Стивън Кинг
Щастлив брак (10)

10.

Боб заспа почти веднага, но Дарси лежа будна дълго след като чу вежливите му похърквания, мислейки си, че ако се унесе, той ще я хване за гърлото. Та нали беше в едно легло с умопобъркан. Ако я очистеше, броят на жертвите му щеше да стане кръгла дузина.

„Не, одеве беше искрен — помисли си, когато небето на изток започна да изсветлява. — Каза, че ме обича, и беше искрен. Освен това ми повярва, като обещах да пазя тайната му. Защото тъкмо това се иска от мен — да пазя тайната му. И защо да не ми вярва? Аз почти убедих самата себе си.“

Имаше ли вероятност Боб да удържи обещанието си? В края на краищата някои наркомани се изчистваха от дрогата, нали така? Не би пазила тайната на Боб, за да защити себе си, но не би ли го сторила заради децата?

Не мога. Не искам. Обаче имам ли избор?

Какъв избор, мамка му?

Докато размишляваше върху този въпрос, умореният й объркан ум най-после се предаде и тя заспа.

Присъни й се, че влиза в трапезарията и вижда, че на дългата маса лежи жена, завързана с вериги. Жената е гола, черна кожена качулка закрива горната половина на лицето й. „Не я познавам, тази жена ми е непозната“ — помисли в съня си, после чу как Петра проговори изпод качулката:

— Мамо, ти ли си?

Дарси понечи да закрещи, но понякога в кошмарите си не можеш да крещиш.