Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Good Marriage, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 30 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2015 г.)

Издание:

Стивън Кинг. Зъл мрак, угаснали звезди

Американска. Първо издание

Превод: Весела Прошкова, Адриан Лазаровски, Павел Боянов, Даня Доганова

Редактор: Лилия Анастасова

Дизайн на корицата: Димитър Стоянов — ДИМО

ИК „Плеяда“, София, 2011 г.

ISBN: 978-954-409-316-7

История

  1. — Добавяне

12.

Съпругът й беше треньор на Детската лига (помагаше му Вини Ешлер, царят на мечешките прегръдки и на тъпите вицове за поляци) по времето, когато Дони беше шортстоп в отбора на „Железария «Кавендиш»«, и Дарси още помнеше какво каза Боб на момчетата (повечето плачеха), след като загубиха финалния мач от областния турнир. Беше през 1997, може би само месец, след като Боб беше убил Стейси Мур и я беше натикал във варела с царевица. Речта му пред подсмърчащите унили хлапета беше кратка, мъдра и невероятно сърдечна: »Знам колко сте разочаровани, момчета, но слънцето ще изгрее и утре. И тогава ще ви поолекне. При изгрев-слънце вдругиден ще ви е още по-леко. Случилото се е само етап от живота ви, който приключи. Щеше да е хубаво да победите, но така или иначе този етап свърши. Животът продължава.“

И животът на Дарси продължи след злополучната й разходка до гаража. Първият ден й се стори безкраен, може би защото не посмя да излезе от къщи (страхуваше се, че истината е написана с големи букви на челото й). Щом се прибра от работа, Боб подхвана:

— Скъпа, относно снощи…

— Нищо не се случи снощи. Ти се върна по-рано от пътуването, това е всичко.

Той сведе глава, а когато отново погледна жена си, лицето му беше озарено от широка благодарствена усмивка.

— Добре тогава. Точка на тази история, така ли?

— Именно.

Боб разпери ръце:

— Дай ни целувка, красавице.

Дарси се почини, питайки се дали той е целувал жертвите си. Представи си как им е казвал: „Бъди добро момиче, използвай по предназначение езика си и няма да те разпоря. Но само ако наистина се стараеш.“

Той я побутна назад, без да пуска раменете й:

— Още ли сме приятели?

— Разбира се.

— Сигурна ли си?

Да! Виж, домързя ме да сготвя и не ми се ходи на ресторант. Искаш ли да се преоблечеш и да отидеш за пица?

— Бива.

— Не забравяй да си вземеш хапчето за кръвно.

Боб се усмихна:

— Няма.

Тя го загледа как изтича нагоре по стълбището, прииска й се да му извика: „Не прави така, Боби, не си преуморявай сърцето!“

Но не.

Не.

Нека го преуморява колкото си иска.