоидни. Сулздали и богази. Извънземни. Хубаво ще е да запомните, че джохианците са доминиращата раса. И всяка от изброените раси таи историческа омраза към другите. — Докато офицерът си поемаше дъх, из залата се чу разчистване на хартия. — Следващата тема е политическата обстановка. Подробностите са ви добре известни. Но нека сумираме. След смъртта на верния съюзник на Императора, Какана, имаше опасност от анархия. Каканът беше член на джохианското болшинство. За нещастие твърде многото задължения му попречиха да остави наследник. Императорът назначи доктор Искра — прословут джохиански учен и верен поданик на Империята — за нов водач…

Ранет вече започваше да си изяснява картината. По разсеяните погледи на колегите си виждаше, че досега не е казано нищо важно. А от началото на пресконференцията бе изминал повече от час. Суховатият лектор на катедрата бе поредният от няколкото, заставали там. Очевидно и предишните бяха изреждали само незначителни факти. Нищо ново нямаше в това, че от известно време на Алтай нещата не вървят. Тази новина се процеждаше въпреки наложената изолация. Самата Ранет бе върната при един опит да проникне в сектора. Наредиха на кораба й да обърне тъкмо когато наближаваше целта си.

Тя прелисти набързо материалите, оставени на стола й. Названието бе „Пресконференция, посветена на Алтайската криза“. В началото имаше предистория, следвана от текущи събития: по тях щеше да говори лично флотски адмирал Андърс, шеф на Отдела за флотски операции на Негово Величество. Накрая идваше време за въпроси. Никъде в програмата — или в някой от материалите — не се обясняваше каква всъщност е целта на тази пресконференция. Очевидно беше под егидата на военните, след като щеше да говори самият флотски адмирал.

Тук имаше нещо страшно объркано. Опитът й в лутането из лабиринтите на имперската политика й подсказваше, че добрите новини се съобщават незабавно. Лошите отиваха за накрая, като се произнасяха полугласно.

Тя забеляза, че адмирал Андърс я поглежда крадешком. Очевидно бе обезпокоен от присъствието й. Чудесно! Дари го с най-ехидната си усмивка. Андърс се престори, че не я забелязва, и насочи вниманието си към говорителя.

— … най-голямото затруднение — казваше той — се оказаха многобройните въоръжени сили под командването на няколко враждебно настроени раси. В началото бяха предприети дипломатически усилия за установяване на връзка с противниците на доктор Искра. Същевременно пратихме с максимална бързина подкрепления, които да помогнат на доктор Искра да опази застрашения мир. Тези сили бяха командвани от един от най-способните и верни офицери на Императора — адмирал Мейсън…

В главата на Ранет зазвъня аларма. Защо бе необходимо точно сега да четкат Мейсън? А и това странно минало време: „бяха командвани…“ После всичко си дойде на мястото. Офицерът бе пропуснал да спомене името на човека, ръководещ дипломатическата мисия. Пълномощен посланик Стен. Тя знаеше, че Стен е един от най-верните сподвижници на Императора. Бедният нещастник. Според нея имаше само две възможности — или го бяха използвали за изкупителна жертва, или е бил екзекутиран.

— … въпреки безбройните трудности — говореше офицерът — със задоволство ви съобщаваме, че ситуацията на Алтай се стабилизира. Редът бе възстановен. Съвсем скоро ще ви бъде разрешено да пътувате до звездния куп.

„Съвсем скоро“ бе доста разтегливо понятие.

— С което приключваме с общото описание на обстановката — обяви офицерът. — Благодаря ви за вниманието, благородни същества. А сега адмирал Андърс ще ни запознае с последните новини от района. Ако обичате, посрещнете го с добре дошъл.

Чуха се разпокъсани ръкопляскания и адмирал Андърс зае мястото си. Ранет се озърна. Повечето аплодисменти идваха откъм секцията на звездните репортери. Хора или извънземни, те всички й изглеждаха еднакви — богати, доброжелателни, самодоволни.

— Това е печален момент за мен, благородни същества — поде Андърс. — С болка в сърцето трябва да ви съобщя, че един от нашите най-верни офицери предаде това, в което вярваме… аз и стотиците хиляди служещи на имперските сили.

Ранет се наведе напред. Започваше се.

— Преди броени часове адмирал Мейсън се е натъкнал на заговор срещу Негово Величество Вечния император.

Сред публиката се разнесе шепот. Андърс вдигна ръка за тишина. И я получи.

— Опитът за преврат — използвайки суматохата в Алтайския куп като димна завеса — е бил разкрит минути след началото. Адмирал Мейсън се е изправил срещу предателите и докато им нанасял съкрушителен удар… е изгубил живота си. Както и всички служещи на борда на неговия кораб.

Ропотът прерасна в глъчка. Репортерите наскачаха, но Ранет не помръдна от стола. Беше се втренчила в Андърс и забеляза, че лявата му буза потрепва. Лъжеше като стар търгаш.

Андърс отново даде знак да запазят тишина.

— Превратът е бил замислен от човек, когото смятахме за верен поданик и който е таял в себе си желанието да убие нашия Император и отново да хвърли Империята в хаос. Пълномощен посланик Стен! Човекът, на когото Императорът толкова вярваше. С радост мога да ви съобщя, че макар този престъпник да е още жив, флотът му беше разрушен, или разпръснат. В този момент останките са преследвани навсякъде и унищожавани. — Едва сега Андърс позволи да го отрупат с въпроси.

— Адмирале, някакви сведения за местонахождението на предателя? — попита една от самодоволните медийни звезди.

— Не и такива, които бих могъл да ви съобщя — отвърна Андърс. — Но бъдете спокойни, Стен и неговото вярно оръдие Алекс Килгър могат да избягат, но не и да се скрият.

— Имало ли е участие на бунтовници от Алтай? — дойде следващият въпрос.

— Отново ще се въздържа от отговор, заради сигурността на Империята. Мога да кажа обаче, че Стен е имал директна връзка със споменатите бунтовници.

— Съществува ли опасност от разпространение на конспирацията?

— Не мога да го отрека категорично. Но съм сигурен, че опасността е локализирана. Вътрешна сигурност ще се погрижи да залови бунтовниците.

„Време е за лов на вещици“ — помисли си Ранет.

— Какви са общите загуби на адмирал Мейсън?

— Съжалявам… отново въпрос, касаещ сигурността. Ще разкрия само, че при атаката на страхливците са загинали всички на борда на флагманския кораб.

— Каква част от силите на Стен са избити или пленени?

Андърс повдигна рамене.

— Ще трябва да се повторя… заради сигурността на Империята и тъй нататък. Обещавам в най-скоро време да получите изчерпателни отговори на тези и всички други въпроси.

Ранет реши, че моментът е настъпил. Обиграният й глас с лекота надвика останалите.

— Адмирал Андърс! Адмирал Андърс!

Андърс нямаше как да я игнорира. Въздъхна и й даде знак да продължи!

— С какви доказателства разполагате срещу така наречените конспиратори?

Той смръщи вежди.

— Доказателства? Нали ви казах… имало е опит за преврат. Ранет, зная, че е раничко, но ми се щеше да обръщате повече внимание на това, което се говори.

— Чух ви добре, адмирале — озъби се тя. — Но предполагам… ако този Стен бъде заловен…

— Когато, Ранет! Когато!

— Вие го казахте, адмирале. Вие — не аз. Ако — когато — Стен и неговото приятелче Алекс Килгър бъдат заловени… какви доказателства ще извадите срещу тях? За процеса, имам предвид. Например разполагате ли със записи от разговори? Кореспонденция между предполагаемите конспиратори? Свидетели на срещите им с известни врагове на Империята? Ей такива неща.

— По дяволите — изпусна се Андърс. — Те атакуваха и разрушиха кораба на адмирал Мейсън. Какви доказателства повече са ви нужни?

Ранет не бе готова да се предаде тъй лесно.

— Един честен обвинител би поискал нещо повече от думата ви, адмирале. Давате си сметка за това, нали? Покажете ни записи от атаката. Разпечатки на разговори между командни центрове. Дайте някакви доказателства.

— Отново ще трябва да се извиня с въпросите на сигурността. Но с течение на времето ще ви бъдат предоставени.

— Изчерпателно и подробно.

— Доколкото ни е по силите — отвърна Андърс.

В този момент Ранет осъзна, че никой няма намерение да залавя Стен. Във всеки случай не и жив.

Адмиралът прикри усмивката си и понечи да се оттегли.

— Още един въпрос, адмирале… ако обичате.

Андърс едва потисна стенанието.

— Ваш съм, Ранет. Но само един.

— Инцидентът с посланика не говори ли за сериозни слабости в дипломатическия корпус?

Андърс бе стъписан.

— Не разбирам. Това е изолиран случай. Сам човек, действащ с ограничена група умопобъркани сподвижници. Нищо повече.

— Тогава какво ще кажете за Йън Махони?

Андърс почервеня.

— Едното няма нищо общо с другото — изръмжа той.

— Така ли? Йън Махони не беше ли назначен също на Алтай? Дори, ако не се лъжа, преди време е бил началник на посланик Стен? Не беше ли екзекутиран съвсем наскоро? И освен това обявен — с много шум — за предател? И също като Стен, не беше ли прекарал живота си в служба на Императора? Хайде, адмирале. Или трябва да съберем две и две, или става въпрос за случайно съвпадение, говорещо за сериозни несъгласия с политиката, водена от Императора. Честни и лоялни същества, отдали живота си да се сражават за Императора, не се превръщат току-тъй в предатели. Освен ако нещо наистина не се е объркало.

— Вече пишем уводната статия ли, Ранет? — тросна се Андърс.

— Не, адмирале. Просто задавам въпроси. Това ми е работата. Вашата е да им отговаряте.

— Няма да търпя подобни забележки — навъси се Андърс и се обърна към останалите новинари. — И… искам да ви предупредя… Въпросите, които вашата колежка засегна току-що, са забранена тема, поне докато не бъде отменено кризисното положение. И нека тя и всички вие да се придържате към установените от мен правила. Ясен ли съм?

В залата внезапно се възцари тишина. Никой не поглеждаше към Ранет. Твърде разгневена, за да се съобразява с адмирала, тя отвори уста, за да изстреля следващия въпрос.

Но в този миг съгледа убийствената заплаха в очите му. Видя и пристъпващия към нея офицер от Вътрешната сигурност, готов да изпълни командата на адмирала. Стисна зъби, усмихна се, повдигна рамене и наведе глава над бележките.

Ранет знаеше как да оцелява. Щеше да получи отговори на въпросите си — по един или друг начин.

Докато хората се разотиваха, тя отново си спомни за Стен.

Бедният нещастник. Нямаше никакви шансове.