Дейкър Стокър, Йън Холт
Дракула — Немъртвият (52)

51.

Батори притискаше шията на Мина като дървена рамка на гилотина. Ланцетът за ампутации беше острието на гилотината, което се спускаше във въздуха. Мина вдигна ръце, за да блокира смъртоносния удар. Пръстите й се сключиха около китката на графинята и спряха ножа на сантиметри от кожата й. Кървавочервените устни на Батори се изкривиха в усмивка, тя се изсмя гърлено и притисна ръката си, приближавайки острието. Съпротивата на Мина й доставяше удоволствие. Колкото повече й се опъваше, толкова повече тя се възбуждаше. Когато стигна края на силите си, Мина реши да й отнеме насладата. Затвори очи и я пусна.

Чу се силен трясък. Мина отвори очи и видя ръката с ланцета да виси отпуснато. Вагонът се разтресе и нещо тежко тупна на дървения под. Батори гледаше нагоре в шок. Мина проследи погледа й и видя, че таванът е разцепен. Извърна се и съзря в средата на вагона приклекнал тъмен силует с приведена глава и гъста черна коса. Дори в тази поза личеше, че е висок близо един и деветдесет. Ръцете му бяха елегантни, с дълги пръсти.

Сърцето на Мина се сви. Познаваше тези ръце. Беше ги виждала да убиват, беше ги виждала изцапани с кръв. Но познаваше и любовните им ласки. Той бавно се изправи в цял ръст и през цялото й тяло премина копнеж. Вече не беше сама. Той й се бе притекъл на помощ, когато най-много се нуждаеше от него. Но след всичко, което бе направила, за да го нарани, щеше ли да я спаси? Възможно ли бе да я обича още?

Мъжът изправи глава и отметна черните коси от лицето си. Присви вълчите си очи срещу Батори. Мина помнеше това хищническо изражение. Беше едновременно красив и ужасяващ, добър и безмилостен. Олицетворяваше любовта и омразата. Най-накрая произнесе името, което къташе в ума си от четвърт век.

— Дракула…

Батори я стисна още по-силно за гърлото, но съсредоточи омразата си върху натрапника и изсъска:

— Способността ти да надхитряш смъртта е силно обезпокоителна.

Въпреки болката Мина се зарадва. Дракула я гледаше със същия копнеж, който и тя изпитваше към него. Лицето му потвърждаваше това, в което й се искаше да вярва. Дракула наистина бе убиец, но не беше жесток. Любимият й мъж не беше садистично чудовище като Батори.

Черните очи на Дракула хвърляха светкавици към графинята, лицето му бе изкривено от гняв. Батори щеше да изпита болката, която заслужаваше, и смъртта й щеше да е ужасна. Гласът му прозвуча като гърлено ръмжене, когато заговори през стиснати зъби:

— Ела, графиньо. Ела да умреш.

Батори замахна и Мина полетя във въздуха. Усети ужасна болка в главата, когато се блъсна в металната стена на вагона. Докато губеше съзнание, си помисли: „Той се върна.“

* * *

Батори се взираше в стоящия пред нея мъж. Как е възможно дяволският княз все още да е жив? Тя го бе убила два пъти. Гневът й кипна. Жаждата й за мъст не можеше да бъде утолена. Не искаше нищо повече от това да унищожи Божия кръстоносец Дракула веднъж завинаги, да обрече на вечно проклятие него и всички лицемери, които вярваха в Бог, дори и самия Бог. Батори скочи. Издигна се във въздуха с ланцета в ръка и се прицели към очите на Дракула с надеждата да го ослепи.

Преди острието да достигне мишената си, смуглият княз скочи срещу нея. Двамата се сблъскаха във въздуха. Сбиха се под тавана, опълчвайки се на всички физически закони. Дракула заби коляно в корема на Батори и тя полетя към прозореца. Счупените стъкла се посипаха в тунела. Дракула се опита да я изблъска навън, но Батори полетя през вагона с изправено тяло. Превърна се в жив таран и се заби в корема на Дракула.

Той извика от болка, падна върху пейката и я разби на трески. Батори веднага се хвърли отгоре му и заби ланцета в корема му. Режеше плътта като масло. Кръвта му потече и жаждата за убийство завладя графинята. Забиваше ланцета отново и отново в него, а той крещеше от непоносимата болка. Графинята стана по-самоуверена. Той отслабваше!

Батори винаги се бе смятала за кралица на човешкия род. Сега щеше да стане всевластна. Божият воин всеки миг щеше да се прости с живота си. След като го премахне, вече нищо не можеше да попречи на великия й план. Щеше да бъде благосклонна към всички, които Бог не беше пощадил. Бедните нещастници, сексуалните перверзници, психически нестабилните, болните и гневните, паметта на земята, която щеше да наследи света. Ще въздигне всички тези нисши същества и ще изпълни мечтите им заради дългото им страдание. Те ще станат нейни верни слуги. А на тези, които потвърдят лоялността си към Бог и неговото учение, ще пречупи гръбнака в собствената си света инквизиция. Ще стъпче цели армии. Ще разруши с голи ръце църквите и ще задави с кръвта си папата. Ще преправи света по своя воля и смъртта на Дракула ще е предвестник на нейното царство.

Батори сграбчи Дракула за гърлото. Той не се съпротивляваше. Беше изгубил прекалено много кръв и се чувстваше слаб. Тя заби дълбоко зъби в шията му. Сега вече щеше да изпие кръвта му, да изсмуче всичките му знания, всичко, което представляваше, цялата му власт и сила. Когато тя бе още човешко същество, Дракула я беше обезкървил, но не бе изпил последната капка. Не можеше да я убие, бяха роднини и той я обичаше. Батори обаче не се измъчваше от подобен вътрешен конфликт. Смяташе да пие, докато не го види да издъхва.

* * *

Мина се свести, но беше като в мъгла. Главата я болеше, зрението й бе неясно, но видя два тъмни силуета да се боричкат в далечния край на вагона. Единият очевидно надвиваше другия. Убийствата не доставяха удоволствие на Мина, но този път победата щеше да бъде сладка. Скочи и извика: „Пукни, вещице!“. Искаше Дракула да разкъса Батори парче по парче. Смъртта на графинята нямаше да изтрие спомена за злините, които й бе причинила, но щеше да го направи далеч по-безболезнен.

Мина се изправи и се съсредоточи върху битката, която се разиграваше пред очите й. Тогава разбра колко греши. Батори бе забила зъби в шията на Дракула. Той се опитваше да избяга от нея. Коремът му кървеше. Как е възможно? За първи път разбра защо Дракула се бе крил: Батори бе по-силна от него. Ако той не можеше да я унищожи, тогава какви шансове имаха тя, Артър и Куинси, дори да намереха Ван Хелсинг жив?

Огледа се за някакво оръжие. От мястото, в което Дракула бе пробил тавана, висеше дебела електрическа жица. Дръпна я и жицата се освободи. Какво би могла да направи с нея? Безсмислено беше да завързва с нея Батори. Мина видя откъртената врата на пода на вагона. Върза единия край на жицата за нея и се обърна към вкопчените врагове.

С последни сили Дракула сграбчи лицето на Батори и заби палец дълбоко в очната й кухина. От дупката потече лепкава многоцветна течност. Батори откъсна зъби от шията на Дракула и започна да вие в агония. Без да я пуска, той изви главата й назад и започна да я върти. Ръмжеше като диво животно и се опитваше да счупи врата й.

Батори махна ръката на Дракула от лицето си. На мястото на окото й имаше черна дупка, от която се лееше кръв. Тя отметна глава и изкрещя от болка. Мина се възползва от моментната й слабост и уви края на жицата около шията й. Графинята се обърна към нея.

— Ах, ти, мръснице!

Мина ритна откъртената врата през дупката й задната част на вагона. Влакът се движеше с пълна скорост, вратата издрънча силно в тъмния тунел, докосна релсите и от сблъсъка изхвърчаха искри. Накрая се заклещи като котва.

Батори изглеждаше объркана, а Мина триумфираше. Вещицата осъзна какво се е случило. Опита се да се хвърли върху Мина, но жицата около врата й изведнъж се опъна и тя изхвърча през дупката на вагона и падна на релсите.

Мина се затича след нея, за да види какво ще се случи. Очакваше Батори да се изправи на крака и да тръгне да ги гони. Но вместо това графинята се пързаляше в тунела. Мечът, който Котфорд бе забил в крака й и още стърчеше оттам, докосна електрическите релси и предизвика експлозия от искри.

Токът мина през Батори и тя започна да се гърчи. Цялото й тяло засия в синя светлина и накрая избухна в пламъци. Графинята изпищя от болка, докато се мяташе безпомощно в огъня, който я погълна.

Възможно ли бе Мина да е сторила невъзможното и да е убила кралицата на вампирите?

* * *

На Франсис Ейтън му бе останала само една плака. Нагласи камерата си върху дървения триножник с надеждата да направи добра новинарска снимка. Забеляза, че горната част на платното, което покриваше тялото на жертвата, е изцапано с кръв. Хрумна му, че трупът може да е обезглавен. Може би най-накрая щеше да има късмет.

Застана възможно най-близо до входа на метростанция „Странд“. Щеше да вземе добри пари за снимка на обезглавен труп. За нещастие тялото трябваше да бъде преместено. Чу полицаите да споменават, че никой не може да открие лекаря. В далечината се чу тих гърлен звук. Започна да се приближава и да става все по-силен, накрая всички сложиха длани на ушите си.

През входа на метростанцията изригна оранжева експлозия. Ейтън не можеше да повярва на очите си. Появи се огромно същество, което пищеше, докато се премяташе по „Олдуич Кресънт“. Фотографът спря да мисли за силната болка в ушите си, грабна камерата и натисна спусъка. Нямаше време да кадрира снимката. Надяваше се да е достатъчно бърз и да запечата целия ужас, разиграващ се пред обектива му. Ако успееше, късметът щеше да му се усмихне. Снимката щеше да струва малко състояние. Това не беше избягало от зоологическата градина животно. Това беше истински огнедишащ дракон!