Рустем Валаев
Легенди за скъпоценните камъни (6)

„Кулинан“

В края на XVIII в. главните находища на диаманти в Индия били изчерпани, но през 1851 г.‍ в Австралия се появили нови източници за добиването им, а през 1867 г.‍ били открити най-богатите диамантоносни кимберлитови тръби^[1] в Южноафриканския съюз днес Южноафриканска република близо до реките Оранжева и Ваал.

Без съмнение африканските туземци и по-рано са намирали диаманти в наносните пясъци и близо до кимберлитови ями, но не могли да ги оценят както трябва. В онези далечни времена на африканския континент пари такива, каквито се употребяват в сегашния им вид нямало. В Африка, Индия и Цейлон вместо тях използували черупки от каури^[2]. Пренесени от Малдивските и Лакадивските острови, тези малки бели и лъскави кръгли черупки се използували като разменна парична единица и от някои европейски племена, а също и от индианците в Северна Америка. Диамантът така и не заменил каури, докато златото, среброто, платината и медта след време изместили простичките черупки. Диамантите и другите скъпоценни камъни с изключение на нефрита в Китай никога не били употребявани като разменна монета.

И така през лятото на 1867 г.‍ на южния бряг на Оранжева река едно единадесетгодишно момиче, дъщеря на холандски фермер, като си играело в градината, се уболо на остро камъче, което пробило подметката на сахтияновата^[3] му пантофка. Това камъче се оказало чист прозрачен диамант с лек жълтеникав оттенък и тегло 21,5 карата… Така било открито новото находище на южноафриканските диаманти, които затъмнили старата слава на скъпоценните камъни от Голконда.

Вестта за откритието се разпространила с бързината на мълния. Бясно заработили телеграфите на всички столици по света. В онези години вече се използували апарати, отпечатващи букви, конструирани от руския учен Б.‍ С.‍ Якоби, които заменили сигнализацията на хелиографа, действуващ с помощта на слънчева светлина.

На европейската и американската борса рязко паднали акциите на диамантените тръстове и синдикати. Страхувайки се да не изпуснат изгодния момент, знатните буржоа се трупали пред банките, където се съхранявали фамилните им скъпоценности.

По същото време били продадени десетки уникални скъпоценни камъни, в това число и шестте световноизвестни сини брилянти на Делакроа от прочутата му колекция. На витрината на парижки антикварен магазин, собственост на Дюре, заблестели диамантеното колие на херцогиня Дорвал и тридесеткаратовият брилянт на холандския банкер Асен. Треската обхванала Лондон, Берлин, Антверпен и Петербург. Брилянтите и диамантите се продавали на половин цена.

В това време от всички континенти към новите находища в Южна Африка се устремили десетки хиляди разорени мошеници, рицари на лесните печалби, търсачи на приключения. Моряци изоставяли корабите си, гвардейци напускали полковете си, пазачи на затвори освобождавали затворниците и заедно с тях се втурвали в надпревара към бреговете на Ваал и Оранжева река с надежда да намерят някой стокаратов диамант и да станат втори ротшилдовци.

Те изминавали стотици километри по горещите тропични пясъци под палещите лъчи на африканското слънце, като падали, ставали и отново падали, понякога за да не се вдигнат никога вече. И все пак най-силните и най-издръжливите успели да достигнат заветната цел. С голи ръце разравяли напуканата синкавожълта скала^[4]. Някои щастливци още същия ден преди залез слънце успявали да намерят скъпоценните половинкаратови и други по-дребни диаманти.

След първите групи търсачи на диаманти идвали втори, после трети. Започнала се кръвопролитна битка за всяка педя земя. Веднага се намерили ловки и предприемчиви хора, които откривали още тук, край бъдещите диамантени шахти, банкерски и посреднически кантори със съмнителен произход, кафенета и игрални домове. Появил се и триетажен хотел, наречен „Великият Могол“.

Около банкерските кантори и хотела започнали като гъби мухоморки да растат колиби, къщички, двуетажни домове с градинки. Скоро малкото селище се превърнало в многоезичния шумен град Кимбърли, където човешкият живот, мулето и бялата жена се продавали за три, един и четвърт карата.

Извън града край самите кимберлитови ями зад бодлива телена ограда във влажни кирпичени колиби живеели десетки хиляди работници кафри^[5]. Тези туземци били наемани за грошове от изникващите като гъби тръстове и синдикати на диамантените рудници.

Ако банкерът милионер направел само една погрешна стъпка в този пъстър, шумен и многолик град, той моментално се разорявал и скоро след това всички можели да го видят на кръстопътя с протегната ръка.

Дребните банки и посредническите кантори, които не успявали да се обединят в тръстове, се пукали като сапунени мехури. Кметът на града успял да получи разрешение да погребва разорилите се самоубийци в градското гробище, а банкерската кантора „Кейп оф Гуд“ в Кимбърли издала на фалиралия тръст „Сентръл Д.‍ Мг.“ чек на сума 5 милиона фунта стерлинги. И този чек действително бил изплатен.

Съдбата на всеки човек от златните и платиновите мини или диамантените рудници зависела от случая, от сляпото щастие. Тук, в Африка, белите се занимавали с „бяла“ работа, а черните — с черна. Надзирателите получавали 7 пъти повече от цветнокожите работници. Ако някой кафър глътнел намерения диамант, веднага след него поглъщал и куршума на надзирателя — такъв бил неписаният закон на диамантените рудници.

Още на разсъмване полугладните кафри с риск на живота си се спускали по дебели въжета в кимберлитовите тръби да търсят диаманти и до вечерта копаели с кирки скалната маса.

През 1893 г.‍ в рудника „Ягерсфонтайн“ бил намерен диамантът „Ексцелсиор“ с тегло около 1000 карата. През 1905 г.‍ бил открит „Кулинан“ — най-големият диамант в света. Теглото му се равнявало на 3106 карата. Намерили го в рудник „Премиер“. Съществуват няколко версии за това, как и при какви обстоятелства бил намерен този „исполин“. Най-правдоподобна е следната.

В самия разгар на диамантената треска в Кимбърли се появили двама джентълмени — Смит и Кюн. Те купили малък парцел земя край езерото Дютоа, където имали намерение да се заемат с развъждане на щрауси. Близо до реките Ваал и Оранжева холандците отглеждали голям брой от тези гигантски птици и получавали добри доходи от продажбата на перата им, използувани за украса на дамските шапки. В Париж, Лондон и Петербург едно щраусово перо струвало от 5 до 25 рубли. На аристократичните и придворните балове се появили ветрила от щраусови пера. Цената на такова ветрило била равна на стойността на еднокаратов брилянт. Веднага щом се заселили на закупения парцел, новите предприемачи наели кафри, за да изкопаят артезиански кладенец. След няколко дни, когато един от туземците пълнел с пясък ведрото от волска кожа, на 12-метрова дълбочина той неочаквано открил и него десетина дребни диаманти. На другия ден от дълбочина 14 м отново били извадени диаманти. Слухът за находката в артезианския кладенец моментално се разнесла из целия град. На щастливците започнали да предлагат солидни суми за парцела им. По същото време Кюн и Смит завели съдебно дело за това, как трябва да се нарича находището — „Смит и Кюн“ или „Кюн и Смит“.

За да не се скарат окончателно, току-що излюпените притежатели на диамантоносно находище решили да го преотстъпят за 40 000 долара на банкерската кантора „Ролер и син“. Бъдещите собственици на находището създали специална комисия за определяне на възможния добив на диаманти от парцела на Смит и Кюн.

Като сумирал мненията на самоуките геолози и спекулантите на диаманти, председателят на комисията — борсовият деец Мансфелд, заявил на Ролер-старши, че рудникът на Смит-Кюн без съмнение ще носи печалба, но в него трябва да се вложат за изследователска работа не по-малко от 10 000 долара.

Бившите собственици получили доста голям аванс и започнали да изкупуват в Кимбърли едри диаманти, без да се съобразяват нито с формата, нито с цвета на скъпоценните камъни. Било ясно, че те не са компетентни в тези сделки и трудно различават жълтите диаманти от златистите топази.

Веднъж при тях дошъл един непознат, седнал без покана в шезлонга и се представил:

— Казвам се Енрико Короти. Аз съм посредник при покупко-продажбата на диаманти. В Кимбърли всички ме познават.

— Какво обичате? — попитал Кюн, без да изважда пурата от устата си.

— Искам да получа полагаемата ми се една трета от рудника, който сте продали.

— Вие се шегувате — възмутил се Кюн, а Смит поставил ръката си върху кобура на пистолета.

— Ако не сте мошеник или шантажист, обяснете какво значи всичко това — настоял Смит.

— С удоволствие — усмихнал се Короти. — Вие сега правите весели физиономии, а в същност играете лошо. Вчера Ролер-младши заложи при мен всичките си диаманти, които намерил във вашия интересен кладенец. Между тях открих и две „розички“. Не ви ли се струва, сеньори, че не е съвсем редно диамантите сами да се шлифоват в земята и да се превръщат в брилянти? Достатъчно е само да прошепна за това на Ролерови и вашата карта ще бъде бита. И така, джентълмени, считайте ме за ваш трети съдружник.

Тъй като се опасявали да не бъдат разобличени, Смит и Кюн разделили с Енрико печалбата си и, без да дочакат да получат цялата сума от банкерската кантора, още същата нощ изчезнали от града. О, ако са знаели какво ще стане по-нататък, за нищо на света нямало да напуснат Кимбърли!

След една година новият парцел на Ролерови, които се разорили след несполучливи търговски комбинации, бил продаден на публичен търг. Купил го на борсова цена мистър Кулинан и организирал там голям рудник, наречен „Премиер“.

Естествено за извършване на изкопните работи на предприемача му била нужна вода и, за да не я превозват с бъчви от езерото Дютоа, той възобновил изкопа на изоставения кладенец. На 37 м дълбочина кафрите, които копаели земята, се натъкнали на скален къс, стърчащ от стената на кладенеца. Работниците се опитали да го разбият с кирки и лопати, но той се оказал доста твърд и само се напукал по краищата. Тогава го изхвърлили цял на повърхността заедно с пръстта. Камъкът се разчупил и в него заблестял огромен диамант. Скалният къс се оказал най-големият диамант в света. В чест на притежателя му го нарекли „Кулинан“.

При обработката „Кулинан“ бил разцепен по линиите на пукнатините, които се образували от ударите на копачите. От него се получили двата световноизвестни диаманта „Кулинан I“ („Звездата на Африка“) и „Кулинан II“. Първият тежал 530,2 карата, а вторият — 317,4 карата. Освен това от дребните парчета били шлифовани стотина брилянти с тегло от 5 до 28 карата.

Сега „Кулинан I“ („Звездата на Африка“) и „Кулинан II“ се намират в Англия и принадлежат на кралица Елизабета.