Дейкър Стокър, Йън Холт
Дракула — Немъртвият (32)

31.

Подпирайки се на бастуна си, Брам Стокър седна зад бюрото си в кабинета. Имаше съвсем малко време, за да примами Джон Баримор да се върне в Лондон. Баримор отговори на последното му съобщение, че вече е прекалено късно да се връща. Сестра му Етел Баримор бе уредила да играе с нея в пиеса на Джеймс Бари в театър „Крайтириън“ на „Бродуей“. Представлението щеше да бъде закрито в края на месеца и тогава Баримор заминаваше за Калифорния.

От опита си с Хенри Ървинг Стокър знаеше, че писателят може да привлече актьора само със силни думи. Щеше да напише монолог на Дракула, за който актьорите да се избиват. Огромното его на Баримор ще го върне в „Лисеум“, няма да позволи друг актьор да се окичи със слава. Стокър възнамеряваше да изпрати текста на приятеля си Джордж Болд, мениджър на „Уолдорф“ и „Астория“ в Ню Йорк, двата свързани хотела, в които Баримор винаги отсядаше, когато работеше на „Бродуей“. Господин Болд лично щеше предаде на Баримор новата версия на пиесата.

Всяко кътче от претрупания кабинет на Стокър бе запълнено със спомени за Ървинг. Програми и плакати украсяваха стените, в ъгъла стоеше дървен манекен в човешки ръст, облечен в костюма на Мефистофел от изключително успешното им представление на „Фауст“. Брам хвърли поглед към портрета на актьора на стената — на него беше в същите дяволски одежди. Ървинг трябваше да изиграе Дракула, а не Баримор или онзи Бесараб, който Дийн бе поканил зад гърба му. Ървинг беше глупак. Ако го беше послушал, можеше в края на живота си да изиграе още една велика роля, вместо да угасне, съсипан от алкохола. Както винаги, Стокър бе пренебрегнал собствените си амбиции в името на чужди желания. Този път ще бъде верен само на себе си. За Бога, Брам Стокър ще реши кой да изиграе неговия Дракула!

Усети, че е превъзбуден. Сега беше моментът да пише. Гневът със сигурност ще роди велики слова. Седна зад бюрото си и потопи перото в мастилницата.

Само миг по-късно творческият му процес бе прекъснат от почукване на вратата. Стокър хвърли перото на бюрото си. Как си позволяваше Дийн да го смущава след скандала, който си устроиха? Преди да успее да отпрати натрапника, вратата се отвори и влезе висок мъж с пронизителни тъмни очи и гарвановочерна коса. Макар лицето му да бе скрито в сянка, Брам беше сигурен, че се е явил духът на Ървинг, за да го измъчва, задето съсипа театъра му. Но след като пристъпи по-навътре, Стокър осъзна, че е жив човек, а не призрак.

Беше строен, чертите на лицето му бяха изтънчени и внушителни като на източноевропейско кралско величие. Тъмните му хлътнали очи се впиха в Стокър, който изведнъж се почувства като пред хищна птица. В лицето му имаше нещо много странно. Очите му бяха зли, но устните му се усмихваха. Стокър позна мъжа от рекламните снимки, които му бяха оставили. Бесараб. Спомни си нещо, което бе казала веднъж Елън Тери, една от партньорките на Ървинг: „Никога не се доверявай на усмихващ се актьор, това е просто маска.“

— Поправки в последната минута? — попита Бесараб.

— Очаквах ви. — Стокър покри страницата, на която пишеше. Боеше се от този миг, откакто се запозна с онова момче Харкър. Колко ли информация имаше то? Стокър знаеше, че посещението не е случайно. Колкото повече Дийн се сближаваше с Куинси и Бесараб, толкова по-голям ставаше рискът от разкриването на истинския произход на книгата на Стокър. Опита се да потисне чувството си за вина. В края на краищата не беше направил нищо нередно. Само бе смесил собствената си история с онази, която чу в една кръчма.

Работата му по вампирския роман беше в задънена улица. Стокър проклинаше юридическата си практика, защото смяташе, че тя е убила въображението му. Но една вечер в кръчмата се запозна с мъж, който беше готов да говори, докато Стокър му поръчваше пиене. Бръщолевенето на този побъркан човек го вдъхнови и го убеди да смени името на злодея от граф Уампир на граф Дракула. Името му напомняше за droch-fhoula, което на келтски значеше „лоша кръв“, и пращаше ледени тръпки по вените му. Откъде да знае, че някои от хората в разказите на лудия наистина съществуват? Но пък със сигурност знаеше, че театърът в момента не може да си позволи разпространяването на зловредни клюки. Проклетият Куинси Харкър, защо се появи точно сега?

Усмивката изчезна от лицето на Бесараб. Обърна се и затвори вратата зад себе си.

— Няма да си губя времето в куртоазия, ще пристъпя направо към въпроса.

— Щом трябва.

— Книгата ви е финансов провал. Нуждаете се от успеха на пиесата. Защо ме отхвърляте? Мога да ви помогна.

Думите му проникнаха като дървен кол в сърцето на Стокър. Нямаше нужда този надменен и надут актьор да го информира за лошите продажби на романа му.

— Щом Дийн иска война, ще я получи — каза Стокър, опитвайки се да успокои кипналата си кръв. — Аз съм директор на театъра. По-скоро ще го закрия, отколкото да ви поверя главната роля. Вече имам актьор за нея.

Бесараб се засмя и поклати глава, докато сваляше ръкавиците и палтото си. Стокър се намръщи, като видя как неканеният гост се разполага като у дома си.

— Разбира се, ако поема ролята, ще се наложи да направите някои промени в пиесата, както и да пуснете ново издание на романа, в които да са отразени поправките.

— Май наистина сте точно толкова арогантен, колкото се говори! — изрева Стокър. Много добре разбираше какво прави Бесараб — явяваше се на прослушване за ролята на Дракула и се държеше като графа, за да го спечели. Нямаше да му мине номерът. Героят на Стокър щеше да се опита да го сплаши, а не да се държи самодоволно. Сега повече от всякога беше сигурен, че Бесараб не става за ролята.

— Романът ви е пълен с несъответствия, погрешни изводи и евтини измислици — отвърна троснато Бесараб. Взе от полицата до лампата подвързаната в жълто книга на Стокър.

— Чувал съм за легендарната арогантност на Бесараб, но вече си мисля, че може и да сте луд — каза Стокър и се изправи срещу госта си. Мислеше, че ще прочете гняв в ястребовите му очи, но вместо това видя в тях само раздразнение и тъга. Бесараб изглеждаше почти сериозен. Или пък румънецът беше по-добър актьор, отколкото предполагаше.

— Защо ме провокирате? — попита Бесараб. — Нямам намерение да влизам в битка с вас.

— Колко жалко. Защото аз пък имам намерение да ви пратя по дяволите! — Стокър седна отново и завъртя стола си така, че да застане с гръб към актьора. Изгуби достатъчно време с този глупак.

Бесараб се шмугна зад Стокър. Внимателно положи длани на раменете му, след това се наведе напред и прошепна в ухото му:

— Предупреждавам ви да се пазите. Правите ужасна грешка.

Стокър се опита да не покаже, че изпитва страх, но ледената тръпка, която премина по гръбнака му, го разтресе. Бесараб със сигурност бе усетил това. Стокър се издаде.

* * *

Куинси усещаше, че Дийн още се бои от него. Стоеше на разстояние на сцената и му показваше новите придобивки. Угаси светлините и театърът потъна в мрак. На Куинси му се стори странно, че още го вижда как пипнешком търси ключ. Сигурно имаше приглушена лампа за актьорите, но не я виждаше.

Проблесна искра и се чу силно изпращяване, когато Дийн натисна втория ключ.

— Ето това са чудесата на двайсети век! — каза той.

Лампите на пода огряха сцената. Куинси с удивление наблюдаваше великолепната трицветна осветителна система с бели, червени и зелени прожектори.

— А сега вижте това. — Дийн приглуши цветните прожектори до различни степени.

Куинси беше поразен. Такова нещо не можеше да се постигне с газово осветление. С това тук щяха да придадат на сцената злокобна атмосфера, каквато никой още не бе виждал. Засмя се като дете в сладкарница.

Ирландският акцент на Брам Стокър отекна зад кулисите. Крещеше силно и гневно.

— Трябва да се намеся — каза Дийн. — Най-добре да отида да видя какво става.

„Погрижи се да не ни безпокоят.“ Думите на Бесараб отекнаха ясно в главата на Куинси. Не можеше да го предаде. Когато Дийн тръгна към вратата, която щеше да го изведе зад кулисите, той скочи на сцената и блокира пътя му. Дийн се стресна от бързината на младия мъж.

— Съжалявам, но господин Бесараб не желае да бъде безпокоен.

— Заложил съм много на това — каза Дийн. — Няма да позволя на Стокър да провали всичко. — И протегна ръка, за да отблъсне Куинси, но младежът не помръдваше. Дийн беше сварен неподготвен. Караницата зад кулисите ставаше все по-шумна.

— Махнете се от пътя ми! — извика Дийн. Гневът му прогони добрите обноски. Тръгна напред, готов да избута Куинси.

— Съжалявам, но няма да ви пусна — каза Куинси и протегна ръка, за да го спре.

Въпреки че го докосна съвсем леко, Дийн загуби равновесие. Полетя назад и падна по гръб насред сцената. Куинси видя как на лицето му се изписаха изненада и страх. Приплъзна се назад и стана, след това хвърли на младежа убийствен поглед и слезе от сцената.

Куинси гледаше цялата сцена като на сън. „Едва го докоснах.“ Погледна ръцете си, отвратен от това, което току-що бяха извършили. Сега вече и той беше уплашен… от самия себе си. В това ли искаше да го превърне Бесараб?

* * *

Стокър изрита бюрото, бутна назад стола си и махна ръцете на Бесараб от раменете си. След това се завъртя, без да става.

— Не ми пука кой сте. Мислите ли, че можете да получите ролята, като ме сплашите?

Бесараб не отговори, а каза:

— Вие сте глупак и писанията ви са укорителни. Вашият Дракула се разхожда на дневна светлина. Обвинявате го несправедливо за смъртта на болната и възрастна майка на Луси Уестенра и твърдите, че е хранил жените си с живи деца. Наричате го граф, а той е княз. Това е обида за нацията ми.

— Вашата нация живее още в Средновековието. Не съм убеден, че средностатистическите румънци могат дори да четат.

Очите на Бесараб блеснаха. Той стовари книгата с жълта корица на бюрото. Сякаш цялата стая се разлюля.

— Пишете небрежно за неща, които не разбирате и в които не вярвате, за хора, които не познавате. Бездарен простак!

Стокър започна да заеква от гняв.

— Няма да се защитавам от думите ви. Дракула е просто герой на история, родила се в собствената ми глава.

— Щом княз Дракула е такъв злодей, защо остави Харкър жив, след като го плени в замъка си?

— Говорите за това, сякаш наистина се е случило — каза Стокър.

— Ако си бяхте направили труда да попитате началника на пристанището в Уитби, щяхте да разберете, че корабът „Деметра“ наистина се е разбил в тамошните скали по време на буря през 1888-а, а не през 1897-а година, както вие твърдите в книгата си.

Стокър трябваше да сложи край на това, и то веднага. Стана и се приближи към Бесараб.

— Настоявам да си, вървите…

— Екипажът на този кораб е загинал от чума, пренесена от плъхове — прекъсна го Бесараб. — Полудели и се избили взаимно. Нямало е никакво куче и никакво разкъсано от диви нокти гърло, както вие пишете.

Лявото око на Стокър потрепваше от гняв. Молеше се Бесараб да не забележи тика му, когато му посочи вратата.

— Вън!

Бесараб сякаш бе пораснал и се извисяваше над Стокър, Писателят отстъпи назад.

— Ван Хелсинг уби Луси Уестенра, не Дракула. Ван Хелсинг обърка кръвопреливането и зарази кръвта й. Дракула я превърна във вампир, за да я спаси.

— Какво знаете за професор Ван Хелсинг? — попита Стокър, след като отстъпи още назад. Тялото му беше изстинало.

Свещите хвърляха сенки върху лицето на Бесараб.

— Ван Хелсинг е безпрецедентно арогантен.

Под изпепеляващия поглед на Бесараб куражът на Стокър повехна. Не му достигаше въздух. Заплахите, които се канеше да изрече, бяха очевидно несъстоятелни.

— Ако сте дошли като адвокат на Куинси Харкър по някакво дело за клевета, предупреждавам ви, че…

— Вие сте същият като надутите лицемери от романа ви — каза Бесараб. — Нима наистина вярвате, че можете да победите злото, което не познавате?

Стокър вече нямаше накъде да отстъпва. Беше притиснат в ъгъла. В стаята сякаш стана по-тъмно. Бесараб беше толкова близо, че Стокър не виждаше нищо друго освен него. Тези очи! Тези черни очи! Стокър усети как лявата му ръка изтръпва и се вледенява. Всеки миг щеше да избухне в сълзи.

— Дракула е чудовище, създадено от моето въображение!

— Не! Той е герой, който е направил каквото е необходимо, за да оцелее. — Гласът на Бесараб беше изпълнен с гордост, тонът му достигна до кресчендо. — Княз Дракула е ръкоположен от самия папа за ръководител на кръстоносните походи. Изправил се е сам в името на Бога срещу цялата Османска империя. Дракула никога не би се свил от страх пред жалък глупак като Ван Хелсинг, нито би избягал в Трансилвания. Всъщност вие наистина сте клеветник!

По лицето на Стокър се стичаше пот. Облегна се на стената и потърка безчувствената си ръка. Стаята се завъртя пред очите му. Той извърна очи, за да избегне проникващия до дъното на душата му поглед на Бесараб. Усети, че всеки миг ще се свлече на земята.

— Кой сте вие? — попита тихо той.

Бесараб го стисна за гърлото, лицето му се изкриви и доби вълче изражение.

— Аз съм хвърлена към вас ръкавица — прошепна той зловещо спокойно. — Аз съм вашият съдник пред Бога! — Пусна Стокър и по лицето му се изписа отвращение.

Сякаш ръката на Бесараб бе спирала потока на болката и сега тя го заля през шията, нагоре към челюстта, чак до мозъка. Стокър се хвана за главата. Сякаш някой беше забил нажежен шиш в окото му. Свлече се на пода. Бесараб се извърна. Стокър понечи да протегне ръка за помощ, но беше парализиран. Вместо молба от гърлото му се изтръгнаха само хрипове.

Гледаше безпомощно как Бесараб взима най-ценното му притежание, ръкописа на пиесата „Дракула“. След това го заля мрак.

* * *

Куинси усещаше върху себе си погледа на Дийн, който седеше на седалката до пътеката на първия ред. Не бяха разменили и дума. Младежът стоеше на сцената и още оглеждаше ръцете си. Размишляваше върху последствията от своите действия. Беше го бутнал прекалено силно.

Отляво на сцената се чуха стъпки. Настъпваше моментът на истината.

Бесараб се появи иззад кулисите със свитък под мишница. Погледна към Дийн и каза:

— Повикайте лекар. Боя се, че господин Стокър получи удар.

Дийн взе на един дъх стъпалата към сцената, за да се увери, че е чул правилно.

— Какво чакате? Повикайте лекар! — извика Дийн, когато притича покрай Куинси. Изгледа злобно Бесараб, преди да изчезне зад кулисите. Актьорът не реагира. Куинси се обърна към Бесараб и видя, че менторът му кима. Отново трябваше да изпълни заповедите му. Скочи в залата и тръгна по пътеката. Ако Стокър умреше, Куинси нямаше да може го разпита за книгата, за тайните на родителите му, за Дракула. Трябваше да действа бързо.

— Глупаци! — проехтя от сцената баритонът на Бесараб. Куинси се спря и се обърна към него. Видя го да стои в средата на сцената и да чете пиесата.

— „Кой демон може да се мери с Атила, чиято кръв тече в тези вени?“

Куинси знаеше, че времето не е на негова страна, но се почувства прикован. Бесараб се бе превърнал в героя граф Дракула. Гласът му беше призрачен и глух, източноевропейският акцент стана още по-силен. Царствената елегантност на осанката му вече я нямаше, сега приличаше повече на вълк. Трансформацията беше толкова бърза и забележителна, неправо свръхестествена. И в пълен контраст с фарсовата интерпретация на Джон Баримор.

— „Размирното време отмина — изръмжа Бесараб. — Кръвта е прекалено ценна в тези години на безчестен мир, а подвизите на великия Дракула останаха само в приказките.“

Придвижи се напред, лампите на пода осветиха зловещо лицето му. В очите му имаше вековна болка. Беше изпълнен с гняв и жажда за кръв.

Вече не четеше, а рецитираше по памет. Пусна страниците с пиесата на земята. Разяреният вълк отново се трансформира в нещо друго. Призрачните му очи се наляха със сълзи, мускулите му се стегнаха, а главата му се вдигна нагоре. Толкова много болка. Толкова много отчаяние. Куинси се смрази от страхопочитание. Бесараб продължи, сякаш текстът се раждаше в дълбините на душата му.

— „Времето най-накрая ме притисна — произнесе той и се взря право в Куинси. Погледът му прогаряше жива плът. — В този век на машини, политици и интелектуална надпревара няма място за бродещи чудовища. Или се променяш, или умираш.“

Куинси чувстваше краката си залепнали за пода. Бесараб бе превърнал Дракула в трагически герой и младежът се запита притеснен как ще убеди своя ментор да се изправи срещу чудовището, щом с такава готовност му съчувстваше?

Мисълта, че трябва спешно да намери лекар за Стокър, го върна в реалността. Изскочи от театъра и побягна по улицата, крещейки за помощ. Към него се приближи един човек и заяви, че е лекар. Куинси се върна тичешком с него в театъра.

Вероятно Бесараб не беше съюзникът, от когото Куинси имаше нужда. Загубата на Стокър като източник на информация беше само началото. Демонът спечели първата битка, без дори да си помръдне пръста.