Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Свирепия (13)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Holy Terror, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2015)

Издание:

Ричард Марчинко, Джим де Фелис. Свещен терор

Американска. Първо издание

ИК „Атика“, София, 2006

Корица: „Елзевир“

ISBN-10: 954-729-233-1

ISBN-13: 978-954-729-233-8

История

  1. — Добавяне

Глава 16.

Тук, откъдето пиша тези редове, наистина е горещо.

Е, не чак толкова горещо. Щатът Вирджиния от време на време страда от жеги.

Улучих вярната жица. След като отворихме куфара, разтрепераните пръсти на Док лесно деактивираха вътрешностите на бомбата. По-късно решихме, че часовникът трябва да е бил подготвен още при поставянето на бомбата. Трябваше да се взриви преди литургията, горе-долу по времето, когато Негово Светейшество папата влиза в базиликата.

Всъщност папата беше избрал точно този момент да влезе и се намираше точно над мен, когато решавах коя жица да отрежа. Информиран за ситуацията, той настоял да иде в черквата, независимо от възможно най-силните възражения на помощниците си и хората от охраната. Казал, че Господ го вика там.

Е, може и да не е въпрос само на късмет, че избрах вярната жица. Литургията започна още докато хората от охраната изнасяха бомбата. Вярващите дойдоха на площада и в черквата, избутвайки хората от охраната. Като по чудо никой не бил наранен. След това хората говореха за литургията като за събитие, което се случва веднъж в живота и дори веднъж на сто години. Медиите нарекоха службата най-чудната, откакто базиликата съществува.

Аз я пропуснах. Твърде много време прекарвах по черквите напоследък и реших, че Господ няма да се сърди, ако този ден си взема почивка.

 

 

Намериха пет обгорели тела в падналия хеликоптер. Смята се, че едното от тях е на Задномагаре, но тъй като нямаха негови зъбни снимки или ДНК, никой не е сигурен на сто процента. Точно сега ми се иска да мисля за него като за препечено месо, но като познавам Задномагаре, смятам, че и това може да е някой от засуканите му номера. Във всеки случай, откакто падна хеликоптерът, не съм получавал факсове с подпис „Саладин“.

Както смятахме преди, „БетаГо“ се оказа законна фирма, проникната от Задномагаре и неговите хора. Той беше вложил значителни усилия да заличи следите си, когато ме „наеха“, но следователите казват, че имат още някои много обещаващи насоки към терористичните групи и паравани, за които не са знаели. След нападенията и атаката над летището и самолета терористичната мрежа в Тайван беше разкъсана, но никой не знае колко време ще мине, преди да се сформира нова мрежа.

Аз мисля, че трябват тридесет секунди.

А що се отнася до второто пришествие на черните ризи — „Брокерите на силата“ и П2, за момента това ми се струваше прекалено шантава идея, за да смятам, че е истина. Големият европейски заговор — не мога да кажа, че вярвам и на това, а и след игрите и забавленията в задния двор на папата нямах особено настроение да се ровя за още проблеми в сенките. Епископ Марчинкус и заговор за повторно пречистване на Европа — и това ми изглеждаше прекалено шантаво, за да е нещо различно от параноична бръщолевица на закъсал бивш информатор на ЦРУ. Фактът, че Задномагаре беше одобрил тази история, не значеше, че е вярна.

По-късно открих, че П2 не е измислица на Задномагаре, нито пък отклоняване на вниманието. Но сега няма да ви разказвам тази история. Може и никога да не я разкажа…

 

 

Лицето ми можеше да прилича на купчина лайна, но срезовете, от които изтече толкова кръв, не застрашаваха живота ми. По тялото си имам толкова белези, че три-четири повече дори не се виждат. Някъде си бях счупил едно ребро — може би в Тайланд — и адски силно бях си усукал коляното, но никое от тези наранявания не изискваше нищо по-сериозно от вниманието на доктор „Бомбай“.

Ватиканът предложи един от своите самолети, с които да закара мен и хората ми до дома. Приех и в израз на своята благодарност върнах оборудването, което им бях взел.

Осемнадесет и половина часа след обезвреждането на бомбата във влажните катакомби под „Свети Петър“ се озовах във вила „Свирепия“. Отидох направо в леглото. Тридесет и шест часа по-късно се събудих и открих Карен, която кръжеше около мен. Или вече се намирах в рая, или пък трябва да върна пропуска си на свети Петър и да си го заслужа някой друг път.

Карен дойде, за да се заеме лично със следващия етап на лечението ми. Което започна своевременно с лека целувка и рецепта, която дори Свирепия воин не може да разкаже, без да се изчерви…

Край