Дейкър Стокър, Йън Холт
Дракула — Немъртвият (53)

52.

— За Бога, професоре! — умоляваше го Куинси.

Ван Хелсинг гледаше момчето с тъга.

— И аз се обръщам към теб в името на Бога за последен път — последвай ни!

— Не мога — отвърна Куинси с треперещ глас. — Дракула е чудовището, поругало майка ми и убило баща ми.

Професорът поклати отчаяно глава.

— Не ми оставяш друг избор. — И с едно бързо движение захапа силно Куинси за шията.

Но за негова изненада усети как полита през стаята и се стоварва върху масата с оръжията, която се разби под тежестта му. Куинси гледаше ръцете си, уплашен от силата, която бяха придобили.

— Бог да ме пази!

Ван Хелсинг седна и се огледа шокиран, опитваше се да разбере какво се е случило. Наистина ли момчето притежаваше такава сила, че да го запрати през стаята? Бавно започваше да осъзнава желанието на Дракула да запази Куинси Харкър жив. Смуглият княз е знаел, че той може да се окаже важен съюзник в битката му с Батори. Но младежът вече беше толкова силен и така изпълнен с неправилно насочен гняв, че можеше да се превърне в бреме. Време беше да вземе решение. Куинси трябваше да умре. Надяваше се, че Дракула ще го разбере.

Грабна камата от пода и се спусна към момчето със скоростта на светлината, сграбчи го за гърлото и го блъсна в стената. Замахна с ножа към сърцето му. Нека Дракула и Бог му простят.

Ван Хелсинг чу свистене. Изведнъж ръката му отслабна и той изпусна камата. Повече не можеше да удържа Куинси. Какво става? Усети познатата хватка на Онази с косата.

— No! Nog niet — прошепна той, останал без дъх. — Не още. — Погледна надолу. От гърдите му стърчеше върхът на дървена стрела. Обърна се и видя окървавения Артър Холмуд облегнат на срещуположната стена с арбалет в ръка. От раните и устата му течеше кръв.

Ван Хелсинг бе пронизан в сърцето. Обзе го тъга. Гледаше Холмуд с насълзени очи.

— Трябва да направя, да науча, да видя толкова много неща. Не мога да умра. Не още.

— Проклет да си, професоре! — извика Холмуд. — Да се продъниш в ада дано! — Хвърли арбалета и се спусна с боен вик към Ван Хелсинг.

— Артър, почакай! — изкрещя му Куинси.

Беше прекалено късно. Артър вече летеше към Ван Хелсинг и инерцията му запрати и двамата към прозореца. Докато падаха от петия етаж към безмилостната земя, Ван Хелсинг осъзна, че без съюзници Дракула е прекалено слаб, за да победи Батори. Ако не бъдеше спряна, графинята щеше да се погрижи за края на човечеството.

Мили Боже, защо ни изостави?